Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Според мен си е до късмет наистина дали ще попаднеш на добри учители разбрани отзивчиви на добри възпитани деца много е важно и всичко е до късмет.Това което ми го описахте като на приказка е как всички си помагат учители деца и т.н все едно говорите за друга държава аз лично смених три частни градини и две държавни неможах да намеря нормални хора поне с минимално разбиране към детето аз ги виждам капка човещина нямат в сърцата си става ми мъчно повярвайте и се питам все що за човек трябва да си за да си толкова злобен към едно беззащитно дете виждай ки че той има нужда от твоята помощ усмивка подкрепа да шепнеш няма страшно да кажеш на децата че и тук в ъгъла има още едно дете което нуждае от вашата ръка 30 деца са в група и всички деца са точно като учителите децата Ок то видиш ли детето разбираш каква среда расте щом на фики песента бум пеят рано сутринта както и да е деца каквото видят това е ами учителките аз казах каквото трябваше на последната родителска среща на място точно естествено никой не взе присърце но никой не е ощетен никой незнае утрешния ден какво може да му се случи и на никого не го пожелавам но аз никъде не съм срещала разбиране въпреки любезното ми отношение едно разбрах никой не ти влиза в положението и всичко е до късмет и те като не приемат моето което е добро разбрано възпитани говорещо горките деца с тежките диагнози.Както казва логопеда захвърлят се някъде в ъгъла и там да си седят невидимите.

Да, късмет е донякъде, но и много зависи от това вие като родител да създадете условия вашето дете да получи разбиране и подкрепа. Двустранен процес е.

За всяко дете със СОП в групата учителите получават ежемесечно определена сума към заплатата си. Не е нормално да няма разбиране и съдействие от тяхна страна.

Моето дете няма диагноза не се води СОП не виждам предимставата пак казвам късмет водя си на частно детето правя колкото мога каквото мога.Не разчитам на държавна помощ защото такава няма децата са забравени имам финансовата възможност действам.Учителите никой не ги е молил за индивидуална подрекпа нищо подобно някой деца дори в норма се нуждаят от мило и добро отношение разбиране общо взето не срещам никъде всеки дига рамене и казва децата са много немога да обръщам индивидуално внимание така че…Смятам че много от форума родителите ще ме подкрепят.Имаше в групата едно дете със СОП детето си беше тежък случай синът ми казваше че цял ден ревало а учителката казвала тихо за това логопеда ги нарича невидими а децата го наричаха СОП че явно от учителите го чувах на обяд като отида да си взема детето какво ли не чувам от децата на по 6год а в сърцата ми страшна омраза що за възпитание незная омръзна ми вече и да сменям градини файда няма.Много правилно каза не е нормално.В нашата държава кое е нормално нищо не е както трябва стане ли въпрос за нашите деца

Прощавайте, дали ще Ви бъде възможно и удобно да ползвате пунктуационни знаци, а също и главни букви, където е нужно? Изключително трудно за четене е всичко написано от Вас.

 
Много ми е радостно е да виждам  анализиращи родители, такива, които разбират, че е нормално да се страхуват, но още по-нормално е да преодоляват страха, да надрастват отричането и естествения стремеж към инертност. Да успяват да виждат нещата не само в черно бяла светлина, да отсяват важното от второстепенното, да надграждат.
Адмирации Мис Чичи!


Започнах да го уча да се опитва да си ги адаптира сам, но сега ще поясня защо.
Тестът на векслер показа че той е с много високо ниво на памет мислене концентрация и т. Н. ( раздел на невербален векслер с постижение 130 IQ), което показа че сме постигнали това, което сме целели  с работата до тогава - аналитично да  компенсира езиково-вербалните си проблеми. Но той си е бил винаги с проблеми в слуховата преработка и аз, с моята адаптация, съм му правила мечешка услуга. На езиковия векслер беше с  IQ 80. Това означаваше че той сам не е в състояния да анализира качествено сложни конструкти и да дава решения, освен ако не бъдат адаптирани. Така че започнахме да работим как сам да си адаптира слуховата информация, кое от постъпващото да запамети като важно, как да отсява важното от маловажното, кое е по за предпочитане да запомни, ако ще получи помощ как да я използва максимално ефективно.
Наясно съм, че ако му бъде предоставяна адаптирана информация на условията , ще е много по-успешен в академичен аспект в момента, но за мен е важно да е самостоятелен.  Ако има въпроси може и на лични.

