Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

  • 102 644
  • 922
  •   1
Отговори
# 315
  • Мнения: 16 155
Ох  много дълго стана, слагам по-голямата част от писания в скрит екран

детето вече е на 4.3 месеца не говореше доскоро ,с диагноза Грр -неуточнено ,със съмнения за аутизъм ,но ...не съвсем,една психиатърка каза речево разстройство- алалия ,в св.Никола ГРР ,та както и да е.
Тези диагнози с ГРР за отвратителни, защото те по дефиниция винаги трябва да включват и някакви физически проблеми ( забавяне в развитието на грубата моторика (ставане, пълзене, прохождане, тромавост и т.н. ,  а от там и фината) . Слагат ги ей така, а често децата физически нямат никакви отклонения в развитието. Предполагам и при вас е така. Но са ви сложили нещо да има. Обикновено тази диагноза се чете като  "абе има му нещо на детето но ние не знаем какво е то!"
Скрит текст:
Откакто махнахме обаче тв и телефон ,на който беше доста привиквал, започнаха и по малко думи дА се появяват, да не кажа доста ,както и дърдорене по бебешки, като се опитва и да повтаря след нас, както и да назова предметите ,които желае ,слава богу.
Докато е бил с телефона не е имал нужда да говори, да взаимодейства. Екраните много леко и меко "успиват" . По принцип, сега има много екранни деца, защото това е най-лесното за родителя - дава екран ( тел, таблет, Тв)  и забравя за детето. По-трудно е да то да бъде заето с нещо градивно. Сега има  един детски феномен - "скучно ми е". Не разбирам как на едно дете може да му е скучно при толкова много играчки. Навремето никой не се интересуваше скучно ли ни е или не ни е. И никой не се занимаваше с нас. Сега детето казва "скучно ми е" и мама и тати веднага скокват да забавляват. Или дават екран, защото на детето му скучно и може да му стане нещо на горкото ако малко поскучае. Много важен момент е и детето да може да се занимава само , дори когато няма играчки - камъчета, капачки, клечки, шишарки. Ето го истинското въображение, а не да имаш играчка за всичко . Тези разнообразни играчки направиха така, децата да няма нужда да измислят,  да "творят" за всяко нещо има играчка. Че чак и детски работещи миксери или дрелки Simple Smile

Играе с деца ,търси контакт ,дружелюбен е ,децата ги гледа в очите когато сме на площадките,  търси контакт много с тях, но възрастни непознати като му говорят все едно не ги чува ,освен познатите терапевти, при които ходи и изпълнява всичко. И в нас работим ,опитваме се ,не винаги има желание обаче .Та с изброените по горе ме притеснява, че учителките в детската казват, че няма търпение ,бута децата ,иска вс за него ,иначе бил мн мило и добро дете, две противоположни неща ,явно не е толкова лош ,за да го хвалят учителките ,по скоро не умее и не желае да спазва норми .
Това е защото имате забавяне в развитието. Като нямате функционална  реч и комуникация, нямате и разбиране какво ви се казва в пълнота , детето не учи, не се развива като другите деца , забавя се цялостното развитие по всички сфери, забавя се "порастването в поведението" . А поведението е една от сферите на развитието. Търпението, пазенето на ред е умение, на което детето трябва да се УЧИ. И за съжаление трябва да го кажа че това не става във втора група на ДГ. Децата отиват там научени, на 3 г още в първа група. Защото на това умение детето се учи между 2-3 г и най-често става с родители на площадки сред непознати деца или сред познати деца в непринудени ситуации или в краен случай в яслата с много конфликти и рев.  Заедно с усвояване на езика, заедно с разбирането какво му се казва на детето , заедно с тренировката че трябва да чака ред, да не бърза защото има други преди него , това умение за детето става норма за поведение. То вътрешно ИСКА да бърза, не му се нрави да пази ред, НО е научено че и другото дете също има своя ред... то трябва да чака, както другите са чакали него. Т.е в момента детето е на 4 г. но се държи като на 2,5 г. . То не разбира защо трябва да пази ред, както децата на 2 г. също не го разбират. Вие трябва да го учите на това нещо. А то става с повишаване на разбирането, а разбирането става с овладяване на речта, комуникацията, много  взаимодействия с децата когато и родителите са наоколо, за да кажат, покажат, научат, много сируации в които детето полека лека се учи да изчаква, да е търпеливо. Това да се практикува ден след ден и после естествено ще се случва и в ДГ.Така че не че детето не иска, то не умее.


