Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

  • 103 243
  • 926
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 219
Dobriana, не се притеснявайте!
Зная, че не е много лесно, но все пак трябва Вие да сте стабилна. Детето зависи от Вас. Освен това, те инстинктивно усещат нашите емоции. Вътрешното състояние на родителя се отразява на детето. Винаги. Ако сте напрегната (защото очаквате неговото несъгласие, отказ, тръшкане, плач, или по друга някаква, Ваша си, причина), то много вероятно е да допринесете за поредия емоционален изблик от негова страна...
Намерете детски невролог и детски психиатър. Посетете и двата специалиста, независимо от мнението на първия. От опит знам, че, каквото и да каже/напише лекарят, родителят не спира да търси отговори след първото мнение или диагноза. Дори и да каже, че нищо му няма на детето, ние, родителите продължаваме да виждаме проблем понякога. И той е пред очите ни всеки божи ден. Тогава търсим друг специалист, второ мнение, после трето... Дано имате късмет, междувременно проблемът да изчезне! Пожелавам Ви го искрено! Но, след като тревогите Ви не престават толкова време, вероятно е да има истинска причина за тях.

# 241
  • Сливен
  • Мнения: 4 813
Щом сте близко до Пловдив може да се обадите в център Спектър и те да ви кажат дали могат да направят обследване на толкова малко дете.Имат клиничен психиатър,психолог.Телефон може да намерите в интернет.

# 242
  • Мнения: 579
И аз на натам съм се насочила

# 243
  • Мнения: 3 258
Споделете идеи за прекарване на дългите летни дни с дете.

# 244
  • Мнения: 1 535
Споделете идеи за прекарване на дългите летни дни с дете.
Зависи от къде сте. Ние живеем на морето и гледаме поне 2 пъти в седмицата да ходим на плаж и отделно всеки уикенд сме в къщата на село, където сме инсталирали голям батут, люлки, хамаци. Мислим да вземем и надуваем басейн или джакузи.

# 245
  • Варна
  • Мнения: 380
Здравейте,нова съм.
Брат ми е на 19 и е аутист,100% Телк.
Той знае английски,оправя се перфектно с технологиите,ходеше на училище по 1 час,повече не можеха да ги държат и там им даваха лаптоп и играчки и реално никой не се занимаваше с тях ,не говори много,може да каже че е гладен,че иска нещо за пиене ,но само толкова,той не излиза,ако излезе почва да бяга и не може да го хванем,има и епилепсия,крещи по цял ден,плаче защото в детското му някой крещи
Въпроса ми е има ли доктори в бг или някъде по света ,които въпреки възрастта му могат да направят нещо и той да се подобри поне малко,да води нормален живот,благодаря ви предварително !
Искам да му помогна,като бях малка нямах тази възможност

Последна редакция: чт, 20 юни 2024, 11:20 от VK.

# 246
  • Мнения: 4 082
Здравейте,нова съм.
Брат ми е на 19 и е аутист,100% Телк.
Той знае английски,оправя се перфектно с технологиите,ходеше на училище по 1 час,повече не можеха да ги държат и там им даваха лаптоп и играчки и реално никой не се занимаваше с тях ,не говори много,може да каже че е гладен,че иска нещо за пиене ,но само толкова,той не излиза,ако излезе почва да бяга и не може да го хванем,има и епилепсия,крещи по цял ден,плаче защото в детското му някой крещи
Въпроса ми е има ли доктори в бг или някъде по света ,които въпреки възрастта му могат да направят нещо и той да се подобри поне малко,да води нормален живот,благодаря ви предварително !
Бързам да ви отговоря! Така, 19 годишен, значи вече е пълнолетен, оттук нататък тръгвате по психиатри да назначат медикаменти с които да се потуши хиперактивността, защото тя му пречи много - лично и социално. Освен това, тази негова хиперактивност пречи и на вашето семейство и ще пречи на всички, с които брат ви ще има достъп занапред. След като овладеете поведението ( медикаментозно), записвате брат си в Дневен център за работа с пълнолетни с увреждания, но за не повече от 4 часа! Успех!🍀

