Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Сутрин и вечер Конвулекс 300,сутрин и вечер Акинестат и пак сутрин и вечер Сперидан(сутринта 1,вечерта 1 и половина)...

Здравейте,борбени майки.
Някоя от вас правили електро или магнитни стимулации на детето си?

Ще започна да публикувам една по една програмите на Р.Шр@м по поведенческа намеса при седем типажни специфични и нецелеви поведение при деца от спектъра ... пък и не само.
Те са общо седем поведенческите програми и ми се виждат доста актуални. Според мен, ще бъдат изключително  полезни при по-малки деца, които нямат все още стабилно установени неадекватни поведенчески модели, а родителите са с адекватна гледна точка за това, кой командва от двойката дете/родител. При по-големите деца,  чрез проява на вариативни родителски модели на  възпитание, е възможно този тип неадекватно поведение  вече да е своего рода закрепено. Ако един родител не е установил авторитета си над детето, няма онзи така нужен ръководен контрол, има една постоянна борба за надмощие , в която детето командва, налага се и получава което иска, съответно програмите няма как да бъдат реализирани. Както самият автор казва, с  дете,  което напълно контролира и дирижира живота на своето семейство, трябва преди всичко да се работи за установяване на ръководещ контрол от страна на родителите или казано по-просто,  налагането им като авторитет. А след това вече по въпросните програми, тъй като родителя може да управлява поведението на детето. в другия случай то е неуправляемо.

И така,  въведение в програма за първи тип  неприемливо поведение - "Детето не иска/отказва да връща нещо, което родителят му е дал за малко. То може да започне да хленчи, бяга, рита, хапе и т.н. демонстрира прочие прояви на нецелево поведение".