Казаха ми септември дс пусна документи за соп ресурсна учителка ,но нещо спомена ,че или аз грешно разбрах не е добра идея ...но учителките ме насочват натам явно ,че не им се занимава или нямат уменията .Дълго стана ,но в крайна сметка твоят съвет като минала през подобни трудности ,добре ли ще е детето да ползва ресурсен учител, да се възползваме ли от тази услуга ,или да се усланяме на нашите усилия и посещения при терапевтите (логопед,ерготерапия и отвреме навреме детски спец.педагог)

Трябва ви  СЕДМИЧНО
-- логопед  - 2 пъти с, с домашни.
-- Ерготерапевт, в зависимост от какви нужди има детето поне два пъти
-- специален педагог задължително поне два пъти
-- психолог 1 път - имате нужда от него , малко като попридърпате езика ще имате нужда
-- вие самите работа с детето минимум един час на ден всички дни от седмицата барабар с почивните (почивните може и повече от 2 защото няма друго).

Аз ще пиша  какво смятам, но от моя гледна точка -  ти ще ме четеш и ще ме питаш и аз пак ще ти отговарям и така докато не осмислиш и решите за себе си какво искате. Ресурсно е услуга която предоставя градината и държавата, но много зависи кой я изпълнява и какви цели има. Често е просто усвояване на едни пари. СОП означава че държавата плаща екстра пари на образователната институция (ДГ или училище) за подпомагане на детето. Аз не знам какво е качеството на услугата във вашата градина. Моите уважения, но не всеки ресурсен учител е този учител от  който детето има нужда, същото касае и другите специалисти. Има такива, които само ще го вадят от час и то когато другите деца са в час ( то се нарича педагогическа ситуация но да го наречем час) , а детето  може с другите деца да научи нещо ново. С две думи ще ти го вади от часовете за обучение в отделен кабинет. Ами ние нали искаме то да е "сред" децата а не отделено в кабинет.  Често ми казват - две години ходи на логопед от ресурсно и не виждам подобрение. Спорен е въпроса дали е заради специалиста или заради детето, но за две години да няма ниаккво подобрение, струва ми се че специалиста носи вина. Поне една допълнителна алтернативна система за комуникация да беше предложил да се "вкара" при детето.

а) Ако детето е зле ( аз това няма как да го определя по твоето описание) и нямам финансовата възможност да си позволя терапия по интензивен режим - аз бих го пуснала И на ресурсно. Ако имам финанси но все пак детето много изостава - щях да го пусна на ресурсно, но щях  да го смятам като занимание ОТГОРЕ на това което описах като схема че ви трябва като помощ. И задължително ако детето има прогрес щях да го откажа (ресурсно) преди първи клас. От друготе специалисти щях да се отказвам с краен случай, когато иако няма нужда.
б) Ако детето не е зле не бих го сложила на ресурсно. Това, че детето е било обхванато от ресурсно е информация която "върви" с файла на детето по образователната система от ДГ към училище и това е една причина на него да се гледа малко по-различно. Учителката в първи веднага казва -то не се справя защото е било СОП. Често в клас има и други деца които не се справят ( и те не са СОП) но за това дете учителката има оправдание - то е соп затова не се справя.


и последно ,знам че ще ме линчувате,но дали е възможно от прекомерно използване на телефон ,той се увлече, понеже има големи сестри и все искаше като тях телефон и игри,да сме направили ние голямата беля с детето и тези негови особености да са заради това
Махни си тази болка от сърцето. Нищо не сте направили допълнително. С екран или без детето щеше да има изоставане , странности, забавяне на проговарянето, просто тези проблеми щяха да се видят по-рано. В момента трябва да работите и по този начин можеш да му бъде максимално полезна. До първи клас имате да свършите адски много работа. ако детето има възможност/капацитет трябва да наваксате изоставането и ако речта върви добре в развитието си - дори някъде на 6г.  да почнете ограмотяването.

Последна редакция: пн, 08 юли 2024, 19:41 от _re_ge

# 316
  • Мнения: 1 412
ГРР няма нищо общо с физически проблеми. Може да има, но те да са съпътстващи просто. Слагат ГРР, когато детето има поведенческо нарушение (социално неприемливо поведение), прояви от спектъра най-общо казано, но не достатъчно, за да се постави категорично диагноза аутизъм.

А, относно d@indi , ще се радвам Вие да сте права. Но на всичките Ви въпроси, да може... Като с това не казвам, че е така, все пак не познавам детето, но от написаното от Вас, звучи вероятно.

