- Публикувана: 27 дек. 2023, 08:36 ч.
- Последно мнение: 23 май 2024, 10:01 ч.
ХАЛИТ ЕРГЕНЧ и БЕРГЮЗАР КОРЕЛ във филмите и в живота, някога и сега; 49
Интервю на Aйсун Йоз с Берг, Серкан, Джанер и Ибрахим Селим.
В: Поздравявам ви. Изгледах всички осем серии една след друга. Вчера го направих, исках да е малко преди интервюто ни, за да ме държи все още емоцията. Да започнем с Бергюзар, защото Неслихан е централен персонаж, около нея се върти цялата история. Различна роля от тези, които си играла досега, ти обичаш да влизаш в различни образи. Как ще коментираш работата си върху този проект?
Берг: Неслихан има много страни като персонаж. Най-голямо предизвикателство за мен беше Неслихан като телевизионен журналист, не толкова като майка и съпруга. Неслихан Турхан е голямо име, марка в телевизионната журналистика и трябваше да бъде създаден този уникален образ. Докато майки и съпруги като нея има и други по света. Най-трудни ми бяха сцените, в които се изправяше пред камерите и водеше предаването си в телевизионното студио. Стараехме се образът да е максимално правдоподобен. Аз като зодия Дева съм доста педантична. До най-малката подробност искахме да се доближим до истинските телевизионни водещи. Същите микрофони използвахме, картите, които държат в ръцете си със сценария, не бяха празни, всичко беше написано все едно е истинско предаване. Имахме специално тв студио за предаването. Работихме с 8 камери. Четири камери снимаха за сериала, а на други 4 камери оператори, които реално правят директни предавания, снимаха все едно излъчваме директно в ефир. Когато излизах на подиума на телевизионното студио ми се въртяха всякакви мисли. Дали няма да направя нещо неуместно, нетипично за водещите на такива предавания, нещо нелепо. Дали няма да изглеждам смешно, с необходимата дикция ли говоря. Преди снимките гледах доста предаванията от този тип. Забелязах нещо в начина, по който водещите се опитват да измъкнат информация от гостите си. Първо ги предразполагат, карат ги да почувстват, че водещият е на тяхна страна, след това леко се отдръпват и ги подлагат на сериозен разпит, за да открият противоречия, нелогични моменти в историята им. И Неслихан от една страна се държеше майчински, от друга назидателно с гостите си в студиото, което за мен е доста неприсъщо. Останалите превъплъщения на Неслихан ми бяха по-познати и лесни, но работата в студиото беше напълно ново преживяване.
В: Серкан, ти си в ролята на професор по литература, но и съпруг на една много амбициозна, успешна жена, ползваща се с огромно доверие от страна на зрителите. Аз видях един смазан от превъзхождащата го съпруга мъж.
Серкан: Това е ситуация, която много често срещаме и в реалния живот. Затова никак не беше трудно да се поставя на мястото на Вурал. Двама души, чиято връзка е започнала още от университетските години. Женят се, имат дете и може би животът им щеше да се стече съвсем нормално. Но в един момент кариерата на съпругата тръгва във възходяща линия, балансите се разклащат, започват да се отдалечават един от друг. Мъжът се чувства самотен. Това го подтиква към определени действия, дали ще ги приемем за правилни или не, няма значение, но като резултат от тях, той най-неочаквано се оказва в центъра на една драма. Мисля, че сценарият добре обобщава какво се случва обикновено в такъв тип отношения.
В: Джанер, ти си в ролята на полицая Нежат. С Неслихан са приятели от дълго време. Той изпитва и определени чувства към нея. Те са само от негова страна, но приятелството го има, защитават се един друг и в личен и в професионален план. Ти как виждаш своя герой?
Джанер: Нежат е самотник. Не се е оженил, няма семейство, извън работата няма много неща в живота му. С Неслихан имат професионално партньорство, но изпитва и любов към. Не знам дали думата е точна, защото той крие чувствата си, уважава нейното решение да бъде съпруга на друг. Аз бях много притеснително дете, по време на тийнейджърските ми години също. Тези платонични, неразкрити, неизговорени чувства са ми познати. Ние много обсъждахме техните отношения и внимавахме да не се премине някаква граница, да не създадем усещане за взаимна любов, защото това щеше да накърни образа на Неслихан. Тя е телевизионна кралица и цялото й същество е подчинено на кариерата. Нежат е идеалист, добър полицай, но Неслихан му е слабост и донякъде е манипулиран в работата си от чувствата си към нея. Аз много обичам полицейски сериали, криминални истории. Загадките, неизвестните, изненадите в тях. Тъкмо решиш, че си открил убиеца, и хоп, теориите ти се провалят. Много е трудно да се заплете такава история и да се поддържа логична линия от начало до край. Аз се радвам, че бях част от този проект.
В: Ибрахим, ти приличаше на истински телевизионен продуцент. Как можа така лесно да изхвърлиш Неслихан?
Ибрахим: Да, и на мен хора, които работят в тази сфера, ми казват: „Има ги такива като Хакан, същите са като него.“ Ние си мислехме, че е само кино, но явно ги има и в истинския живот такива продуценти.
Серкан: Ами при нас не е ли същото? Направиш няколко серии, рейтингът е лош- хайде, чао.
Ибрахим: О, на мен са ми спирали сериал и след една серия само. В "Дилема" имах сцени основно с Бергюзар и Бейза. Както Бергюзар спомена, хубаво беше, че в екипа в телевизионното студио участваха истински режисьори и оператори в подобни предавания. Всеки път, когато правехме нещо, което не е типично за продуцента или водещия, се намесваха.
===========
Превела съм само въпросите и отговорите, които не се повтарят от вече преведени интервюта.
В: Поздравявам ви. Изгледах всички осем серии една след друга. Вчера го направих, исках да е малко преди интервюто ни, за да ме държи все още емоцията. Да започнем с Бергюзар, защото Неслихан е централен персонаж, около нея се върти цялата история. Различна роля от тези, които си играла досега, ти обичаш да влизаш в различни образи. Как ще коментираш работата си върху този проект?
Берг: Неслихан има много страни като персонаж. Най-голямо предизвикателство за мен беше Неслихан като телевизионен журналист, не толкова като майка и съпруга. Неслихан Турхан е голямо име, марка в телевизионната журналистика и трябваше да бъде създаден този уникален образ. Докато майки и съпруги като нея има и други по света. Най-трудни ми бяха сцените, в които се изправяше пред камерите и водеше предаването си в телевизионното студио. Стараехме се образът да е максимално правдоподобен. Аз като зодия Дева съм доста педантична. До най-малката подробност искахме да се доближим до истинските телевизионни водещи. Същите микрофони използвахме, картите, които държат в ръцете си със сценария, не бяха празни, всичко беше написано все едно е истинско предаване. Имахме специално тв студио за предаването. Работихме с 8 камери. Четири камери снимаха за сериала, а на други 4 камери оператори, които реално правят директни предавания, снимаха все едно излъчваме директно в ефир. Когато излизах на подиума на телевизионното студио ми се въртяха всякакви мисли. Дали няма да направя нещо неуместно, нетипично за водещите на такива предавания, нещо нелепо. Дали няма да изглеждам смешно, с необходимата дикция ли говоря. Преди снимките гледах доста предаванията от този тип. Забелязах нещо в начина, по който водещите се опитват да измъкнат информация от гостите си. Първо ги предразполагат, карат ги да почувстват, че водещият е на тяхна страна, след това леко се отдръпват и ги подлагат на сериозен разпит, за да открият противоречия, нелогични моменти в историята им. И Неслихан от една страна се държеше майчински, от друга назидателно с гостите си в студиото, което за мен е доста неприсъщо. Останалите превъплъщения на Неслихан ми бяха по-познати и лесни, но работата в студиото беше напълно ново преживяване.
