Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

_re_ge
Благодаря ти много не смятах че има нужда от психолог дори вече запознах да търся ще помоли майки ако някой може да помогне с координати на добър психолог,психотерапевт ще съм му много благодарна не искам да губим ценно време достатъчно изгубихме.
Като бебе не съм забелязвала да се стряска от шумове имам клипове често ги  гледам даже.Дори някой от тях бях изпратила на нашата логопедка тя също каза че явно нещо от после се е отключило защото не виждах проблеми детето което ме търсеше усмихваше се бърбореше.Но двигателно се развиваше по бавно пропълзя на 1,1години проходи на 1,4години започна да сяда помня много много късно може би към 11,12мес.
Гледаше много децки страшно много колко глупава съм била нищо незнаех за развитието на детето защото не четях изобщо и когато разбрах че нещо не е както трябва и то благодарение на една жена бях в някакъв шок дълго бях в депресия не чувах не виждах аз по принцип по характер много лесно падам духам и така стана близо година че и повече бях в отричане че може да има проблем все повтарях в родата няма всичко ще се нареди детето разбира(разбирането не е страдало след като започнах да се занимавам с него започна всичко да разбира)
Но все си казвах момче е нещата ще се наместят малък и така изгубих адски ценно време на 5,6започна да посещава ерго макар че знаех че има нужда от такъв от 3год незнам защо съм чакала какво съм чакала съжалявам но това не помага на детето ми.
А за шума винаги е бил чувствителен не казвам че не е бил но това се засили със времето преди можеше линейка да мине да погледне и нищо сега е нещо страшно предполагам и това му пречи да се социализира.
Моля ви майки от Варна помогнете с психолог за да не се лутаме в търсене.
Вече не е ли късно за записване в предучилищна това не се ли случва юни юли?

Относно интелекта, хубаво е да уточним разликата между умствено изоставане и когнитивно изоставане. Доколкото знам аз, първото си остава завинаги, а второто може да се навакса, ако детето има потенциал и се работи с него. Но когато детето изостава когнитивно, тестовете за интелект ще покажат по-слаби резултати. След време обаче, нещата могат да търпят положителна промяна. Поправете ме, ако греша.

И ще цитирам един текст, с който съм много съгласна: "Какво не измерват IQ тестовете: Много големи скокове в човешката изобретателност са били движени от креативност, сътрудничество, конкуренция, интуиция или любопитство, а не просто индивидуален IQ. Вземете Алберт Айнщайн, който често е считан за гений. Той никога не е правил тест за интелигентност, но много хора постоянно спекулират с неговото IQ. И все пак той често посочва любопитството и интуицията като основните движещи сили на научния успех – а това не са качества, които един IQ тест може да измери."

lilli, аз също смятам, че тестовете бяха доста трудни. Детето тогава точно беше навършило 4г. Още като задаваха въпросите и знаех на какво може и какво не може да отговори. Например имаше: "Кое от следните е свързано с музикален инструмент? Нещо такова. Отговора беше "чинари". Ами той никога не е виждал такова нещо, даже аз не съм. Няма как да го знае. Друг въпрос: "Кое е модерното"? Дадени свещ, нощна лампа, абажур. Той и сега не знам дали знае какво е модерно. А втория път наистина въпросите бяха по-сложни. Аз понеже  бях с твърдата нагласа, че на моето дете нищо му няма и след първия ден го тренирах с подобни задачи и въпроси. Но уви, на следващото посещение съвсем, съвсем други неща и определено по-трудни.

Официално инфо от 15.07. Но все пак това в крайна сметка е само ваше решение, както е и редно, защото вие сте родител.







Да допълня и че Милена Топалова е психиатър, а не психолог. Явно човекът, предложил Топалова не прави разлика между двете. Първия поставя диагноза. Втория "лекува".

Преди 10г. обследваха моето дете, тогава на 6.5г. в Св. Никола и теста за интелигентност беше с картинки. Дори въпросите за определяне на емоциите и действията на хората бяха да ги отгатва по картинки. Въпросите които му задаваха без картинки си бяха свързани с него. т.е. психоложката си разговаряше с детето. При все поведенческите отклонения и затруднения в социалното общуване особено с връстници получи много висок резултат на теста за интелигентност. Психоложката каза, че е съвсем малко под границата над която хората са определяни като гении. Ама високия интелект, който и от самолет личи при детето не променя факта, че си има спектрални дефицити. Давала съм примера с 20те еднакви химикала с 20 еднакви капачки. Оня ден разбрах, че сред тях има подредени и 4 такива химикала и капачки без пълнителите и че в този ден единият празен химикал липсва. Във ваканция е, но явно сутрин като се събуди си ги проверява поради някаква негова причина. Иначе как би разбрал че нещо липсва. Много му беше важно на почти 17 годишното високо интелектуално мое дете да открие къде е четвъртия празен химикал и защо не си е на мястото. От използвани листи, които по принцип са за хвърляне си усуква и аз не знам какво и си подрежда тези усукваници по негов си начин и когато отначало ги изхвърлях като боклук наставаше предвоенна обстановка. Сега не ги хвърлям, но ако случайно ги закача с дреха когато минавам покрай тях и се размести посоката в която са сложени започва да се сърди и му става жизнено важно на секундата да ги оправи да са обърнати в правилната посока. Нямам идея какво намира в тези усукани листи, но тъй като в градинска възраст колекционираше боклуците, които намираше по улиците и даже им беше дал име може да се каже че съм свикнала с тези колекции и подредби. Та наличието на запазен или висок интелект не означава че детето няма дефицити, които могат да са дразнещи, но безобидни, но могат и да му създадат проблем в някаква враждебна за него среда.