Последна редакция: пн, 08 юли 2024, 21:17 от Venel82

# 317
  • Мнения: 23
Изключително много ти благодарим _re_ge ,за всичките подробности,които никой специалист, не ни обясни  така в детайлност. ЩЕ засилим някой неща ,терапий ,в смисъл ще наблегна и на детския педагог ,при който ходим от скоро ,както и работата в къщи и на площадките, там винаги съм до него и обяснявам ...но той сякаш не ме чува ,а той явно, че не ме разбира ...Това ми е най големият ад ,защото постоянно усещам вперени погледи в детето и мен ,как се мъча да обяснявам ,той крещи ,но ще се абстрахирам ,в името на детето. За соп ще помисля ,ти ни хвърли в размисли ...имам време до септември .Много много благодаря и ,ако имам въпроси ,вече знам към кой да се обърна .Безценна си:😀😜 Междудругото детето ми е родено в началото на 8 месец,на кислородна терапия 22 дена е бил,явно че кислородният глад е оказал влияние върху мозъчето ,за съжаление .Но ще работим ,неуморно. Доскоро..

# 318
  • Мнения: 16 155
Емче, може и на лични, ако имаш съмнения притеснения и не искаш да ги изказваш "на глас".


ГРР няма нищо общо с физически проблеми. Може да има, но те да са съпътстващи просто. Слагат ГРР, когато детето има поведенческо нарушение (социално неприемливо поведение), прояви от спектъра най-общо казано, но не достатъчно, за да се постави категорично диагноза аутизъм.
Предполагам не е станало ясно какво имам предвид под проблеми от физическо естество затова се пояснявам.  В МКВ 10 (следващ DSMiV) имаше прекалено свободното тълкувание на ГРР,   когато става въпрос за деца от спектъра и тяхното огромно разнообразие като съчетание от множество симптоми. Затова МКБ 11 следваш DSM V прави рязък завой  и се фокусира върху 2 основни симптома и още две  съпътстващи прояви. Това води до цялостна промяна в модела на  диагностиране на спектралните. Вече има дефинирана категория на Невроразвитийните разстройства и там аутистите  са обединени в една група и преименовани в РАС, а групата има подкатегории ( 7 по спомен)  спрямо интелект и функционален език. Няма аспергери, няма атипични аутисти , няма Грр-та. Позволено поставяне съчетание на ИЗ ( първично)  и РАС ( вторично), като при тях може да има забавяне във физическото развитие  но то е следствие от ИЗ а не от РАС.
Скрит текст:
По този повод съм говорила със специалисти, които супервизираха в центровете екипите, работещите с моето дете. Моето дете също беше с ГРР ( ГРР неустановено) няколко години и нямаше никакви поведенчески или физически отклонения. Бяха езиково-говорни и интелектуални ( докато не му направихме Векслер да опровергаем това виждане). Точно когато не знаят какво да сложат слагат ГРР, понеже смятат че е прекалено рано или няма достатъчно прояви за някоя от аутистичните диагнози по МКБ 10 ( ранен детски, атипичен, аспергер ) . Понастоящем, в МКБ 11 нещата се доизчистват и затова спектралните са разграфени.
ГРР по смисъла на МКБ 10 задължително е обвързано И с проблеми във развитието ( забавяне във физ, разв.  паралелно с останалото, ако го облека в по-точни термини), което много често не се наблюдава при деца от спектъра. Те изглеждат напълно ок физически, развиват се без отклонения,  но при все в други сфери (интелектуална, комуникационна , поведенческа емоционална)  са с удивителни  комбинации с изпреварваща и закъсняващо динамика в различни области ( с хиперлексия но е на памперс, с висок IQ но без развит или слабо развит функционален език и т.н.).  Т.Е. поставянето на ГРР е некоректно когато детето няма отклонение във физическото развитие спрямо нормите, макар и да има други отклонения. Затова се дефинира като генерализирано. Ако не включва физиката не е генерализирано, защото не засяга всички сфери.  
Друго, което според мен ще е полезно, е floortime терапията вкъщи. Ако разбирате  английски, мога да Ви снимам 20ина страници от една книга, която добре описва принципа на работа с детето.
Методиката Флортайм е прелюбопитна. Могат да се видят и много клипове на самия Грийнспан( основател- той и неговия колектив) . Идеята възрастния да "събуди" у детето интерес за взаимодействие" като буквално "слиза" на пода при детето, което се занимава обикновено с нещо свое   и започва да изпълнява дейности с които се занимава детето и да търси начини да събуди взаимодействие. Книгата на Стенли Грийнспан "На ти с аутзима" Методиката Floortime почнах да я превеждам на бг, но трябваше началото на лятото   да я поспра заради ангажименти . Стигнала съм горе долу до половината. Трябва да се стегна и да я завърша. Ще бъде от полза на много хора с малки деца.