В: Серкан, ти си в ролята на професор по литература, но и съпруг на една много амбициозна, успешна жена, ползваща се с огромно доверие от страна на зрителите. Аз видях един смазан от превъзхождащата го съпруга мъж.
Серкан: Това е ситуация, която много често срещаме и в реалния живот. Затова никак не беше трудно да се поставя на мястото на Вурал. Двама души, чиято връзка е започнала още от университетските години. Женят се, имат дете и може би животът им щеше да се стече съвсем нормално. Но в един момент кариерата на съпругата тръгва във възходяща линия, балансите се разклащат, започват да се отдалечават един от друг. Мъжът се чувства самотен. Това го подтиква към определени действия, дали ще ги приемем за правилни или не, няма значение, но като резултат от тях, той най-неочаквано се оказва в центъра на една драма. Мисля, че сценарият добре обобщава какво се случва обикновено в такъв тип отношения.
В: Джанер, ти си в ролята на полицая Нежат. С Неслихан са приятели от дълго време. Той изпитва и определени чувства към нея. Те са само от негова страна, но приятелството го има, защитават се един друг и в личен и в професионален план. Ти как виждаш своя герой?
Джанер: Нежат е самотник. Не се е оженил, няма семейство, извън работата няма много неща в живота му. С Неслихан имат професионално партньорство, но изпитва и любов към. Не знам дали думата е точна, защото той крие чувствата си, уважава нейното решение да бъде съпруга на друг. Аз бях много притеснително дете, по време на тийнейджърските ми години също. Тези платонични, неразкрити, неизговорени чувства са ми познати. Ние много обсъждахме техните отношения и внимавахме да не се премине някаква граница, да не създадем усещане за взаимна любов, защото това щеше да накърни образа на Неслихан. Тя е телевизионна кралица и цялото й същество е подчинено на кариерата. Нежат е идеалист, добър полицай, но Неслихан му е слабост и донякъде е манипулиран в работата си от чувствата си към нея. Аз много обичам полицейски сериали, криминални истории. Загадките, неизвестните, изненадите в тях. Тъкмо решиш, че си открил убиеца, и хоп, теориите ти се провалят. Много е трудно да се заплете такава история и да се поддържа логична линия от начало до край. Аз се радвам, че бях част от този проект.
В: Ибрахим, ти приличаше на истински телевизионен продуцент. Как можа така лесно да изхвърлиш Неслихан?
Ибрахим: Да, и на мен хора, които работят в тази сфера, ми казват: „Има ги такива като Хакан, същите са като него.“ Ние си мислехме, че е само кино, но явно ги има и в истинския живот такива продуценти.
Серкан: Ами при нас не е ли същото? Направиш няколко серии, рейтингът е лош- хайде, чао.
Ибрахим: О, на мен са ми спирали сериал и след една серия само. В "Дилема" имах сцени основно с Бергюзар и Бейза. Както Бергюзар спомена, хубаво беше, че в екипа в телевизионното студио участваха истински режисьори и оператори в подобни предавания. Всеки път, когато правехме нещо, което не е типично за продуцента или водещия, се намесваха.
===========
Превела съм само въпросите и отговорите, които не се повтарят от вече преведени интервюта.
Привет! 
Варна, благодаря за огромния труд, за всички преводи!
Радвам се, че атмосферата, в която са работили е била приятелска
и колегиална. Серкан вече ми е много любим.
Голям образ.
Със ,,Сякаш няма утре,, открих и Туба. Познавах я само като име и
то ,,Червеният Истанбул,, В ролята на Магнолия ми хареса повече.
Така е, трудна е нагласата.
С удоволствие прочетох всички интервюта, беше много интересно,
и въпросите, и отговорите.
Варна, искам да те помоля, ако не е проблем, да сложиш интервютата на първа
страница при другите.
Спокойна нощ!
Варна, благодаря за огромния труд, за всички преводи!
Радвам се, че атмосферата, в която са работили е била приятелска
и колегиална. Серкан вече ми е много любим.
Голям образ.Със ,,Сякаш няма утре,, открих и Туба. Познавах я само като име и
то ,,Червеният Истанбул,, В ролята на Магнолия ми хареса повече.
Цитат
Туба: Самотата е в главите ни. Дали ще се чувстваш сам сред много хора или не, е въпрос на нагласа.
С удоволствие прочетох всички интервюта, беше много интересно,
и въпросите, и отговорите.
Варна, искам да те помоля, ако не е проблем, да сложиш интервютата на първа
страница при другите.
Спокойна нощ!
Момичета, утре ще излъчват предаването на Ибрахим Селим с Берги.
Ако някой може да качи линк за гледане, ще бъда благодарна.
Не, че ще разбера какво си говорят,
въпреки това,
ще ми бъде забавно да ги погледам.
На мене Халит ми изглежда уморен и малко тъжен на последната снимка.
Може да е от светлината, а и той, не обича много да го притесняват.
Хубава вечер!
Ако някой може да качи линк за гледане, ще бъда благодарна.
Не, че ще разбера какво си говорят,
въпреки това, ще ми бъде забавно да ги погледам.
На мене Халит ми изглежда уморен и малко тъжен на последната снимка.
Може да е от светлината, а и той, не обича много да го притесняват.
Хубава вечер!
Интервю с Бергюзар в предаването на Ибрахим Селим "Тази нощ".
Ибрахим: От 6 години те молим да ни гостуваш, най-после дойде. Семейството ти е с албански корени. Има ли нещо като албански инат в теб?
Берг: Има, да.
Ибрахим: Така, разбрахме защо толкова отказваше да дойдеш.
Берг: Не, не е това причината. Три от тези 6 години бях бременна. Или бях бременна, или гледах малки бебета, кърмех, знаеш как е. Бях качила 30 кг. Исках да се появя тук красива, да се облека хубаво, да се гримирам. (смее се)
Ибрахим: Добре, значи идваш в най- точното време. Планираш ли още едно дете?
Берг: (смее се) Понякога се обаждам на някоя приятелка и казвам: „Имам много хубава изненада!“. И те веднага: „Да не си бременна?“ Аз: „Не, защо постоянно това ме питате, защо имам такава репутация“? (смее се) Така че, отговорът ми е: „Не, не планирам друго дете. Ако дойде, с най-голямо удоволствие. Но засега не планираме.
Ибрахим: Пострига се късо, добре ти стоеше, после се изруси. Имам една редакторка, която се кани да се боядиса платинено руса. Препоръчваш ли го?
Берг: Аз го направих заради ролята иначе едва ли бих решила да се изруся. Трудно е да се поддържа този цвят. Аз не разбирам много от поддържане на коси, става ми досадно, много време минава по фризьори. Не бих препоръчала изрусяване, честно казано, но ако, искат, защо не? Изглеждаш по-шик. Едно дънково яке да сложиш, пак изглеждаш по-специално.
Ибрахим: Майка ти и баща ти са били актьори в златните години на турското кино. Как се чувстваше? Осъзнаваше ли, че си дете на известни родители?
