Американски колеж - тридесет и първа тема

Стипендиите са по социален критерий. Ако детето ще се бори за пълна стипендия, първо трябва да е одобрено по социален критерий и едва след това заедно с другите подобни кандидати ще се състезава, пишейки есе. Ако спечели пълна стипендия, доколкото знам подписвате договор със задължения за успеха на ученика. Ако детето не бъде одобрено за пълна стипендия, може да кандидатства за друг процент намаляване на таксата и на база на предложената ви отстъпка да прецените дали да я запишете или не. В този случай обаче, отстъпката е година за година. Ако първата година са ви дали някаква отстъпка, следващата могат да ви дадат по-голяма или по-малка. Това зависи от вашето финансово положение. Може да унаследите имот или да продадете такъв, може да останете без работа. Фактите се променят, променя се и решението на комисията.

Учениците в Американския колеж се разделят на три отделно групи:
Ниво Подготвителен 8. клас с наименование Черните орли (Black Eagles)
Ниво Блок 9. - 11. клас, разпределени в шест блока с наименования: Дуло (Dulo), Соколите (Falcons), Пламтящите тигри (Flaming Tigers), Златните лъвове (Golden Lions), Магма (Magma), Тангра (Tangra). Всеки блок се състои средно от 88 ученици с равен брой момчета и момичета. Различните класове също имат равен брой представители в рамките на блока.
Ниво Зрелостници 12. клас с наименование Феникс (Phoenix)

Информацията е актуална към 2020 г.

8,30 ч. – кандидатите трябва да се явят на един от двата портала на Колежа (откъм „Младост“ 2 или откъм вилна зона „Американски колеж“).
2. Какво трябва да се носи?
Документ за самоличност – има три документа, с които можете да удостоверите, че сте вие. Това са: ученическа карта, лична карта, задграничен паспорт. Трябва да носите един от тези документи. Ученическият бележник не е документ. Кандидатите, които нямат един от горните три документа, няма да бъдат допуснати на изпит.
3. Какво НЕ трябва да носите?
- Моливи, химикали, кутийки за моливи или острилки;
- Калкулатори или линии;
- Листове хартия;
- Речници или друга справочна литература;
- Мобилни телефони или други електронни устройства;
- Часовници с аларма.
- Разрешено е носенето на ръчни часовници с изключена аларма.
4. Ако кандидатът има навика по това време да закуси нещо – ябълка, шоколад – нека си носи и докато чака началото на изпита, да си хапне.
5. Малко след 8,30 ч. доброволци от Колежа поемат кандидатите и ги водят до основната сграда Острандър Хол. ВАЖНО! След бариерата ще бъдат допускани само кандидатите!
6. Там кандидатите трябва да видят списъци и да се открият в тях (ще се ориентират по месец на раждане ИЛИ по ЕГН).
7. Трябва да представят един от трите документа: ученическа карта, лична карта или международен паспорт.
8. После пак доброволци ги водят към залите.
9. В залите отново ще им искат един от трите документа: ученическа карта, лична карта или международен паспорт.
10. След това малко разпускат.
11. Могат да пият вода и да отидат до тоалетна. Не е желателно да се ходи за вода или до тоалетна по време на изпита – разбира се, ако се наложи, може, но загубеното време няма да им бъде компенсирано.
12. Чуват звънец и трябва да влязат в залите. 10.00 ч. – започва изпитът.
13. Там им се раздават моливи.
14. Минават инструкции.
15. Изпитът се състои от 5 части – съчинение и тест от 4 раздела. Есето (съчинението) е 30 минути. А всеки раздел на теста е по 25 минути.
16. Важно е децата да са спокойни. Да не мислят дали темата, която им се пада, е близка до такава, по която са писали есе или пък задачата, която гледат, са я решавали. Трябва с повишено внимание да четат условията и всички инструкции.
17. Първо трябва да пишат есе, което е 30 мин.
18. Преди започне да пише есето кандидатът трябва да си зададе няколко въпроса:
– Какво ме питат?
– Поставя се въпрос или дилема?
– Трябва ли да направя избор?
– Имам ли инструкции, които да ми помогнат?
– Как да структурирам съчинението си?
– Какво искам да кажа?
– Да поставя ли заглавие?
19. Стратегия за писане на съчинение в рамките на 30 минути:
– 5 мин. запознаване с темата, инструкциите, правене на схема или план. Не се пише чернова, защото няма да стигне времето да се препише на беловата!
– 20 минути писане на съчинението.
– Последните 5 мин. – да се изчете всичко, да редактира, ако има нужда. Дори и механично трябва да се постави заключение. Допустимо е дори то да е повторение на увода. Задължително трябва да има завършек.
20. Кандидатът да си направи проверка сам дали се е справил с есето с няколко засичащи въпроса:
– Отговорих ли на всички въпроси от инструкцията?
– Стана ли ясно на читателя защо мисля така?
– Текстът ми има ли цялост?
– Текстът ми има ли логически завършек?
21. Квесторите ще ги информират редовно колко време им остава.
22. Спира се веднага да се работи при команда „3, 2, 1, СПРИ!“
23. Щом квесторите обявят край на времето за писане на есето, задължително трябва да оставят моливите!
24. Няма почивка и директно се преминава към теста. Раздават се тестовите книжки.
25. Нямат право да го разглеждат преди да се даде старт.
26. Не трябва да пишат върху тестовата книжка.
27. Тестът включва:
– един математически раздел с лесни задачи по математика;
– втори раздел с по-трудни задачи по математика;
– трети раздел – логически задачи тип МЕНСА, IQ тестове;
– четвърти раздел – четене с разбиране (откъси от художествени или научни текстове).
28. На всички се падат различни раздели от теста.
29. Нямат право да прелистват, да гледат встрани, да говорят, да питат съседи.
30. Има само един верен отговор. Не си губете времето да задавате въпроси на квестора и да обяснявате, че има два отговора! Квесторите нямат право да гледат в листа ви, а и по принцип отговорът е винаги само един. Ще загубите ценно време.
31. Никой няма очаквания на теста да бъдат посочени всички верни отговори.
32. С теста се гледа до каква степен кандидатът се ориентира в стресова ситуация.
33. На теста всички въпроси са с еднаква тежест.
