Американски колеж - двадесет и трета тема

8,30 ч. – кандидатите трябва да се явят на един от двата портала на Колежа (откъм „Младост“ 2 или откъм вилна зона „Американски колеж“).
2. Какво трябва да носят? Документ за самоличност – има три документа, с които можете да удостоверите, че сте вие. Това са: ученическа карта, лична карта, задграничен паспорт. Трябва да носите един от тези документи. Ученическият бележник не е документ. Кандидатите, които нямат един от горните три документа, няма да бъдат допуснати на изпит, пише в брошурата на Колежа.
3. Какво НЕ трябва да носите? Моливи, химикали, кутийки за моливи или острилки; Калкулатори или линии; Листове хартия; Речници или друга справочна литература; Мобилни телефони или други електронни устройства; Часовници с аларма. Разрешено е носенето на ръчни часовници с изключена аларма. Родители от Колежа ми писаха, че не трябва да се носи и вода, защото там има. Макар че на информационната среща беше споменато, че може.
4. Ако кандидатът има навика по това време да закуси нещо – ябълка, шоколад – нека си носи и докато чака началото на изпита, да си хапне.
5. Малко след 8,30 ч. доброволци от Колежа поемат кандидатите и ги водят до основната сграда Острандър Хол. ВАЖНО! След бариерата ще бъдат допускани само кандидатите!
6. Там кандидатите трябва да видят списъци и да се открият в тях (ще се ориентират по месец на раждане ИЛИ по ЕГН).
7. Трябва да представят един от трите документа: ученическа карта, лична карта или международен паспорт.
8. После пак доброволци ги водят към залите.
9. В залите отново ще им искат един от трите документа: ученическа карта, лична карта или международен паспорт.
10. След това малко разпускат.
11. Могат да пият вода и да отидат до тоалетна. Не е желателно да се ходи за вода или до тоалетна по време на изпита – разбира се, ако се наложи, може, но загубеното време няма да им бъде компенсирано.
12. Чуват звънец и трябва да влязат в залите. 10.00 ч. – започва изпитът.
13. Там им се раздават моливи.
14. Минават инструкции.
15. Изпитът се състои от 5 части – съчинение и тест от 4 раздела. Есето (съчинението) е 30 минути. А всеки раздел на теста е по 25 минути.
16. Важно е децата да са спокойни. Да не мислят дали темата, която им се пада, е близка до такава, по която са писали есе или пък задачата, която гледат, са я решавали. Трябва с повишено внимание да четат условията и всички инструкции.
17. Първо трябва да пишат есе, което е 30 мин.
18. Преди започне да пише есето кандидатът трябва да си зададе няколко въпроса: –    Какво ме питат? –    Поставя се въпрос или дилема? –    Трябва ли да направя избор? –    Имам ли инструкции, които да ми помогнат? –    Как да структурирам съчинението си? –    Какво искам да кажа? –    Да поставя ли заглавие?
19. Стратегия за писане на съчинение в рамките на 30 минути: – 5 минути запознаване с темата, инструкциите, правене на схема или план; Не се пише чернова, защото няма да стигне времето да се препише на беловата! – 20 минути писане на съчинението. – Последните 5 минути – да се изчете всичко, да редактира, ако има нужда. Дори и механично трябва да се постави заключение – допустимо е дори то да е повторение на увода. Задължително трябва да има завършек.
20. Кандидатът да си направи проверка сам дали се е справил с есето с няколко засичащи въпроса: –    Отговорих ли на всички въпроси от инструкцията? –    Стана ли ясно на читателя защо мисля така? –    Текстът ми има ли цялост? –    Текстът ми има ли логически завършек?
21. Квесторите ще ги информират редовно колко време им остава.
22. Спира се веднага да се работи при команда „3,2, 1, СПРИ!“
23. Щом квесторите обявят край на времето за писане на есето, задължително трябва да оставят моливите!
24. Няма почивка и директно се преминава към теста. Раздават се тестовите книжки.
25. Нямат право да го разглеждат преди да се даде старт.