Аз лично колкото и където и да четох никъде не откривам подобни симптоми на моето дете.  Хора ,умирам от крещене по цял ден . Говори моя син ,но всичко е истерия . Искам ,искам ,искам шоколад - викайки , искам ,искам навън - крещейки. Става сутрин ,търси си любимите предмети и пак крещи , ще ни изхвърлят от блока - лигав ли е ,проблем ли има ? Колкото и да обяснявам всичко е викане и крещене с пълно гърло. Не можем да излезнем на площадката ,да идем спокойно до магазина ,реши ли нещо крещи като побъркан - всички ни гледат ,просто не знам как да реагирам . Днес уж искаше да играе с вода с легенчето ,започна да крещи на терасата ,че трябва да му се избършат ръцете . Защо това дете не може да говори спокойно ?На море бяхме , цирк на плажа ,ту търси сестра му ,ту мен иска ,ти иска във водата -не може да реши и започва истерия ,едвам изкарахме 7 дни 2 от които реши ,че ще бъде на басейна (в кошарата) явно на това му прилича .Сега става сутрин и иска басейна ,обяснявам ,че е далече ,че тук няма басейн и започва истерията цял ден. Отделно всичко аз да правя -чашата с вода аз да я дам , не може баща му , яде сам ,но аз да го храня . Вече съм на предела .

Това с предварителното подготвяне за тестове явно се отнася за моя коментар, но не съм се изказала правилно какво имах навпредвид. Разбира се, че всеки родител трябва да знае къде са дефицитите на детето и да се работи върху тях, а не да си заравя главата. Тренирането се състоеше в това да му задавам подобни задачи, като в същото време и да му обогатявам речника максимално. Тогава той не проявяваше интерес към нищо и знаеше основните неща. Не разделяше на групи, не можеше от 4 картинки да махне излишното, а въпросите бяха предимно такива. Аз самата не съм му показвала, мислейки че трябва да знае други неща преди това, а това е било грешно. Няма как за първи път да вижда виолончело, а от него да се иска да го сложи при музикалните инструменти. Да вижда за първи път ряпа, но от него да се очаква да каже, че е зеленчук, като той дори не знаеше, че има разделяния на плодове и зеленчуци. Да има нож, чиния, чаша и обувка и той да знае кое е излишното като такива неща ние никога не бяхме разигравали. С познатите неща нямаше проблем и се справи. Както и да е. Надявам се да обясних правилно какво имах навпредвид под трениране. Последното нещо на ум ми е било да замаскираме положението.

Няма как всички да сме на едно мнение,то е ясно.При всяко дете работи различен подход,важното е да работим с децата си и общо взето нещата понякога се получават на принципа проба-грешка.Тестове за ниво на интелигентност нито аз съм си правила,нито пък смятам да водя и детето, защото аз лично не вярвам особено в тях.За нас е важно да го подготвим да се справя с живота,а в този аспект се справят не само високо интелигентни хора.Примерно ние вече го учим да пазарува сам,като аз му давам пари и му казвам какво трябва да поръча на продавача и го чакам отвън.Вече два дни подред влиза сам и си взима и си чака рестото,после си го прибира в касичка и така.Отскоро обича сам да си сипва от голямото шише вода и после си вади лед от фризера,за да си сложи кубчета.Ей такива неща,но той все още е на 5 и половина и за него са си супер.

Здравейте имам въпрос за двойка която има дете аутист в тежка форма, искат да имат второ, но се притесняват дали и то ще бъде в същото положение. Генетичните тестове как работят? Трябва родителите да се изследват или детето?

Мисля че тук трябва да се направи ясно разграничение.

