ХАЛИТ ЕРГЕНЧ и БЕРГЮЗАР КОРЕЛ във филмите и в живота, някога и сега; 49

Интервю с Берг, Серкан и Джанер


Водеща: Гледах сериала и искам да споделя чувствата си с вас. Ако господата позволят, искам първо да поздравя Бергюзар. Много истински и достоверно си изиграла героинята си, бях много впечатлена. Повече не прави такива дълги паузи, не ни лишавай от своето присъствие на екрана.

Берг: Наистина ли? Много ми е приятно да чуя това.

Водеща: Не само прическата си сменила, изцяло нов образ е трябвало да изиграеш.

Берг: Неслихан е водеща на много популярно дневно предаване. Много съвестна, много талантлива в работата си. Винаги поставя принципите си над всичко друго. Но животът подлага на проверка точно това- ще остане ли вярна на тези принципи в ситуация, засягаща собственото й дете.

Водеща: Като малка мислила ли си да бъдеш журналист?

Берг: Не, никога. Аз съм нетърпелив човек. Журналистът в разследващи предавания трябва да има търпение да стигне до истината. Всичките ми героини досега са били много различни от мен, но Неслихан е още по-далеч. Много амбициозна,  силно налагаща себе си. Като персонаж отвори много полета пред мен.

Водеща: Джанер, ти искаше ли да бъдеш полицай като малък?

Джанер: Не, никога. Първата ми мечта беше да бъда футболист. Нo бързо се освободих от нея. На 16 години вече бях наясно, че искам да бъда актьор.

Серкан: Да беше станал футболист. (всички се смеят)

Джанер: Да, нямаше да се срещна със Серкан.

Берг: Ето тези реплики обобщават какво беше на сета. Постоянни словесни престрелки.

Водеща към Серкан: Как намираш новия имидж на Джанер?

Серкан: Прилича на Джъстин Бийбър. Нашата нова поп звезда. (смеят се)

Водеща: Получавала ли си предложения да бъдеш водеща на телевизионно предаване?

Берг: Когато за първи път излязоха снимките ми като Неслихан, първо много хора не можаха да ме познаят, после ми казаха: „Не си ли мислила за телевизионно предаване?“ Не, благодаря. Аз съм много импулсивна, трудно сдържам емоциите, реакциите си. На екрана трябва да си по-спокоен, търпелив, обран, да владееш чувствата си. Аз веднага ще издам всичко около случая и предаването ще свърши. (смеят се)

Серкан: За един епизод. Криминален случай с Бергюзар Корел в една серия.

Берг: Не, не бих могла да се справя. Но получих такива предложения.

Водеща: Неслихан е притисната между детето и кариерата си? Имала ли си подобни моменти?

Берг: Бях на 28 години, когато родих Али. Тогава точно бяхме приключили „1001 нощ“. С този проект станах известна и в такива случаи обикновено очакването е да направиш втори проект, за да се утвърдиш като име. Аз обаче родих първото си дете. Имах притеснения за кариерата си. Тогава правилата в нашата сфера бяха различни, смяташе се, че ожениш ли се, родиш ли дете- край. Аз не можех да си обясня защо трябва да е така,  но ще излъжа, ако кажа, че не съм имала притеснения. Усещах натиск бързо да се върна към снимачната площадка.  Али беше много малък, когато започнах отново работа. Справих се, но беше много трудно.

Водеща: В живота на всеки човек има заплетени ситуации, възли, които трябва да разплете. Има повратни моменти. За теб кой е този решаващ момент?

Берг: В професионален план това е филмът „Долината на вълците“. Баща ми тогава беше много болен, деляха го дни от смъртта. Обадиха ми се с предложение за този проект. Казах им: „Не, не мога, баща ми е болен“. Те: „Ние ще ви изчакаме“. Аз първо отказах, после се съгласих, но им казах, че не знам кога ще бъда в състояние да се видим. Затворих телефона. След няколко седмици татко почина, а малко по-късно аз вече бях на снимачната площадка. Това е повратният момент в кариерата ми.

Водеща: Добре, че си приела.

Берг: Но татко беше много тъжен, когато реших да кандидатствам в Театралната академия. С майка ми много добре знаеха, че актьорството е несигурна професия. И се притесняваха за мен.

Водеща: За теб Серкан кой е повратният момент?

Серкан: Атентатът на 11 септември в САЩ. Реших да прекъсна обучението си там, получих предложение за работа от Турция и се върнах. И вече 24 години съм в Истанбул.

Водеща: След разплитането на кои възли в живота ви сте си отдъхвали?

Берг: Обръщането към по-простичките неща и свиването на кръга около мен ми е носило такова спокойствие. Аз съм доста тревожен тип. След третото дете обаче в много по-голяма степен съм се оставила на течението. С идването на Лейла се поуспокоих. И двете деца се родиха около пандемията. Всички ми казаха: „Как ще се справиш?“ Какво мога да направя. Нямам избор. Приех го нормално. Със семейството съм си, с децата, значи няма проблем.

