Американски колеж - двадесет и девета тема

С думи,като няма незаменими хора... ще си тръгват хиляди млади хора от колежа и страната.
Очевидно човек плаща за грешките си,но не му плащат за жертвоготовността и отдадеността.
Разговорите станаха за фурната и картинга. Еми евала,че човек решава да споделя чувство за хумор, забавление и нещата,които го вълнуват.
Ама отвъд това ми се иска да не забравяме, че родители и деца показаха силата да отстояват и обединяват. Техният глас къде е в момента? Дано не е глас в пустиня и дано не е урока,че нищо не се променя след това.
Най - неприятните отзиви за колежа,които съм чувала са,че е доста клюкарско и противоречиво място. Това е навсякъде, но се зародиха повече спекулации,които не разкриват проблеми и причините.
Жалко е за пореден път да виждаме как стойностни хора се гонят. Да,никоя организация не обича бунтари. Но е време да възпитаваме такива!

Здравейте, мами и всички останали, четящи темата. Прочетох всичко написано от петък насам и исках да се включа с малко информация, която последно време не ми дава мира.

Откакто вкараха промяната в секшъните, в профилните часове е пълна анархия. Децата имат часове както с класа им, който тази година е на абсолютно произволен принцип (не както преди - според чужд език), така и с още няколко произволни групи по всеки профилиращ предмет. Това прави много трудна координацията на дейностите свързани с модул 5 от профилиращите предмети, който се явява групов проект. Рядкост е, например, да се намерят двама души, които имат и предприемачество, и информационни технологии и математика заедно, за да могат да сформират екип и работата им винаги да може да се съгласува по между им в реално време. Същото се отнася и за профил "Софтуерни науки", които по модул 5 изпълняват индивидуални "мини проекти" вместо един цялостен такъв, както досега. За останалите профили не съм наясно, може би някой друг ще обясни как стоят нещата там.

Положението по математика е строго индивидуално в зависимост от учителя, който ти се падне, или както някой друг се беше изразил: "някои изтеглят късата клечка." Късата клечка последният срок бе един възрастен господин, обучаващ половината седмица в АК и другата половина - в СУ. Групите (не секшъни, както установихме) с въпросния преподавател, чието име не знам дали е удачно да се споменава, бяха и все още са назад с материала. Останалите деца вече привършват трети раздел, а те още не са правили адекватен тест върху материала от втори. Та, този господин бе уволнен през уикенда, или може би му е било предложено да не напусне сам, за да не се отрази уволнението в трудовото му досие. След дълги месеци, прекарани в оплаквания и пренебрежение от страна на администрацията, децата най-сетне бяха преместени при друг учител, а досегашните им часове по математика по разписание към момента са свободни часове. Или поне така си мислехме. Оказва се, че положението е толкова тотал щета, че ще се наложи да посещават часовете на новият им преподавател с другата група, т.е. да имат 8 часа математика на седмица, с цел да наваксат претупания материал и да се справят адекватно на предстоящите тестове (един следващата седмица, един след ваканцията и преди файнълите).

Това, че си правят своеволия и променят дългогодишния график на файнълите ми се струва неуважително спрямо родителите и най-вече децата. Особено като частна институция, дейностите и развитието на училището имат много заинтересовани страни, в това число, естествено, и нас като родители. Смятам, че щеше да бъде по-удачно ако преди да въведат промяната се бяха допитали чрез анкета до нас и/или децата, както за файнълите, така и за секшъните.

Отделно, наскоро разбрахме, че преди около 2 години общежитието на Колежа е спряло да използва пералните си, които по спомен са 3-4 на брой, и възложило на частна фирма да пере дрехите на децата, като изисквали допълнително заплащане. Това не ви ли се струва като друг опит за изтичане на пари във външни фирми? Друго дете, живяло в дорма по това време е разказало, но все пак ако някой родител може да потвърди...