Последна редакция: вт, 09 юли 2024, 14:17 от _re_ge

# 319
  • Мнения: 1 412
Да, така е най-точно казано Simple Smile На мен просто не ми се пише толкова дълго. Благодаря за пояснението! То е важно за родителите. Flowers Hibiscus

# 320
  • Мнения: 579
За храненето пробвайте с книжки. Слагате книжката и така се ангажира и храните. Енциклопедиите на фют с отваращи се капачета бяха хит при нас. Сега е лято - излизайте навън максимално. Игра с листа, пръст, локви /ако имате двор един малък басейн/, пръчки, пясък и всичко, което се сетите. Хващането на буба навън тренира много по добре финната моторика отколкото прескъпите играчки. Ние всеки ден го сваляме и качваме с колата само и само да сме в парка с децата.
За самостоятелността карате по малко. Една две лъжички да загребе, стига, утре 3, в други ден 4 и така. За обличането нахлузвате тениската и да търси сама къде да вкара ръцете. Да залепи лепенките на обувките. Малко по малко работите по всички слаби зони.
Обяснявайте всичко с думи примерно "Сега ще копаем в пясъчника. Къде ли е лопатката? Май я оставих на масата, ела да я вземем. А ето я лопатката, ето, заповядай, ела сега да копаем." и т.н.

Не очаквайте чудеса от ерготерапията, също и от логопеда. Това са ви вероятно 4 занимания по 30 минути на седмица. Останалото време сте вие. Това е страницата на центъра, където ние ходихме на ерго, имат много видеа с игри и занимания за да придобиете представа.
https://www.facebook.com/profile.php?id=100067580274926&locale=bg_BG
Когато говоря на моето дете " хайде да пием вода , ще сипем макарони " и той така се  изразява " иска да папкаме, иска да пием вода " Това погрешно ли е ? Може ли също да ме посъветвате какво да правя в случаи когато , иска дадена играчка и ми казва " искам бебето " подавам я и той ,хленчейки ми казва "взимай го ,взимай го " почти вече истерично . Взимам го ,подавам му го и той продължава " взимай го " , подавам му го и не иска да го докосне , и вече изпада в истерия, гърчи се , дере се ! В такива ситуация не знам как да реагирам . Не се случва винаги , но не знам в кой момент ще се случи. С баща му вече "ходим на пръсти " с всяко подаване на нещо ,което поиска не знам как ще реагира . Сензорен проблем ли е ,какво е ? Преди се успокояваше с етикети на дрехи ,сега си казва "Иска да пипа етикет "  Говори много,понякога на въпрос отговаря с въпрос. Понякога си мием ръцете без проблем ,понякога не дава да го докосна . Възможно ли е да има проблем с кръвната захар, понеже беше роден с ниска и увита пъпна връв

Последна редакция: чт, 11 юли 2024, 02:09 от Dobriana32

# 321
  • Мнения: 90
Здравейте,мили родители,
Наскоро нашият юнак на 3г 8м е диагностициран с детски аутизъм в лека форма.Симптомите са :ходене на пръсти от време на време,кризи,придружени с много рев и тръшкане,гризане на нокти до степен рани по крака и ръце,нисък фрустрационен праг,лоша фина моторика,хиперактивност и дефицит на вниманието.Подадохме документи за ТЕЛК,както и сме минали комисия за СОП в ДГ,предстои започване на работа с него с логопед,психолог,ерготерапевт в градината.
Има и други фактори,спомагащи състоянието му: детенцето ни е осиновено,роден е преждевременно с в 35 г .с,беше с вродена сърдечна малформация(слава Богу,израсти я),която води до по-малък обем на поеман кислород от мозъка,с огромни 3 сливици(направихме операция ),отглеждано е от приемно семейство,беше на годинка,когато си го прибрахме при нас. Изреждам всичко това,за да се има предвид,че всичко има значение за състоянието на децата с аутизъм.
Тъй като нямаме инфо за ръста и за общото физическо състояние на биологичните родители,се притеснявам,че той е дребничък,едва 94 см на тази възраст,в която повечето деца са около 100 см средно.Насочили сме се към детски ендокринолог,който иска да направи рентген на ръчичките за установяване на костната структура и дължина с цел нисък ръст.Някоя от вас,мами,била ли е насочвана към постъпване в ендокринология за изследвания на минерали и витамини,дали някакви потенциални дефицити биха имали отражение към аутизма ?
(Много дълъг пост стана,благодаря,че ме изчетохте) 😁