Серкан: Аз малко преди пандемията влязох в един особен период. Започнах да подлагам на преоценка живота си, себе си, работата си, приятелите. Тогава си дадох сметка, че няма смисъл да се ровим в миналото. Не можем да го променим. Имаме само настоящето и бъдещето. Откакто живея с тази нагласа, се чувствам много по-спокоен. Да живееш в настоящия момент, да му се радваш, да дишаш с пълни гърди с хората, които обичаш. Това е единственото важно за мен.

Джанер: Човек не трябва да оставя дълго време възли в живота си, трябва да ги разплита, постепенно да се освобождава от тях,  защото другото разболява. Цената, която плащаме с тялото и душите си за всеки възел в живота ни, е висока. Последните три-четири години се опитвам да следвам това и ми е много по-леко.

Водеща: Серкан е известен с чувството си за хумор, носи веселие на снимачната площадка.

Берг: Той е най-забавният човек в света. Ние се познаваме от много години. Аз бях първи курс в Театралната академия, той правеше магистратура там. Не можехме тогава да се доближим до него, придаваше си много важност.

Серкан: Още съм такъв. Годините не са ме променили много. (смеят се)

Берг: Обича да се шегува с игра на думи. И понякога шегите му са доста остри. Седя аз един ден на снимачната площадка. Вижда ме, прави се на разсеян и казва: „Бергюзар още ли не е дошла? О, извинявай, не те познах без грим.“ ( смеят се) Представяш ли си? Ей такива неща прави.

Водеща: Как върви животът ви в Лондон?

Берг: Спокойно и бавно. Там всичко се върти около децата. Постоянно пътуваме в двете посоки. Али иска да работи в сферата на музиката. Училището, в което искаше да учи, е в Лондон. Решихме да опитаме, да видим ще може ли да се адаптира, ще бъде ли спокоен там. Не искахме да го пращаме сам.

Водеща: Какво ти липсва най-много?

Берг: В Истанбул приятелите понякога ми звънят и казват: „Бергюзар имам малко работа близо до дома ти, хайде да се видим. Ето това ми липсва. Или майка ми се обажда и казва: „Бергюзар, идвам, да купя ли симит?“ Такива неща ми липсват. Но не е много далеч. Три часа и сме тук. Засега заради образованието на децата сме там. Ще видим Али като влезе в университет как ще продължим.

Водеща: Лейла на кого прилича?

Берг: На мен. (смее се)

Джанер: Категорично на Бергюзар. Същата е.

Серкан: Много хубаво семейство са. Ние се видяхме веднъж в Лондон. Срещнахме се, обядвахме, тръгнахме към друго място с метрото. Халит в едната ръка държи раниците, чантите, в другата хванал Хан. Гледах ги отстрани и си казвах: „Гордея се с тези мои приятели“.

Берг: Халит казва, че сме се върнали в първите години. Имаше един момент, в който и двамата снимахме. Той „Великолепният век“, аз „Карадайъ“. Сутрин, докато си връзвахме обувките, набързо обменяхме информация. „Ти кога имаш почивен ден? Кога е родителската среща на Али?“  Казвам си: „В това време ли се върнахме?“ На 42 отново да влизам в това лудо темпо. Мислех си, че никога повече не мога да го направя, но заедно се справяме.

Много хубаво интервю
Варна

Берг е решила да поглези децата с нещо вкусно.

Варна, благодаря за всички преводи ,Алекс и на тебе

Много си харесах  Серкан, голям образ е.
Хората, които имат чувство за хумор, създават настроение и комфорт за всички.



Чакам довечера, да остана сама и да се насладя на последния епизод.

Спокойна вечер на всички!

Добро утро!
Успешна седмица на всички!

Останаха още две интервюта на Халит и Туба. Ще ги преведа, но по-нататък във времето.
От утре ще се насоча към превода на сериала на Берг.
Нищо не съм гледала умишлено, исках да се откъсна от емоцията на последния епизод на СНУ.
По-бавно ще става, защото сериите са малко по-дълги. Но имаме време, последната би трябвало да излезе на 29 март.

Слагам интервютата с Берг, които излязоха. Да мога да ги открия лесно после, защото и тях ще преведа чак след сериала.

Само един момент от интервюто с Бирсен:


Бирсен: В сериала има доста трудни сцени за една майка. Ти имаш три деца. Беше ли емоционално натоварващо?

Бергюзар: Аз умея да излизам от роля. Ако останеш в кожата на героя и в личния си живот, ще полудееш. Но тук eдин път поддадох. Може би защото Али беше далеч от мен. Трябваше да започнем снимките, а неговата учебна година не беше приключила. Той остана с баща си в Лондон, малките бяха с мен в Истанбул. Имахме доста емоционално натоварващи сцени на Неслихан със съпруга й, със сина й. И един път импулсивно вдигнах телефона, обадих се на Али и започнах: “Али, ако някой ти предложи напитка, не я вземай. Не опитвай нищо, което ти предложат чужди хора. Ако стане нещо около теб, някое сбиване, някой конфликт, веднага се отдалечи.

Той: “Мамо, какви ги приказваш, какво ти става?”