26. Не трябва да пишат върху тестовата книжка.
27. Тестът включва – един математически раздел с лесни задачи по математика; втори раздел с по-трудни задачи по математика; трети раздел – логически задачи тип МЕНСА, IQ тестове; четвърти раздел – четене с разбиране (откъси от художествени или научни текстове).
28. На всички се падат различни раздели от теста.
29. Нямат право да прелистват, да гледат встрани, да говорят, да питат съседи.
30. Има само един верен отговор. Не си губете времето да задавате въпроси на квестора и да обяснявате, че има два отговора! Квесторите нямат право да гледат в листа ви, а и по принцип отговорът е винаги само един. Ще загубите ценно време.
31. Никой няма очаквания на теста да бъдат посочени всички верни отговори.
32. С теста се гледа до каква степен кандидатът се ориентира в стресова ситуация.
33. На теста всички въпроси са с еднаква тежест.
34. Целта, която трябва да има всеки кандидат, е да отговори на възможно повече въпроси.
35. Стратегия за решаване на теста: – Първо се отговаря на елементарните въпроси; – Второ – отговаря се на въпросите, които изискват време; – Трето – отговаря се на въпроси, които нищо не говорят на кандидата.
36. Не си губете времето със задачи, които изискват прекалено много време! Добрите математици обаче, които бързо успеят да решат даден тест (например, за 15 минути) и имат предостатъчно време, може да се тестват и с такива задачки. И без това нямат право да преминат на другите части от изпита.
37. Ако имате непопълнени отговори на затворени въпроси, най-добре е ако ви остане време да попълните на случаен принцип нерешените задачи. Шансът да са ви верни е 20%. Това е специална техника за решаване на такива тестове. Дори да не го направите, другите ще го сторят. Ако са обаче от отворен тип въпросите – няма смисъл да вписвате някакъв отговор, който няма да е верен.
38. Какво се прави при сбъркан отговор? Пише се с моливи. При сгрешен отговор – първо се изтрива вече посочения и чак тогава се нанася новият отговор. Ако има два посочени отговора, приема се, че не е даден верен отговор.
39. Важно е кандидатите да не се отказват до последно на изпита. Тези, които работят до край и не се отказват,  те имат успех. Първият раздел от теста, който може да им се падне, може да е труден и да ги обърка. Може да виждат, че всички други пишат, но не трябва да се притесняват. Най-вероятно другите работят по други раздели. А и това, че работят, не означава, че са по-подготвени.
40. Всеки раздел е по 25 мин. Между тях няма почивка.
41. Работи се само по раздела, който тече за кандидата в момента.
42. В края на всеки раздел е записано: „Стоп! Стоп! Стоп! Ако приключите работа по този раздел по-рано от определеното време, можете да се върнете към въпросите само от този раздел. Не обръщайте на други раздели!“ 43. Спира се веднага да се работи при команда „3,2, 1, СПРИ!“ Всички кандидати трябва да са при еднакви условия. Никой няма право да продължи да пише, защото ще бъде дисквалифициран. За части от секундата могат да се попълнят поне 4-5 отговора в теста със затворените въпроси и това веднага поставя кандидата в по-изгодни условия спрямо другите. Затова изключително важно е да се спре да се работи. В последните години учениците са се научили да спазват това условие и вече няма дисквалифицирани. Дисквалифицира се и ако се погледне в друг раздел на теста. Никой няма право да го прави.
44. Ако някой бъде дисквалифициран, няма да му го кажат на момента. Разбира се чак, когато излязат резултатите. 12,00 – Около или малко след 12 ч. изпитът свършва.
45. Кандидатите предават работите си.
46. До входа на Колежа излизат сами.
47. В деня на изпита ще бъде обявена датата, когато ще излязат резултатите.
48. Тъй като кандидатите ще бъдат без телефони, може би е добре всеки родител да уточни на кое място ще чака детето си. Благодаря на всички за оказаното съдействие!