Здравейте, мили майки! От дълго време чета и не се престрашавах да пиша. Ще стане доста дълго, за което се извинявам. Имам момченце на 1 година  и 6 месеца. Роден в 37 г.с + 5 - планово секцио. Имам загуба късна заради тромбофилия преди 7 години. При раждането се е нагълтал с околоплодна течност, беше на апаратна вентилация няколко часа и три дни в кувиоз. После ни изписаха, но аз забелязах, че му се сплесква главичката от едната страна и го заведох на ТФЕ, при доц. Ралица Георгиева. Тя видя минимално увеличен вентрикул, но нищо проблемно. Той и вътреутробно беше на гранични стойности с вентрикулите, но влязоха в норма, преди раждането. И така тя назначи гимнастика. Аз мислех, че е заради плагиоцефалията, но тогавах реших да прочета епикризата от раждането и започна моя ад. Нисък апгар-6. При доносено бебе. Роди се 2950. Пишеше, че е имало умерена асфикация, и морфологична незрялост. Обвинявах се, че се съгласих на раждане две седмици преди термин заради предишната загуба. Тогава в 30-та седмица детето нямаше тонове. Беше умряло в мен.... Беше ме страх да не стане пак така.. Пък и се беше увил в пъпната връв няколко седмици преди раждането и аз си само назначих едноседмичен престой в болница за да следим тонове. Бях откачила от страх. Уж след престоя се беше развила, но колко е стоял така няма как да знам.
И започнахме гимнастика, когато детето ми беше на почти два месеца. Казваха, че му е повишен тонуса.. Тогава нямаше как да знам, че е нормално при толкова малко бебе. Както и да е. При поредното Тфе при доцентката, тя предложи ако не виждам резултат, да отидем при Чавдаров. В болницата по Дцп. Той го прегледа преди да ни приеме - ЦКС- 2 степен. Нито каза нещо лошо, нито пък, че всичко е супер. Беше умерен и не е давал никакви лоши прогнози. Започнахме Войта. Минахме два курса там, видях, че докато пие мляко бебето ми потреперва. Еег в болницата -огнище. Но не било опасно... Аз си взех детето и се махнахме от там. Междувременно започнах всеки месец даже и по два пъти да го водя на невролог. Обиколихме почти всички в София. ЕЕГ-та в норма. Всички от прегледите го харесаха. Казаха, че няма никакъв риск от Дцп. Дори една невроложка не го и съблече. Думите и бяха, че такова дете няма как да го сбъркаш.
Междувременно той спря да потреперва, при пиене на мляко. Никой не незначи лекарства при липса на данни и чисти ЕЕГ-та.
Аз продължих да го водя в център близо до нас, на Бобат терапия. Той се обърна от гръб по корем на 4 месеца, извиваше обаче гръбчето и крачетата бяха по-стегнати. Работехме върху това. После започнахме с опитите да сяда, но сам стабилно седна на около 8 месеца и нещо. Пълзеше като ранен войник, въпреки опитите да го научим правилно. Обаче за моя изненада в края на 9-тия месец се изправи сам в креватчето си и започна да го обикаля. Въпреки това, понеже още не лазеше го заведох отново при доц. Чавдаров.
Рехабилитаторката, на бебето ми беше против като и казвах, че искам да го заведа. Хем казваше, че нищо му няма хем, че щял да сложи висока степен , защото не лазел.
Накрая го заведох без да и кажа, защото вече не издържах. И хоп изненада - нулева степен. Реакции и всичко в норма. Детето е като по учебник, всичко наваксал. Камък ми падна от сърцето. В рамките на няколко дни, момчето ми започна да лази, премина в самостоятелен седеж и каза първата си думичка. Това беше на десет месеца. Интересното беше, че се изправи на два крака, преди на четири. Спрях не след дълго всякаква гимнастика по препоръка на доцента. Детето си вървеше за две ръчички, после за една. Самостоятелни крачки направи към година и два месеца, малко след това проходи. Супер стабилно. Никога не е вървял на пръсти. Предполагам, заради гимнастиката.
И сега по същество.
Започна от края на миналата година, когато беше на година и три месеца да казва колко голям ще стане, на колко е годинки и да дава целувка. За здрасти и чао толкова не съм го учила, защото за мен са сходни като жестове и аз не бях толкова наясно как точно да го направя, колкото и тъпо да звучи..
После започна да показва къде са рибките( имаме аквариум), къде е лампата, телевизора, камината, климатика, леглото му, зайчето му. Посочва с пръстче от година и един месец.
Показва къде е мама, тате, баба, дядо.
През последните седмици показва къде му е стомахчето, крачетата, ръчичките, главата, зъбките, ушите. С нослето не винаги се справя. Питам го после къде са и моите, защото четох тук от пост на re_ge,  че е важно да знае не само своите части на тялото(да не се окаже, че са механично заучени.)
Започна да имитира как прави кучето, котето, патето, кравата и кумчо вълчо. Показва някои животни по книжките. Изпълнява команди от типа на изхвърли си памперса в коша. Дай чехлите на баба/мама/тате. Казва мама, тате, баба, дядо и имитациите на животните. Като видя снимка на баща му в портфейла ми каза тате. Обаче няма целенасочени обръщения към нас.
Играем на криеница. Той много обича да ме търси.
И сега на нещата, които ме притесняват.
Изключително рядко се случва, но все пак се случва отскоро да пърха с ръце. Основно като му сменям памперса. По-рядко, когато върви.
И самото сменяне на памперс е мъчение. Все едно го измъчвам. Ревове, въртене, мятане. Чудя се какво да му дам в ръцете. На името си отговаря, но често от втория или от третия път, особено ако се е заиграл с нещо. Очен контакт има, но пак е избирателно. Гледала съм и други бебета и ми се струва, че техният е по-добър.
Има истерия за всяко нещо. Въпреки многократното казване/викане дори, да не пипа тапите в контактите, обезопасителите или котлоните на фурната всичко се пипа по 50 пъти на ден. Подражава ми когато чистя иска и той да бърше, да полива цветята също. Реше ме с четката ми за коса. Обаче не обича да го гушкат и да го пипат много. Като му казвам да ме гушне го прави, но за няколко секунди. Сам спонтанно не го прави често. Когато нещо не му разреша или му взема от ръцете ме удря. Вчера ме ухапа по крака. Удари се с ръчичка в главата. И преди го е правил, но вчера чак отекваше. Когато го храня отскоро иска да му пея. Иначе яденето е кошмар. А преди не беше така. Не разбирам само защо с баба си и баща си яде и дори не гъква. Само дъвче и гълта. С тях и смяната на памперса не е толкова мисия невъзможна, както с мен.  Когато се удари по главата, постоянно я показва след това. Дори да не е бил силен удара. Следващите дни това продължава.
Та основните неща са не достатъчно силен очен контакт, необръщане веднага на името, пърхането/понякога, както и че не обича близост с нас. Иначе, когато се заиграе и нареди нещо правилно винаги търси реакция. Радва се, когато му пляскане. Пляска си и той сам. Радва се и когато с баща му се целуваме. (За съжаление не е често срещана гледка. По-често се караме.)
 Не се усмихва колкото преди още със ставането и се почва с рев. Забелязала съм обаче, че основни ми прави напук. Веднага щом го взема от кревата си лепва усмивка. Когато не му правя забележка за нещо, за което правя постоянно той ме поглежда и тогава започва да пипа. Все едно чака реакция.
Усещам, че хем се бори сякаш сам с нещо в него вътрешно, хем има и друга страна. Тази, която ме притеснява и плаши.
Никога не съм си заравяла главата в пясъка. 9 месеца не спрях да го водя по невролози и рехабилитация. Докато не се каза, че няма смисъл повече.
Искам да взема навременни мерки, защото се страхувам. Безсмислено е да пиша, че майка ми и мъжът ми ми казват, че съм луда.

