Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

  • 102 867
  • 925
  •   2
Отговори
# 255
  • Варна
  • Мнения: 380
Здраво дете НЯМА да поема такива грижи, не е ли ясно?
Аз самата също не се чувствам длъжна нито да обрека живота си на грижи, нито да остана без здрави деца и обикновено човешко щастие и никой ... няма абсолютно никакво право да ми го вменява или да ме обвинява.
С умствено изостаналото дете се прави онова, което може, за да не страда, в рамките на приемливото. Гледа се вкъщи, води се в център, настанява се дори възможно в институция в някакъв момент, като само се упражнява надзор, но НЕ се посвещава животът на него. Извратено е някой да очаква всички родители на увредени деца да се погребат приживе. Който го влече - да го прави, задължение за всички не е, извратено е. Здравите деца са щастието и заедно с другите неща от един обикновен човешки живот (работа, приятели, почивка, хобита, останало семейство) са центърът на живота, ТОВА е нормалното за мен.

Много се радвам ,че още някой мисли като мен..аз се опитах да помогна на майка ми ..тя каза да не се занимавам с тях..и ми се разсърди ..защото от 15 годишна ми казва "ти ще гледаш брат ти,ти ще поемеш грижите като умрем..

# 256
  • Мнения: 1 535
За мен е важно детето ми с аутизъм да има друг близък човек (брат, сестра), когато ние с баща му вече не сме живи. И то не за да се грижи 24 ч. за него, а за да осъществява надзор, както пише Магдена. Ние не сме били изправени пред подобно решение, защото здравото ни дете е родено първо, но принципно това да не дадеш шанс на някого да се роди, защото щял да се мъчи (с увредената си брат/сестра или с каквото и да е) не го разбирам като логика. Какво ще вмените на децата си зависи изцяло от вас, а и те имат избора да живеят живота си както намерят за добре, независимо от вашите желания ...разбира се, ако не сте им отнели шанса да се родят. Ние се стараем се да оставим достатъчно средства на децата, за да има кой чисто физически да се грижи за девойката с аутизъм един ден, но ако няма близък, който да управлява съвестно наследството й и да защитава правата и достойството й, това няма как да се случи, дори да и оставим и милиарди.

# 257
  • Мнения: 3 254
Не знам това как го постигате, да не се върти живота около детето с проблем. Дайте съвет как успявате, ще е полезно.
Не знам за какви центрове говорите, може би не сте в България? Не мисля, че някой иска да се погребе жив, но обстоятелствата всекидневно са трудни.
Никой родител не вменява нищо, реалността го прави, има безброй истории на братя/сестри на такива дечица, които от малки са натоварени просто да виждат каква е реакцията на околните и всекидневието на родителите-стрес, бърнаут и т.н.

# 258
  • Пловдив
  • Мнения: 20 741
Ами така, храни се, облича се, пускат му се песнички и се гони от стаята, като почне да вика или пее силно, което го прави много често.
Още е на 11, физически не е толкова силен, няма чести или тежки изблици на агресия, нататък не знам. Не говори.
В България сме и естествено, че и тук има центрове. Нашият не ходи.
Обстоятелствата са трудни и точно затова искам да ги направя колкото може по-лесни без угризения, а не да се лишавам от нормален живот и нормални деца, от най-естествените човешки неща.
Ако имаш домашен любимец куче или родител инвалид, с деменция, с каквото и да е, ще се лишиш ли от деца заради него?
Така го виждам и толкова мога - дето се казва, те ти го дирека, удари се по-хубаво. Flushed

Последна редакция: чт, 27 юни 2024, 12:01 от Магдена

# 259
  • Мнения: 1 535
Не знам това как го постигате, да не се върти живота около детето с проблем. Дайте съвет как успявате, ще е полезно.
Не знам за какви центрове говорите, може би не сте в България? Не мисля, че някой иска да се погребе жив, но обстоятелствата всекидневно са трудни.
Никой родител не вменява нищо, реалността го прави, има безброй истории на братя/сестри на такива дечица, които от малки са натоварени просто да виждат каква е реакцията на околните и всекидневието на родителите-стрес, бърнаут и т.н.
Голямата ми дъщеря си има съвсем нормално детство - има си приятели, излиза, отличничка е в училище, ходим по почивки. Като се замисля с нищо не е натоварена повече от другите деца, които имат братя и сестри. Даже обратното - малката рядко търси компанията й и не я занимава, вече не къса или чупи вещите й. Дори каката често повтаря, че хиляди пъти предпочита собствената си сестра с аутизъм пред тази на най-добрата й приятелка, която е много властна, разглезена и командори цялото семейство. Бърнаутът, според мен, се получва, когато се фокусираш само върху детето си с увреждане. Когато имаш и дете в норма, в животът ти има повече положителни емоции, а и друга среда на общуване - с една дума не се чувстваш като провален родител.

