Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Още малко въпроси
не се чувствайте напрегната, или че ви изкарваме виновна. Просто трябва един по-задълбочен анализ а той иска малко по-специфична инфомация


в многоезична среда ли расте? имате ли други деца?
Както и кой се занимава с детето по принцип. В смисъл че децата не се раждат научени. Голяма част от тях желаят да подражават, социално мотивирани са и това е голям двигател да се развиват. Но други деца са по-инертни и ако имат прекалено гостоприемна родителска среда и нямат социална мотивация - - нещата стават по-трудно.
Освен в говора в какво друго ви подчертаха че има забавяне?

трябва да прочета внимателно какво сте написали, но на първо четене как реагирате на тръшкането?
телевизорът по колко часа беше на ден?

телевизорът се спира от раз, колкото и да ви е странно. Това не е наркомания, да се отразява здравословно на индивида. Нито е цигари или алкохол да носи нещо на чисто физиологично ниво. Тук съм в дисонанс с везенков. Имам си виждане защо той предполага такъв последователен режим. Аз не го намирам логично. Освен това става въпрос за дете под 3 години Както и храненето с телевизор не го намирам за приемливо. Това ще е в съвсем обозримо бъдеще повод за манипулации. Детето много бързо ще се светне.

Благодаря за коментарите,много са ми полезни,никой не може да ме накара да се чувствам по-виновна от мене си.

Не,вкъщи говорим на български,нямаме други деца.
Почти цялата минала година я гледаше майка ми,защото се налагаше и аз да работя.дефинирам гледаше-
Нахранена,облечена,измита,наспала се,точка.
Спрях да работя и сега от февруари общо взето почнах да я наблюдавам по-задълбочено,но освен това,че не говори не виждах друго.
Март педиатърката предложи консултация с невролог,защото била много нервна,аз обясних,че не е такава в цялото си будно време,а само когато не ѝ се угоди.
Април си цепна веждата,не знам какво са ѝ правили докато са я шили,но втория път едвам я вкарахме в приемната.
Май вече не можехме да я накараме да влезе в лекарския кабинет при личната,тя настоя за невролог,след като ѝ казах как е преминала консултацията каза психиатър.
Преди да се появят въпросните стереотипни движения,аз не съм видяла друго освен не говореното и пристрастеността към устройства,мисля,че сигурно съм си затваряла очите,не знам.
Сега искам да я заведем на ерготерапия,явно нямаме подход,явно не обръщаме внимание на необходимите неща,вкъщи смятат,че няма нужда.
Не ми дреме особено какво ми казват,само съм си търсела за какво да се притеснявам,може и така да е.
Психиатърката ме попита какви са шансовете ни за градина,казах нулеви,не знам дали за това не го е написала,не знам.

Добавям,не знам дали е от значение-обича да играе с вода,да налива,прелива,полива,понякога реди играчки (примерно кубчета) в права редица.

За храненето пробвайте с книжки. Слагате книжката и така се ангажира и храните. Енциклопедиите на фют с отваращи се капачета бяха хит при нас. Сега е лято - излизайте навън максимално. Игра с листа, пръст, локви /ако имате двор един малък басейн/, пръчки, пясък и всичко, което се сетите. Хващането на буба навън тренира много по добре финната моторика отколкото прескъпите играчки. Ние всеки ден го сваляме и качваме с колата само и само да сме в парка с децата.
За самостоятелността карате по малко. Една две лъжички да загребе, стига, утре 3, в други ден 4 и така. За обличането нахлузвате тениската и да търси сама къде да вкара ръцете. Да залепи лепенките на обувките. Малко по малко работите по всички слаби зони.
Обяснявайте всичко с думи примерно "Сега ще копаем в пясъчника. Къде ли е лопатката? Май я оставих на масата, ела да я вземем. А ето я лопатката, ето, заповядай, ела сега да копаем." и т.н.