Берг: Аз си мислех, че всички родители са такива. Тогава никой никого не спираше на улицата за снимка. Но си спомням друго. Имах приятелки, чиито родители работеха в книжарница или фризьорски салон и те винаги можеха да се възползват от това. Едната си имаше хубави моливи, тетрадки, на другата безплатно й правеха прически. А аз нямах никаква полза от професията на родителите ми. (смее се). Бяха актьори и работеха много. Майка ми, всъщност, се отказа от кариерата си, за да ни гледа. Бях в прогимназията, когато се върна на работа. През нощта трябваше да оставам сама, това ми беше неприятно, страхувах се. Пусках си да гледам футболни мачове. Но от друга страна беше забавно. Когато вървях с родителите ми по улиците, всички им казваха много хубави неща. „Много ви уважаваме, много хубава двойка сте“. Беше ми приятно.
Ибрахим: Палаво дете ли беше?
Берг: Да. Палава в смисъл, че не се спирах на едно място. И все разни опасни неща ме влечаха. Скачах, бягах. Катерих се по трафопостовете, никой нормален човек не го прави, ще те удари ток.
Ибрахим: Е как така, то е забранено.
Берг: Забранено, но аз се катерех.
Ибрахим: И не те е хванал ток?
Берг: Не. Или всъщност не знам. Може заради това да съм такава днес. (смее се) Бях палава, но винаги се измъквах от пакостите без наказания.
Ибрахим: Била си хитра. Ходеше ли на снимачните площадки с родителите си?
Берг: Много често. И много ми харесваше. Обожавах да ходя. Затова след това, когато аз станах актриса, дългото чакане на снимачната площадка не ми тежеше. Знаех, че това е нормално.
Ибрахим: Била си научена.
Берг: Да, бях подготвена за това.
Ибрахим: Но никога не си искала да ставаш актриса. Мечтата ти е била да бъдеш волейболистка.
Берг: Да, аз бях волейболистка. Един ден преди тренировката играех на прескочи кобила и си контузих сериозно кръста. Това сложи край на волейболната ми кариера.
Ибрахим: Какво точно правеше на прескочи кобила, опитвам се да разбера как си се контузила?
Берг: Аз бях кобилата. (смее се). Върху мен скачаха. Аз винаги съм имала проблеми с кръста заради високия си ръст. Продължих да играя още малко, но видях, че няма да стане.
Ибрахим: А мислила ли си „Ех, ако бях станала волейболистка, какъв ли щеше да е животът ми“?
Берг: О, да, много пъти. Разбира се, благодарна съм, че съм актриса, известна съм, но трябва да призная, че даже след толкова години не съм свикнала с известността. Затова често си мисля, какъв ли щеше да бъде животът ми, ако имах друга професия. Баща ми обичаше да казва след контузията: „Турция загуби една голяма волейболистка!“ ( смее се) Винаги го казваше, тогава бях още в гимназията.
Ибрахим: Но изобщо ли не ти е минавало през ум да бъдеш актриса?
Берг: Не си мисли, че за актьорите всичко беше толкова бляскаво. Днес имаш проект, утре нямаш. Татко стоеше на телефона в очакване някой да звънне и да му предложи роля. Когато започна златното време на еротичните филми, баща ми се оттегли от киното. Отвори ателие за дамска конфекция, продаваше булчински рокли. Работеха 10-12 години, но и този бизнес залезе. Върна се към актьорството, тогава започна ерата на телевизионните сериали през 90-те. Но през цялото време бях свидетел на стреса, на неизвестността и несигурността. Утре ще имам ли работа, колко ще продължи проектът. И когато влязох в Театралната академия, родителите ми бяха много притеснени. Чувах ги да си говорят в хола: „И тя ли ще има нашата съдба, и тя ли ще трябва да мине през всичко това? Отгоре на всичко е много висока, никой няма да й дава роли. (смее се) Как ще се справи?“ Затова никога актьорството не ми е било мечта като малка.
Ибрахим: Ти имаш много хубави приятели от Театралната академия. Много сте близки, не сте прекъснали връзките, събирате се, излизате заедно. Но започнахте ли да усещате, че годините напредват?
Берг: О, да, определено. Ние много скитахме като млади. Сега събиранията ни се промениха, „хайде да отидем да хапнем нещо“ или „да се съберем в нечия къща“. Веднъж на сто години ще отидем на заведение, започваме да танцуваме и усещаме как се задъхваме вече, бързаме да седнем, да си поемем дъх. Казваме си: „Остаряваме вече“. Как сме го правили преди 20 години, как сме скитали и купонясвали толкова много, не знам.
Ибрахим: Започваме рубриката „Погледни ме в очите и отговори честно“. Децата ти имат ли навици, които те дразнят?
Берг: (смее се) Лейла много обича да си хапва. Изяжда си нейната порция, миличката, аз започвам да ям моите си неща и тя задължително се присламчва към мен. Нали знаеш как котенцата се въртят около рибните ресторанти. Тя е същата. А аз пък изобщо не обичам някой да ми докосва яденето. Отгоре на всичко съм на диета, имам три маслини в чинията, само това ми се полага и имам чувството, че ако не ги изям, ще умра. Пазя си ги като квачка пиленцата. Хан говори ужасно много. Да е жив и здрав, нека говори, но това е нонстоп. Отивам до тоалета, влизам вътре, заключвам вратата, той стои пред нея и продължава. Вървим към детската градина, вали дъжд и той започва: „Мамо, мислиш ли, че дъждовните капки ги боли като паднат на земята? Плачат ли, ако ги заболи? Къде отиват сълзите им?“ И аз се чудя какво да отговоря. Али е на 14 години, тийнейджър. Само това ще кажа и ще замълча. (смее се) Много добре се оправя с Интернет, затова по-добре да не коментирам. (смее се)
Ибрахим: Разбирам те. Обещавала ли си нещо от името на Халит, а после изведнъж да почнеш да се чудиш как ще си изпълниш обещанието.
Берг: Не, от името на Халит никой не би обещал нищо. Той изглежда много мил, добричък, но не обича такива неща. Така че, не обещавам нищо от негово име. Но се случва друго. Срещаме някой, той го прегръща много сърдечно, много топло се държат един с друг. Питам го: „Кой беше този човек?“ Той: „Не знам“. Аз: „Как така не знаеш?“ Не си спомня името му, но реакциите и на двамата са много дружелюбни и си личи, че имат нещо общо в миналото. В такива случаи, например, ако той обещае нещо, после го прехвърля на мен да го направя.
Ибрахим: Обсъждате ли с Халит клюките в актьорските среди?
Берг: Зависи. Халит не обича клюките. Аз го наричам обмяна на мнения. Но е много е любопитен. Идва ни някой на гости, започва да разказва някаква история, например, Руткай разказва нещо, което се е случило и той постоянно го прекъсва с въпроси. Разбира се, че си говорим за това, което се случва в нашите среди.
Ибрахим: Карала ли си някой да ти гледа на кафе?
Берг: Имаше период, в който го правех много често. Когато бях млада. После се омъжих, казах си, какво да ми гледат. Когато започнах работа, съм го правила няколко пъти. След това реших да вдигна нивото, направих си астрологична карта. Стори ми се „по-научно“ в сравнение с гледането на кафе. (смее се) Но аз малко и се страхувам от тези неща. Мисля си дали няма да ми предадат отрицателна енергия, или ако ми предскажат нещо лошо, после не мога да спя. И вече не го правя.