Първо - интересни училища. Ще ми бъде много интересно да разбера защо точно тях?
за SVA процента на прием е доста висок, което е много във ваша полза. И все пак има разни особености:

Основното е, че когато се говори за творчески специалности доста от университетите в САЩ са или test optional за SAT или изобщо не искат такъв. ОБАЧЕ!!! за да не подвеждам никой и страхувайки се от прочит отгоре отгоре, бързам да кажа, че лично мое мнение си остава огромния плюс на (прилично) силен САТ резултат. Например New York university, Tish school още преди две-три години бяха test optional. НО! беше ясно, че държат на висока летва. Например силна диплома. То е - как да кажа, творци, ама умни. Да, не е АЙви ниво академичността и борбата, но освен с 10-15-20 работи с какво друго може един кандидат да се изпъчи едни гърди напред?
казах 10-15-20 работи, Да, обикновенно толкова (най-много) са работите, които един кандидат може да покаже от своята работа. И е много, и е малко. Защо?

В общи линии пътят за кандидатсване е следния:
Изпраща се кандидатурата чрез:
- вариант едно: чрез основната платформа "common application"
- вариант две: чрез платформа на самия университет

И в двата случач автоматчно ще се създаде профил на ученика, това е така наречения "aplicant portal".  Там ще последва всякаква комуникация между университета и кандидата за  информация, необходими стъпи, изискуеми документи, насрочвани интервюта и т.н

Независимо кой е метода на кнадидатстване се налага използването на "slideroom". Това е платформа, в която творческите специалности могат да качват своите портфолиа - всякакви.
Портфолиото е адски трики нещо. То не трябва да е скучно, но и не трябва да е разпиляно. Не трябва да е свръх артистично, но и не трябва да е само академично. Не трябва да е само от последните 5 месеца, но и не трябва да е с работи отпреди памтивека. Най-кротко казано то трябва да показва израстването на ученика, твореца.
Под израстване аз лично разбирам преминаването му през различни интереси и достигането до неговата стихия, неговите последни увлечения. Да се е намерил или поне ясно да се вижда, че търси, пробва. Когато артиста е работил, то той със сигурност има поглед и знание за различни концепции и материали. Едно такова постепено израстване после се вижда много естествено на евентуално интервю. Не винаги правят интервюта, но ако ги правят то те са скайп такива и са си сериозно напрежение.
Различните университети имат различни изисквания и според това портфолито може да варира. Например за едни може да се включи фотография, а за други тя да бъде заменена с повече колажи (примерно).
Съвета, който винаги давам е да се рисува системно. Не е нужно да се рисуват велики, гениални неща. Не. Но е нужно да се рисуват разнообразни , всякакви експериментални техники и теми. Дори само за да отидат после в кофата. Много са ценни, точно тези отишли в кофата са най-ценни, защото учат децата на смелост и скъсват нишката на плахото детско рисуване, сакън да не излезна от очертанията. Смело. На големи формати, със замах. С голяма четка от железарски магазин. И после в кофата. Супер. Подготовката сто на сто ще е била ползотворна. Научи ли се на това дъщеря ти, половината път е минат.
Сега да съм малко по-конкретна:
Много ми се иска да съм оптимистизна, бяла и добра и д кажа, че всичко ще е наред и от раз ще успее девойката. Без рисуване няма да стане. Сега, не искам да съм крайна, не обичам такива изказвания, обаче първо - едва ли някое  място със слаб подбор би си заслужавало средствата, разстоянието и усилията, и второ - защо да се сили човек в последната минута за силните места и да си докарва инфарткни състояния, като е почти сигурно, че колкото и да е талантлив, кратко време подготовка не е достатъчно за дълбочина на кандидатурата.

Дали ще е анимация или илюстрация няма особено значение за САЩ и Канада. Виж за UK се кандидатства тоно конкретната специалност. В Щатите поне от това което аз знам е малко по-общо като програми. Така ии иначе и за двете специалности е много важно умението да рисуват от натура. Всичко - от ябълка до гол човек във всякакви пози, препускащ кон и спяща котка. Просто и двете специалности боравят с движение. Каквато и история да искат да разкажат то тя ше има движение. Малко е абстрактно да го обясня, но то е като да речем да нарисувам нежна девойка на която току що и е хвръкнала шапката...И ти като гледаш рисунката да го усетиш това. Движение.

Нека всяка седмица детето да рисува поне един ден 2-3 часа. Бих казала даже два дни по два три часа, но ти каза, че тя няма много време за уроци. Да си направи схема - едната събота ше рисува натюрморт с молив, другата с акваре, третата с акрил, четвъртата с туш. Нека си прави малки сесии с по 5 минутни скици. Например 2 часа - на всеки 5 мин аларма/таймер и да започва нова скица. Нека прави една и съща сица на формат А5 и после същата на 100/70. Купете много опаковъчна хартия (кафява). тя струва 40 ст Купете 50 листа и да троши на воля.