Според мен страшното е минало(с големия син апгар бе по-лош-първо 4,после 7).И малкият ми син пърха понякога все още с ръце,но като го игнорирам бързо спира.По едно време се бях шашнала, защото нямаше минимума заучени думички за 18 месечен,но много бързо навакса.Ако искате направете консултация с психолог и логопед,но според мен страховете ви са излишни.

I am and I will be, винаги може да се консултирате със специалист за ваше успокоение. Според мен на този етап не виждам повод за притеснение.

Този седмица ми е изключително тежка, малката изпада в тежки истериични пристъпи, скочи да ме дере, блъскаше прозорци, разби си устата. Стигнахме до бърза помощ, изпратиха и патрулка.
 Колкото и да не искам включихме Сперидана, но за сега 4 ден положението е все същото. Болят ме тъпънчетата, тя не става за гледане в домашна среда и съм много отчаяна.

Много сте се филмирала.  Успокойте се ,защото предавате това безпокойство на детето. Дъвче, реагира на болка , разпознава и реагира на близки хора, имитира,  посочва само. Просто успокойте и атмосферата вкъщи и се дръжте нормално с детето.  Това е ,което зависи от вас.
Виждала съм дете с проблеми и е много по -различно  по много критерии от другите. Мисля че описвате съвсем нормално дете! Като ви виждам как се филмирате, не бих водила детето на специалисти преди 2 години поне. Но вижте, може да го пуснете на ясла за допълнителна социализация.  И честно казано, по ме притесняват лошите ви отношения в семейството

Не мога да коментирам дали притесненията са безпочвени,но определено повечето неща,които описва жената,са в норма за мен.

Искрица, да не би почва пубертетът? Това може допълнително да усложни ситуацията, докато детето се нагоди към промените. Надявам се да имате късмет и да намерите облекчение!

Искрица,ако е началото на пубертета Сперидан само едва ли ще помогне.И при нас идва три пъти Бърза помощ и два полиция(защото звънях на 112),терапията ни съм я написала мисля точно на тази страница,не е като да няма проблеми,но поне вече не чупи разни неща,не тича по улицата между колите и не се опитва да бие брат си(на баща си и дядо си обаче скача от време на време)...