# 322
  • Мнения: 3
Здравейте имам бебе на 17месеца. От известен период от време забелязвам промени в развитието му.
1-Ходене на пръсти още не е проходил както трябва.
2-подскачане на едно място(прав на дивана или на земята и на колене отново подскача)
3-изнервя се от най малкото и започва да се тръшка.
4-От снощи започна да се върти в кръг
5-удря си главата в дивана
6- има много трудно заспиване пъшка цирика и се дърпа по време на приспиване. През воща се буди
7-смее се без причина сручвало се е през ноща да се събуди и да започне да се смее.
Имам нужда от помощ много съм притеснена да не развива Аутизъм бих се радвала да ме насочите към спецеалист в (Пловдив) или просто да ми дадете съвет какво да правя и дали има причина да се притеснявам
С пръс само дава боц още не посочва понякога пляска с рачички за браво. Казва Мама и баба. Не иска да се занимава с други деца в парка понякога гони по големите а когато е на люлката и на другата има дете му се смее. Моля ви за мнение и и насоки

# 323
  • Мнения: 43
Здравейте,мили родители,
Наскоро нашият юнак на 3г 8м е диагностициран с детски аутизъм в лека форма.Симптомите са :ходене на пръсти от време на време,кризи,придружени с много рев и тръшкане,гризане на нокти до степен рани по крака и ръце,нисък фрустрационен праг,лоша фина моторика,хиперактивност и дефицит на вниманието.Подадохме документи за ТЕЛК,както и сме минали комисия за СОП в ДГ,предстои започване на работа с него с логопед,психолог,ерготерапевт в градината.
Има и други фактори,спомагащи състоянието му: детенцето ни е осиновено,роден е преждевременно с в 35 г .с,беше с вродена сърдечна малформация(слава Богу,израсти я),която води до по-малък обем на поеман кислород от мозъка,с огромни 3 сливици(направихме операция ),отглеждано е от приемно семейство,беше на годинка,когато си го прибрахме при нас. Изреждам всичко това,за да се има предвид,че всичко има значение за състоянието на децата с аутизъм.
Тъй като нямаме инфо за ръста и за общото физическо състояние на биологичните родители,се притеснявам,че той е дребничък,едва 94 см на тази възраст,в която повечето деца са около 100 см средно.Насочили сме се към детски ендокринолог,който иска да направи рентген на ръчичките за установяване на костната структура и дължина с цел нисък ръст.Някоя от вас,мами,била ли е насочвана към постъпване в ендокринология за изследвания на минерали и витамини,дали някакви потенциални дефицити биха имали отражение към аутизма ?
(Много дълъг пост стана,благодаря,че ме изчетохте) 😁
Ние сме правили изследвания при д-р Савчева. Тя е хематолог. Някои от кръвните изследвания се покриват от здравна каса, други не. Тя назначава доста обширни изследвания, тежки метали, минерали, микробиом, витамини, хормони и т.н. Някои са доста скъпи.

# 324
  • Мнения: 16 155
Здравейте,мили родители,
Наскоро нашият юнак на 3г 8м е диагностициран с детски аутизъм в лека форма.Симптомите са :ходене на пръсти от време на време,кризи,придружени с много рев и тръшкане,гризане на нокти до степен рани по крака и ръце,нисък фрустрационен праг,лоша фина моторика,хиперактивност и дефицит на вниманието.Подадохме документи за ТЕЛК,както и сме минали комисия за СОП в ДГ,предстои започване на работа с него с логопед,психолог,ерготерапевт в градината.
Има и други фактори,спомагащи състоянието му: детенцето ни е осиновено,роден е преждевременно с в 35 г .с,беше с вродена сърдечна малформация(слава Богу,израсти я),която води до по-малък обем на поеман кислород от мозъка,с огромни 3 сливици(направихме операция ),отглеждано е от приемно семейство,беше на годинка,когато си го прибрахме при нас. Изреждам всичко това,за да се има предвид,че всичко има значение за състоянието на децата с аутизъм.
Тъй като нямаме инфо за ръста и за общото физическо състояние на биологичните родители,се притеснявам,че той е дребничък,едва 94 см на тази възраст,в която повечето деца са около 100 см средно.Насочили сме се към детски ендокринолог,който иска да направи рентген на ръчичките за установяване на костната структура и дължина с цел нисък ръст.Някоя от вас,мами,била ли е насочвана към постъпване в ендокринология за изследвания на минерали и витамини,дали някакви потенциални дефицити биха имали отражение към аутизма ?
(Много дълъг пост стана,благодаря,че ме изчетохте) 😁