Последна редакция: чт, 20 юни 2024, 10:22 от Benichka56

# 247
  • Мнения: 4 133
Здравей, VK.!
Според мен децата и младите аутисти, които не могат да продължат нататък образование или да работят, е добре да посещават дневен център с квалифициран персонал и не просто да висят там, а да се занимават според възможностите си и ресурсите на центъра с нещо различно от това, което правят у дома. Дано имате късмет да намерите такова място, по принцип недостигът на такива е голям социален проблем и най-вече на аутистите и техните семейства.
За логопед и изобщо терапии съм на мнение, че с аутистите трябва да се работи и след пълнолетие. Не знам дали на практика е така и честно казано още ме е страх да проверявам какво ни очаква след у-ще, защото ще е тежък преход от познатия им/ни начин на живот и непознатия.

# 248
  • Варна
  • Мнения: 380
Здравейте,нова съм.
Брат ми е на 19 и е аутист,100% Телк.
Той знае английски,оправя се перфектно с технологиите,ходеше на училище по 1 час,повече не можеха да ги държат и там им даваха лаптоп и играчки и реално никой не се занимаваше с тях ,не говори много,може да каже че е гладен,че иска нещо за пиене ,но само толкова,той не излиза,ако излезе почва да бяга и не може да го хванем,има и епилепсия,крещи по цял ден,плаче защото в детското му някой крещи
Въпроса ми е има ли доктори в бг или някъде по света ,които въпреки възрастта му могат да направят нещо и той да се подобри поне малко,да води нормален живот,благодаря ви предварително !
Бързам да ви отговоря! Така, 19 годишен, значи вече е пълнолетен, оттук нататък тръгвате по психиатри да назначат медикаменти с които да се потуши хиперактивността, защото тя му пречи много - лично и социално. Освен това, тази негова хиперактивност пречи и на вашето семейство и ще пречи на всички, с които брат ви ще има достъп занапред. След като овладеете поведението ( медикаментозно), записвате брат си в Дневен център за работа с пълнолетни с увреждания, но за не повече от 4 часа! Успех!🍀

Много ви благодаря,а знаете ли някакъв такъв център във Варна..като беше малък ходеше в Карин дом..там имаше едно младо момиче ,което брат ми слушаше и правеше всичко което му обяснява ..искам да се държат с него добре..в бг приемат децата с аутизъм като болни,заразни ..не искам да е така

# 249
  • Мнения: 4 133
Може да попитате при тях и да ви ориентират накъде да се насочите.
Покрай една история във фб група за семейства с аутисти разбрах случайно, че в Бургас има дневен център за младежи.

# 250
  • Мнения: 4 082
Попитайте в Дирекция Социално подпомагане гр. Варна, от там с предварителна оценка на потребностите ще ви насочат! Успех!🍀

# 251
  • Мнения: 4 133
Как се справяте в жегите? При нас прегряването доведе до тежка криза, сигурно от година не е имало толкова тежка. Терапиите вървят супер, в у-ще също са доволни, обаче докато се приберем, ескалира много бързо и необратимо. След това съжалява, но като е вече късно.
При вас как се отразява горещото време?

# 252
  • Пловдив
  • Мнения: 20 772
Именно това ми каза психиатърката-дали осъзнавам,че второто ми дете ще е обречено на вечни грижи за първото.
Попаднах на темата, търсех съвсем друго във форума, но ми излезе като резултат и се зачетох. Вече не пиша тук и се старая съзнателно грижата за дете с увреждане да НЕ е център на живота ми. Не се чувствам виновна. И да, за мен също е къса клечка отвсякъде син с диагноза аутизъм и тежка степен умствено изоставане, но гаранции никой за подобни неща не дава, а има и много по-лошо, да не дава Господ.
И аз се чудя дали причината не е над 10-дневното преносване на бременността с него, но няма как да разбера, няма и как да върна времето. Здрави преносени деца, разбира се, има много, но рискът и там е повишен.
Ин витрото е свързано с леко повишен риск от увреждания също, но то не е златна кокошка, а реална помощ за милиони сигурно вече хора по света и у нас.