34. Целта, която трябва да има всеки кандидат, е да отговори на възможно повече въпроси.
35. Стратегия за решаване на теста:
– Първо се отговаря на елементарните въпроси.
– Второ – отговаря се на въпросите, които изискват време.
– Трето – отговаря се на въпроси, които нищо не говорят на кандидата.
36. Не си губете времето със задачи, които изискват прекалено много време! Добрите математици обаче, които бързо успеят да решат даден тест (например, за 15 минути) и имат предостатъчно време, може да се тестват и с такива задачи. И без това нямат право да преминат на другите части от изпита.
37. Ако имате непопълнени отговори на затворени въпроси, най-добре е ако ви остане време да попълните на случаен принцип нерешените задачи. Шансът да са ви верни е 20%. Това е специална техника за решаване на такива тестове. Дори да не го направите, другите ще го сторят. Ако са обаче от отворен тип въпросите – няма смисъл да вписвате някакъв отговор, който няма да е верен.
38. Какво се прави при сбъркан отговор? Пише се с моливи. При сгрешен отговор – първо се изтрива вече посочения и чак тогава се нанася новият отговор. Ако има два посочени отговора, приема се, че не е даден верен отговор.
39. Важно е кандидатите да не се отказват до последно на изпита. Тези, които работят до край и не се отказват,  те имат успех. Първият раздел от теста, който може да им се падне, може да е труден и да ги обърка. Може да виждат, че всички други пишат, но не трябва да се притесняват. Най-вероятно другите работят по други раздели. А и това, че работят, не означава, че са по-подготвени.
40. Всеки раздел е по 25 мин. Между тях няма почивка.
41. Работи се само по раздела, който тече за кандидата в момента.
42. В края на всеки раздел е записано: „Стоп! Стоп! Стоп! Ако приключите работа по този раздел по-рано от определеното време, можете да се върнете към въпросите само от този раздел. Не обръщайте на други раздели!“ 43. Спира се веднага да се работи при команда „3, 2, 1, СПРИ!“ Всички кандидати трябва да са при еднакви условия. Никой няма право да продължи да пише, защото ще бъде дисквалифициран. За части от секундата могат да се попълнят поне 4-5 отговора в теста със затворените въпроси и това веднага поставя кандидата в по-изгодни условия спрямо другите. Затова изключително важно е да се спре да се работи. В последните години учениците са се научили да спазват това условие и вече няма дисквалифицирани. Дисквалифицира се и ако се погледне в друг раздел на теста. Никой няма право да го прави.
44. Ако някой бъде дисквалифициран, няма да му го кажат на момента. Разбира се чак, когато излязат резултатите. 12,00 – Около или малко след 12 ч. изпитът свършва.
45. Кандидатите предават работите си.
46. До входа на Колежа излизат сами.
47. В деня на изпита ще бъде обявена датата, когато ще излязат резултатите.
48. Тъй като кандидатите ще бъдат без телефони, може би е добре всеки родител да уточни на кое място ще чака детето си.

... назад по единадесетте теми за Колежа има безброй вариации на тема - защо, аджеба, да дам едни пари за това училище, като детето може да се изучи и без пари в друго и спестената сума да плати за бакалореат или магистратура в добър университет.
Може, естествено. Ама си зависи от хиляди неща.
Не е до училище само. Сама Вие казахте, показахте и доказахте, че АК не е инкубатор за благородни девици, и там, като навсякъде се случва това, което виждаме повсеместно по училищата. Известното правило - не оставяй боеца без работа, че върши глупости, познато ни на нас, старите муцуни от родната казарма, макар да работи, безспорно няма как да се приложи като тогава, едно време,  по устав, в училище вече са демократи и няма кой да ти направи "мечка" ако не спазваш правилата. Залага се на подбора (изходно ниво на интелигентност), осигурени възможности за смислено прекарване на времето, разчитане, че стадното у тийновете ще ги накарат да посещават местата, където ПОВЕЧЕТО ходят (по-малкото ходят да пушат или да пият или да се друсат, докато не ги изгонят, като стават на маймуни за да могат да излязат незабелязани и да се върнат, някои се отказват, други упорстват, трети се правят на интересни - тийнейджърска им работа), но в крайна сметка по-голямата част се реализират добре, за щастие или нещастие (според гледната точка) не в България. И това в пълна сила важи за всички уж "елитни" гимназии в София, разликата е, че процентите на ПОВЕЧЕТО(смислено, от наша, на родителите гледна точка, прекарващи времето си и гонещи разумни цели) и по-малката (хаймани) част се сменят, до пълен обрат на преобладаващата част.
Защо се реализират повечето не в България - ясно е на всеки. Дали им е добре - ами аз поне не съм чул да се оплакват, поне нашата щерка си е ОК, идва си всеки месец, работи и от в къщи, пътува по целия свят, взима по-висока от моята заплата дори и през немския стандарт, без бонуса и поне засега е щастлива от избора си. Тази година ще си вземе и българска диплома, така, да си има, макар че по нейните думи - за 2-3 бона няма как се хване да работи, дори и да живее в БГ и да има и дом и кола и всичко останало. Да не говорим за работна обстановка и ниво на колеги, шефове начин на работа и т.н. Работила е тук, може да сравни. Така мисли сега, после ще видим...
Та, реализацията е функция на много, много неща, едно от които е училището.
Отговор на така зададения въпрос - сравнение между продукта, създаван от едно училище и друго училище може да се направи по принцип, макар че често се сравняват круши с ябълки.
Конкретният резултат за един и същи ученик аз не си представям как ще прогнозираш - всеки човек се развива спрямо средата, в която попадне. И няма гаранция, че общото правило, изведено от статистически най-често случилото се като резултат от една гимназия ще важи за един индивид точно така, както би важало за същия през общото правило за друга гимназия. Пенева го каза в горния пост.
Ами че в първата този конкретен индивид може да е в средната по хиляди причини, а във втората може да остане в грешката.... Примерно ако гаджето му е там (той не би го срещнал в първата) или пък има фактор, който го кара да страни от останалите, формиращи правилото.
Някак си тези разсъждения ми наподобяват онези философи -схоластици, дето умували колко дявола могат да се качат на върха на една игла в Средновековието....