Здравейте
Който лекар каквото и да казва ( а тези изследвания които постоянно се спрягат и добавки се изписват  от софийските лекари - даже кремчета чух да се мажели по главата)  всичко това е една машина за доене на пари от родителите и експлоатиране на тяхната мъка и  безиходица. Няма научни медицински доказателства, повтарям го 100 пъти това - няма официални научни доказателства , които да кажат точно какво в физиологията на ЦНС предизвиква проявите на състоянието.

РАС е състояние с невро-психично отклонение в развитието с "невидима" за медицинските изследвания основа. Няма начин да се дефинира какво е това чисто  физиологично отклонение ( ЦНС) което да се забелязва при всички деца от спектъра и то да бъде измерено, изтеглено, детектирано, да се каже - ето това прави хората аутисти и ние можем да го поправим. РАС е проблем в функционирането на ЦНС (мозъка, дали е мозъчна увреда, минимална невидима или пак някаква мозъчна дисфункция) ) , а каква е причина за да се случва  това отклонение  - смята се че има мултипричинност или мултиетиологична основа. Т.е. много неща могат да предизвикат самото състояние или поведение подобно на това на състоянието. Т.е можем САМО да се фокусираме върху работата на нервната система, защото от една страна  не може да се разбере какво там е "повредено" и как изглежда това повреденото, а от друга ние виждаме САМО отклонение в работата и се стараем да ги намалим  доколко е възможно. Казвам подобно поведение , защото именно ако имаме поведение подобно на това,  което се случва в състоянието ( но все пак детето не е с РАС, то се държи като РАС)  и терапията е добре структурирана и интензивна - има възможност от т.н. излизане от спектъра. Това се случва когато детето не е било спектрално но се е държало като такова. В противен случай , каквото и да се приложи като добавки и действия има възможност състоянието да се облекчи евентуално , но не и да изчезне.

Тук преминаваме към тънкия момент че ако причината е нещо , върху което може да бъде въздействано ( както ни обещават цветя и рози и алилулия вече няма да е аутист) , то тогава можем да говорим за "излекуване".  И вероятно щеше да има стотици излекувани аутисти. До сега не съм видяла аутист да е престанал да бъде аутист защото е пил добавки, или е минал хелиране, или са му спрели ваксините, или е ходил на барокамера, или на Томатис, или на неврофийдбек и т.п. и т.н.

Причините за появата на това състояние или за това детето да се държи като дете със такова състояние се смята че са най-разнообразни. Тук сме ги обсъждали 100 пъти. Дори примерно се смята че неблагоприятната социална среда провокира такова асоциално поведение. Но както казах ако това са проблемите -  ако сменим средата - детето ще се оправи, ако го сложим на диета заради чревния микробиом ще се подобри, ако махнем екраните ще престане да е аутист. Ако след такива мерки децата излязат от спектъра значи те не са били спектрални, но колко такива излезли от спектъра сте виждали? Аз съм виждала само един. И това е моят син. На него наистина диагнозата му беше погрешна, но за да стигнем до този извод бяха години къртовски труд защото той си има проблемите но те са от друго естество.

Вие сами сте писали, за намаления обем на постъпване на кислород към мозъка, роден 35-та  - рискова - седмица. Мисля че повече няма какво да кажем- има някаква дискретна увреда в физиологията на ЦНС при детето, която афектира върху нейното функциониране. НАли всички знаем какво са нервни клетки. Увредата им е перманентна те не се възстановяват. Как може да бъде поправено това - няма как. В ранна детска възраст се търсят начини за постигане компенсаторни механизми от едно или друго естество. Да кажа че на 3 и 8 месеца вече закъснявате, вече трябва да сте почнали активна работа мин по 3-4 часа на ден.
Като край искам да кажа че съм чувала че недостига на вит В бил провокирал аутистично поведение. Имам позната която направи курс на детето си за повдигане нивото на нивото му и много надежда как детето ще се оправи - ами не се "оправи". Познавам стотици хора изпили тонове вълшебни хапченца и добавки. без полза. Да кажем има полза за общото  здравословно състояние но до там.  Не залагайте много на това. Даже нищо не залагйте на този кон. Не е там спасението. То е в много "работа".  Ендокринолог добре, доколкото да види има ли отклонения. Но и да има отклонения или просто да е с грацилна структура,това не би могло да повлияе спектралността.