Не очаквайте чудеса от ерготерапията, също и от логопеда. Това са ви вероятно 4 занимания по 30 минути на седмица. Останалото време сте вие. Това е страницата на центъра, където ние ходихме на ерго, имат много видеа с игри и занимания за да придобиете представа.
https://www.facebook.com/profile.php?id=100067580274926&locale=bg_BG

Ами да почваме.
Стереотипното поведение може да се продуцира от няколко фактора:
1. сензорна дезинтеграция ( нужда от сензорна самостимулация при хипо или хипердразнимост)
2. липса на реч и на разбиране които преливат във форма на самостимулация , а именно : "Не мога да кажа - мамо притеснена съм, страх ме!" - затова ходя на пръсти, бърча чело, мигам и т.н. Не мога да кажа:" Ура това е страхотно радвам се!" и затова този израз се прелива в припърхване с ръце и друг вид самостимулация.
3. истински консерватизъм и стереотипия на РАС (Разстройство от аутистичния спектър) които са свързаи с тревожност от една страна заради липсата разбиране и нежелание за смяна на това, с което индивида е свикнал като действия и режим  или пък тесните егоцентрирани интереси ( всичко това си върви като основен симптом на диагнозата).

Вторият основен симптом на аутизма е безинетреса, нежеланието за комуникация, нежелание да се осъществява социален контакт,  безинтерес какво се случва наоколо, живот във свой защитен фантазен свят. Или високоспектърните имат желание за взаимодействия , но за тях е характерно едно неумение, като това неумение е толкова характерно, че колкото и да учат и тренират то им остава неестествено. И те от там си остават като "странни" хора. Трудно е да се обясни , трябва си години четене по темата. но го приемете така на първо четене.

Тук веднага обвързваме с екранния аутизъм. Това е ситуация в която детето е било "зомбирано" с екран , но нуждите му задоволявани без да се налага да се бори за внимание, обгрижване, да комуникира или осъществява взаимодействие....дори да се сблъсква с действителността. Фантазността е прекрасна защита, преграда срещу всичко ново, неизвестно, дори заплашително. Мозъка на екранния аутист "спи". Няма нужда от развитие. Всичко е задоволено по един или друг начин.
Напълно права сте че Екранния аутизъм по същество е псевдоаутизъм. За съжаление обаче има деца при които хем има екран хем има състояние от аутистичния спектър. Е това е най-страшното. Тях като им спреш екраните ги тласкаш към развитие но за съжаление нещата не цъфват и не вързват след това. Има много друга работа която трябва да се свърши дори с махнати екрани.

От там. Всеки аутист е със сензорна дезинтеграция но не всеки със сензорна дезинтеграция е аутист.
Голяма част от описаните от вас симптоми могат да бъдат съотнесени като признак към сензорна дезинтеграция. Както и да се проявяват заради липса на разбиране и на реч. Подреждането в колона не е признак, това е липса на въображение. Как да има въображение като от него няма нужда когато има екран. Ето как един проблем е обвързан с друг. Ходенето с пружинираща походка обикновено е липса на разбиране и труден контрол над емоциите. Второто е очевидно от каквото ни описвате като поведение. Както и заради липсата на комуникация- поведението има роля на комуникация. Тази липса на контрол пък е свързана с объркан родителски стил. Когато родителите са псевдодемократични детето няма граници. То може до безкрай да опитва какво и колко ще получи, да упражнява контрол на ситуациите, да демонстрира опортюнистично поведение.  И отново виждаме че всичко това не е  свързано с аутизъм като основни признаци и показатели. Виждаме една липса на реч и разбиране, обвързани с  незрели родителски практики.

Ерготерапевтът поначало ( специалността му в европа е това) се занимава със сензорна дезинтеграция. При вас не виждам някакви екстра нива на сензитивност. Друго което прави ерготерапевта ( измислица за БГ, защото ние нямаме окюпейшън терапевт) е работа над ежедневни умения - хранене, обличане, миене, организация на дейностите, подреждане, помагане и т.н.