Колежът е гимназия като другите. С база по-различна от другите, с правилник уж същия ама все пак спазващ се и затова по-различен от другите, с учители по-различни от другите, с такси подобни на другите частни училища и с програма по стандарта. Е , грубо казано, разликата определя цената, тя е фиксирана, ако искаш.... Реализацията на стандартната иначе, министерска учебна програма е, обаче, различна. За някои е полезно да я следват, за други не особено и естествено се бунтуват против методите на реализация. Или ги пречупват да влязат в матрицата, или напускат и влизат в друга матрица, в друго училище. Което готви вероятно най-добрите кадри за определен модел - примерно българския, и то безплатно. Не че от  АК няма да можеш да влезеш в българския модел. И обратно - не че от НЕГ или АГ1-2 или Успанската или ФЕГ, че и от ТОХ вероятно, няма да можеш да се "реализираш" в чужд университе. Пак зависи - за кого и за какво, каква специалност конкретно. И с каква цел....
От АК не ти излиза сметката да завършиш български университет и да станеш държавен чиновник просто. Да оставим посредствеността, която ще те обкръжи, с която,  да речем, ако имаш мотивация,  се свиква.
Защото, нека си го кажем директно, който няма възможности да учи в чужд университет и после да работи навън учи тук и остава да работи тук. За огромно мое и на моето поколение родители съжаление, но такива са реалностие.
А тези реалности ние, съвременниците на прехода (уж) ги реализирахме. Нали сме демокрация и всичко се избирало....
Сега си сърбаме попарата и си говорим с децата по телефона.
Успокоението (за да сме в тон с нивото)  е, че идват следващите - гледайте в първи клас какво става с приема. Е, вярно, няма такава държава, с такива простотии...

На темата: И СМГ, и Немската, и Американския колеж са качествени училища (съжалявам, че не мога да изредя и коментирам всички качествени). Но предлагат различни неща. Надолу излагам ЛИЧНИ становища, а не окончателни и единствено верни присъди.
СМГ предлага невероятна подготовка и уникални преподаватели по математика. Твърди се, че предлага и добро ниво по немски в съответните паралелки. За мене обаче, каквато и да е подготовка извън математиката, ще изисква допълнителни и то сериозни инвестиции от време и пари. Нека не се лъжем: часовете в училище са ограничен брой и ако ударението е върху математиката, няма начин това да не се отрази на другите дисциплини. Друг недостатък е, че като държавно училище е осъдено да страда от всички безумия на чиновниците от МОН, както и от финансиране несравнимо с частните училища. За съжаление. Но ако детето Ви е изявен математик, диша математика и няма медал от олимпиадите само ако е тежко болно - няма по-добра алтернатива в България!
Немската гимназия дава абсолютна подготовка по Немски и отлична подготовка по общообразователните предмети. Стъпало е към следване в Германия и Австрия и защо не - Швейцария. Благодарение на добрата общообразователна подготовка нейните ученици се нуждаят от по-малко допълнителни усилия при кандидатстване в Щатите и Великобритания. Но със сигурност ще се нуждаят от такива. Има и потенциалните недостатъци на държавните училища, но не толкова изразени по една или друга причина както при СМГ.
Американския колеж е съвършено друго нещо. На първо четене прилича на Немската гимназия с разлика в езика. Да ама не. Типично по американски се тръгва от крайната цел - цитирам: Изграждане на щастливи хора. А после следва като решаване на задача: За да са щастливи трябва да са самостоятелни, да имат добри отношения в общността си и да постигат целите, които са важни за тях. И така до като стигнат до какви учебници ще се ползват и до последния параграф в правилника на колежа. Правилата на колежа изглеждат твърде строги и лишени от гъвкавост. Това е защото сме свикнали да не ни обясняват смисъла на правилата, а да ги налагат с наказания. В колежа е точно наопаки: първите седмици са посветени на това да обяснят на учениците откъде идва всяко едно правило и как то е от полза за самите тях. Затова при нарушение се предполага, че ученикът не е разбрал добре нещата или е имал трудности при спазването им. И вместо наказание обикновено следват опити да му се помогне (е, лекарствата не са обезателно и винаги приятни на вкус)! И само в крайни случаи на безнадеждни, непоправими индивиди или на злостни съзнателни нарушители следва изключване.
Много усилия се полагат да се помогне на ВСЕКИ ученик индивидуално да осъзнае собствените си ценности, да изгради визия за своето бъдеще съобразно силните си страни, да си постави реалистични цели и систематично да ги преследва. Това в други Български училища не съм видял като систематичен подход.
Разбира се учениците от колежа получават подготовка и методическа помощ за кандидатстване в Щатски и Британски университети, която им дава много съществени предимства пред съучениците им от другите училища в България.
Като недостатъци бих изтъкнал незабележимото внедряване на американска култура в децата (с нейните недостатъци като индивидуализъм и материализъм), както и развиването на определена арогантност във възпитаниците на колежа, базирано на чувството за елитарност. Чувството на елитарност е само донякъде оправдано - знанията и уменията не свършват с тези в колежа. Има много хора, постигнали също толкова, а и повече, по един или друг начин.

https://bg-mam.ma/p/852778/31056256
8. клас е опознавателния.
Малко е досадно, но и Вие и учениците да си прочетат правилника до края. Най-тежките провинения не са като в останалите училища. А наказанията се прилагат „с най-голямата строгост на закона“. Действително в 8-ми и 9-ти клас ги гледат под лупа , за да ги стегнат и научат на порядките на колежа. След това учениците стават по-отговорни и не се налага толкова строг контрол за дисциплината.
Най-тежките провинения са плагиатство и преписване.  Първо наказанието е пробация и след това не се преподписва договора за обучение.
През тази година им предстои да се научат да спазват сроковете и изискванията на заданията. Ако е казано до 00 ч. на еди-коя си дата – това е срокът. След това или се намалява оценката с 20 и повече процента или се пише 0 т. Друг важен момент е спазване на параметрите на заданието . Ако е казано 200 думи и 1 параграф се пише толкова. Може да е и най-добре написаното домашно, но ако е по-дълго се отнемат точки. Или може да бъде ограничена тезата и се пише само според тези изискванията.
В 8. клас е важна социализацията им. Част от децата се познават, защото са учили в едно и също училище или от курсове, но това няма да е достатъчно. От 9. клас нататък имат да пишат съвместни проекти и ги разпределят на случаен принцип. Колкото повече съученици познават, толкова по-лесно ще се справят със заданията.
