Краят на срока приближава, а ДЕВЕТОКЛАСНИК иска просто да минава

У дома винаги започвам с инхалатор(физ.р-р +проспан ,който е за инхалации,не сироп),рядко стигаме до АБ.Бързо оздравяване!
За РС нищо не се чува при нас,не напирам и да ходя🙃

Благодаря за обяснението Карз. И при нас беше така. Увеличаваше се кашлицата по време на инхалациите. Но никакви пристъпи нощем. И след курса отшумя , направо не повярвах! Аз на нашата лична директно и казах да ми пише пулмикорт. Ако беше отказала ,имам познат. Издържах тия кашлици при инхалациите упорито  , може би защото съседката с по- малки деца си ги оправя така , назначено от лекар. Пък нашите са големи какво толкова си мислех и удържах фронта.  А и като малка моята що вентолин е изпила ..
Вие си решете Скиорче , важното е да се оправи бързо детето ! Успех !

Моят днес ходи при ЛЛ. Няма да сменя лекарствата (беше болен в началото на месеца) и ще прави инхалации.
Пак започна да му тече кръв от носа. Последният път от кихане.
Преди 2г лятото беше ад. УНГ каза "слаби капиляри". Използва няколко мазила, за да избегне горенето. Закрепи се.
Сега може и от настинката да е. Ще се гръмна.

АнМари,бързо да оздравява набора!
Имах съученичка,която всеки ден и течеше кръв от носа. Но с годините отшумя това нещо.

Големият ми син е така, слаби капиляри. Когато е настинал, от многото духане на носа, започва да тече и кръв. Веднъж като се раздразни и се започва. Спомням си, че и аз бях така като дете, сега рядко имам такива проблеми. Не знам обаче дали се израства, майка ми също е със слаби капиляри и досега.

Кашлица - равносилно ми е на кошмар. Ще споделя моите перипетии, за който му се четат

АнМари, при сина ми се появи кръвотечение от носа пролетно време. Водихме го на УНГ, предписа мазило, но то не помогна. На втората година се усетихме, че се появява само пролетно време, края на март  и началото на април. Явно алергия към нещо от цъфтящите в този период (при нас най-вероятно рапица).  Дава ме му противоалергично и винаги носи в себе си алгинатен памук.

Ох, момичета като ви чета за тези упорити кашлици или кървящи носове и искрено съчувстам.  Моят като беше по-малък понякога имаше такива кашлица. В къщи правим инхалации, но с тенджера на котлона. Аз слагам няколко листенца лайка и чаена лъжичка морска сол като заври водата. Не знаех, че лайката се отрича. Защо, алерген ли е, или по друга причина?
Благодаря,  че споделяте начините за лечение.  Човек винаги има какво да научи. Включително и за алгинатния памук , дори не подозирах за съществуването му.
Желая бързо оздравяване на всички.

Аз бях решила средата на април да му направя тест за хранителна алергия. Ще пуснем и за цъфтящи.
Аз имам някаква сенна хрема. В студентските години ми се появи.

Надявам се болните бързо да оздравяват!

Аз ще ви занимая с друг проблем - проблемът се състои в това, че прекрасната закъснява за първи час абсолютно всяка сутрин. Рядко пишат закъснения, но е факт, че тя пристига в гимназията след обявеното начало на часа /нямам представа дали учителката е влязла и почнала, тя казва, че  в повечето случаи уж не е./ Въпросът в крайна сметка е принципен. Според мен. Опитвам се да я накарам и тя да го осъзнае.
При нас на практика се получи някаква много изнервяща ежедневна рутина, на която аз лично трудно издържам. Сутрин тя става в 6:30 и започва да се приготвя. Разбира се, цялото време минава пред огледалото. Аз, за да я улесня, да й спестя някоя минута, й приготвям малка закуска, да не губи време сама. И се започва едно напомняне от моя страна - колко минути остават до тръгване, нали сме се разбрали да се тръгва навреме и т.н. От нея получавам единствено грубо отношение, че й досаждам, преча и я изнервям. Въпреки всичко абсолютно всяка сутрин се тръгва след уреченото време и в резултат се закъснява.
Ние с баща й я водим до гимназията на път за работа с колата. Тя очевидно си мисли, че щом сме с кола е равносилно на телепортация, не можем да обясним, че дори с  колата отнема време.
Живеем в малък град. Пътят до училище пеш й е около 15 минути. Но на нас ни е удобно да я оставим с колата, защото съвпада с нашето време за тръгване за работа и е по нашия път. Освен това аз съм убедена, че ако остане да ходи пеш, вече ще закъснява още повече.
Неи знам вече как да действам. Молби, обяснения, забележки - нищо не помага.
Аз самата вече се разстройвам адски много от ежедневното закъсняване. Денят ми тръгва с нерви. Не ми е приятно да й се караме още от сутринта.Още от сутринта у мен възниква неприятното чувство, че сме някакви неуспешни родители, след като не можем да научим дъщеря си на елементарна отговорност и точност. И не на последно място крайно ми е неприятно и класната да ми звъни понякога да ме уведомява за тези непрестанни закъснения.
Някакви идеи????