Напълно правилно. Всеки ден минимум 2 часа трябва вие да се занимавате с детето. За ежедневни умения, за езикови умения, за поведение. Според книгите ефективна терапия е тази с 3-5 часа ежедневна работа. Нека бъдем реалисти и ги направим 3 часа дневно. От тях един час е със специалист, останалото като време е ваша грижа. Започнете да листите нашата тема назад, задължително прегледайте и темата за трудното проговаряне - почетете, помислете, осмислете какво е семейно-ориентирания подход, трябва ви малко натрупване на база, но не се бавете прекалено дълго. забавянето не е във ваша полза. Детето има нисък емоционално поведенчески контрол за възрастта ( родителска грешка) и това е също една от причините за поведение не отговарящо на възрастта. Голям проблем ви е това и вие се въртите в абсолютен луп като й угаждате. Става т.н. обратна връзка. Колкото повече й угаждате толкова повече ще иска и ще се налага и толкова повече ще е недоволна и нервна. Колкото повече я обгрижвате толкова повече я лишавате от нужда да е самостоятелна. Макар и да не виждам аутистични проблеми  на първо четене в детето ( дете в риск е но не голям риск), липсата на интерес у детето да се развива, мотивация към самостоятелност, желанието за контрол и опортюничтично поведение, нисък емоционален и поведенчески контрол  - това е вече немалък проблем. Не е аутизма най-страшното на този свят...

Ще коментирам утре  амбулаторния лист.

За последно ще бъда пределно откровена - Сред хората на които помагам съм забелязала че най-голям проблем има когато родителите са на различни мнения за проблемите на детето ( единият смята че има проблеми , другият че всичко е ок и това е въображение). До сега нямам случай, в който родителят, който смята че детето има проблем да се е наложил. Винаги в  крайна сметка печели другия, родителят който саботира.

Дъщеря ми, и е пърхала с ръчички, и е редила редички, и е седяла на W. По мои наблюдения това е поради:
1.(сензорна дезинтеграция)  и 2. (липса на реч и на разбиране които преливат във форма на самостимулация).

3. И тревожност е имала (вече все по-рядко), предполагам поради липса на разбиране и трудно справяне с емоциите. Но винаги е била склонна към промени (лесно сменяме маршрути, заменям любима храна с друга, никакъв проблем с облеклото - лесно приема нови дрехи и обувки, чак се кипри пред огледалото, ходим на нови места без проблем (от 2 до 3г, обаче си беше проблем).

Вторият основен симптом на аутизма е безинетреса, нежеланието за комуникация, нежелание да се осъществява социален контакт,  безинтерес какво се случва наоколо, живот във свой защитен фантазен свят.
Тук вече категорично мога да заявя, че при дъщеря ми няма такова нещо, даже напротив - постоянно търси комуникация и абсолютен интерес към околния свят. С това си разбиране (под ниво 7 години) намира начини да ни пита и да разбере каквото иска. Обича хората, децата, всичко ѝ е много интересно.

Все още не знам на 100% какво се случва с детето ми, но търся начини да разбера. Не съм убедена, че има и специалист, който може за 30 минути да ми каже това, което ме интересува. При все че тя напредва и се променя. Затова работа на макс, по дефицитите. Пък все някога ще стане ясно.

Безкрайно благодаря,_re_ge!

Да,започнах да чета старата тема,както и тази за трудно проговаряне.

Не знам дали има липса на въображение,играе ролеви игри,пример,когато гледа детско и действащото лице лекува и тя започва да ни лекува,слага лепенки,мери температура с подръчни материали,това не е ли въображение?
Питам,за да не си въобразявам грешно?
Тя има интерес към ежедневни задачки,ако облека тениската ще намери дупките за ръцете,обича да мием зъбки,като я къпем,взима душа и се опитва сама.
Вади дрехи от сушилнята,прибира.
Казвам тези неща,ако имат някакво значение,не се опитвам да оборвам или да си заравям главата.
Вчера изключая сутринта не е имало екрани,следобяд след събуждане беше трудно,търсеше си дистанционното,плачеше,много време ѝ трябваше,за да се успокои.
Дадох ѝ карти с картинки,почнахме да ги вадим и прибираме в кутията и се успокои и забрави.
Обича да ѝ пея песнички в които има всякакви движения,хей ръчички и подобни.
До колкото осмислям ерготерапията ни беше препоръчана като най-необходима с цел да усвои това да бъде по-самостоятелна и да може да ходи на градина,така мисля.
Може би си права за родителите на различни мнения,често се питам в час ли съм,въобразявам ли си,мъча ли я така…