Ибрахим: А познаваш ли добри гледачки на кафе?
Берг: Да, познавам. Мога да ти дам телефона. (смее се).
Ибрахим: Най-глупавото нещо, за което си плакала по време на бременност?
Берг: Аз не гледам на бременността като на нещо кой знае колко сериозно. Всички раждат, какво толкова? Няма нужда да се раздуват нещата. Но и при трите бременности първите месеци бяха ужасни. В началото на бременността ми с Хан бяхме в Чешме. Бяха купили сарми, много ми се ядеше тогава кисело и умирах за такива сарми. А Халит беше взел много малко. И аз се разплаках. (смее се). Казах му: „Знаеш колко много обичам, как може да ми вземеш толкова малко сарми“. Това беше единия път. И плачех докато гледах „Вавилон“. Представяш ли си? Гледам сцените на Халит и плача. А аз съм човек, на когото му е неудобно да плаче, срамувам се. Халит, например, много спокойно си плаче. Даже като гледа филми. Аз си държа сълзите в гърлото. Думичка не мога да кажа, хълцам, но не плача.
Ибрахим: Сериозно? Защо?
Берг: Не знам. Не съм имала родители, които да ми се карат като малка, да ме бият и да ми забраняват да плача. Не знам защо съм такава. Чувствам се неудобно, когато плача. А в сериалите все трябва да го правя. (смее се) И тогава се притеснявам, много се напрягам. В любовните сцени се чувствам по-спокойна, отколкото в тези, в които трябва да плача. Отгоре на всичко ни карат да го правим продължително, плачеш, плачеш, в един момент нищо не излиза от очите ти. Тогава си мисля, че трябва да се преструвам, дали ще стане достатъчно истинско, мозъкът ми започва да работи.
(ПРОДЪЛЖАВА
Ибрахим: От 6 години те молим да ни гостуваш, най-после дойде. Семейството ти е с албански корени. Има ли нещо като албански инат в теб?
Берг: Има, да.
Ибрахим: Така, разбрахме защо толкова отказваше да дойдеш.
Берг: Не, не е това причината. Три от тези 6 години бях бременна. Или бях бременна, или гледах малки бебета, кърмех, знаеш как е. Бях качила 30 кг. Исках да се появя тук красива, да се облека хубаво, да се гримирам. (смее се)
Ибрахим: Добре, значи идваш в най- точното време. Планираш ли още едно дете?
Берг: (смее се) Понякога се обаждам на някоя приятелка и казвам: „Имам много хубава изненада!“. И те веднага: „Да не си бременна?“ Аз: „Не, защо постоянно това ме питате, защо имам такава репутация“? (смее се) Така че, отговорът ми е: „Не, не планирам друго дете. Ако дойде, с най-голямо удоволствие. Но засега не планираме.
Ибрахим: Пострига се късо, добре ти стоеше, после се изруси. Имам една редакторка, която се кани да се боядиса платинено руса. Препоръчваш ли го?
Берг: Аз го направих заради ролята иначе едва ли бих решила да се изруся. Трудно е да се поддържа този цвят. Аз не разбирам много от поддържане на коси, става ми досадно, много време минава по фризьори. Не бих препоръчала изрусяване, честно казано, но ако, искат, защо не? Изглеждаш по-шик. Едно дънково яке да сложиш, пак изглеждаш по-специално.
Ибрахим: Майка ти и баща ти са били актьори в златните години на турското кино. Как се чувстваше? Осъзнаваше ли, че си дете на известни родители?
Берг: Аз си мислех, че всички родители са такива. Тогава никой никого не спираше на улицата за снимка. Но си спомням друго. Имах приятелки, чиито родители работеха в книжарница или фризьорски салон и те винаги можеха да се възползват от това. Едната си имаше хубави моливи, тетрадки, на другата безплатно й правеха прически. А аз нямах никаква полза от професията на родителите ми. (смее се). Бяха актьори и работеха много. Майка ми, всъщност, се отказа от кариерата си, за да ни гледа. Бях в прогимназията, когато се върна на работа. През нощта трябваше да оставам сама, това ми беше неприятно, страхувах се. Пусках си да гледам футболни мачове. Но от друга страна беше забавно. Когато вървях с родителите ми по улиците, всички им казваха много хубави неща. „Много ви уважаваме, много хубава двойка сте“. Беше ми приятно.
Ибрахим: Палаво дете ли беше?
Берг: Да. Палава в смисъл, че не се спирах на едно място. И все разни опасни неща ме влечаха. Скачах, бягах. Катерих се по трафопостовете, никой нормален човек не го прави, ще те удари ток.
Ибрахим: Е как така, то е забранено.
Берг: Забранено, но аз се катерех.
Ибрахим: И не те е хванал ток?
Берг: Не. Или всъщност не знам. Може заради това да съм такава днес. (смее се) Бях палава, но винаги се измъквах от пакостите без наказания.
Ибрахим: Била си хитра. Ходеше ли на снимачните площадки с родителите си?
Берг: Много често. И много ми харесваше. Обожавах да ходя. Затова след това, когато аз станах актриса, дългото чакане на снимачната площадка не ми тежеше. Знаех, че това е нормално.
Ибрахим: Била си научена.
Берг: Да, бях подготвена за това.
Ибрахим: Но никога не си искала да ставаш актриса. Мечтата ти е била да бъдеш волейболистка.
Берг: Да, аз бях волейболистка. Един ден преди тренировката играех на прескочи кобила и си контузих сериозно кръста. Това сложи край на волейболната ми кариера.
Ибрахим: Какво точно правеше на прескочи кобила, опитвам се да разбера как си се контузила?
Берг: Аз бях кобилата. (смее се). Върху мен скачаха. Аз винаги съм имала проблеми с кръста заради високия си ръст. Продължих да играя още малко, но видях, че няма да стане.
Ибрахим: А мислила ли си „Ех, ако бях станала волейболистка, какъв ли щеше да е животът ми“?
Берг: О, да, много пъти. Разбира се, благодарна съм, че съм актриса, известна съм, но трябва да призная, че даже след толкова години не съм свикнала с известността. Затова често си мисля, какъв ли щеше да бъде животът ми, ако имах друга професия. Баща ми обичаше да казва след контузията: „Турция загуби една голяма волейболистка!“ ( смее се) Винаги го казваше, тогава бях още в гимназията.
Ибрахим: Но изобщо ли не ти е минавало през ум да бъдеш актриса?
Берг: Не си мисли, че за актьорите всичко беше толкова бляскаво. Днес имаш проект, утре нямаш. Татко стоеше на телефона в очакване някой да звънне и да му предложи роля. Когато започна златното време на еротичните филми, баща ми се оттегли от киното. Отвори ателие за дамска конфекция, продаваше булчински рокли. Работеха 10-12 години, но и този бизнес залезе. Върна се към актьорството, тогава започна ерата на телевизионните сериали през 90-те. Но през цялото време бях свидетел на стреса, на неизвестността и несигурността. Утре ще имам ли работа, колко ще продължи проектът. И когато влязох в Театралната академия, родителите ми бяха много притеснени. Чувах ги да си говорят в хола: „И тя ли ще има нашата съдба, и тя ли ще трябва да мине през всичко това? Отгоре на всичко е много висока, никой няма да й дава роли. (смее се) Как ще се справи?“ Затова никога актьорството не ми е било мечта като малка.