Нека си измисля теми на месеца -единия животни, другия сезони, третия космос, четвъртия колаж, петия сгради, и т.н . Ако може да отдели време и да ходи на "вечеврен акт" ще и е адски ценно. Вечерен акт е рисуване на голо тяло. Понеже учениците се смущават моделите имат поне бельо (долни гащи, жените са без горнища) Такива занятия има в една галерия в София до площад Журналист. Не помня колко беше цената, ще попитам утре. Такива занятия има и в Изящната художествена гимназия. Там съвсем до скоро пускаха вънщни лица, но нещо вкараха някакви рестрикции. И за там ще попитам.

Неусетно след три години ще имате богат избор. И ако сега ви звучи много , то съм сигурна, че като дойде време за подбр на едните 15-20 работи,  дъщеря ти ще каже  "нямам какво да избера".
В портфолито трябва да има доказателства:
 -  за  умение за изграждане на академична рисунка - натюрморт, пейзаж, етюд глава..нещо взето около нас и пресъздадено. Най-дпбре това се постига с молив.
- за боравене с различни медии -  За цвят - масло, акрил, акварел, колаж. За графичност - молив, туш, въглен, сангин, сепия, пастел и т.н
- за артистичност - въображение и смелост в създаване на картина. Тоест да създавам по тема.
- проследяване на артиста във времето. Тоест -минаване през годините И! минаване през темите. Почти винаги човек намира определната си сила и своята си сфера. Как? Чрез изминаване на дълъ път. Покажете им го.
- за оригиналност
е, при всички тези изисквания как човек да избере само 10 работи, а?

И ако това ви се струва сложно.Има още: някои места искат бърз и "небрежен" анализ на това което им пращаш. Някои пък искат отговор на въпроси от сорта "защо ние", "защо тази специалност" "Какво мислите че ше науите тук" "какво знаете за нас"
 Добрата новина е, че току що ви описах адски силно портфолио. Такова, след което сто на сто ще ви се размине етапа интервю.
Другата добра новина е, че не е толкова страшно колкото звучи.
третата добра новина е, че имат клуб в колежа, който се води от една девойак в 11 клас и това което знам, е че е много талантлива. Виждала съм нейни работи и доколкото знам тя ше кандидатства нещо с рисуване. Не съм питала какво точно, но е много мило съшество и съм сигурна, че дъшеря ти само би могла да спечели от общуването си с нея.
Преди две годни едно момиче от колежа отиде да учи в University of the Arts London (много силно място) и истински бях впечатлена от успеха и. Ако искаш мога да издиря нейни контакти и да се свържете. Да се надяваме, че тя ще сподели своя опит.
Пиши и на учителката в колежа, нали имаш мейла. какво ти пречи да чуеш нейното мнение.

И последно  - започвай Горгонзола да разглеждаш и четеш инфо за унитата, че ако знаеш колко бурзо лети времето, свят ше ти се завие. Не е нужно да разбираш от рисуване. Чети, а пък каквото не ти е ясно ми пиши, аз ще помагам.
Също така ако искаш мога да ви пратя нашето проучване за унверситети преди две години, мисля, че ше ви излязат нови имена на прицел.

А! И още нещо се сетих. В края на учебната година, ако дай Боже Ковид кризата приключи, можете да отидете да видите дипломните защити на учениците от Изящната гиманзия. те са на отворени врати и можете да слушате всеки от комисията какво има да каже на дипломанта. Много е полезно и интересно. те имат специалност илюстрация и обиновено дипломните им работи са цели книги. Стоят закачени по стените отгоре до долу като самостоятелни двойни страници, но вдигнати в голям формат. Супер вдъхновяващо е и много добре се вижда есенцията на тази сециалност, особено като няколко професора направят коментар.

Канада видях набързо, че са на същия принцип с единна система и последващ апликант портал и портфолио.
UK също - имат си UCAS и после в апликант портала искат от ученика да им праща следвашите изисквания.

Ами това е. Накратко Simple Smile
Успех!

Накратко - електив е учебен предмет /ФУЧ/, води се от учител и в американската диплома влиза с оценка, а в българската - само с хорариума си, пишат се  отсъствия и закъснения, докато клубовете се водят от ученици и се изискват за американската диплома /те са т.нар. извънкласни дейност на ученика/. В последните две години не се брояха CAS часове, а учениците изготвяха портфолиа, като трябваше да имат застъпени в тях и трите вида дейности - креативност, активност и служба в полза на дадена общност.