Не е мъчение, а развитие👍
За игрите на мен ми се струва, че детето умее да подражава и това само по себе си е много силен ресурс на детето, независимо от фантазията.
От купешки настолни игри се сещам на момента за две, полезни за подражаване (учене от модел). Едната е с карти, които изразяват с мимика съответни емоции. Нашата беше с някаква маймунка, детето се учи да изразява с лице напр.радост, тъга, учудване, също да ги разпознава у другите. Това намалява несигурност в невербалната комуникация. Също раздвижва мускулите на лицето и езика.
Другата игра е за по-големи деца и освен учене от модел/мостра, е част от теста за интелигентност на невербалните - карти с различни фигури, по които детето трябва да построи модела с дървени правоъгълници. В тази се учи също изчакване на ред и справяне с фрустрация.

Може ли снимка или линк за тези карти с различните фигури, по които детето трябва да построи модела с дървени правоъгълници.Моя син има голям проблем с чакането.

За таймер ползваме малък пясъчен часовник от стоматолога, с който се засича време за миене на зъби. Може и без таймер да се играе. Сигурно има вариант за по-малки деца, но друг вариант е да се играе с картите за една точка, които са най-лесни. За разлика от Не се сърди човече няма такъв чак видимо състезателен елемент и не те връщат отначало.

Позволявам си да наспамя.

Отидохме в северния парк,беше много щастлива,пееше си нещо и си танцуваше.Гледаше децата.
По принцип се придвижва с триколка,помързява  я да ходи.
Днес ходи,тича,сз изостанах и казвам “чао Ани”,тя ме изгледа и помаха ми за чао и е казала “мама” ,аз не съм я чула,баща ѝ ми каза.
Имахме взаимодействие с 3 дечица.
Едното дойде да пита за зрънчото,тя го последва после,но подозирам,за да провери дали не е взел зрънчо.
Второто момиченце беше по-голямо,поздрави,тя не реагира,играха в пясъка,моето имитираше какво прави по-голямото дете.
Третото не го отрази изобщо.
Пясъка ѝ е интересен,рови с пръчка,но го хвърля напред,колкото пъти направих забележка,евентуално накрая ми обърна внимание.
От вчера я питам “Колко голяма ще порастнеш?”  и показвам с ръце “ей толкова голяма” ,тя се опитва да ме имитира и се смее.
Извинете ме,ако досаждам,баща ѝ също ме слуша по цял ден,ама сякаш не се въодушевява колкото мен.

Коментирам както обещах.
1. "в непрекъснато движение" - има повишена двигателна активност, заедно с "шитата вежда" и други неща , които се четат между редовете ви може да намеква за състояние на ДВ с Хиперактивност (СДВХ). То винаги е обвързано с хиперреактивност на нервната система, импулсивност и лош контрол над емоции и поведение. Същото,  което забелязваме при вас. Детето обаче е малко за поставяне на тази диагноза но тук виждаме че е дете в риск.
2. "Редуциран очен контакт" - склонна съм да вярвам на лекаря а не на вас, макар и да вие да твърдите че има добър очен контакт. Не е важно как гледа вас и познати, това не е показателно, важно е как осъществява взаимодействие с непознати възрастни. Възможно е да е сензорна дезинтеграция в хипер зоната зрително сетиво , но като чета нямате други симптоми които да потвърдят това предположение.
3. "бързо сменя обекта на интерес". Значи дори онези 10 минути заиграване с нова интересна играчка при вас го няма, Неустойчиво внимание - отново води към възможност за СДВХа
4. "Няма реч в комуникативен смисъл" - това е красноречиво. Според американската логопедична асоциация дете което на комуникира с думи или звуци не е вербално. При вас реч няма. "Вокализация за самостимулация" - възможно е звуците които вие трактувате за комуникация да са израз на самостимулация единствено и само. Епизодичните думи не са реч.Те се водят към алтернативните средства за комуникация особено ако са съпроводени от съпътстващи "инструменти" - жестове, мимика, звуци.
5. "Опознава обектите чрез лапане". Това е показател, на сензомоторния период, от който вие ако се развивате както си му е реда трябва да сте излезли около втората година. Може да е проява на сензорна дисфункция. Трябва да се обмисли дали има такава орално в хипо зоната.
6. "При вълнение извършва стереотипни движения с ръце", за това говорих вече. Един по показателите за дете в риск. Но може и да е от липса на реч, нисък емоционален контрол .