Най-добре е да се запишат в някой от клубовете с много членове и които имат повече събирания. Например мюзикъл, бг драма, баскетбол. Преди са били популярни народните танци. В последните 5 години – не. Последната година имаше много участници в бг драмата и имат интересни представления. Мюзикълът има натоварени репетиции 3 пъти седмично по 2 часа и месеца преди представленията репетират почти всеки ден. Добре е за 8-ми клас, но после става по-трудно. Участията в тези извънкласни форми им помага да се запознаят и с ученици от по-горните випуски. Съветите им за учители, начин на учене, какви дейности да развиват в горните класове и всякакви други ще са им от полза.
Тази година не е необходимо гоненето на успех.
В края на тази година се прави избор на 2-ри език. Най-много се учи в часовете по немски език. Казват, че те достигат ниво за покриване на езикови сертификати. Едната учителка по исп. Език била много добра.
Повечето ученици, които искат да научат език ходят на допълнителни курсове.  За това си преценете добре дали ще заложите на нов език и мноооого учене или надграждане на вече изучаван.
9. клас е адаптационния.
През тази година в дипломата влизат оценките по БЕЛ, математика, англ. Език, чужд език, музика, изобразително изкуство и психология. Първите 4 са включени и във втората част на дипломата. Към края на тази година потърсете и таблицата за изчисляване на дипломата, за да прецените кои предмети с каква тежест са при формиране на окончателния бал.
В този клас са най-много изучаваните предмети и според мен е един от най-тежките. Другата тежка година е в 11-ти клас  за тези, които ще кандидатстват в САЩ.
По всеки предмет има различни изисквания и скала за оформяне на срочната оценка.  Във формирането на оценката влиза участие в клас, домашни работи, тестове, куизове и при някои и дисциплина. Заданията, които имат за вкъщи са за седмицата и дългосрочни. За вторите е необходимо да си разпределят времето, а не да се пишат в последния момент. Поне 1 седмица преди крайния срок е добре да имат нещо подготвено и с него да отидат при съответния учител, за да го погледне и да им даде насоки какво да подобрят. В това училище е важно ходенето на консултации и те не протичат формално. Наистина се помага на учениците и те постигат напредък. Ако имат пропуски в материала, отсъствали са, не им е ясно нещо по задание, домашно, грешки в тест – консултации. Още нещо се сетих във връзка с отсъствията независимо по каква причина, след това се налага да се направят всички тестове и куизове, а по някои предмети се отработват. Детето ми беше един път с конюнктивит . Наложи ми се да предупредя, че не може да си изпрати домашните и да му се удължат сроковете.
По-горе бях споменала за съвместните проекти, които правят.За тях е необходимо всички да се включат и когато учениците се познават добре по-лесно могат да си разпределят задачите. Оценката е една и съща за целия екип. Няма как да се каже, че някой не се е включил, а друг е направил всичко. Обикновено има и презентация, на която се вижда ако някой не е участвал. Но това слабо представяне на 1 човек се отразява и на останалите.
В края на 9-ти клас е избора на профил – хуманитарен(учи се допълнително чужд език, БЕЛ и история), химия, физика и информатика. Децата на някои от вас добре са се ориентирали и са  избрали дисциплина, която им е най-лесна. Никой от университетите в ЮК не се интересува от профила, важен е общия успех.
След тази година вече учениците са по-добре ориентирани от родителите и се оправят сами. По-малко съвети мога да дам за 10., 11. и 12. клас.
На този етап преценете дали ученикът има изявени способности в дадена област и дали да ходи на олимпиади. При кандидатстване за университетите на Острова са важни постиженията на национално равнище, а не многобройни участия.
В 9. клас могат да избират между много клубове според интересите си. Вече имат изискване за покриване на 75 кас часа. Ако не успеят да ги покрият догодина трябва да си ги доотработят. От тази година голяма популярност набира клуба по дебати.
В 10. клас решете къде ще се насочите за кандидатстване в САЩ или само в ЮК. Ако искате детето ви да учи в Америка е важно да наблегнете на социални дейности и други изяви. Колкото повече, толкова по-добре . Само с академични постижения не може да се спечели стипендия за Брашлянената лига. Россс, е специалист по кандидатстване в САЩ и тя може да даде най-ценни съвети.От моите наблюдения за там освен високите резултати на САТ-ове (над 1900 т.) е нужно участие в извънкласни дейности, в ученически съвети , олимпиади. Пише се писмо до всеки университет и в него кандидата се изтъква максимално за разлика от мотив. Писмо за ЮК(за него ще разказвам в друг пост).
В 10. клас може да се явят на първите изпити за АР. Полезно е за САЩ. За Англия не е толкова важно. Но подготовката дадено АР ги въвежда в част от материала, който ще изучават в университетите. Част от университетите на Острова  приемат да се кандидатства при тях със сборни оценки от САТ-ове и АР.
На САТ-овете може да се явят няколко пъти, за да си повишат резултатите. За това е добре да почнат подготовката от лятото преди 11-ти клас.
Добре е в 10. или 11. клас да отидете на среща с представители на различни университети. Може да нямате конкретни въпроси, но те могат да ви дадат интересни насоки. Така например разбрах, че университета в Бристол държи на математиката независимо от специалността, защото показвала начин на мислене. Преподавател от друг университет ми каза, че бъдещите работодатели предпочитали студенти , които имат някакъв трудов стаж , защото имат изградени навици.
11. и 12. е свързан с кандидатстването и за това ще пиша в друг пост, че стана доста дълго.

Накратко - електив е учебен предмет /ФУЧ/, води се от учител и в американската диплома влиза с оценка, а в българската - само с хорариума си, пишат се  отсъствия и закъснения, докато клубовете се водят от ученици и се изискват за американската диплома /те са т.нар. извънкласни дейност на ученика/. В последните две години не се брояха CAS часове, а учениците изготвяха портфолиа, като трябваше да имат застъпени в тях и трите вида дейности - креативност, активност и служба в полза на дадена общност.