Рори72 сигурна съм че си има причина да го прави,в смисъл че най-вероятно това го успокоява.Той какво казва по този въпрос и съумява ли да го контролира пред други хора, защото и аз си имам доста такива щуротии,които правя но само пред моите си хора.Когато съм сред другите се съобразявам,за да не ме помислят за смахната.

_re_ge Абсолютно си права да искаш координати на психолог дават ти на психиатър някой хора много ме учудват

О, аз си научих урока предния път, като отговорих  на твой въпрос без да "замазвам" истината. Ти се обиди и цялото воинство на "Трудното проговаряне" скокна да ме  заклеймява, че съм нетактично откровена  и груба. Предпочитам да си запазя душевния комфорт. Вятърните мелници вече не са ми приоритет. Предпочитам да отговарям на тези, които имат смелостта да си свалят "розовите очила" и са в състояние да приемат нещата каквито са и градивно да продължат напред. Слуховият дефицит се доказва с нормално интелектуално ниво. Тестът залага на други висши психични функции (памет, мислене, концентрация и др. ). В противен случай слуховия дефицит  е "измислица" за успокоение на съвестта. Процесът е взаимно изгоден - някой си там (на когото  родителите плащат да се занимава с детето им) "маже" използвайки този термин, родителите се самоуспокояват. Всички са доволни. Накрая децата преминават 4 клас индивидуална форма. Защо ли...

Това е свободно съчинение с елементи на разсъждение. Не е коректно нито  терминологично, нито като съдържание,  разбиране или изводи. "Ум" и производните му са имагинерни и литературни или разговорни  категории. Както и понятия като схватливост, изобретателност, любопитство. Нито медицината нито психологията "работят"с тях, те боравят с коефициент на интелигентност като количествена мярка, централна нервна система, висши психични процеси. Много симатизирам и на теб и на детето, но трябва да отбележа, че в случая  не си си "написала домашното". А трябва, особено във вашия случай. Айнщайн е прекалено висока топка, той може да кокетира със своя интелект колкото му душа иска, особено понеже очевидното няма нужда от измерване.

Истината? Остава само да кажеш диагнозата...

Следя темата и разни мисли ми се въртят в главата, та искам да ги напиша. На някои може да не им се харесат.
Когато записах висше задочно трябваше да се подготвям за изпити като учех по цели учебници. Сядах да чета и на 5тата страница се усещах, че нищо не остава в главата ми. Много трудно ми беше да се съседоточа, четях и се мъчех да запиметя страница по страница, абзац по абзац. Мислех, че е нормално, че е защото материала не е интересен. Тогава не знаех, че това е симптом на ХАДВ. Мислех, че е нормално, че всички са като мен.
До ден днешен имам проблем с прочитането, разбирането, съсредоточването върху голям обем с информация. Буквално физически ме изморява. Даже предпочинам някой да ми разкаже или прочете нещото. Хората, разбира се, си мислят, че ме мързи да си го прочета сама.
Сега се поставят диагнози лесно, но не беше така по мое време. Все се чудя дали щеше да е по различно, ако някой беше обърнал внимание преди и с мен беше работено. Вероятно да.

Дефицитите/проблемите остават. Да, може да се работи върху тях, може да се намалят, да се създадат компесаторни механизми, но първо и най важно - ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ ПРОБЛЕМА, какъв е. Разбирам, че тестовете не могат да са 100% обективни, децата може да се притесняват, психолози/психиатри не могат да видят/измерят всичко за 1-2 прегледа. Като майка разбирам стигмата над различните, над диагнозите. Но да отричаш заключения, да се мъчиш да опровергаеш тест, да подготвяш детето си предварително за въпросите? Та вие правите мечешка услуга на собственото си дете. По добре да се видят много проблеми, за да се работи върху тях, отколкото изкуствено да замазваме положението и да се мъчим да прикрием дефицитите.

Другото е, че тестовете трябва да се опростят или пък въпросите не били правилно зададени или били трудни.
Целта е всяко дете да се подготви за самостоятелен живот, до колкото това е във способностите му и за света на възрастните. Свят, където дори договора ти с моб оператор е така завъртян, че да е неразбираем дори за невротипичните и умните. Трябва максимално да е усложнено за да "изстиска" максимума от детето като развитие.