Ибрахим: Ти имаш много хубави приятели от Театралната академия. Много сте близки, не сте прекъснали връзките, събирате се, излизате заедно. Но започнахте ли да усещате, че годините напредват?
Берг: О, да, определено. Ние много скитахме като млади. Сега събиранията ни се промениха, „хайде да отидем да хапнем нещо“ или „да се съберем в нечия къща“. Веднъж на сто години ще отидем на заведение, започваме да танцуваме и усещаме как се задъхваме вече, бързаме да седнем, да си поемем дъх. Казваме си: „Остаряваме вече“. Как сме го правили преди 20 години, как сме скитали и купонясвали толкова много, не знам.
Ибрахим: Започваме рубриката „Погледни ме в очите и отговори честно“. Децата ти имат ли навици, които те дразнят?
Берг: (смее се) Лейла много обича да си хапва. Изяжда си нейната порция, миличката, аз започвам да ям моите си неща и тя задължително се присламчва към мен. Нали знаеш как котенцата се въртят около рибните ресторанти. Тя е същата. А аз пък изобщо не обичам някой да ми докосва яденето. Отгоре на всичко съм на диета, имам три маслини в чинията, само това ми се полага и имам чувството, че ако не ги изям, ще умра. Пазя си ги като квачка пиленцата. Хан говори ужасно много. Да е жив и здрав, нека говори, но това е нонстоп. Отивам до тоалета, влизам вътре, заключвам вратата, той стои пред нея и продължава. Вървим към детската градина, вали дъжд и той започва: „Мамо, мислиш ли, че дъждовните капки ги боли като паднат на земята? Плачат ли, ако ги заболи? Къде отиват сълзите им?“ И аз се чудя какво да отговоря. Али е на 14 години, тийнейджър. Само това ще кажа и ще замълча. (смее се) Много добре се оправя с Интернет, затова по-добре да не коментирам. (смее се)
Ибрахим: Разбирам те. Обещавала ли си нещо от името на Халит, а после изведнъж да почнеш да се чудиш как ще си изпълниш обещанието.
Берг: Не, от името на Халит никой не би обещал нищо. Той изглежда много мил, добричък, но не обича такива неща. Така че, не обещавам нищо от негово име. Но се случва друго. Срещаме някой, той го прегръща много сърдечно, много топло се държат един с друг. Питам го: „Кой беше този човек?“ Той: „Не знам“. Аз: „Как така не знаеш?“ Не си спомня името му, но реакциите и на двамата са много дружелюбни и си личи, че имат нещо общо в миналото. В такива случаи, например, ако той обещае нещо, после го прехвърля на мен да го направя.
Ибрахим: Обсъждате ли с Халит клюките в актьорските среди?
Берг: Зависи. Халит не обича клюките. Аз го наричам обмяна на мнения. Но е много е любопитен. Идва ни някой на гости, започва да разказва някаква история, например, Руткай разказва нещо, което се е случило и той постоянно го прекъсва с въпроси. Разбира се, че си говорим за това, което се случва в нашите среди.
Ибрахим: Карала ли си някой да ти гледа на кафе?
Берг: Имаше период, в който го правех много често. Когато бях млада. После се омъжих, казах си, какво да ми гледат. Когато започнах работа, съм го правила няколко пъти. След това реших да вдигна нивото, направих си астрологична карта. Стори ми се „по-научно“ в сравнение с гледането на кафе. (смее се) Но аз малко и се страхувам от тези неща. Мисля си дали няма да ми предадат отрицателна енергия, или ако ми предскажат нещо лошо, после не мога да спя. И вече не го правя.
Ибрахим: А познаваш ли добри гледачки на кафе?
Берг: Да, познавам. Мога да ти дам телефона. (смее се).
Ибрахим: Най-глупавото нещо, за което си плакала по време на бременност?
Берг: Аз не гледам на бременността като на нещо кой знае колко сериозно. Всички раждат, какво толкова? Няма нужда да се раздуват нещата. Но и при трите бременности първите месеци бяха ужасни. В началото на бременността ми с Хан бяхме в Чешме. Бяха купили сарми, много ми се ядеше тогава кисело и умирах за такива сарми. А Халит беше взел много малко. И аз се разплаках. (смее се). Казах му: „Знаеш колко много обичам, как може да ми вземеш толкова малко сарми“. Това беше единия път. И плачех докато гледах „Вавилон“. Представяш ли си? Гледам сцените на Халит и плача. А аз съм човек, на когото му е неудобно да плаче, срамувам се. Халит, например, много спокойно си плаче. Даже като гледа филми. Аз си държа сълзите в гърлото. Думичка не мога да кажа, хълцам, но не плача.
Ибрахим: Сериозно? Защо?
Берг: Не знам. Не съм имала родители, които да ми се карат като малка, да ме бият и да ми забраняват да плача. Не знам защо съм такава. Чувствам се неудобно, когато плача. А в сериалите все трябва да го правя. (смее се) И тогава се притеснявам, много се напрягам. В любовните сцени се чувствам по-спокойна, отколкото в тези, в които трябва да плача. Отгоре на всичко ни карат да го правим продължително, плачеш, плачеш, в един момент нищо не излиза от очите ти. Тогава си мисля, че трябва да се преструвам, дали ще стане достатъчно истинско, мозъкът ми започва да работи.
(ПРОДЪЛЖАВА
Варна 
благодаря за всичко! 
Много хубаво и интересно интервю. И въпросите са интересни и предразполагащи за приятелски разговор. Все по нещо ново научаваме
Това е много сладко, красиво и романтично Хан има талант на писател 
Халит е от мойта кръвна група
Слагам снимки зад кадър от "Дилема" в спойлер, защото са малко "стряскащи"
благодаря за всичко! Много хубаво и интересно интервю. И въпросите са интересни и предразполагащи за приятелски разговор. Все по нещо ново научаваме
Цитат
„Мамо, мислиш ли, че дъждовните капки ги боли като паднат на земята? Плачат ли, ако ги заболи? Къде отиват сълзите им?“
Това е много сладко, красиво и романтично
Хан има талант на писател Цитат
Халит, например, много спокойно си плаче. Даже като гледа филми.
Халит е от мойта кръвна група
Слагам снимки зад кадър от "Дилема" в спойлер, защото са малко "стряскащи"
Скрит текст: 
Интервюто с Берг
Втора част
Ибрахим: В Лондон случвало ли се е да си кажете с Халит: „Никой не знае турски, можем да си говорим спокойно“ и да се окаже, че в близост до вас има турци?
Берг: Непрекъснато. И постоянно ни засичат някъде. Сега се преместихме в нов квартал. Вървя си един ден по една тиха уличка, оглеждам се и казвам: „О, тук май няма турци“. Хоп, изскача зад гърба ми една жена и казва: „Аз съм туркиня“. После се сприятелихме даже. Постоянно ни хващат някъде.
Ибрахим: Момент от тийнеджърските ти години, за който ти е неудобно да си спомняш?