https://bg-mam.ma/p/1531713/46374767
Клубовете се организират от самите деца и всяка година може да са различни, и примерно,  да има три клуба кино в една година, а предната да е нямало нито един. От децата се иска да си намерят съгласен учител, който да отговаря за тях, иначе клубовете си ги водят те. В началото на учебната година има нещо като "панаир" на клубовете, на който организаторите си представят клуба "на щанд", и събират кандидат-участници.

https://bg-mam.ma/p/1612778/47349088
По повод притесненията на родители на сегашни и бъдещи колежани ще се опитам да резюмирам нашия опит досега. Преди кандидатстването и аз четях този форум и се опитвах да помогна с информация на детето си, за да направи избор. За щастие можеше да избира между най-добрите и може да се каже, че съдбата му показа пътя. Независимо от случилото се напоследък нито за момент не съжаляваме за избора си. Американският колеж е уникално място за по-нестандартни ученици. Дава възможност за многостранно развитие, за разлика от профилираните гимназии, което е полезно, ако детето ви е умно и талантливо, но не е взело твърдо решение какво иска да учи още на крехката възраст 12-13 г. Много е тежко, но каляващо, учещо на организираност и 'мултитаскване', което вярвам ще е много полезно в университета, особено ако е чуждестранен.
Проблеми и скандали има навсякъде, където се сблъскват интереси. Употребата на служебно положение за собствено облагодетелстване дори не мисля, че е национална характеристика, но е добре да не губим обществената си чувствителност по темата. Не знам какъв е бил проблема с РУА, но в момента, и не само, щеше да е добре да имаме родителско представителство. Тук е мястото да се отклоня и да кажа, че ми се струва, че бъркаме в очакванията си към президентката. Предишният президент беше изключителен, винаги ще съм му благодарна. Длъжността обаче и тогава ми се струваше по-скоро почетна. Колежът се управлява от българския офис и именно с него са конфликтите на преподавателите , и той създава нездравата атмосфера от тоталитарен тип. Така че по-скоро съчувствам на президентката, защото вероятно и тя не е очаквала да попадне в такава ситуация и не знам какви са й правомощията. Това, срещу което възстана уволненият преподавател, беше именно българският офис, с назначенията на свои, но некомпетентни хора, които пречат на работата, но са верни и слухтящи, и с неудачните договори. Към вече обсъжданите се сещам да добавя още един. Този, който е избран да изработи гардеробчетата, явно също не е подбран по качество, защото те са абсолютно неудачни. Не са достатъчно големи, за да поберат учебници и дрехи, но най-шокиращото е, че са изключително трудни за отключване. Всяка година започва със закъсали колежани, търсещи помощ, някои така и се отказват да ги ползват, други ги държат отключени на късмет, но ръководството нехае.
Все пак всички сме съгласни, че най-важното са учителите и съветниците. При първите определено има проблем с текучество и качество, особено в по-търсените предмети като математика например. Не мога да проумея коментар "няма незаменими учители". Явно просто не сте засегнати пряко от конкретната загуба. Аз броя всеки ден, през който няма аналогичен заместник, не очаквам скоро да има и изобщо не вярвам, че ще е подходящ, защото ще е одобрен от тези, които позорно изхвърлиха отличен преподавател, само защото ги настъпи по мазола.
При съветниците вече също откривам много пропуски, с уговорката че мнението ми ще е окончателно, след като завършим. Досега знам , че не мога да разчитам много. В началните класове ни казваха, че е рано. Грешка. За тези, които сега започват бих споделила следното. Проучете сами отрано изискванията на университетите, към които имате интерес. Изборът на профил е най-важното, за да не се окаже че си отрязвате пътя, заради недостатъчен брой часове по конкретен предмет. Добре, че промениха поне наредбата за матурите, да можеш да държиш такава по непрофилен предмет, но върху материал за профилен.
Ако обмисляте и обучение на друг език, започнете го отрано извън училище. Не разчитайте на втория език. Освен това всеки следващ клас в по-тежък, както и други отбелязаха за 10 клас, т.е. ще има по-малко време и сили и за език.
Същото важи за извънкласните дейности. Изключително необходими за кандидатстване. За СТЕМ насочилите се, погледнете програмите RSI към MIT и RISE. Съветниците ни ги презентираха в 11 клас, аз ги открих още в 10, но беше късно. Трябваше да ни го кажат още в 8 клас.
И до ден днешен не ми е ясно и ролята на АР-тата. В училище казват 'не ви трябват', фирмите казват 'минимум 4, дори 5 за високоселективните университети'. Така изпуснахме явяването в 10 клас, а в една година повече от 2 е убийствено, особено при така подредения график, че някои са в един ден или на следващия. И като споменах елитни университети, в началото ни казваха, че ACS e трамплин за тях, а сега ни убеждават да не се целим в такива, защото само в САЩ имало 4000, от тях поне 400 добри, за какво ви е Бръшлянова лига. Има голямо значение дали училището, от което идваш има приети студенти в даден университет. Реших да погледна как е нашето за MIT и Harvard например -нула за последните 10 години. Ще продължа с проучването, за да стигна до реалните възможности. Агитират ни да не ползваме външни фирми, а в същото време се оплакват, че са 4ма съветника за 200 ученика, визирайки очевидно само 11-12 клас. И да , вече са трима, защото има уволнен за пропуск при сегашно кандидатстване. И случаят не е единичен, тъй като знам за колежанин, който работи една година в колежа, защото му бяха объркали документите е се наложи да има gap year. Отново възниква въпросът, защо не се назначат повече съветници щом не смогват, вместо назначените допълнителни нови психолози тази година.
https://bg-mam.ma/p/1612778/47349722
RSI към MIT - освен ако няма промяна - в тази програма участват 4 ученици на година - двама с проекти по математика и двама с информатика. Разработките им обикновено са съпортвани от дълъг списък от учени и професори от водещи наши и чужди университети като Станфорд например. За да участват, те биват класирани на база конкурс от национална комисия. Не знам как си представяте нещата, но това как някой ще ви информира в 8-9 клас за тази възможност и в 11 клас вече детето ще е участник в RSI е химера. Тези ученици са в школи по математика и информатика още от 2-3 клас.  Най-малкото, имате ли представа колко често отсъстват от училище и как си представяте това да стане в АК? Помислете го така - в математическите гимназии и паралелки у нас (СМГ, ПЧМГ, НПМГ, Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Казанлък, 125.то училище и т.н.) учат над 500 ученици на випуск, повечето още от 5 клас, като почти всички са ходили на подготовка още преди това. От тях не повече от 10-15 имат проекти на нужното ниво и въпреки това само двама от дадената дисциплина отиват в школата. Нима мислите, че някой специално информира учениците в тези училища за нея, съдейства им за тема, за ментор и т.н.? Да упреквате колежа, че късно са ви информирали, ми се струва наивно.