Последна редакция: чт, 27 юни 2024, 12:11 от ice_sparky

# 260
  • Мнения: 6 971
Заради проблемите при моето дете съм се разписала в много от темите в раздела за детско здраве, освен в тази. От 7г. съм в къщи с него и нямам социален живот извън интернет, но изобщо не се чувствам провален родител. Борим се, вярваме и се радваме на всичко хубаво. Просто живота, който водим е различен и го приемаме такъв какъвто е.

# 261
  • Пловдив
  • Мнения: 20 741
Всеки постъпва според ситуацията и усещанията си, няма място да се говори за провален родител, ако човек не се чувства така.
Но за повечето хора, за много хора поне, наличието и на здраво дете е важно и действа положително, нормализиращо, отпускащо, не допълнително натоварващо. Разбира се, няма задължителна рецепта, нито еднакви хора и ситуации.
И не, здравото дете не е жертва в този случай, и майката също не бива да бъде.

# 262
  • Мнения: 1 535
Рори, разбира се, че не бива да се чувстваме провалени като родители, но в моя случай детето ми с аутизъм е в прекрасно физическо здраве и единственото, което прави впечатление на околните е "невъзпитаното му поведение". Да, аз си знам, че крещи, бута малки деца от люлките и бърка в чантите на непознати, защото е с аутизъм, но това няма как да тръгна да го обяснявам на всички случайни минувачи. И колкото и да се опитвам да игнорирам укорителните им погледи, чувството за провал се промъква. Затова, когато от друга страна, дават другото ти дете за пример в класа, представя се добре на олимпиади и другите го търсят за приятел, по-лесно постигаш душевно и родителско равновесие.

# 263
  • Мнения: 16 160
Нека  вкараме малко  реализъм.
Родителите "изчезват" но това дете ( вече възрастен с увреждания) не изчезва. Остава само? " Институцията"  е до петък. После какво става, почивните дни? Кой е този който "носи отговорност за него" като има роднини - братя сестри ? Или те ще се "откажат" от него ? На същия принцип. ако родителя се разболее е по-добре да не обременяваме децата с грижи за тях . Или за тях е различно?

# 264
  • Пловдив
  • Мнения: 20 741
То няма да изчезне, независимо дали има, или няма братя и сестри. Като няма, както препоръчват някои, какво точно различно ще стане? Дори е по-лошо. Ама нали няма нещастно обременени братя и сестри и родителят се е лишил от здрави деца, всичко е шест. Wink Моралните стожери, следящи да не си правим деца от егоизъм, че да бъдат нещастни, са удовлетворени.
Има институции, където се живее постоянно.
Не е много по-различно от болен родител, освен че последният се очаква да живее сравнително малко. И за родител децата е добре да се ангажират и да помагат, но не трябва да жертват своя живот.

Последна редакция: чт, 27 юни 2024, 17:40 от Магдена

# 265
  • Мнения: 16 160
не мисля че братята/сестрите жертват живота си за увредените си роднини, никой не ги иска от тях. "Розовия" свят без увредените им братя и сестри не намирам за реален.  Що касае цялостната грижа  за такива хора тя не е безплатна. Освен това семейството е семейство и в лошо и добро. А това с "краткия живот на болния родител" ме потресе. Оттеглям се от дискусията.

# 266
  • Пловдив
  • Мнения: 20 741
Ох, не знам, разберете се с твърдящите, че братя и сестри не бива да има изобщо, че да не се мъчат и те. Аман от превземки, оттеглям се и аз.

# 267
  • Варна
  • Мнения: 380
Ох, не знам, разберете се с твърдящите, че братя и сестри не бива да има изобщо, че да не се мъчат и те. Аман от превземки, оттеглям се и аз.

Всеки има право на мнение!

# 268
  • Мнения: 1 535
Ако искат, ще се мъчат, ако не искат-никой не може да ги принуди. Но дори и да изберат най-лошият вариант и да оставят своя брат-сестра с увреждане в резидентна грижа, пак ще му бъдат подкрепа. Един човек, който не може да се грижи за себе си и няма близки роднини не само попада в дом за възрастни с умствени увреждания, но и съответната институция става негов настойник и управлява наследството му. Ако никой не се интересува от него, не искам и да помисля какво се случва с това човешко същество. Парите му е ясно, че няма да бъдат използвани в негова полза.

# 269
  • Мнения: 3 254
Ох, не знам, разберете се с твърдящите, че братя и сестри не бива да има изобщо, че да не се мъчат и те. Аман от превземки, оттеглям се и аз.

Имате много странна и крайна реакция, това е форум, хората си споделяме вижданията. Ако желаете родете още 5 деца, никой не може да ви спре, но да наричате пишещите тук “предвзети” на фона на кошмара, в който живеят, е доста извратено от човек, който има такова дете. Не сте последна инстанция, нито аз. Отричането, че животът не се променя за мен е сектантско и илюзорно, толерантна съм всички, но не и обиди.

Общи условия

Активация на акаунт