И последно, по-рано се дискутираше темата за цените на храната в кафетерията и кафето. В кафетерията смятам, че е прилично, но за 12. клас рядко остава хубава храна, ако въобще има каквото и да е. В кафето цените често са в пъти по-високи от тези на същите стоки по магазините. Но по-фрапантно е, че и едни солети, например, в машинките са по 50 стотинки, а в кафето - 1 лев. Къде ли отива всичката печалба, само те си знаят...

Отдавна съм се отказала да пиша и ядосвам с проблемите в катедра Математика. Детето ми ходи на уроци при един от напусналите учители и ми е все едно каква е “дължината на клечката”.
Защо от катедрите по Английски език в 8 кл. и Социални науки никой не се оплаква?!
Силни и уверени във възможностите си лидери- добре подбрани учители- доволни деца и родители! В Математиката обаче,  когато Ръководителят е “ниска топка” и умишлено се е заобградил от още “по-ниски” спрямо нея, ето ти проблеми!

Отново спасението е в ръцете на давещия се. Бивш учител от Катедрата сподели, че все повече деца от Колежа ходят при него.
Не знам къде е причината в слабостта. Не вярвам ръководителят да определя и избира еднолично преподавателите, които се назначават.

Разбира се, че има незаменими хора! Едно училище е уникално заради учителите, ценностите и общността, която създава.
Иначе да - много скоро всичко ще бъде забравено.
Пожелавам от сърце успех, сила и смелост на г-н Йорданов - той винаги ще има моето уважение и благодарност заради всичко, което направи за сина ми в последните му години в Колежа!

Една от особеностите на колежа е, че голям брой добри учители не се задържат дълго, защото са чужденци. Повечето от тях са ярки, етични, добронамерени, прекрасни хора и професионалисти и са дали много на децата, които са имали досег с тях. Но на предишни или следващи випуски имената им не говорят нищо. Усещането за незаменимост тук е по-различно, всеки през своя личен опит. Важното е да се поддържа високото ниво на подбора. Обаче, за да имат почва под краката си като общност, учениците имат нужда и от добри и устойчиви български преподаватели, защото ваканциите могат само при тях да се завърнат и затова всеки добър български учител в колежа много се цени от тях.

В момента има много добри български учители в колежа. Наистина много добри, които накараха дъщеря ми да прояви интерес към предмети, които не са ѝ във фокуса като философия, история и изкуство.
Иначе за една организация незаменимите хора според мен са сериозен бизнес риск и би трябвало процесите да са така структурирани, че да позволят плавен преход след всяка неизбежна промяна. Хората, разбира се, са най-важни и всеки от учителите ще има своя неповторим подход, но никой от тях не би трябвало да е незаменим, иначе лошо.

Погледнато от страни е нормално да има текучество на чуждестранни преподаватели. Повечето от тях нямат голям опит или живеят и се издържат,като пътуват в различни колежи в света.
Някой от тях са добри и много отдадени.
Българските преподаватели нямат този лукс,но подготовката е голяма и до колкото знам колежа подлежи на глоби и проверки ако не назначи хора с правоспособност и тн.. Аз не поставям подбора на хората,а повече условията и разбира се навсякъде има неща от типа "търсим при нас, ела". И тук зависи въвеждането на преподавателите в работата и предполагам,че са натоварени,колкото и учениците. Тази професия не е лесна. Дори господин Йорданов го е споменал в блога.
Моето мнение за статията е,че реално не е накърняващо репутация толкова, колкото е било последна капка в море от проблеми. Но.. можеше да е по - друг начин цялата процедура. Втора седмица е тема. И не искам да мисля как господинът се чувства и учениците.  
Всеки пише мнения по много въпроси, не ми харесват много неща от блога. Но думите взеха превез над делата. И можеше да се окаже помощ,насоки и проучване през какво минава един човек. Независимо от това на колко е и дали е мъж. Менталното състояние е зрелостта или трудностите нямат пол и възраст.