Дали за приема в САЩ има значение училището, от което е кандидатът? Не знам  кой може да отговори на този въпрос, но е факт, че в Дартмут, Йейл и UPenn ежегодно има приети колежани. В последните години имаше приети и в Columbia, School of Engineering. Имаше приети и в Brown и в Cornell.
В MIT преди няколко години имаше прието момиче от колежа.
Но като цяло, във всеки един от тези топ университети приемат не повече от 2-3 българчета на година, т.е. ако говорим за 15 приети и 3-4 от тях са от колежа, а останалите от останалите училища в София и страната, мисля, че статистиката показва, че колежът дава доста добри възможности за прием.
И колкото и да е трудно да се възприеме от разстоянието, от което гледаме нещата от тук, съветниците са прави - в САЩ възможностите не са само за завършилите Ivy университети. Има приети в U Chicago, в NYU (в топ топ програми за филми, за бизнес). У нас като че ли не сме информирани или подценяваме отличните възможности, които дават и колежите (те са в отделна класация и неслучайно част от тях биват наричани little Ivies - идва от това, че в тях учат по около 2000 студенти, а не че са втора категория учебни заведения). Част от тях са също изключително престижни и дават отлични възможности, както и разполагат с много силна мрежа от алумнита в определени сфери. Изобщо в САЩ възможности човек да се изучи има много, а реализацията е въпрос и на лични качества (soft skills, комуникативност и т.н.), и на късмет, и на интереси - в коя сфера и как иска да продължи след университета - в индустрията, в академична среда, в САЩ или извън САЩ.
и следващите постове

https://bg-mam.ma/p/1556454/47324122
Нивото няма как да е това, което някога е било. От една страна се увеличи приемът, от друга таксите растат и това оказва влияние върху подбора. По-големият брой паралелки изисква повече учители. Дори в темите за  СМГ и НПМГ се коментира неравнопоставеността на паралелките - едни са с добри учители по математика, а други са с "къси клечки". Доброто владеене на втори чужд език все повече се търси, а в АК тази подготовка не е като в езикова гимназия. Не че с уроци и школи чужд език не може да се научи, но времето е малко, а заданията в колежа доста "дърпат" от свободното време. Трудностите при отсъствия (нуждата от стриктно наваксване на абсолютно всичко пропуснато) също са фактор, който трябва да се отчете, когато говорим за свободно време.
Колежът има своите плюсове, но те се реализират само с добри, енергични и сърцати учители и мотивирани ученици. Без тях доста от предимствата се губят.

https://old.segabg.com/article.php?issueid=1533§ionid=6&id=00011
Американският колеж - легендата продължава
Училището на янките в Симеоново е най-старото извън пределите на САЩ и празнува 140 години от основаването си
Константин Караджов

"Една от причините да отбелязваме особено тържествено 140-годишнината на колежа е желанието ни да си върнем полагащото ни се място в българското общество", казва Луис Пърски - президент на колежа от 1997 г. насам.
"През 1992 г. правителството обеща да ни върне по-голяма част от земята ни и всички сгради, които сме построили. Решението да открием наново колежа взехме въз основа на това обещание. После правителството се смени, а обещанията се забравиха.
Когато отворихме врати през 1992 г., ни позволиха да използваме едва 1/3 от земята на Колежа и само една от оригиналните сгради. След това се нанесохме в още няколко от собствените си сгради, но не сме собственици на нито един от имотите. Наели сме ги от общината. В тази ситуация набирането на средства е много трудно, защото спонсорите неохотно дават пари, когато имотите ти могат да бъдат отнети по всяко време. Решението е държавата да ни даде собствеността. Нека сегашното или следващото правителство да си спомни за обещанията от 1992 г."
Първите американски мисионери, които идват в България в началото на 19-и век, бързо били принудени да се откажат от намерението си да обърнат българите в своята вяра. Налага им се да осъзнаят, че ако искат да помогнат - трябва да обучават. България дължи на тези мисионери няколко училища, които се откриват по това време. През 1860 г. американски протестанти основават Пловдивската мъжка гимназия, а след 11 години в Стара Загора е открита девическа гимназия. По-късно от сливането на двете се образува легендарният Американски колеж. Забележителното е, че пловдивското училище се появява три години преди едно от най-престижните училища на онова време - цариградския Робърт Колеж.
Всъщност оказва се, че Американският колеж в София е най-старото американско училище извън границите на Съединените щати. В годините преди Освобождението то подготвя бъдещите държавни служители и учители, а и много от основателите на нова България - участници в търновското Велико народно събрание.
През 70-те и 80-те години на 19-и век двете училища от Пловдив и Стара Загора се местят в Самоков, разбира се, разделени на мъжка и женска част. Истинския си разцвет учебното заведение достига между двете световни войни, когато се пренася в София.
В началото на 1926 г. по поръчение на Американския съвет за чуждестранните мисии проф. Флойд Х. Блек е изпратен в България, за да организира сливането на двете мисионерски самоковски училища. Новият колеж се пренася от дървените самоковски сгради в софийското село Симеоново. Там е закупен парцел от 114 акра за самото училище и 52 акра за нуждите на фермата за снабдяване с продукти.
За десет години под ръководството на Флойд Блек колежът се разраства и утвърждава като една от най-уважаваните образователни институции. Известни и заможни фамилии започват да пращат децата си в колежа да учат по либералния американски образец. Училището и в този период обучава бъдещите лидери на България във всички сфери.
През 1935 г., когато колежът празнува 75-годишнината си, в него се обучават 500 пансионери, а преподавателите са 49.
Началото на края е, когато на 13 декември 1941 г. България обявява "символична" война на САЩ. Запазването на колежа става невъзможно, макар че вероятно заради ролята на ценна институция българските власти настояват училището да продължи да работи, свидетелствува един от възпитаниците на колежа от онова време, журналистът Петко Бочаров.