Всичко което е наблюдавано е довело до заключението че имате "разстройство на невроразвитието". Което означава, че имате забавяне в развитието, което е резултат от отклонение в функционирането на нервната система по някаква си причина. РАС е също сред невроразвитийните разстройства, както и много други състояния и заболявания. Понеже детето е малко специалистът не може да се обвърже с диагноза, няма инструменти с които това да се определи. Затова съветът е стимулиране на развитието на детето и допълнителна диагностика според резултата.

"Препоръчва се СОП за градината", което не искам в момента  да коментирам като заключение, защото  въпросът със соповете е изключително сложен. Препоръка за СОП за дете което даже няма 3 години в случая означава  - родителите не се справят в ролята си и по-добре и бъдат подпомогнати от системата. Иначе щеше да ви каже да се занимавате с детето ежедневно защото аз не виждам на един родител на дете под 3 г. за какво му ерготерапевт. Да го учи как да си мие зъбите, или да си готви чантата? Да потърсите логопед е ок. Макар че няма как детето да пожелае да "проговори" ако у дома не е стимулирано да почне да ползва реч а всичко се предоставя по знаци и посочване, тръшкане и т. Н
Дали детето е СОП или не  - това не му дава преференции за постъпване в ДГ. СОП/ресурсно подпомагане е услуга на децата обхванати от образователните институции. Трябва да имате ТЕЛК за да ви се осигури място в дг с преференции. Психиатърът обаче не ви препоръчва ТЕЛК ( нямате онези сериозни симптоми). Но ако и да имате ТЕЛК е възможно деликатно в ДГ да упражняват върху вас контрол, да ви "вгорчат живота", за етикети на соповете сега няма да пиша но и това е факт.


Може никога да не се разбере какво ви има , затова според мен трябва  енергията  да се канализира в полезна посока. Иначе  Високоспектърните аутисти са сред нас и те са умни, интелигентни, фокусирани и реализирани хора макар и странни, те нямат обучителни проблеми. Проблемите им са другаде.
Обучителни проблеми (Заедно с други проблеми)имат средно и нискоспектърните. Твоето дете има обучителни затруднения, които не са просто специфични нарушения в ученето (СНУ). СНУ (Дискалкулия, дисграфия или дислексия) се появяват в ранна училищна възраст като до тогава детето е нямало други отклонения в развитието, то е адекватно, но трудно се учи да чете, да смята да пише, да прави диктовки, да осъзнава количественост, да сравнява и т.н.  Ограмотяването в този случай е много сложен и специфичен процес , индивидуален процес. Като майка на дете с дилексия го казвам. При вас нещата са съвсем други с общо недоразвитие и незрялост. Както казах аутизмът  не е най-страшното на този свят.