Mими, назад по единадесетте теми за Колежа има безброй вариации на тема - защо, аджеба, да дам едни пари за това училище, като детето може да се изучи и без пари в друго и спестената сума да плати за бакалореат или магистратура в добър университет.
Може, естествено. Ама си зависи от хиляди неща.
Не е до училище само. Сама Вие казахте, показахте и доказахте, че АК не е инкубатор за благородни девици, и там, като навсякъде се случва това, което виждаме повсеместно по училищата. Известното правило - не оставяй боеца без работа, че върши глупости, познато ни на нас, старите муцуни от родната казарма, макар да работи, безспорно няма как да се приложи като тогава, едно време,  по устав, в училище вече са демократи и няма кой да ти направи "мечка" ако не спазваш правилата. Залага се на подбора (изходно ниво на интелигентност), осигурени възможности за смислено прекарване на времето, разчитане, че стадното у тийновете ще ги накарат да посещават местата, където ПОВЕЧЕТО ходят (по-малкото ходят да пушат или да пият или да се друсат, докато не ги изгонят, като стават на маймуни за да могат да излязат незабелязани и да се върнат, някои се отказват, други упорстват, трети се правят на интересни - тийнейджърска им работа), но в крайна сметка по-голямата част се реализират добре, за щастие или нещастие (според гледната точка) не в България. И това в пълна сила важи за всички уж "елитни" гимназии в София, разликата е, че процентите на ПОВЕЧЕТО(смислено, от наша, на родителите гледна точка, прекарващи времето си и гонещи разумни цели) и по-малката (хаймани) част се сменят, до пълен обрат на преобладаващата част.
Защо се реализират повечето не в България - ясно е на всеки. Дали им е добре - ами аз поне не съм чул да се оплакват, поне нашата щерка си е ОК, идва си всеки месец, работи и от в къщи, пътува по целия свят, взима по-висока от моята заплата дори и през немския стандарт, без бонуса и поне засега е щастлива от избора си. Тази година ще си вземе и българска диплома, така, да си има, макар че по нейните думи - за 2-3 бона няма как се хване да работи, дори и да живее в БГ и да има и дом и кола и всичко останало. Да не говорим за работна обстановка и ниво на колеги, шефове начин на работа и т.н. Работила е тук, може да сравни. Така мисли сега, после ще видим....
Та, реализацията е функция на много, много неща, едно от които е училището.
Отговор на така зададения въпрос - сравнение между продукта, създаван от едно училище и друго училище може да се направи по принцип, макар че често се сравняват круши с ябълки.
Конкретният резултат за един и същи ученик аз не си представям как ще прогнозираш - всеки човек се развива спрямо средата, в която попадне. И няма гаранция, че общото правило, изведено от статистически най-често случилото се като резултат от една гимназия ще важи за един индивид точно така, както би важало за същия през общото правило за друга гимназия. Пенева го каза в горния пост.
Ами че в първата този конкретен индивид
 може да е в средната по хиляди причини, а във втората може да остане в грешката.... Примерно ако гаджето му е там (той не би го срещнал в първата) или пък има фактор, който го кара да страни от останалите, формиращи правилото.
Някак си тези разсъждения ми наподобяват онези философи -схоластици, дето умували колко дявола могат да се качат на върха на една игла в Средновековието....
Колежът е гимназия като другите. С база по-различна от другите, с правилник уж същия ама все пак спазващ се и затова по-различен от другите, с учители по-различни от другите, с такси подобни на другите частни училища и с програма по стандарта. Е , грубо казано, разликата определя цената, тя е фиксирана, ако искаш.... Реализацията на стандартната иначе, министерска учебна програма е, обаче, различна. За някои е полезно да я следват, за други не особено и естествено се бунтуват против методите на реализация. Или ги пречупват да влязат в матрицата, или напускат и влизат в друга матрица, в друго училище. Което готви вероятно най-добрите кадри за определен модел - примерно българския, и то безплатно. Не че от  АК няма да можеш да влезеш в българския модел. И обратно - не че от НЕГ или АГ1-2 или Успанската или ФЕГ, че и от ТОХ вероятно, няма да можеш да се "реализираш" в чужд университе. Пак зависи - за кого и за какво, каква специалност конкретно. И с каква цел....
От АК не ти излиза сметката да завършиш български университет и да станеш държавен чиновник просто. Да оставим посредствеността, която ще те обкръжи, с която,  да речем, ако имаш мотивация,  се свиква.
Защото, нека си го кажем директно, който няма възможности да учи в чужд университет и после да работи навън учи тук и остава да работи тук. За огромно мое и на моето поколение родители съжаление, но такива са реалностие.
А тези реалности ние, съвременниците на прехода (уж) ги реализирахме. Нали сме демокрация и всичко се избирало....
Сега си сърбаме попарата и си говорим с децата по телефона.
Успокоението (за да сме в тон с нивото)  е, че идват следващите - гледайте в първи клас какво става с приема. Е, вярно, няма такава държава, с такива простотии...  