През 1942 г. последните американци заедно със самия Блек заминават за Истанбул. След 1944 г. комунистическата власт настанява в сградите школата на МВР. Затова и днес възпитаниците на възстановения преди 9 години колеж влизат в училището си през бариери, охранявани от въоръжени часови.
Навремето всичко било различно
Американският колеж край Симеоново, спомня си друг колежанин - Йордан Пачеджиев, бе разположен на една височина в подножието на селото, оградена отвсякъде с мрежа. В равнинната част на терена са основните три блока, свързани с полуоткрити тунели помежду си. В тези три сгради се помещават администрацията, "Асембли хол" т.е. залата за събрания, библиотеката, класните стаи и др., а в подземието се намирала трапезарията. Зад "Асембли хол" била монтирана камбаната, чиито удари отмервали ритъма на живота в колежа от сутрин до вечер. Останалите по-големи сгради били спалните помещения, като в едната половина на терена, наричана "турско", били спалните на момичетата, а в другата, наричана "чирашко" - на момчетата. Преминаването от едната в другата половина било строго забранено.
Чуждите учители и директорът живеели в няколко вили, разхвърляни сред добре поддържан парк. Алеи водят в средата до архитектурния шедьовър - колежанския фонтан. Останалото са игрища, басейн, кортове, лазарет, работилници и сграда за парно отопление.
В края на 30-те колежът разполага с един милион долара - разделени поравно във фонд в САЩ и вложени в сгради и земя в София. Девет десети от прихода се формира от таксите на колежаните. Таксата, която плащат учениците тогава, е 24 000 лева. За сравнение заплатата на чиновниците била 3-4000. Точно затова повечето колежани са деца на заможни родители.
Прави се отстъпка за част от колежаните - стипендианти, но до около една трета от сумата. Срещу намалението учениците трябвало да вършат известна работа - да сервират храната на съучениците си, да бият камбаната и да поддържат съоръженията.
Животът в колежа бил много задружен. Всеки клас спял в обща спалня, хранели се и учели заедно. Сутрин, след като бие камбаната, всички стават, измиват се и отиват в трапезарията. Там всеки трябва да бъде облечен със сако и панталон, риза и вратовръзка. От V клас нагоре в трапезарията задължително се говори на английски.
Сутрин учениците имат 4 учебни часа, а следобед 1 или 2. В 10 часа камбаната бие за молитва в голямата зала, където се събират и момчета и момичета, а в 13.00 - за обяд. От 16.00 до 18.00 всеки прави каквото си иска, а после следват вечеря и два часа яко зубрене в занималнята.
Всеки ученик можел да участва и в един от множеството клубове - шах, аеро, филателен, тенис, музика...
Общо взето контактът на момчетата и момичетата бил много ограничен. Но затова пък спомените за този контакт - вълнуващи. Веднъж в семестъра се устройва "парти". Момчетата и момичетата се събират в някой салон или учебна стая на съвместно опознаване - "общуване, което беше от скучно по-скучно, но все пак го очаквахме с нетърпение", разказва Пачеджиев.
Четвъртият клас в колежа се смятал за подготвителен, затова колежаните се дипломират една година по-късно от българските гимназии - в 9-ти клас. По стар обичай зайците - четвъртокласниците - се кръщавали, като по-големите им хвърляли един бой.
Колежът си имал вътрешен правилник. В него имало и списък със забранените деяния. Най-тежкото провинение, което можел да извърши един ученик, била самоотлъчката. Следвало пушенето и непристойното поведение (целуване). А наказанието било... труд. Всяко провинение се оценявало на определен брой часове работа. Закъснение - 2 часа, пушене - 30, самоотлъчка - до 50. В централната сграда има табло с обяви, на което виси списъкът с наградените и наказаните ученици. Докато не изработи часовете в засаждане на дръвчета, пренасяне на кюмюр или нещо друго, ученикът не можел да излезе на уикенд. А запъне ли се, изключването му е в кърпа вързано.
Днес
"Дългата история на колежа и успехите на възпитаниците му са неговата визитна картичка", смята президентът на колежа Луис Пърски. Днес в колежа учат 555 ученици от 8 до 12 клас. Учителите са 72. 19 от тях са чужденци: американци, канадци, британци и един австралиец. Строи се малък пансион, но управата няма намерение да възстановява старата система.
"Това, което се е запазило като основна цел през годините, е да възпитаваме нашите ученици да мислят свободно, да изградим у тях гражданско съзнание. В момента стандартите на обучение в колежа са по-високи, защото колежаните се избират според достойнствата си, а не заради способността си да плащат", обяснява Пърски.

В колежа учат предимно деца на заможни родители. През 30-те години на миналия век България вече се развива със стабилни темпове, има своя индустрия и своята заможна прослойка, която може да си позволи 20 000 лв. годишна такса. С предимство били децата на протестантски семейства, на тях американците отпускали специални стипендии.
С такава стипендия е и Леда Милева
Учениците в колежа учат по програма, която е съгласувана и одобрена от образователното министерство. Освен български има и американски преподаватели, които не знаят бъкел от езика ни. На английски се изучават химия, физика, американска и английска литература и др., на български се преподават нашата литература, естествознание и др.
"В паралелката бяхме 15 души. Всеки учител първо ни изпитваше и след това преподаваше новия урок", спомня си Петко Бочаров. В края на срока преподавателят сумира получените от тези изпитвания оценки и сбора дели на броя на дните. Така всеки ученик получава точната оценка на знанията си. Ако имаш две или три двойки, напускаш колежа. Компромиси не се правят.
Учителите са строги и стриктни. Изискванията - американски, контролът - свиреп. Петко Бочаров обаче си спомни как обичали да ядосват учителя по физика, вече човек на години. Ставал някой и невинно питал: "Господин учителю, мога ли да погледна през телескопа?" И учителят избухвал: "Абе аз колко пъти ще ви казвам, че тове е микроскоп, а не телескоп!" Младежите и девойките в колежа нямат никакъв контакт - дори духовен, да не говорим за плътски. Обучението им е поотделно. Между сградите има един терен от около 100 м и в него никой няма право да стъпва. Учениците му викали "турското".
Заради това и Петко Бочаров няма възможност да общува с Леда Милева, но знае чия дъщеря е тя.