А) От една страна твърдите, че няма смисъл от тестове за интелигентност защото те "са създадени за да се измерва при хора от спектъра,  нещо , което не може да се измери". Това е погрешно виждане, защото тестовете за IQ  са създадени за да може при който и да е човек по резултатът от това измерване  да се съди има ли все пак нещо засегнато по висшите мисловни дейности и ако има какво е то и в каква степен  е в дефицит. Ако няма такова засягане, тестът го показва със сигурност. И ако всеки от вас е сигурен в способностите на детето си както твърди, не виждам защо се страхува да го направи. В противен случай имаме отричане на очевидното, като тестовете са заклеймявани като неработещи, а не че детето има дефицити. Тестът не е константен показател., резултатите му могат да се подобряват или влошават с развитието на детето. Той показва текущ дефицити. Да се отрича подобен начин за диагностика е все едно да се отричат таблиците в очните кабинети.

Освен това докато родителя "подготвя" детето си за теста и чака то да "поотрасне малко" трябва да не забравя че паралелно на неговото дете другите деца  също растат и се развиват и теста се усложнява, защото това което се оценява е различно за всяка възраст. Затова и тестовете са за специфични възрастови категории като в рамките на 6 до 14 примерно има засегнати няколко такива, което показва динамичния начин по който се развиват децата именно в този период. Самите тестове постоянно биват постоянно усъвършенствани и адаптирани. Дори недостатъчно точен инструмент за измерване, те са обективни, защото едно дете с нормално IQ ще покрие нормата и няма особено значение дали е да кажем 90 или 100 - то е норма. Едно дете с интелектуални затруднения ще бъде в своята графа показатели под 70  ( умерени, тежки, дълбоки). При граничните случаи ( около 80) се прави допълнително "замерване" .

От тук преминавам към второто
Б) интелигентността не е най-важното нещо и са по-важни т.н. функционални ежедневни умения. Зависи за кого става въпрос , когато говорим за това  доколко детето може да бъде автономно спрямо своите интелектуални качества. От тази гледна точка, понастоящем, на децата с някакви дефицити и интелектуални затруднения ( съпътстващи доста други диагнози) с показатели IQ около границата на нормата и под нея се гледа с нов поглед. На дневен ред се поставят именно техните т.н. функционални умения ( самообслужване, пазарене, готвене, чистене, пътуване с транспорт, молба за помощ, заемане на свободно време и много други) . Включително ако те изпитват затруднения в усвояването на академичните предмети се говори за функционална математика, география, човек и природата и т.н.

Все пак в крайна сметка интелигентността важна ли е или е по-важна самостоятелността?
И защо ако е по-важна самостоятелността, от тестовете за интелигентност  ,, се бяга като дявол от тамян" .

Според Психиатрията когато говорим за гранични показатели на iQ наистина уменията за самостоятелeн живот в личен, социален и комуникативен аспект са водещи, Същото важи и когато коефициентът не може да бъде обективно определен ( при умерени и тежки интелектуални затруднения). Но дори и тези "функционални умения"  да са водещи като цел за обучение -  това не прави човекът с по-висок интелект. Прави го по-пригоден към живот. А това са различни неща. За хората в норма това да са пригодени за живот в обществото е естествено и за това никой не го взема под внимание. При хората с дефицити над това се работи, върху това се поставя фокуса. Т.е. в първия случай това е естествено събитие, но в другия случай е обект на работа.  Затова и ако се окаже че академичното не се случва лесно при детето, програмата се адаптира и се акцентира върху уменията за живот и приспособяване.

Освен това важно е да отбележа във връзка с коментара "нито пък смятам да водя и детето,"  че детето ви все още не е тръгнало на училище и съответно ви е невъзможно да предвидите все още бъдещите проблеми които е съвсем възможно да се появят в училищния период. Защо проблемите ескалират именно в училище в някой следващ пост ще поясня защо - като общо е:
А) резултат от системата ни на образование, която определено има нужда от сериозни корекции.
Б) общообразователните учители - защото каквито са учителките в ДГ такива са и в училище. В повечето случаи масови учители нежелаещи да направят някакво усилие, според тях системата трябва се погрижи за 'тези деца" това е тяхното мислене.
В) И накрая често заради отлагания от родителите "челен сблъсък с реалността".
Тестовете са един обективен начин да бъде доказано че детето че в някои случаи няма нужда от "патерицата на ресурсно", че диагнозата му може да бъде сменена, и че общообразователната учителка не може да твърди че то не може да се справи материалла при все и да има някакви умерени дефицит в някои области.