Последна редакция: пт, 12 юли 2024, 23:30 от _re_ge

# 325
  • Мнения: 8
...Познавам стотици хора изпили тонове вълшебни хапченца и добавки. без полза. Да кажем има полза за общото  здравословно състояние но до там.  Не залагайте много на това. Даже нищо не залагйте на този кон. Не е там спасението. То е в много "работа"...

_re_ge, дълбоко уважавам мнението Ви. Вярвам, че сте човек, който има огромен опит, простиращ се отвъд Вашите две деца. Вярвам също, че сте права в наблюдението си, че родителите, които се доверяват на биомедицинския подход, често са склонни да пренебрегват терапевтичната работа и се съсредоточават изцяло върху търсенето на магическо лекарство. Права сте, че нищо не може да замени работата с детето. Дечица, които са били глухи, но възстановяват слуха си, не проговарят магически все едно нищо не е било. Хората, които дълго са били обездвижени, не се втурват направо да тичат. Работа, работа, работа! Нали така? Напълно разбирам тази част от призива Ви.

Но да кажете, че "общото здравословно състояние" е нещо съвсем отделно от поведението и психиката е меко казано късогледо. Да твърдите, че биомедицинският подход е измама, защото някой не се е излекувал с Б12 и гел за мазане на главата, е все едно да кажете, че не вярвате в хирургията, защото нечия киста в яйчника не е изчезнала след операция на носа. Да, много "специалисти" са такива само в кавички. Да, родителите на болни деца сме отлична мишена за емоционални и финансови манипулации. Но нали затова сме интелигенти, четящи, събиращи информация хора? Когато си избирам зъболекар, правя проучване. Когато избирам автосервиз за колата си, правя проучване. Когато избирам лекар за детето си, правя проучване.

Не омаловажавайте труда на стотици медицински специалисти по целия свят. Биохимията като основа на човешкото поведение не е теория, а установен факт. Много отвъд РАС. Склонността към развиване на зависимости например отдавна се разглежда в този контекст. Като казвам зависимости, се сещам за още един (глупав) пример. Какво се случва с човек под влиянието на наркотично вещество? Зависи какво е то, нали? Може да е свръх-енергизиран и съсредоточен върху някаква задача; може да е замаян и отнесен; може да е твърде любвеобилен, а може да е и агресивен; може сетивата му да са твърде притъпени или твърде изострени; може да е параноичен... Това от броя неврони в мозъка ли зависи или е въпрос на биохимия? И какъв човек е по-лесно да възпитавате и обучавате? Със или без сбъркана биохимия на организма? Да, аз говоря за деца със съхранен интелект, които нямат умствена изостаналост. Но Вие сама признавате, че те са немалка част от децата с РАС.

Накрая прилагам линк към "Thinking Person's Guide to Autism" - едно сериозно, но сравнително простичко обяснение на теорията, в която вярвам. В блога има премного препратки към медицинските публикации, на които е базирана информацията.  Моля Ви, _re_ge, хвърлете едно око!

https://www.epiphanyasd.com/p/i-wrote-this-list-because-most-people.html

Последна редакция: сб, 13 юли 2024, 16:32 от robotova

# 326
  • Мнения: 12
Здравейте, отново. Преди време ви бях писала за моето момченце. Вече е на 2.2 м. Все още сме в търсене на отговори къде е проблема. Посетихме невролог- д-р Димитър Стаматов в МЦ Малчовците, който каза,че не сме за него и ни насочи към детски психиатър, както и към отделението по генетика в Педиатрията. На 20-ти този месец имаме час при д-р Трендафилова. Какво ви е мнението да нея? Както и за отделението по генетика... някой бил ли е там, установи ли се нещо? Причината да ме насочи е,че вуйчо ми е лека степен на умствено изаставане. Междувременно детето посещава единснвено логопед 2 пъти в седмицата, тъй като това можем да си позволим към момента. Аз се опитвам да дам всичко от себе си вкъщи. В момента съм се заела с памперса. Вече може би месец продължават опитите ми да го приуча. Малката нужда я върши на гърне или навън прав, но не си казва... просто го подканям на всеки 30 минути и вече няколко дни почти няма инциденти. Hо за голямата отказва. Иска да е прав и ака в гащите. Моля за съвети как да го склоня на гърне. Все пак има доста голям прогрес,който постигнах благодарение на АВА методите,които ми изпрати re_ge. Получаваше похвала ,бонбон или друга награда всеки път щом се изпишка на правилното място. Дали в даден момент ще започне и да си казва? Предполагам е писано за това в старите теми, но не мога да открия информация с търсачката.