Дори уикендите са отделно за момчета и отделно за момичета. До София ги возят с автобусите на колежа - пак поотделно. Яденето е повече от добро. Всичко е съобразено с възрастта и необходимите за растежа на организма храни и витамини.
“Образованието в колежа беше скъпо, но на много високо равнище”, разказа ми Петко Бочаров. И не толкова заради учебния материал, колкото от извънучебната активност на колежаните. Почти всички участват в клубове, дружества и други извънкласни форми. Дружество "Развитие"всяка година поставят пиеси и за да ги гледат, идва публика чак от София.
Казвам "чак от София", защото от последната къща на столицата до колежа в Симеоново, разстоянието е 6-7 км. А последната къща е в района на дъновистите, където сега е посолството на Русия.
Спортът в колежа е издигнат на пиедестал. Всяка година има обиколка на царския дворец в центъра на София и обикновено я печелят колежаните. Тук за първи път в България се играе баскетбол. Оттам тръгва и кариерата на Божидар Такев, когото след години наричаха джентълмена в баскетбола. Макар и висок само 184 см, той е център-нападател на "Спортклуб", "Левски" и "Академик". Дълги години е капитан, после и треньор на националния отбор.
На 1 март 1941 г. България влиза в Тристранния пакт и се превръща в противник на САЩ. През 1942 г. Американският колеж е закрит.
Петко Бочаров вече е студент по право в Софийския университет. Полага държавния си изпит през 1945 г. Комунистите постепенно завземат цялата власт и вместо предимство коежанската диплома носи повече неприятности.
“Като лоша атестация, лепната на челото ми Щом чуеха за американската ми диплома, и отношението към мен веднага се променяше", разказва Петко Бочаров.
Не му позволяват да започне работа по специалността. Работи какво ли не. Все пак наученият в Американския колеж английски език решава живота на младия юрист в добра посока. През 1952 г. го назначават преводач в Българската телеграфна агенция. След смъртта на Сталин, когато идеологическите ледове се постопяват, става журналист в агенцията. И така до 1983 г., когато го пенсионират с почести.
А с Леда Милева не се срещат никога като съвипускници. Неотдавна канят двамата в колежа, за да разкажат спомени. След седмица поетесата почина...
Американският колеж в София (The American College of Sofia) е средно училище, създадено през 1860 г. Той е смятан за най-старото американско учебно завадение извън границите на Съединените щати. Този факт се оспорва от Робърт колеж в Истанбул.
За учебната 1860-1861 г. американски мисионери основават училище за момчета в Пловдив. Три години по-късно същите мисионери под ръководството на д-р Джеймс Ф. Кларк откриват и школо за момичета в Стара Загора. Тези две училища прерастват в Американския колеж в София.
През 1871 г. той е преместен в Самоков, където почти половин век образова и обучава млади българи, които по-късно стават учители, проповедници, държавни служители и др.
Основен стожер на училището е д-р Кларк, който посвещава целия си живот на това благородно дело. Средства за развитието му осигуряват американските "Бордове на мисии" към Конгрешанската църква. Д-р Кларк умира през 1916 г. и е погребан в София
След Първата световна война тези "Бордове на мисии" решават да прекратят дейността си в България и да затворят училищата в Самоков.
Срещу това намерение обаче протестират както възпитаниците му, включително високопоставени правителствени служители, така и много хора в САЩ, дарявали средства за двете училища.
През 1926 г. е взето решение те да преминат под егидата на нова организация - "Американски училища - София". Нейната единствена цел е да осигури образование за българските младежи и затова се съгласява да слее двете училища и да построи ново в землището на софийското село Симеоново.
Новата организация наема д-р Флойд Бляк. През лятото на 1926 г. той пристига в София със съпругата си Зарафинка Кирова и малкия им син Кирил.
Д-р Бляк веднага започва изграждане на училище. Той продава собствеността в Самоков и със средствата строи новото край Симеоново. Идват дарения от американци. Народното събрание отпуска като дар дървен материал, който е продаден за 50 хиляди лева.
През 1928 г. училището е почти завършено и есента приема 119 момичета от Самоков. На следващата година са приети и 68 момчета, а през пролетта на 1930 г. и останалите 130.
Строежът продължава през 30-те години. В края на десетилетието има достатъчно помещения и в тях настаняват 500 ученици и по-голяма част от преподавателите. Паричното дарение на фондацията "Карнеги за световен мир" осигурява средствата за създаването на най-добрата англоезична библиотека на Балканите.
С избухването на Втората световна война броят на чуждестранните преподаватели в колежа намалява. Когато през декември 1941 г. България обявява война на САЩ, в него остават само сем. Бляк и група американци.
Българското правителство ги моли да не напускат страната, а да продължат да ръководят колежа. Те остават до есента на 1942 г., но нацистките власти ги прогонват от страната.
След войната на д-р Бляк е отказана входна виза за България. През 1947 г. целият район на колежа, материалите и библиотечният фонд са конфискувани от комунистическото правителство. Районът на колежа става щаб на българската милиция, която се настанява в красивите сгради.
През лятото на 1992 г., фондацията "Американски училища - София" изпраща д-р Роджър Уитакър в София, за да отвори отново колежа. Той пристига без учители, без да има училищни сгради, без учебници и учебни материали.
Когато д-р Уитакър обявява, че през есента колежът ще приеме 50 момичета и 50 момчета, които постигнат най-високите резултати на приемния изпит, за него се записват повече от 3000 младежи. Той наема няколко учители и административен персонал и през септември 1992 г., точно 50 години след закриването му, колежът отново отваря врати.
Всъщност д-р Уитакър получава достъп до една сграда в района едва шест седмици преди началото на учебната година. Колежът още не е получил от правителството всичките си сгради.
Колежът продължава да се ръководи от фондация Sofia American Schools, Inc. От 1992 г. фондацията е похарчила повече от 2 млн. долара за ремонт, учители и оборудване, а USAID (Американската асоциация за международно развитие) е осигурила повече от 2,5 млн. долара за облагородяване на района и купуване на учебници и други материали.
След възстановяването му през 1992 г. колежа са завършили над 2000 ученици. Всички зрелостници, изкарали успешно пълния курс, получават две дипломи - българска и американска, а чуждестранните ученици - американска и IB диплома.