Здравейте от мен ,имам въпрос към _re_ge понеже направо ни чупи главите със знания,повече и от самите доктори,за което едно голямо браво ,е слабо казано ...та моята история, бях писала преди време ,детето вече е на 4.3 месеца не говореше доскоро ,с диагноза Грр -неуточнено ,със съмнения за аутизъм ,но ...не съвсем,една психиатърка каза речево разстройство- алалия ,в св.Никола ГРР ,та както и да е.Откакто махнахме обаче тв и телефон ,на който беше доста привиквал,започнаха и по малко думи дА се появяват, да не кажа доста ,както и дърдорене по бебешки,като се опитва и да повтаря след нас,както и да назова предметите ,които желае ,слава богу.Играе с деца ,търси контакт ,дружелюбен е ,децата ги гледа в очите когато сме на площадките,  търси контакт много с тях,но възрастни непознати като му говорят все едно не ги чува ,освен познатите терапевти, при които ходи и изпълнява всичко.И в нас работим ,опитваме се ,не винаги има желание обаче .Та с изброените по горе ме притеснява, че учителките в детската казват,че няма търпение ,бута децата ,иска вс за него ,иначе бил мн мило и добро дете, две противоположни неща ,явно не е толкова лош ,за да го хвалят учителките ,по скоро не умее и не желае да спазва норми .Казаха ми септември дс пусна документи за соп ресурсна учителка ,но нещо спомена ,че или аз грешно разбрах не е добра идея ...но учителките ме насочват натам явно ,че не им се занимава или нямат уменията .Дълго стана ,но в крайна сметка твоят съвет като минала през подобни трудности ,добре ли ще е детето да ползва ресурсен учител, да се възползваме ли от тази услуга ,или да се усланяме на нашите усилия и посещения при терапевтите (логопед,ерготерапия и отвреме навреме детски спец.педагог) и последно ,знам че ще ме линчувате,но дали е възможно от прекомерно използване на телефон ,той се увлече, понеже има големи сестри и все искаше като тях телефон и игри,да сме направили ние голямата беля с детето и тези негови особености да са заради това .Сърдечно благодаря на _re_ge ,че се занимава с всички нас толкова подробно ,и когато имаш възможност ще съм признателна да споделиш мнението си по нашият въпрос 😀

Това не звучи като поведенческо нарушение, а по-скоро като интелектуално. Ако не е мерен интелектът, може би е добре да се направи, пък макар и за да се отхвърли като вероятна диагноза.

Здравейте!
И аз реших да се включа с коментар относно ерготерапията. Във вашия случай, тя е за мен най-адекватната терапия. И то не само да водите детето два-три пъти седмично, но и Вие всеки ден да работите с детето. За логопед според мен е рано. Аз бих водила детето поне 6 месеца 3 пъти седмично на ерготерапия и после, ако е готово, да добавя логопед. Не мисля, че логопедът може да направи нещо за детето на този етап. Ще седи 30-40 минути на един стол и ще си играят с пъзели и подобни неща, и я успее да каже някоя дума, я не. Това и Вие можете да го правите. Досега не съм видяла при нас или някой друг родител логопед да е постигнал реален напредък с толкова малко дете.
Добрият ерготерапевт ще работи според сензорните нужди на детето, ще развие грубата моторика и ориентацията в пространство, координацията между двете полукълба на мозъка и много още. Ако искате да видите примерни занимания, на английски се казва occupational therapy. Вижте в Instagram. Има терапевти с канали там, предимно от САЩ, имат доста видеа с идеи.
Друго, което според мен ще е полезно, е floortime терапията вкъщи. Ако разбирате  английски, мога да Ви снимам 20ина страници от една книга, която добре описва принципа на робота с детето.

Преди година и нещо, на почти 6 години беше, като я водих на клиничен психолог с голям опит. След около час обследване, беше категорична, че интелектът е в норма. Иначе отчете аутистични маркери, но каза, че не са достатъчни за поставяне на диагноза. Тя така или иначе няма право да поставя диагнози, но има компетенцията да изкаже мнение, на база над 20-годишен опит.
Може ли дете, което чете и пише (макар и малко по-бавно от връстниците), учи с лекота стихотворения и песни, има логическа мисъл (още на 3 години, първата логопедка беше впечатлена), учи чужд език (английски) с голям интерес (ясно го разграничава от българския и съпоставя думите, което го намирам за много полезна гимнастика за мозъка), искаше и руски, но реших, че ще е прекалено, докато не е оправила българския....да е с умствено изоставане?

_re_ge е права, че има нещо незряло в нервната система, но е факт, че се подобрява, макар и бавно.
Тя беше много зле с фината моторика, не можеше да държи ножица, а от месец някъде вече с лекота изрязва по контур, лепи, твори. Само че трябва да има човек до нея, за кураж и напътствия.

По всичко личи, че има проблем със слуховата преработка, което пак си е свързано със сензорната система.