Внуци

  • 12 540
  • 415
  •   1
Отговори
# 150
  • София
  • Мнения: 34 996
А, при снахата виждам логиката на наглия.

# 151
  • Мнения: 2 916
Следя темата от самото начало.
За мен това е каприз на алчна снаха, която мисли, че след като е родила дете, целият свят й е длъжен.
И авторката ще сбърка, ако се поддаде на шантажа.

# 152
  • Мнения: 52
Тя написа, че е по вина на сина ѝ.
Да написах,че е по негова вина и не го оправдавам. Но не мога да отговарям за действията на зрял човек. Не съм я изгонила, дадох и време да си оправи нещата и да прецени дали да отиде в нейния апартамент или при родителите си. Изнесе след два месеца и заяви, че приключваме всякакви контакти. Както писах по горе опитвах да говоря с нея, но без резултат

Цитат
Еееее...колко пъти ще го пишеш това?
Синът отсъствува, нЕма го...майка му да влезе да го замести...
Скрит текст:
и да отсрами леко поне, нехранимайкото, който е отгледала....
Как да го отсрами ли - с грижа, не точно с апартамент, но с грижа. Колко пъти е купила дреха на внучето, памперси, пюрета...грижата къде е ?

Каквато и да е снахата, не вярвам, че майка ще мисли лошото на детето си. Именно тя е тази, която в конкретната ситуация е защитила детето си, като се е развела с нехранимайкото, и е осигурила покрив над главата на детето си! Покрив. Тя, майката!
Другите само гледат отстран и имат претенции, явно. бабата какво е направила? Баща му какво е направил? Родата на бащата изобщо какво е направил? Как са защитили детето, точно, че не ми стана ясно? Комай никак...
Никакво задължение няма за това. Нито носи отговорност за изборите на сина си след определена възраст.

# 153
  • Мнения: 75 597
Логика има, аз поне я виждам така - това дете някой трябва да го подсигури. Миленака каза че това на първо място са майката и таткото, ок..таткото го няма, остана майката. Майката има собствено жилище, но тук говорим за жилище за детето, внучето да се подсигури житейски, да има имот в бъдеще. И именно мислейки за бъдещето на детето си, майката търси варианти да го подсигури.

Бабата по бащина линия не ще да го подсигурява, бащата и той не ще, и пак опираме до факта, че едно дете основно се гледа от кой, от родата на майката. И пак опираме до родата на майката.
....която рода евентуално ще е тази, която ще се грижи за детето докато си стъпи на краката.

Родата на бащата има само права - да вижда внучето, но отговорност да се грижи за внучето, някак си няма.
Странна логика, но факт. Житейски.

# 154
  • Бургас
  • Мнения: 6 064

Бих завела дело за режим на лични контакти, без предварителни разговори. Още с въвеждането на исковата молба, ще искам и привременни мерки, до излизане на съдебно решение. Първите 3-6 месеца в присъствие на майката, после без.

При такава ситуация бих научила детето си, че това е една много неприятна жена, която иска да го вземе от мен. И на други неща ще го науча.
Много мъдро! Много грижовно и майчинско.
Никога не бих плашила децата си така. Не желая да растат с дефицити.
Това, ако не е майтап е брутално зле.

# 155
  • София
  • Мнения: 34 996
Скрит текст:
Следя темата от самото начало.
За мен това е каприз на алчна снаха, която мисли, че
след като е родила дете, целият свят й е длъжен.
Скрит текст:
И авторката ще сбърка, ако се поддаде на шантажа.

Точно това си мислех като написах "логиката на наглия".

Длъжен е бащата. Да насочи усилията си натам, защото има лостове да го направи, а междувременно да се възползва от бабите, защото сам родител на 4-годишно дете не е лесно. Тази баба, поне, е готова да се включи с помощ. От снахата зависи дали ще я приеме.
Бабата не е длъжна нито по закон, нито по морал, да се прави на баща.

Последна редакция: пн, 11 дек 2023, 15:19 от milenaka

# 156
  • Мнения: 24 707

Да написах,че е по негова вина и не го оправдавам. Но не мога да отговарям за действията на зрял човек. Не съм я изгонила, дадох и време да си оправи нещата и да прецени дали да отиде в нейния апартамент или при родителите си. Изнесе след два месеца и заяви, че приключваме всякакви контакти. Както писах по горе опитвах да говоря с нея, но без резултат



А защо го направи? Някои на това биха му казали направо изгонване, явно и тя така го е разбрала. Апартаментът не ти трябва спешно, можеше да ги оставиш да поживеят там с някаква уговорка - докато се съвземат,  детето поотрасне, снахата започне да води нормален живот, докато жилището ти потрябва на теб самата. Разбира се, без да приписваш нищо никому, това  винаги. е много погрешно, така че това си можела просто да го откажеш.
Защо ти беше важно снахата да напусне и то колкото може по-бързо?  Два месеца само багажа не можеш да си събереш. Любопитно ми е просто.