# 327
  • Мнения: 6 971
Не знам при друго дете дали би сработило, но при моето ефективното стимулиране още от малко беше не в посока получаване, а в посока загуба и работеше. Т. е. ако нещо направи не както трябва го "заплашвах", че няма да прави/м нещо което обича или че няма да отиде/м там където иска. Например: Щом правиш така няма да отидеш на състезание, а той много обичаше да ходи на състезания (не спортни). Освен това от някакъв момент нататък започнахме да сключваме сделки. Когато аз искам нещо от него, което той не иска му предлагам нещо в замяна. Например: Ще изядеш 2 чинии грах, а аз ще ти дължа голяма порция пържени картофи. Сделката е за равностойни неща храна за храна, филм за филм и т. н. Това работи при нас. Когато предстои нещо мъчително като медицинска процедура, въпреки че вече е голям и разбира също се налагат сделки. Но докато преди бяха по детски забавни - например скенер срещу возене с трамвай/метро сега сделката е съдействие от негова страна срещу съгласие от моя да направя за него нещо, което по принцип знае че не искам. Например да гледаме нещо заедно, което до момента съм отказвала упорито. Т. е. подходът е индивидуален за да работи.
Обаче за махане на памперса не помня каква беше тактиката.  Купувах различни гърнета в т. ч. и седалка за голямото плюс стъпало за краката с идеята че трябва да намеря гърне което ще му е удобно и освен това ще му хареса - цвета, картинката.

# 328
  • Мнения: 1 533
Когато дъщеря ми беше станала на 5 г. и 3 м. и аз се бях отчаяла вече с приучването към тоалетната. Вече имахме 3 лета зад гърба си ходене без памперс у дома, което означаваше навиване на килимите и постоянно чистене на опикано без абсолютно никакъв прогрес. Бях пробвала и навън да е без памперс, но единственото ,което можах да постигна е едно 16 часово стискане и нищо в тоалетната. Какви ли не награди съм предлагала, киснене през половин час в тоалетната - абсолютно всичко, за което съм могла да се сетя и прочета. До един заветен ден, когато дъщеря ми намери едно старо бебешко гърне под дивана, което някак не бях намерила решителност да изхвърля. Издърпа го и се изпика в него. И всички следващи пъти след него. В началото продължавах да го държа до дивана, докато се затвърди навика, но после го преместих в тоалетната. След още малко време започна да ака на тоалетната, а само да пикае в гърнето, но към 7 г. успяхме напълно да се освободим от него и най-после да го изхвърлим. Та понякога човек колкото и да се пъне  и усилия да полага, накрая решенията идват под формата на чиста случайност. Според мен разковничето беше не толкова в различното гърне, а във факта, че си го е намерила сама и не съм я подканяла аз. Един вид, изпикаването в него, беше израз на свободната й човешка воля Simple Smile

Последна редакция: пн, 15 юли 2024, 15:56 от ice_sparky

# 329
  • Мнения: 1 236
Аз пък го отдавам на психическа зрялост. Когато детето е готово, нещата се случват. И разбира се, чести проверки.
Ние махнахме памперса принудително на 3 години, защото тогава тръгна на детска градина. 1 седмица се напикаваше в градината и спря. Малко след това сама си махна и нощния памперс. Не че много беше узряла, а просто се научи да стиска. Нощно време се контролираше (да стиска). Почти нямаше инциденти. И въпреки махнатия памперс, не съобщаваше за нуждите си, а стискаше, докато не я сложа на гърне. Ако не я сложа, ще свърши работата в гащите. Пак ме устройваше, защото издържаше по 4-5 часа и можехме навсякъде да ходим. На градина беше до обяд, като я взема,  я слагам на гърне и всичко е точно. За 4 години нямаше нито един инцидент там.

Чак към 5 г. започна да казва кога иска да ползва гърне, тоест да прецени момента преди да стане беля. Ето това вече е психическа зрялост. Но не искаше да ползва голяма тоалетна, а само малко гърненце. Навсякъде си го разнасяхме с нас. И чак сега (на 7г.) вече си ползва голяма тоалетна навсякъде. По принцип иска приставка, понеже я е страх да не падне в дупката, обаче съм решила на заведение да я пробввам без приставка, само дето малко хигиената ме притеснява, но ще си нося кърпички.

Толкова неща си мислех, че никога няма да се случат, но ето че съм грешала. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт