именно информираноста е проблема на обществото. Ако родителите са информирани могат да предприемат мерки превантивно и да не се стига до такива спорове. Аз самата знаейки рисковете, плюсовете и минусите решавам как да постъпя в определена ситуация.
Аз уважавам хомеопатията с нейната профилактична роля и не виждам защо някой трябва да я отрича. Съвсем естествено е при възможност да се използват нейните качества от колкото да се друсаме с химия. Пак е въпрос на личен избор кой какво да предприеме.
Има и нещо друго, което ми прави впечатление - работя с увредени деца, много увредени (СМА, ДЦП, Хидроцефалия и т.н.т.) тенденция е родителите да казват че детето е увредено от ваксина. В много случаи при непоставена все още диагноза ДЦП васкината е "мощен" стимулатор за разгръщане на клиничната картина и хората се объркват и смятат, че увреждането е вследствие ваксината. Да не говорим за случаите на ваксинирани деца с доказана епилепсия.
Така, че по повод ваксините дълго ще има спор. Пак казвам аз ваксинирам детето си редовно и по стандартите на България за поставяне на ваксинация, но ако имах и най - малко съмнение от гореизброените нямаше да ваксинирам.
Тук не е въпроса на кого да вярваме, а кои са факторите (рискови и лимитиращи), които могат да направят една ваксина "убиец" и смятам, че НИЕ родителите трябва да се интересуваме и да отхвърлим всички притеснения с едно обосновано и правилно обяснение от страна на личния лекар.
А колкото до самата полиомиелитна ваксина - моля ви поинтересувайте се защо е въведена "задължително" в България, по какъв повод и как. Тогава е било епидемия, не пандемия и е било страшно, умирали са хора на различни възрасти....прочетете, информирайте се и вижте за какво става въпрос. Предполагам поглеждайки тогавашната ситуация, ще разберете защо сега си избираме дали да слагаме ваксини и как се е стигнало до тук, благодарение на какво?