Берг: Ох, аз бях много смотана тийнейджърка. Висока, едра, размятаща ръце, като някое теле, търчащо неориентирано пред майка си. Говорех на много висок глас, опитвах се да привлека внимание. По онова време имаше едно радио предаване, в което можеше да си поръчаш песен. И аз им изпратих желанието си по факс. (смее се). Татко току- що си беше купил факс машина. Имаше също и едно предаване, в което звъняха на хората и си правеха шеги с тях. Нещо като скрита камера, но по радиото. Имах един съученик, беше най-харесваното и надуто момче в училището. И аз реших да си направя шега с него. Изпратих факс до предаването, естествено факс, какво друго (смее се) и им казах да се престорят, че се обажда баща му и хубаво да го стреснат. Но не написах своето име като подател. Написах произволно имена на деца от класа ни. И вечерта всички очакваме предаването. Обадиха се на детето. Беше голям срам за него, то си глътна езика, почти веднага затвори телефона от страх. Те звънят отново, този път вдигна майка му. И водещият каза: „Аз съм от това предаване, беше шега. Предложението дойде от ….". И изчете имената на децата, които уж бяха написали факса. Но моето име естествено там го няма. Директорът обаче беше слушал предаването, то беше много популярно, всички деца бяха наказани, едно от момчетата, които уж бяха изпратили шегата даже изяде бой от по-големите ученици. Аз обаче пак излязох суха от цялата работа.
Ибрахим: И по-късно ли не те хванаха?
Берг: Не, нищо ми нямаше на мен. Аз ти казах, не знам как, но винаги успявах да се измъкна невредима от пакостите си. Правила съм и фалшиви бележници. (смее се)
Ибрахим: Ама ти направо си била за училище за малолетни престъпници.
Берг: (смее се) Аз имах много красив почерк и другите деца все ме караха да пиша фалшиви съобщения до родителите в бележниците. Например, „детето ви внимава изключително много в час“ или „може да се гордеете със своето дете“. Направихме фалшивите бележници както си бяха тъмносини, то пък точно тази година смениха цвета, направиха ги зелени. Промениха и системата на оценяване. Аз казах „спокойно, ще преправим единиците на четворки“. След междусрочната ваканция всички си връщат бележниците с преправените оценки. Класната ме пита: „Твоят къде е, Бергюзар?“ Аз: „Ами забравих го вкъщи“. Останалите ги хванаха и наказаха, аз пак се измъкнах. (смее се) Не знам, нещо дяволско имаше в мен. (смее се) Нито веднъж не съм получавала наказание. Но никога не съм чупила нищо в училище, например. Не съм излизала тайно от вкъщи да ходя по кафенета. Основно в училище ми бяха белите, но от този тип.
Редакция от 8 април, 7:25
Ибрахим: Имало ли е случаи, в които се заричаш да направиш или да не направиш нещо и животът да те опровергава?
Берг: О, хиляди пъти. Затова вече избягвам гръмките думи, не си правя планове. По-спокойна, по- улегнала съм. Преди бях по- импулсивна, по-лесно се палех. То е свързано и с напредването на годините.
Ибрахим: Как избрахте имената на децата? За кои имена си казваш, добре, че не го кръстихме така? Или защо не сложихме това име?
Берг: Бяхме на Малдивите, когато Халит ми предложи да се омъжа за него. Там имаше прекрасни корали и бяхме решили първото ни дете да се казва Мерджан (корал на турски). Искахме да му разказваме историята на неговото име. И до последно беше Мерджан, но накрая се разколебахме и решихме да бъде Али. Доста рязка промяна. С Хан…хората ни казваха „какво е това странно име, ще му се смеят на детето“. Тогава още не беше излязъл сериалът „Апартаментът на невинните", където главният герой се казваше Хан и името стана много популярно. Ние се колебаехме между Джан и Хан, но децата на две от най-близките ми приятелки се казват Джан. Много щеше да стане, така ли не можахме да намерим някое друго име. До последно не бяхме решили. Казах, ще приготвим украса за Джан и за Хан, като се роди бебето, ще го взема в ръце, ще го погледна и тогава ще реша. И така стана. Роди се детето, видях го и казах: „Ще бъде Хан! Сложете украсата!“ (смее се). С Лейла не сме имали колебания, винаги съм знаела, че ако имам момиче, ще се казва Лейла. Когато бях бременна с Хан, отидох да ми гледат на кафе и жената ми каза: „Ще имаш момиче и ще се казва Лейла“. Аз: „Не, не, докторът вече ми каза, че ще е момче“. Тя: „Аз говоря за третото дете.“ Аз само се изсмях, изобщо не приех думите й сериозно. Истината ти казвам, не си измислям. Кълна ти се, имам й телефона, ще ти го дам да я питаш. Но три месеца стоях на тръни дали няма да е пак момче. (смее се). Казвах си: „Мили боже, как ще се оправям с три момчета? Не, не, трябва да е момиче този път. Щом Господ ми дава трето дете и то на 40 години, трябва да има някаква причина. Боже, моля те, чуй молбите ми, нека е момиче!“ (смее се)
(ПРОДЪЛЖАВА)
Втора част
Ибрахим: В Лондон случвало ли се е да си кажете с Халит: „Никой не знае турски, можем да си говорим спокойно“ и да се окаже, че в близост до вас има турци?
Берг: Непрекъснато. И постоянно ни засичат някъде. Сега се преместихме в нов квартал. Вървя си един ден по една тиха уличка, оглеждам се и казвам: „О, тук май няма турци“. Хоп, изскача зад гърба ми една жена и казва: „Аз съм туркиня“. После се сприятелихме даже. Постоянно ни хващат някъде.
Ибрахим: Момент от тийнеджърските ти години, за който ти е неудобно да си спомняш?
Берг: Ох, аз бях много смотана тийнейджърка. Висока, едра, размятаща ръце, като някое теле, търчащо неориентирано пред майка си. Говорех на много висок глас, опитвах се да привлека внимание. По онова време имаше едно радио предаване, в което можеше да си поръчаш песен. И аз им изпратих желанието си по факс. (смее се). Татко току- що си беше купил факс машина. Имаше също и едно предаване, в което звъняха на хората и си правеха шеги с тях. Нещо като скрита камера, но по радиото. Имах един съученик, беше най-харесваното и надуто момче в училището. И аз реших да си направя шега с него. Изпратих факс до предаването, естествено факс, какво друго (смее се) и им казах да се престорят, че се обажда баща му и хубаво да го стреснат. Но не написах своето име като подател. Написах произволно имена на деца от класа ни. И вечерта всички очакваме предаването. Обадиха се на детето. Беше голям срам за него, то си глътна езика, почти веднага затвори телефона от страх. Те звънят отново, този път вдигна майка му. И водещият каза: „Аз съм от това предаване, беше шега. Предложението дойде от ….". И изчете имената на децата, които уж бяха написали факса. Но моето име естествено там го няма. Директорът обаче беше слушал предаването, то беше много популярно, всички деца бяха наказани, едно от момчетата, които уж бяха изпратили шегата даже изяде бой от по-големите ученици. Аз обаче пак излязох суха от цялата работа.
Ибрахим: И по-късно ли не те хванаха?
Берг: Не, нищо ми нямаше на мен. Аз ти казах, не знам как, но винаги успявах да се измъкна невредима от пакостите си. Правила съм и фалшиви бележници. (смее се)
Ибрахим: Ама ти направо си била за училище за малолетни престъпници.
