Внуци

В края на който пишеше, че внучето си е поискало апартамента. Демек изтърпяло ги е до 18 г. да му правят подаръци и заради апартамента. Колко пък да е успешно?

Обикновено съм на страната на свекървите, обаче...

Аз всъщност не разбрах защо бабата е приканила майката с любимото внуче да напуснат. Защото може?

Не е успешно, но е показателно до какво понякога води това, да бъдеш безрезерво обичащ внучето. В моя случай и снахата имаше роля. Тя се възползваше успешно от обичта на свекърите.
Този внук можеше да има къде да живее след 18, защото и с майка си вече беше в конфликт, но алчността не доведе до нищо.
Бабата и дядото бяха безкрайно разочаровани и огорчени, но малкият си остана при майка си, а те го игнорират вече. Вместо той да им помага , той блага иска
Тя ....всяка баба да си знае интересите 🙂


Ирис, допълвам. Вероятно синът и живее там.
Само си спекулирам, авторката да каже.
А може и под наем да го дава.

Така, де. Не случайно има една приказка, че насила хубост не става.

Снахата няма файда да плаща 1 година наем на свекърва си, при положение, че има къде да живее и тези пари може вместо това да ги инвестира детето си. За това се е изнесла без циркове като е било поискано от нея.

Аз си мисля, че снахата, след като е била изгонена, го е изръсила това "апартамент срещу виждане" от чисто озлобление. Не мисля, че тя изобщо има желание или е вярвала, че свекървата ще се съгласи, затова й е изтипосала този абсурден ултиматум. Като майсторите, които са много ангажирани и за да те разкарат, ти казват четворна оферта. Ако беше толкова алчна хиена, нямаше да се крие и да не вдига телефона. Те такива се карат, спорят, но не пускат кокала и постоянно ти напомнят "да даваш имота". Ми нали бабата две години я търси, снахата не вдига, можеше да й звъни, защото иска да й припише имота, обаче явно на нея не й пука.
Аз бих се опитала още веднъж по човешки - ще накарам мъжа ми да й звънне, ще се опитам да я намеря чрез роднини, ще я издиря на работа, ако трябва, ще й предложа да поговорим на обяд само двете. Ще й споделя истинската причина защо ми трябва този апартамент и не е било защото не я харесвам, а защото знам, че има къде да отиде, а аз нямам. Ще й предложа някаква сума на месец като помощ от мен (любов, любов, ама сиренето е с пари), защото синът ми явно не става. (В очите на снахата свекървата Е виновна за провала на сина. Съжалявам. Снахата няма как да е толкова обективна, защото е вътре в ситуацията.)
Ако не стане - тогава съд, да. Все пак бабите и дядовците са изключително важни и като стожери на психическото и физическо благосъстояние на децата. Имаше статистика, че те са първите, които сигнализират за насилие върху детето. Колкото повече роднини, толкова по-добре. Обаче съдът е последна мярка.
Апартамент не бих дала за нищо на света.

Именно това изгонване е повратният момент тук....струва ми се, тогава се е преобърнала колата и отношенията са се скофтили.
Гонят се..внуче с майка му, после се иска внучето.
Ако толкова е било мило това внуче, защо е изгонено?
Бият се двете неща.

То и да я осъди за да вижда детето , такава агония ще е за всички страни, че думи нямам. В случая не знам целта дали оправада средствата. И дали си струва изобщо, няма печеливш в тази ситуация.

Защо се говори за изгонване, майката има свое жилище, нормално е след развода да се освободи чуждия апартамент. За свекървата също е единствено жилище, а и вероятно синът и живее там.
Освен това защо тя да не го ползва за допълнителни доходи, а трябва да го дава за безвъзмездно ползване на снахата, при това тя има къде да отиде.

За мене това си е изгонване, че и с малко дете, чийто баща явно не е стока. Жилището е предоставено от майката на мъжа, вероятно защото никоя с всичкия си няма да прибере мъж и да му ражда дете у баба си или майка си. За майката и детето това е било семейния им дом. Представям си какво и е било да се мести с малко дете. Добре, че са родителите и и баба и, които вероятно помагат.

Може би майката не би родила дете от въпросния мъж ако знаеше, че при раздяла трябва да се прибере да тежи на родителите си с дете. Сега не може да работи вечер и събота или неделя заради детето или трябва да разчита на родителите си. При всички случаи нейното семейство поемат щетите, а авторката иска да си вижда внучато и ..... да помага.

Майката вероятно не е доволна от издръжката от бащата и бонбонки, шоколадчета и малко парцал едва ли са утеха. Разбирам я и също не бих била доволна в подобно положение.

Бабата има право на контакти, но ако един ден детето разбере, че го е изгонила от апартамента, който седи празен, може и да и обърне гръб. Заради подобна, но много по-лека постъпка не съм и погледнала един/а от дядовците/бабите ми и не съжалявам.

При това положение + нечитав баща, за когото не знаем защо е квалифициран като "сгрешил", не мисля, че може да има пълноценна връзка с него или роднините му. Детето ще изпита конфликт на лоялност и объркване, които неминуемо водят до отчуждаване.

Озлобената майка и родителите и ще натякват на детето колко много правят за него, колко струват уроците, екскурзиите, колко губят от наеми, а как бащата и бабата се скатават и идват с плюшена играчка или телефон за 100 лева.

На внучето да го дава за ползване. Къде изпадна това внуче...защо го забравихте.

Като трябва да живее някъде внучето, то да е при родата на майка си. Къш бързо от дома на бабата по бащина линия, да си ходи при бабата по майчина...нещо така се получава....

Защото в очите на снахата очевидно Е изгонване и май точно там е проблемът. Тя можеше и сама да се изнесе, защото след раздяла е най-правилно така, щом има и къде, плюс тва няма да зависи от бившата си свекърва. Обаче едно да се изнесеш, друго да ти кажат да го направиш с дете на две години, което уж ти е много мило. Въпросът най-вероятно е принципен.

Защо имането на дете следва да ти осигурява жилище, специално отношение и т.н.?  Сериозно питам. Питам като майка отгледала без бащата и семейството му вече пълнолетен човек. Същия този човек още си тормози душата, защо не го обичат, подкрепят, търсят и т.н. Още се чуди защо не е достатъно важен, за да бъде търсен, подпомаган. Няма как да причиня умишлено тези чувства в детето си. Но ми се ще на всяка жена, която го прави за глупости /откровени/ да и кажа СПРИ. Не за друго, ами защото знам, кой го отнася накрая.
Смятате ли, че един тъп апартамент е достатъчна причина да причиниш това на детето си? Не. Още повече никой не дължи имоти. Ако имаше брак, нямаше да има изгонени. Но брак е нямало.

Напълно възможно е снахата да е обидена заради изгонването и донякъде има защо, но да - това не е достатъчна причина да си "прецени така", още повече че искането за прехвърляне на жилището не се вписва в нормалното поведение дори на обиден.
Защо пък да е нямало да има изгонване, ако е имало брак?! Дори тогава ползването е до една година, която е минала, а няма причина свекървата да смята снахата с брак за пО снаха. Ние всъщност и не знаем дали е имало брак.

На внучето, на внучето, дето иска да го вижда.

Няма искане за прехвърляне на жилището. Някога, в някакво необозримо бъдеще, нещо, което бабата спокойно може да откаже и то не е свързано с приканването за напускане, та да ги обвързвате.