Аз: “Хайде, чао, викат ме на сета”. (смее се)

Един път само ми се случи. Под въздействието на сцените, които снимахме, по-силно усетих отсъствието му, липсваше ми, искаше ми се да го прегърна.

=========

Интервюта с Берг, Серкан и Джанер

https://www.youtube.com/watch?v=8cPO7x9CQlQ&t=801s

https://www.youtube.com/watch?v=_zI1E8xP6bM

https://www.youtube.com/watch?v=Mg5DEs-29z0&t=668s

Интервю с режисьора

https://www.odatv.com/yazarlar/elcin-demiroz/usta-yonetmen-can-u … yayinda-120029943

Привет

Варна момичета    

Семейството е смисълът на живота на сем. Ергенч- не кариерата на всяка цена, или парите, да не говорим за звездомания...
След дълга пауза и двамата снимат по едно и също време. Нови проекти, фотосесии, интервюта... и във всяко интервю става въпрос за  СЕМЕЙСТВОТО!


Много сполучлив фотоколаж



Ефекти на огледалата

Още един момент от интервютата с Берг.
Много се смях.


Водеща: Как започна всичко?

Серкан: Ние започнахме работа по този проект още преди 3 години, още преди пандемията…

Берг: Не, беше дошла вече пандемията.

Серкан: Един ден започваме репетиция, сядаме да четем сценария.  Бергюзар ми прави знак да се приближа и ми прошепва: „Ще ти кажа нещо“. Аз: „Какво?“. Тя: „Бременна съм“. Аз започнах да се смея. Изобщо не й повярвах, мислех, че се шегува, защото скоро беше родила Хан.


Берг: И режисьорът не ми повярва, защото Хан беше на 11 месеца още. Но аз толкова се бях притеснила, че провалям плановете и усилията на всички, че им казах: „Няма проблем. Нищо няма да отлагаме. Аз ще успея да работя. Още съм в началото на бременността“. Добре, обаче дойде вторият пик на пандемията, даже на репетициите всяка сутрин  на вратата трябваше да си правим ковид тестове. В един момент продуцентът каза: „Не, трябва да спрем, много е рисковано“. Това означаваше, че аз трябва да се откажа, защото вече в следващите месеци промените в тялото ми нямаше да позволят да участвам. Казах: „Добре, няма проблем, може да продължите с друга актриса“. Но сърцето ми кърви, защото страшно ми харесваше проектът. След това той беше замразен. Минаха три години. Слава богу, не забременях през тях. (всички се смеят). Един ден ми се обади продуцентът на OGM. Покани ме отново да участвам. Аз му казах, че в момента мога да работя само през лятната ваканция, защото съм в Лондон. Той отговори, че ще се съобразят с това и така тръгнахме отново.

Али какво беше казал: Ще има ли още бебета?!
Цитирам по памет.



Ефекти от огледалата

.........

МАГНОЛИЯ и ХАКАН

“Замълчи и ме погледни”.





ТУБА и ХАЛИТ

Здравейте, момичета
Благодаря ви, момичета за превода на сериала "Сякаш няма утре".
Нямам какво много да споделя, защото всичко, което ме впечатли, вече е казано от Варна и Mydream. Само нещо ще вметна. Действието като че ли тръгва с Гьотевото "Светлина, светлина, повече светлина!" от 18 в. и завършва с апела на един велик испанец Мигел де Унамуно от 19 в. - "Топлина, топлина, повече топлина! Защото умираме от студ, а не от тъмнина. Нощта не убива, убива мразът."
ПП Да допълня само, че Туба не бях я гледала от "20 минути". Ами ... станала е много добра.

Добро утро!



Благодаря за коментара, Катя!
Да, може и така да се резюмира сериалът.
Топлината и истинската интимност са дефицитни.
Те затова и не спаха заедно Хакан и Магнолия в крайна сметка.
Върху друго искаше да постави акцент сериалът.
Защото да намериш секс партньор е лесно.
Трудно е да намериш човека, с когото да сте като чифт очила.
58 години...
Обикновено срещите за една нощ са наслада за тялото, те си устроиха една нощ празник за сърцето и душата.

========

Вчерашен пост от Берг

При нас има грип.
Снощи лежах в леглото, от едната ми страна Лейла, от другата Хан.
Меря температурата ту на единия, ту на другия.
Първо беше 36, после скочи на 38.
Лейла е много спокойна, когато е болна.
Прави всичко, което й кажа.
"Хайде да влезем под душа да свалим температурата."
Влиза.
"Дай да ти сложа студен компрес."
Не възразява.
Каза: "Мамо, няма да спя, нека си говорим".
Но Хан мрази всички тези неща, когато е болен.
Трудна нощ имахме.
Али и той е с грип. И тримата са вкъщи, не ходят на училище в момента.

Мисля, че децата са се пооправили.
В едно стори на Берг вчера следобед си играеха на пода.

Берг лайкна тази снимка на Халит от фотосесията.

Така е с малки деца- боледуват, но бързо им минава.
Батко Али и той се наредил до малките!