Берг: (смее се) Аз имах много красив почерк и другите деца все ме караха да пиша фалшиви съобщения до родителите в бележниците. Например, „детето ви внимава изключително много в час“ или „може да се гордеете със своето дете“. Направихме фалшивите бележници както си бяха тъмносини, то пък точно тази година смениха цвета, направиха ги зелени. Промениха и системата на оценяване. Аз казах „спокойно, ще преправим единиците на четворки“. След междусрочната ваканция всички си връщат бележниците с преправените оценки. Класната ме пита: „Твоят къде е, Бергюзар?“ Аз: „Ами забравих го вкъщи“. Останалите ги хванаха и наказаха, аз пак се измъкнах. (смее се) Не знам, нещо дяволско имаше в мен. (смее се) Нито веднъж не съм получавала наказание. Но никога не съм чупила нищо в училище, например. Не съм излизала тайно от вкъщи да ходя по кафенета. Основно в училище ми бяха белите, но от този тип.
Редакция от 8 април, 7:25
Ибрахим: Имало ли е случаи, в които се заричаш да направиш или да не направиш нещо и животът да те опровергава?
Берг: О, хиляди пъти. Затова вече избягвам гръмките думи, не си правя планове. По-спокойна, по- улегнала съм. Преди бях по- импулсивна, по-лесно се палех. То е свързано и с напредването на годините.
Ибрахим: Как избрахте имената на децата? За кои имена си казваш, добре, че не го кръстихме така? Или защо не сложихме това име?
Берг: Бяхме на Малдивите, когато Халит ми предложи да се омъжа за него. Там имаше прекрасни корали и бяхме решили първото ни дете да се казва Мерджан (корал на турски). Искахме да му разказваме историята на неговото име. И до последно беше Мерджан, но накрая се разколебахме и решихме да бъде Али. Доста рязка промяна. С Хан…хората ни казваха „какво е това странно име, ще му се смеят на детето“. Тогава още не беше излязъл сериалът „Апартаментът на невинните", където главният герой се казваше Хан и името стана много популярно. Ние се колебаехме между Джан и Хан, но децата на две от най-близките ми приятелки се казват Джан. Много щеше да стане, така ли не можахме да намерим някое друго име. До последно не бяхме решили. Казах, ще приготвим украса за Джан и за Хан, като се роди бебето, ще го взема в ръце, ще го погледна и тогава ще реша. И така стана. Роди се детето, видях го и казах: „Ще бъде Хан! Сложете украсата!“ (смее се). С Лейла не сме имали колебания, винаги съм знаела, че ако имам момиче, ще се казва Лейла. Когато бях бременна с Хан, отидох да ми гледат на кафе и жената ми каза: „Ще имаш момиче и ще се казва Лейла“. Аз: „Не, не, докторът вече ми каза, че ще е момче“. Тя: „Аз говоря за третото дете.“ Аз само се изсмях, изобщо не приех думите й сериозно. Истината ти казвам, не си измислям. Кълна ти се, имам й телефона, ще ти го дам да я питаш. Но три месеца стоях на тръни дали няма да е пак момче. (смее се). Казвах си: „Мили боже, как ще се оправям с три момчета? Не, не, трябва да е момиче този път. Щом Господ ми дава трето дете и то на 40 години, трябва да има някаква причина. Боже, моля те, чуй молбите ми, нека е момиче!“ (смее се)
(ПРОДЪЛЖАВА)
Интервюто с Берг
Трета част
Ибрахим: Имаш ли фобии, паранои, суеверия от които искаш да се отървеш?
Берг: О, за това можем да направим отделно предаване. Шегата настрана, аз имам голям проблем с това. Като малка бях много смело дете. Майка ми и сестра ми бяха тревожни хора. Лекарят казваше за мен „това дете сякаш не е ваше“. От нищо не ме беше страх. След това изведнъж нещата се промениха. Понеже много съм работила върху този проблем, аз го свързвам с момента, в който внезапно станах известна. За мен беше шокираща и травмираща промяна. Не го казвам, за да си придавам важност, наистина животът ми се преобърна за една нощ. Бях едно свободно момиче на 24 години, много щуро, правещо каквото си иска, никой не ме познава, никой не ме съди, не ме коментира, не ме забелязва. На следващата сутрин бяхме на снимачната площадка, в паузата с Джейда Дювенджи отидохме до близкия търговски център и на излизане, тълпата буквално тичешком се нахвърли отгоре ми. Аз бях в ступор. За мен тази промяна беше травматично преживяване. Защото стана за една нощ, не в образния смисъл, а буквално за една нощ. Другите ми приятели актьори стъпка по стъпка стигнаха до главна роля или до проект, който би ги направил по-популярни. Всичко стана плавно при тях. Аз влязох директно във водовъртежа. Още с първата серия избухнаха страхотни спорове, как така ще си ляга една жена за пари, започнаха коментари, критики за външния ми вид. За мен беше травмиращо. Много съм чела за страха от летене със самолет и там пишеше, че фобиите се отключват от внезапна загуба, например смърт, или от емоционална травма. Баща ми почина също в този период, макар че не беше внезапно, беше болен и очаквахме да си отиде. След всичко това в мен се зародиха безброй страхове. Започна да не ми харесва да ме докосват, да ме целуват чужди хора. Когато плача, нали знаеш как някой те гали, за да те утеши. И това го мразя. Защото навсякъде по улиците идваха, пипаха ме, някой изкача зад гърба ми, дърпа ме за ръката, „ а, ти не си ли Шехерезада“. И така започна всичко. Сега да звънне телефона, например, аз умирам от ужас, винаги си мисля най-лошото, кой умря. (смее се). Ако минем към комичната страна на фобиите и суеверията ми, когато се качвам на самолет, например, никога не публикувам нищо в профила си. Ако падне самолетът, да не пишат в медиите „Това беше последният й пост“. (смее се) Когато играех моноспектакъла ми, винаги излизах с едно и също бельо.
Ибрахим: Моля?
Берг: Да. (смее се) Ако не можех да го открия, полудявах.
Ибрахим: Ама ние не ти виждаме бельото?
Берг: Вие не го виждате, но аз знам кое е. И трябваше да е абсолютно същото. Разбира се, всеки ден го пера. (смее се). Страх ме е да отида на лекар, да не ми каже нещо лошо. Хиляди са фобиите ми. Малко по-добре съм от преди, но страха от летене не съм го преодоляла. И виж каква съдба, сега постоянно ми се налага да летя.
Ибрахим: Когато се пренасяш в нов дом, кое е първото нещо, което непременно купуваш.
Берг: Спално бельо, завивки, чаршафи, възглавници…И да имаме, купувам винаги нови. Сега новата ни къща е по-малка и много от нещата, които имахме ги дадох в благотворителни магазини. От всичко мога да имам малко на брой неща, но със спалното бельо съм много разточителна. Много обичам, изгладено, ароматизирано.
Ибрахим: Гонила ли си хора от дома си?
Берг: Да, правила съм го. Но не с лошо. Като ми се приспи, им казвам „хайде отивайте си вече, искам да си лягам“.
Ибрахим: Коя черта в характера на Халит би променила?
Берг: Идва ми някаква хубава идея, искам да купя нещо, например и му казвам: „Халит, намерих страхотна черна чаша, става и за кафе, и за вода". Той: „Не е съвсем черна, има и сиви оттенъци“. Или „защо не вземеш кафявата“. Непрекъснато ме апострофира с някаква алтернативна идея, която обикновено се оказва по-практична от моята. И човек се чувства зле. В началото на връзката ни исках да купя течен сапун, грабнах първото, което видях, евтино е, добре, ще го взема. Той взе шишето, отвори го, започна да разглежда помпичката, веществото вътре. Аз посмъртно не бих се занимавала да гледам какво има в течния сапун. Тази негова склонност да се забива в детайлите е много изнервяща понякога.