Първо: Поздравления за успеха!
На темата: И СМГ, и Немската, и Американския колеж са качествени училища (съжалявам, че не мога да изредя и коментирам всички качествени). Но предлагат различни неща. Надолу излагам ЛИЧНИ становища, а не окончателни и единствено верни присъди.
 
СМГ предлага невероятна подготовка и уникални преподаватели по математика. Твърди се, че предлага и добро ниво по немски в съответните паралелки. За мене обаче, каквато и да е подготовка извън математиката, ще изисква допълнителни и то сериозни инвестиции от време и пари. Нека не се лъжем: часовете в училище са ограничен брой и ако ударението е върху математиката, няма начин това да не се отрази на другите дисциплини. Друг недостатък е, че като държавно училище е осъдено да страда от всички безумия на чиновниците от МОН, както и от финансиране несравнимо с частните училища. За съжаление. Но ако детето Ви е изявен математик, диша математика и няма медал от олимпиадите само ако е тежко болно - няма по-добра алтернатива в България!

Немската гимназия дава абсолютна подготовка по Немски и отлична подготовка по общообразователните предмети. Стъпало е към следване в Германия и Австрия и защо не - Швейцария. Благодарение на добрата общообразователна подготовка нейните ученици се нуждаят от по-малко допълнителни усилия при кандидатстване в Щатите и Великобритания. Но със сигурност ще се нуждаят от такива. Има и потенциалните недостатъци на държавните училища, но не толкова изразени по една или друга причина както при СМГ.

Американския колеж е съвършено друго нещо. На първо четене прилича на Немската гимназия с разлика в езика. Да ама не. Типично по американски се тръгва от крайната цел - цитирам: Изграждане на щастливи хора. А после следва като решаване на задача: За да са щастливи трябва да са самостоятелни, да имат добри отношения в общността си и да постигат целите, които са важни за тях. И така до като стигнат до какви учебници ще се ползват и до последния параграф в правилника на колежа. Правилата на колежа изглеждат твърде строги и лишени от гъвкавост. Това е защото сме свикнали да не ни обясняват смисъла на правилата, а да ги налагат с наказания. В колежа е точно наопаки: първите седмици са посветени на това да обяснят на учениците откъде идва всяко едно правило и как то е от полза за самите тях. Затова при нарушение се предполага, че ученикът не е разбрал добре нещата или е имал трудности при спазването им. И вместо наказание обикновено следват опити да му се помогне (е, лекарствата не са обезателно и винаги приятни на вкус)! И само в крайни случаи на безнадеждни, непоправими индивиди или на злостни съзнателни нарушители следва изключване.
Много усилия се полагат да се помогне на ВСЕКИ ученик индивидуално да осъзнае собствените си ценности, да изгради визия за своето бъдеще съобразно силните си страни, да си постави реалистични цели и систематично да ги преследва. Това в други Български училища не съм видял като систематичен подход.
Разбира се учениците от колежа получават подготовка и методическа помощ за кандидатстване в Щатски и Британски университети, която им дава много съществени предимства пред съучениците им от другите училища в България.
Като недостатъци бих изтъкнал незабележимото внедряване на американска култура в децата (с нейните недостатъци като индивидуализъм и материализъм), както и развиването на определена арогантност във възпитаниците на колежа, базирано на чувството за елитарност. Чувството на елитарност е само донякъде оправдано - знанията и уменията не свършват с тези в колежа. Има много хора, постигнали също толкова, а и повече, по един или друг начин.

Успех в избора!