И директно по темата, организационният психолог Адам Грант https://adamgrant.net/, съавтор на Шерил Сандбърг в "План Б" :

В момента ситуацията с учителите у нас е такава, че не е въпрос до "Тук търсим, ела". За съжаление, за да се намерят добри учители сме стигнали до момента и да се "крадат". Вече, както знаем, някои училища го правят, да не ги посочвам След това, обаче трябва и да се осигурят добри условия, за да могат да ги задържат. Като не винаги е въпрос само на финансови параметри. И точно в такъв момент да се позволява да се губят ценни кадри е много рисково. Винаги трябва да се търси диалогичност за да се намерят взаимно удовлетворяващи условия, когато един човек се е доказал сред ученици и родители. Учителите са изключително важен ресурс за едно училище, а наблюдавам на много места едно подценяване на този фактор. Ще обобщя накратко за ръководствата на ЧУ, които, допускам, може да четат и тук  - Добрите учители са дефицитни. Пазете ги и ги ценете.

Ще се опитам и аз по един конструктивен начин, в духа на темата, да обобщя какво ми е направило впечатление през годините. Би било хубаво да се обърне по-сериозно внимание на нивото на преподаване по математика, особено в 9 клас. Ние изтеглихме “къса клечка”, а впоследствие през годините поради текучеството на учителите се натрупаха пропуски, които така и не успяхме да преодолеем. Важно е да се мисли в посока допълнителни уроци и идентифициране и план за преодоляване на пропуските, след като през една учебна година се сменят няколко учителя, без приемственост.
Информирането за възможните елективи не винаги е коректно. Пропуска се уточнението, че част от тях могат да се посещават още от 9 клас, а не от 10, например. Ученикът не би поставил под съмнение информация, която АК му предоставя и понеже бива насърчаван да решава проблемите сам, а не да ги обсъжда с родителите си, много неща могат да бъдат пропуснати. Би било чудесно, ако системата за кандидатстване в САЩ и в ОК се пояснява още края на 8 клас и да се разяснява, че участието в клубове, елективи, проекти е важно не само защото е забавно. Важно е и да се каже ясно каква точно е ролята на съветниците - да подготвят необходимите документи от името на училището, да четат есетата и да ги коментират. Важно е да се каже колко е решаващ високият успех за кандидатстването в чужбина - да си сред 10-те процента деца с най-висок успех. В 11 клас много малко може да се направи тепърва по въпроса. Университетите, които бяха определени от съветника ни като “сигурни” в нашия случай се оказаха несигурни, затова е важно да сте много критични към имформацията, която получавате, както и сами да следите за спазване на сроковете от съветниците. Съветниците не подготвят документи за получаване на финансова помощ и не следят за спазване на сроковете. Хубаво е това да се поясни предварително. И последно - практиката да се обяснява на учениците в 12 клас да не са твърде “амбициозни” в избора на университети на много деца действа демотивиращо. Може би има по-подходящ начин да се обясни, че всяко пропусната възможност в безценен урок.

По повод съветниците на мен ми направи впечатление, че многократно настойчиво бяхме посъветвани да не ползваме външни такива, защото ако документите не са подготвени и изпратени от тези в Колежа, те нямало да могат да потвърдят написаното в тях, ако това бъде поискано от университета. Това леко ме обърква. Все едно децата спират да са ученици на Колежа, ако документите се подготвят от външен съветник. В същото време са 4-ма съветника за 200 ученика.
Миналата година правихме консултация по въпроси за кандидатстване в различни държави с представител на една от фирмите. Той сподели, че срещат големи трудности с получаване на необходими документи от Колежа.
Огромна червена лампа ми е и споделеният съвет от секретарката, след консултация, детето да кандидатства следваща година, за да могат да дадат изучени теми по предмет за 12. клас. 🙄

Относно кандидатстването, дъщеря ми си следеше всичко сама, но за повече спокойствие ползвахме и външна фирма. Не сме имали проблеми с издаването на документи от колежа. Съветниците....отбиване на номера си беше, а и при толкова деца, 4-5 човека няма как да стане. Не сме разчитали изобщо на тях.