Аз също бях и съм така с четенето, ученето, "разказвателните" предмети в училище, учебниците в университета - трудно съсредоточаване, освен ако не става дума за нещо, което ми е подчертано интересно. Но лично аз не мисля, че диагнози до дупка му е майката, тези неща в норма варират, варианти на нормата са според мен. Донякъде и това влиза в понятието за мързел според мен, чисто разговорно. Не мързел като нежелание, а като трудност да се заставиш.
Също не мисля, че специално при нас има връзка с увреждането на сина ми, което е доста тежко.

!!!!!

Живота не е само ученически години и добри оценки.За нас вкъщи е важно да го научим на самостоятелност и естествено да е добър човек.Разбира се не омаловажавам знанията, напротив работим много в тази посока,но все пак е много важно да умее да се справя със ситуации и изобщо с отношенията си с хората.Това обаче не се учи за ден,два,а е доста дълъг и продължителен процес.При моето момче има една свръхактивност,която много му пречи понякога,но с времето сякаш намалява и се надявам да го израсте в един момент или да се научи да се контролира.В днешно време много от децата,които са с леки нарушения веднага ги заклеймяват с диагнози и понеже някои "специалисти "не са съвсем наясно какво всъщност правят,пък и са си повярвали достатъчно,изпляскват първото което им хрумне и после детето се сблъсква с отношението на хората,които също са толкова неадекватни,но пък работят,като педагози в детската градина.Сега нашето дете е наваксало,но съм сигурна,че някои хора в градината гледат на него с други очи.Надявам се догодина,когато ще е ученик, живот и здраве да няма подобно отношение.

Според мен когато детето има нужда от помощ е много по-добре да има диагноза. В градината имаше дете, което не беше проговорило и изоставаше спрямо другите деца. Едната учителка след разговор с родителите започна да работи с него с помощта на децата от групата и детето проговори. Родителите пък го заведоха на обследване и вече с диагнозата в училището пък получи ресурсна и психологическа подкрепа и това дете много, ама много напредна.
Когато аз помолих същата учителка в градината за съдействие за моето дете тя ми каза, че е виждала затрудненията му в приобщаването към другите деца, но не смеела да ми каже. Когато се разбрахме че искаме едно и също, психоложката която работеше с детето даваше чрез мен указания на учителката и тя с радост съдействаше. И в резултат за 1г. и половина отчетохме голям напредък. Дори излизайки от градината детето си имаше приятелче, което само си беше спечелило. В училището също забелязах, че с децата с диагноза работеха ресурсен учител и психолог и то много адекватно. Извеждаха ги от час когато децата бяха в криза и се занимаваха индивидуално с тях докато се успокоят и тогава ги връщаха в час. Тези деца не бяха нито изолирани, нито отбягвани от съучениците си и за времето прекарано в коридора нито веднъж не видях някой да ги обижда или тормози, дори когато децата бяха превъзбудени и имаха стереотипни движения например. Виждала съм и как ресурсния учител с игри на двора подпомагаше децата с дефицити да общуват и да се разбират с другите деца. Родител на такова дете беше много доволен от подкрепата за него, която училището осигуряваше.
А когато няма диагноза ресурсният учител и психологът нямат право да извеждат детето от час и да работят с него индивидуално.
Имаше такова дете в класа на моето. Тормозеше физически и децата, и учителката, и пречеше и на работата в час. Особено тормозеше моето, защото някак го беше усетило че няма да му отреагира. Затова опитах да говоря с него лично, защото майката се криеше, но то не ме отрази изобщо. Когато в средата на 2и клас и останалите родители не издържаха и колективно поискаха среща с майката за по-лесно тя премести детето в друго училище. Една седмица по-късно се разбра, че там беше раздрало с пергел бузката на детето, което седяло зад него. В класа на моето дете, детето с проблемното държание седеше на предния чин т.е. ако не го бяха преместили наранено щеше да бъде или моето дете, или другарчето му по чин. И всичко това, защото майката беше оставила това дете само да се оправя и беше отказала на ръководството на училището да го заведе да го обследват, за да може на база диагнозата тучител и психологът да имат право да му оказват подкрепа и така косвено да се помогне да се успокои и класа - и децата, и учителката, и родителите. Дори учителите от горен курс знаеха за проблемите с това дете.
Правилата обаче са такива, че ако детето няма официално поставена диагноза няма право на подпомагане, дори и да е очевидно, че има проблем.

Няма лошо да получиш  помощ,когато има нужда,ние затова го заведохме на обследване,за да му отпуснат ресурсно.Все пак е добре тези,които поставят диагнози да са добри специалисти и да си разбират от работата, защото това се отразява върху децата и тяхното бъдеще.После попадаш на госпожа,която е крайно недоволна от това че трябва да ходи на работа и в плюс да има в групата дете със СОП.Няма да изпадам в подробности,но тази жена ми вгорчи живота,а и на детето през първата година в детската градина.Сега вече той говори доста добре и се справя също така със задачите,но в новите госпожи,пък и в децата е набито,че той е дете със СОП .Как се преодолява това?Затова се надявам,че в училище ще попадне в добър клас,с добри госпожи и ще съумеем да го преодолеем.