И за мен му няма нищо на детето. Дори ми се струва по напреднал от моя пакосник на тази възраст.
Децата на тази възраст започват лека-полека да се отделят от мама, но все още не съвсем. Все още имат нужда от много подкрепа, все още не могат да се изразят и затова плачат. Те не го правят за да манипулират, а имат нужда от мама в този момент. Знаят, че ако плачат мама ще дойде и ще ги гушне. Имат и нови чувства, които не знаят как да регулират, как да изразят, тяхното изразно средство е плачът.
От друга страна стават по мобилни, ходят, изправят се, ръцете са свободни. Знаят, че може да им се скарат, ако пипнат нещо, затова пипат и търсят реакция от възрастния. Някои от нашите реакции са смешни и забавни за тях, така че умишлено ще пипат нещо, което не трябва просто за реакцията, да се забавляват. За неща, които са забранени /контакти например/ се вземат решителни мерки / аз бях пляснала ръчичката /, защото ако е обичайната реакция ще продължи да го прави.
Не искам да те обидя, но майка ти и мъжът ти са прави. Пътят, по който вървиш, не е добър нито за теб, нито за детето. Отношението към детето, обуславя възпитанието и съответно как то ще се адаптира в света. В момента си на фазата на отношение, детето е малко за да говорим за възпитание в пряк смисъл и още по малко за да има пряко взаимодействие с света. Ако третираш детето си като "нещо му има", ще правиш нещата вместо него - забавяш развитие, няма да успяваш да имаш авторитет за възпитание - само след година - 2 ще трябва и съответно когато детето ти стъпи в света /на площадката, в градината, в училище, да не говорим за света на възрастните/ няма да е подготвено. На площадката няма да можеш да удряш децата, както удряш мама, в градината не може да пипаш всичко, да разхвърляш, в училище  не може да викаш, шумиш, плачеш и т.н. Дори няма да отварям дума колко ще се изхабиш за няколко години, защото ще става по трудно. Моя съвет е да поработиш с психолог, за да станеш пълноценна за себе си, за детето ти и за мъжа ти.

И е добра идея ако можеш да се върнеш на работа почасово или някаква на граждански договор / дори и да не е по професията/ за да изместиш фокуса малко.

Благодаря ви за подкрепата и отговорите.
Да, навлиза в пубертета на - 12 години е.
В момента приема:
Конвулекс 3*5мл.
Репитенд 3*2.5 мл
3*1/2 Атаракс
1*0.5 мг Сперидан.
Сперидан започна да приема в понеделник. Забелязвам, че около час след приема на Сперидан, тя се изнервя и изпада в истерии. Които са с продължителност около час, след това се успокоява.

И аз ви благодаря за отговорите! Определено до някаква степен осъзнавам, че имам проблем. Проектирам си травмата от първата бременност, върху втората и дори и след като родих. Всичко, което стана след това допринесе.Извинявам се ако съм досадила с дългия пост, просто имах нужда да споделя и да получа някакъв съвет. Осъзнавам, че съм се втренчила във всяко действие на детето и го гледам като научен обект... С баща му просто се забавляват. Той го гледа не като мен. Може би затова детето има такива реакции с мен. Според мъжа ми каквото вижда насреща така реагира и детето.
Оценявам всяко едно мнение и още веднъж ви благодаря!

Искрица,не знам дали толкова малка доза Сперидан би довела до това, което описваш.Нашата е 5 мг за цял ден.Когато бе на 8 години приемаше 3 по 0,5,но нямаше агресия (обаче напълня страшно много и понеже не видяхме ефект го спряхме).На 12 и то момиче е напълно нормално да влиза в пубертета.Сподели ли с лекар своите наблюдения и какво мисли той (в случай, че си).

Публикувам следващата програма от книгата на Р.Шр@м, която е свързана с  търпимост - когато детето иска да получи нещо веднага, но трябва да изчака, да прояви търпение и адекватно поведение за да го получи.