Аз съм много доволна от работата на отдела на съветниците. Не сме ползвали външни услуги. За Нидерландия се кандидатства съвсем лесно - учениците сами качват документите си в Studienlink - CV и транскрипт май се искаше. Транскриптът се издава и изпраща на учениците по мейл от АК на  английски, не сме се занимавали с превод. За CV им бяха дали примерни модели и отделно после се прегледа от съветника. За UK не помня точно как беше - по спомен и съветникът, и кандидатът нещо попълваха в UCAS. Най-малкото съветникът upload-ва препоръката от учителя, но май не беше само това. Personal statement-а беше проверен и получи насоки за подобрение. Преди това им писаха за регистрация за изпитите за Оксфорд и Кеймбридж, самите изпити също се проведоха в колежа. Бяха им показали как да попълнят UCAS. За САЩ отново съветникът влиза в Common App и качва препоръките и транскрипта. Бяха им показали как да попълнят Common App. Отделно от това се обсъждат есетата, дейностите и отличията, уточнява се списъкът на университети. За САЩ съветникът пише и препоръка, освен двете препоръки от учителите. Няколко пъти се срещаха, познаваше си учениците, изобщо мога само добри думи да кажа. Имаше възможност за организиране на индивидуални срещи на съветника с родителите, но даже не се възползвахме от тази опция. Не съм виждала  нито една от трите платформи - всичко се попълваше от ученика и съветника.
Платформата за финансовите условия и документи е изцяло работа на семейството, което е нормално - попълват се данни за имущество, спестявания, доходи,  разходи  - все сензитивна информация.
Все пак основната работа по кандидатстване си е на ученика - да чете сайтовете на университетите, да си хареса специалности, да се информира за нужни документи, изпити, минимален успех, срокове, начин на кандидатстване. Ако един ученик кандидатства в три държави и във всяка от тях в четири-пет университета, то това са 10-15 университета. Няма как съветникът да проследи толкова много детайли за всеки един ученик и всеки негов университет по отделно.

Ние ползвахме и външна услуга. Наложи се да се допитаме до консултант относно кандидатстването в Маастрихт, тъй като имат специфична платформа. Модел на CV не сме получавали, но и не сме срещали трудности да го подготвим. Говоря в множествено число, защото работата по кандидатстване си е на ученика, но ако се кандидатства в много университети и различни държави, времето няма да стигне да се проучат всички детайли. Помощ бе оказана за подготовката на personal statement, който на практика претърпя много корекции и по същество бе по-скоро есе. За кандидатстването в ОК трудности не сме срещали, не съм се и включвала. Права е Prizma, имаше практическо обучение по попълване на UCAS и Common App. И двете платформи са user friendly. За мен прегледът на есетата не донесе добавена стойност - позволих си да погледна корекциите. И консултацията за избор на университети също. Дейности и отличия не са обсъждани на нито един етап, а много би било полезно, ако бе направено в 9 клас. Не видяхме нито една препоръка и не мога да преценя как и дали са били решаващи за резултата от кандидатстването - всички са конфиденциални. Останах с усещането, че нещо не е достигнало при кандидатстването в САЩ, но не разбрах какво и съответно няма как да коментирам дали е можело или не да се спести това време, усилия и средства.
За подготовката на документи от съветниците трябваше да се звъни и напомня, затова съветвам да си ги проверявате дали са качени в платформите. По отношение на финансовите документи - признавам си, изненадах се, че трябва да се погрижа да ги преведа, кача в UCAS и проведа кореспонденцията с университетите. Не бях проучила какво се очаква от мен и в какви срокове трябва да го свърша. Логично е, наистина, да придвижа финансовите документи и се радвам, че предвид много кратките срокове успях да се справя. От сърце желая късмет на всички колежанчета!