Честно да ги кажа, много малко хора биха искали  да се чувате, независимо какво пишат тук.

# 157
  • Мнения: 75 597
Както някой отбеляза и назад, това ако е семейно жилище, майката е имала право да живее в него, заедно с детето, до навършване на пълнолетие. Стига да не е виновна тя за разпадането на брака, а стана ясно, че виновният е другата страна. Плащайки наем на собственика за частта, която тя обитава, не за цялото жилище....ама някак си това се забута между редовете и оплакванията на авторката.
Снахата, набедявана за голямото зло, се е отказала от това си право....но въпреки това е наричана нагла. Ми добре, но не ми се струва съвсем правилно.
Можела е да живее вътре още колко.... 14 години ли.
Но е предпочела достойно да отстъпи, след като мило е била поканена от свекървата да си събере нещата.
Как става това мило да те изгонят, не знам...

# 158
  • София
  • Мнения: 34 996
Жилището е на бабата и е единственото ѝ. При това положение може ли да е "семейно" (на сина и снахата)?

Въпросът ми е съвсем сериозен. Не съм юрист, а виждам, че в темата пишат няколко, затова питам.

# 159
  • Бургас
  • Мнения: 6 064
За да е семейно жилище, то трябва да е имало брак. Ако не е имало брак, няма такова понятие.
Ако е имало брак и е сем.жилище, то майката има право да остане там за срок от една година (може и 3 да бяха, но не помня), защото жилището не е собственост на бащата.

Което не променя факта, че никой не е длъжен да осигурява дом на младите. Достатъчно е, че Х на брой години са живяли в жилище, което не са закупили и наем не са плащали.

# 160
  • Пловдив
  • Мнения: 19 698
Може всъщност. Но снахата няма право да остане там до пълнолетие с детето, а при определени условия - най-много година от развода (вината за развода няма отношение, а само с кого остава детето). И да е имало такава година, минала е.
И да повторим, снахата не искала скромно - колко да е скромно, ако има свое жилище - да остане, а и жилището да стане собственост на нейното дете. Според авторката.

# 161
  • Мнения: 3 176
Снахата-лоша. Ясно. Бабата бяла и добра. Ясно. А бащата къде е по ягодите? Виновника, довел до драмата на бабата защо не се споменава?

# 162
  • Мнения: 52
Жилището е на бабата и е единственото ѝ. При това положение може ли да е "семейно" (на сина и снахата)?
Да, абсолютно сте права. Дадох жилището да го ползват. Тогава бабата на снахата беше жива и предпочетоха да са самостоятелни, затова се нанесоха в моя апартамент.

# 163
  • Мнения: 5 060
Аз пак да питам, ако майката е преценила, че бабата не е ок като човек, с който да контактува детето и, а съдът я принуди, какво очаквате да се случи?
В смисъл майката да плесне с ръце и с радост да изпълни разпорежданията на съда?

# 164
  • Мнения: 1 183
Както някой отбеляза и назад, това ако е семейно жилище, майката е имала право да живее в него, заедно с детето, до навършване на пълнолетие. Стига да не е виновна тя за разпадането на брака, а стана ясно, че виновният е другата страна. Плащайки наем на собственика за частта, която тя обитава, не за цялото жилище....ама някак си това се забута между редовете и оплакванията на авторката.
Не съм сигурна, нека юристите разяснят, но аз знам, че когато жилището е на трето лице, майката може да остане в него до 1 година след развода. Когато е собственост на бащата от преди брака тогава може до пълнолетие на детето и с наем за заеманата площ от майката.
А това с осигуряването на имоти и пари на деца и внуци е разпространено при нас, на запад - до пълнолетие си длъжен. Родителите трябва да се грижат за децата си до израстването им, оттам нататък сами се оправят. Ако са ги възпитали  както трябва, те сами ще си осигуряват това, което им е необходимо.

Относно казуса - насила не става. Това важи и за отношенията с бащата по принцип - знам за няколко случая, в които бащата не се допускаше до детето, не се приемаха подаръци и накрая човекът се отказваше. И не - не е бил лош, обикновен човек, нормален развод, но не и не.

При нас също имаше нещо подобно - мъжът ми се беше разделил с жена си преди да се срещнем, разведе се след като жена му подаде молба за развод защото той казваше, че тя не иска по взаимно съгласие, а за вина трябва тя да подаде, той не може да я черни защото е добра жена и майка на децата му.
След развода майка му (свекървата) не беше допусната до децата, а тя ги обожаваше. Изпраща им подаръци за РД, Коледа или просто ей така. Пратките се връщаха неразпечатани и тя изпадаше в криза.

Общи условия

Активация на акаунт