Та... Извинявам се, че така нахълтвам, но подобни мъдрости ми действат винаги по тоя начин.
Имам две по-малки здрави деца и ако чуя от някого простотия като цитираната - за човек повече не го броя, камо ли за психиатър.
Всеки има право на решение за своя живот според собственото си усещане, но няма никакво право да обобщава, включвайки мен или Марийка, Пенка, Драганка в гнусните си намеци, че правим зло на здравите си деца или че тях едва ли не май е било по-добре да ги няма.

Последна редакция: чт, 27 юни 2024, 09:42 от Магдена

# 253
  • Варна
  • Мнения: 380
Именно това ми каза психиатърката-дали осъзнавам,че второто ми дете ще е обречено на вечни грижи за първото.
Попаднах на темата, търсех съвсем друго във форума, но ми излезе като резултат и се зачетох. Вече не пиша тук и се старая съзнателно грижата за дете с увреждане да НЕ е център на живота ми. Не се чувствам виновна. И да, за мен също е къса клечка отвсякъде син с диагноза аутизъм и тежка степен умствено изоставане, но гаранции никой за подобни неща не дава, а има и много по-лошо, да не дава Господ.
И аз се чудя дали причината не е над 10-дневното преносване на бременността с него, но няма как да разбера, няма и как да върна времето. Здрави преносени деца, разбира се, има много, но рискът и там е повишен.
Ин витрото е свързано с леко повишен риск от увреждания също, но то не е златна кокошка, а реална помощ за милиони сигурно вече хора по света и у нас.

Та... Извинявам се, че така нахълтвам, но подобни мъдрости ми действат винаги по тоя начин.
Имам две по-малки здрави деца и ако чуя от някого простотия като цитираната - за човек повече не го броя, камо ли за психиатър.
Всеки има право на решение за своя живот според собственото си усещане, но няма никакво право да обобщава, включвайки мен или Марийка, Пенка, Драганка в гнусните си намеци, че правим зло на здравите си деца или че тях едва ли не май е било по-добре да ги няма.

Никой не казва ,че сте виновна..но здраво дете защо трябва да поема грижите за болното си братче /сестричка..то каква вина има ..знаете ,че дете с аутизъм има нужда от 24 часа грижа ,не може да го оставиш и за една минута ..как според вас ще станат нещата..другото дете няма да може да работи..не всеки иска да гледа такива деца..и да наистина си е натоварване на здравото дете ..

# 254
  • Пловдив
  • Мнения: 20 772
Здраво дете няма да поема такива грижи, мислех, че е ясно.
Аз самата също не се чувствам длъжна нито да обрека живота си на грижи, нито да остана без здрави деца и обикновено човешко щастие и никой ... няма абсолютно никакво право да ми го вменява или да ме обвинява.
С умствено изостаналото дете се прави онова, което може, за да не страда, в рамките на приемливото. Гледа се вкъщи, води се в център, настанява се по възможност в институция в някакъв момент, като само се упражнява надзор, но НЕ се посвещава животът на него. Извратено е някой да очаква всички родители на увредени деца да се погребат приживе. Който го влече - да го прави, задължение за всички не е. Здравите деца са щастието и заедно с другите неща от един обикновен човешки живот (работа, приятели, почивка, хобита, останало семейство) са центърът на живота, ТОВА е нормалното за мен.

Последна редакция: чт, 27 юни 2024, 10:48 от Магдена

Общи условия

Активация на акаунт