Ибрахим: Най-абсурдното място, на което са те карали да пееш?
Берг: Навсякъде ме карат да пея. Аз нямам кой знае какъв глас. Пея си от душа. Като се съберем компания, на чаша вино или докато пътувам с колата. Преди няколко дни бях на рожден ден на една приятелка. Имаше разни професори по право, накрая на партито бяха вече леко пияни и ми казват: „Изпей ни „Buklum, Buklum”. Аз си казах: „Леле, ако се получи фалшиво, какво ще правя?“
Ибрахим: Те нямаше да си спомнят.
Берг: И все ме снимат като пея, а точно тогава се получава фалшиво. На живо не съм толкова зле, по-добре звуча.
(ПРОДЪЛЖАВА)
Трета част
Ибрахим: Имаш ли фобии, паранои, суеверия от които искаш да се отървеш?
Берг: О, за това можем да направим отделно предаване. Шегата настрана, аз имам голям проблем с това. Като малка бях много смело дете. Майка ми и сестра ми бяха тревожни хора. Лекарят казваше за мен „това дете сякаш не е ваше“. От нищо не ме беше страх. След това изведнъж нещата се промениха. Понеже много съм работила върху този проблем, аз го свързвам с момента, в който внезапно станах известна. За мен беше шокираща и травмираща промяна. Не го казвам, за да си придавам важност, наистина животът ми се преобърна за една нощ. Бях едно свободно момиче на 24 години, много щуро, правещо каквото си иска, никой не ме познава, никой не ме съди, не ме коментира, не ме забелязва. На следващата сутрин бяхме на снимачната площадка, в паузата с Джейда Дювенджи отидохме до близкия търговски център и на излизане, тълпата буквално тичешком се нахвърли отгоре ми. Аз бях в ступор. За мен тази промяна беше травматично преживяване. Защото стана за една нощ, не в образния смисъл, а буквално за една нощ. Другите ми приятели актьори стъпка по стъпка стигнаха до главна роля или до проект, който би ги направил по-популярни. Всичко стана плавно при тях. Аз влязох директно във водовъртежа. Още с първата серия избухнаха страхотни спорове, как така ще си ляга една жена за пари, започнаха коментари, критики за външния ми вид. За мен беше травмиращо. Много съм чела за страха от летене със самолет и там пишеше, че фобиите се отключват от внезапна загуба, например смърт, или от емоционална травма. Баща ми почина също в този период, макар че не беше внезапно, беше болен и очаквахме да си отиде. След всичко това в мен се зародиха безброй страхове. Започна да не ми харесва да ме докосват, да ме целуват чужди хора. Когато плача, нали знаеш как някой те гали, за да те утеши. И това го мразя. Защото навсякъде по улиците идваха, пипаха ме, някой изкача зад гърба ми, дърпа ме за ръката, „ а, ти не си ли Шехерезада“. И така започна всичко. Сега да звънне телефона, например, аз умирам от ужас, винаги си мисля най-лошото, кой умря. (смее се). Ако минем към комичната страна на фобиите и суеверията ми, когато се качвам на самолет, например, никога не публикувам нищо в профила си. Ако падне самолетът, да не пишат в медиите „Това беше последният й пост“. (смее се) Когато играех моноспектакъла ми, винаги излизах с едно и също бельо.
Ибрахим: Моля?
Берг: Да. (смее се) Ако не можех да го открия, полудявах.
Ибрахим: Ама ние не ти виждаме бельото?
Берг: Вие не го виждате, но аз знам кое е. И трябваше да е абсолютно същото. Разбира се, всеки ден го пера. (смее се). Страх ме е да отида на лекар, да не ми каже нещо лошо. Хиляди са фобиите ми. Малко по-добре съм от преди, но страха от летене не съм го преодоляла. И виж каква съдба, сега постоянно ми се налага да летя.
Ибрахим: Когато се пренасяш в нов дом, кое е първото нещо, което непременно купуваш.
Берг: Спално бельо, завивки, чаршафи, възглавници…И да имаме, купувам винаги нови. Сега новата ни къща е по-малка и много от нещата, които имахме ги дадох в благотворителни магазини. От всичко мога да имам малко на брой неща, но със спалното бельо съм много разточителна. Много обичам, изгладено, ароматизирано.
Ибрахим: Гонила ли си хора от дома си?
Берг: Да, правила съм го. Но не с лошо. Като ми се приспи, им казвам „хайде отивайте си вече, искам да си лягам“.
Ибрахим: Коя черта в характера на Халит би променила?
Берг: Идва ми някаква хубава идея, искам да купя нещо, например и му казвам: „Халит, намерих страхотна черна чаша, става и за кафе, и за вода". Той: „Не е съвсем черна, има и сиви оттенъци“. Или „защо не вземеш кафявата“. Непрекъснато ме апострофира с някаква алтернативна идея, която обикновено се оказва по-практична от моята. И човек се чувства зле. В началото на връзката ни исках да купя течен сапун, грабнах първото, което видях, евтино е, добре, ще го взема. Той взе шишето, отвори го, започна да разглежда помпичката, веществото вътре. Аз посмъртно не бих се занимавала да гледам какво има в течния сапун. Тази негова склонност да се забива в детайлите е много изнервяща понякога.
Ибрахим: Най-абсурдното място, на което са те карали да пееш?
Берг: Навсякъде ме карат да пея. Аз нямам кой знае какъв глас. Пея си от душа. Като се съберем компания, на чаша вино или докато пътувам с колата. Преди няколко дни бях на рожден ден на една приятелка. Имаше разни професори по право, накрая на партито бяха вече леко пияни и ми казват: „Изпей ни „Buklum, Buklum”. Аз си казах: „Леле, ако се получи фалшиво, какво ще правя?“
Ибрахим: Те нямаше да си спомнят.
Берг: И все ме снимат като пея, а точно тогава се получава фалшиво. На живо не съм толкова зле, по-добре звуча.
(ПРОДЪЛЖАВА)
Варна, много благодаря за превода на предаването!
Много интересен, забавен разговор!
Смях се на глас за някои неща.
Берги, както винаги истинска, откровена за всичко.
Колко много и донесе 1001 нощи- любов, семейство,
и в същото време и отнема свободата, вкарва и фобии.
Получавайки нещо, винаги губим друго.
Много интересно е това с гледачката на кафе.
Хубав ден, успешна седмица!
Много интересен, забавен разговор!
Смях се на глас за някои неща.
Цитат
Ох, аз бях много смотана тийнейджърка. Висока, едра, размятаща ръце, като някое теле, търчащо неориентирано пред майка си.
Колко много и донесе 1001 нощи- любов, семейство,
и в същото време и отнема свободата, вкарва и фобии.
Получавайки нещо, винаги губим друго.
Цитат
Когато бях бременна с Хан, отидох да ми гледат на кафе и жената ми каза: „Ще имаш момиче и ще се казва Лейла“. Аз: „Не, не, докторът вече ми каза, че ще е момче“. Тя: „Аз говоря за третото дете.“
Много интересно е това с гледачката на кафе.Хубав ден, успешна седмица!
Препоръчани теми