Утро,и при моя е така. Сутрин, често закъснява за първия час. След много приказване,се осъзна 😉

Ние в къщи нямаме инхалатор, но ползваме (не по предназначение) една такава "сауна за лице"
Целта на това приспособление е да ти отвори порите и да си изчистиш черните точки, примерно, но аз го ползвам за инхалатор. Има си едно като тенджерка с котлонче, там сипваш вода (чай от лайка) и то я нагрява. Захлупваш си главата на тая пластмаса и дишаш. На котлона чаят ври много интензивно и парите направо "горят". Тук е много по-поносимо, аз мога да откарам доста време над това чудо, дишайки. Е, налага се да си духам носа, че секрети тръгват отвсякъде, но то това е част от целта.
Аз тези дни изкарах някаква версия на грип, която буквално ме повали в нокдаун. Спах 40 часа!!! В понеделник вечерта ми беше лошо, но някак успях да направя супа, да вечеряме, да простра прането, абе дежурните неща ми отнеха много време и сили и като легнах....и спах до сряда до ранния следобед. В треска, с постоянна температура, обилно потене, в собствен сос, всичко ме болеше, всяка става, всеки мускул и най-много, очите. Не можех да си ги отворя, да си ги мръдна. Домашните ми носеха по някой чай, банан, фервекс и само дуднеха да ме водят на лекар, но аз не можех да си представя да се надигна дори. В сряда успях да стана, зашеметена, без сили, но без температура и първа работа да изпера всичко, което бях потила часове наред, включително себе си. Омаломощи ме това меропеиятие, но се почуваствах нов човек. Днес съм ОК, още малко зашеметена, изморена от...спане... но поне вече мърдам. Та, пазете се.
Утро, струва ми се, че щерката ви провокира. Съвсем е наясно, че ви изнервя, че ви ядосва, прави го съзнателно или пък е по-силно от нея това чувство да се заяви по някакъв пубертетски начин - някаква форма на протест, на неподчинение. А най-тъпо е да се обясняваш на учители, които искат от теб "направете нещо" - е какво да направим, то дете в детска градина не може съвсем да хванеш под мишница и да заведеш навреме, какво остава за голям човек. Но пък и те са длъжни да уведомят родител, може пък да не знае нищо по въпроса.
Не знам дали е приложимо, но моята като е първа смяна си става сама, първа, оправя се и излиза. Останалите още спим. Преди като сме я карали на училище беше точно това "айде, по-бързо, закъсняваме - добре, дее, ей сегааа". От миналата година става и ходи сама и някак, организира си се. Не че не е закъснявала, но са инциденти.

Мандаринка тоз твоя големия ме кефи - ще взема и аз да се успа и да отида в 15 на работа и ще си тръгна в 16
Утро и ние зарязахме каката в 7 клас да се оправя сама след като класния много хубаво й обясни какво следва като натрупа достатъчно закъснения. За разлика от вашия малък (мисля си, че така се изрази) град ние живеем извън София на 20 км. Веднъж трябва да се добереш до града и втори път да го прекосиш в задръстванията. От тогава, вече 6 години, има 3-4 закъснения, които се дължат на закъсали автобуси.
Както и да подходите с девойката се надявам да се справте.

Не искам да размахвам пръст, но ме човърка отвътре...Като асматик и майка на асматик към Пулмикорт посягам последно, след несправяне с АБ и инжекции. Това не е моя приумица, а след многократно лежане в белодробна болница и предписание на пулмолози.

utro  тегава  работа.....да не те отчайвам, но мисля, че това е черта на характера ииии оправия няма.... ако можеш да не се ядосваш, най-добре.
аз самата съм нещо подобно....ако има как да се закъснее, аз ще го открия..
големи усилия полагам, да съм навреме....ама, трудна работа....

Може и да е права Мандаринка, че е напук. Не знам какъв съвет да дам на Утро, при нас няма шанс да се закъснее. Закъсненията са нещото, което ме изкарва най-много от равновесие. Аз самата имам ужас от това да закъснея за някъде и никога не ми се случва. Обиновено съм в другата крайност - навсякъде подранявам сериозно. За мой късмет и дъщеря ми е същия тип (или просто съм я дресирала така, не знам) - не закъснява никога за нищо. Първата смяна при нас е решена радикално - всяка сутрин я карам на училище. За нея е добре естествено, защото си поспива повече, но и за мен е по-щадящо за нервите, защото държа нещата под контрол. Психарско е малко, но на тези години няма да се променя. Тя пък обича рутината - сутрешната подготовка е разпределена по минути и си знае точно колко време има за всичко и си го спазва.

Болните да оздравяват бързо!