На нас примерно никой не ни беше предлагал тест IQ към първи клас. Психиатърът си слагаше всеки път ГРР и за него това си беше ОК. Ресурсно се беше вкопчило в нас и при все че според наредбата за Приобщаващо образование детето ми трябваше да бъде тествано за да се установи има ли интелектуален дефицит и какъв е той ( в наредбата се споменава дори Уекслър сред тестовете като обективен метод при деца с проблеми в ескпресивната реч) , преподписването на помощта за тях се уреждаше само с бумаги  и на тях също им беше ок. За всички беше ок детето ми да се счита СОП и така да си се движи по образователната система - едните за заети, другите получават пари  . Единствения човек който беше заинтересован да разбере дали това e обективната ситуация  бях аз. Така че си намерих къде да направят Тест за интелигентност - Уекслър ( са деца с вербални дефицити) и си платих. Можеше ли детето ми да се окаже с интелектуален дефицит? Разбира се и аз самата смятах че нещата не са розови, защото той очевидно не е като всички. Но се оказа че детето ми не е дори с гранично IQ,  а е бетонна норма. Психиатър, като получи резултата от теста,  веднага му махна диагнозата, която акцентира на възможно наличие на интелектуален дефицит  ( иначе дали би го направил?) и вече можех спокойно да "се оперя" на госпожата в първи клас и да продължавам да работя с детето си по същия начин.

Пиша всичко това за да може всеки от вас да направи обективна преценка за ползите и вредите от една такава постъпка , да не казва "аз не смятам" защото не се знае - може в един момент  това да е вашия коз. Родителя го е страх от резултата ? Признавам,  човешко е да се страхуваш, но нима страхът може да промени реалността?

Ре_ge ти мислиш тестовете за важни и в това няма лошо,но лично аз не виждам смисъл да правя подобни тестове на моето дете, защото той всъщност няма проблем с усвояването на материала.Пиша в тази тема, защото когато детето ми беше на 2 години и 8 месеца и все още не говореше го водих при екип от специалисти,които според мен не им е там мястото и му лепнаха диагноза от спектъра.Сега три години по-късно ние се отказваме от ресурсно подпомагане, защото няма нужда повече,но оттогава ми легнаха много на сърце децата от спектъра и следя с интерес темата,пък и си взимам по нещо от съветите в нея.И да за мен е в пъти по-важно да се оправя в живота,а за училище не съм си и помисляла,че ще ни е лесно,но така е с повечето деца.Сигурно има и други в темата,които са диагностицирани неправилно и съответно правят всичко възможно,за да стигнат до някакви отговори и затова писах,че всеки от нас би трябвало да е наясно,когато детето му е със запазен интелект и тогава не виждам нужда от тест,за да го потвърди.

Теста не е само оценка на интелекта, а показва и слабите страни. Моето от бебе си беше очевидно интелигентно много над средното ниво и напълно видимо и за психоложката, и за психиатърката в Св.Никола, но въпреки това му направиха тест и аз нямах никакъв проблем с това.
Наистина не разбирам какъв точно е проблема да се направи тест на детето. Целта е да се оценят силните и слабите му страни за да се открие начин да му се помогне да преодолее дефицитите си.

За съжаление родителите, които четат темата, виждат именно  и само едно нещо в написаното от вас и то е -  "неправилна диагноза". Това е нещото за което алармирам, защото е заблуждаващо.
Диагнозата, поставена от който ви я поставил тогава ( и въобще диагноза в тази крехка възраст до 6-7 г.) , е съответствала на текущото  състояние на вашето дете. И ако се постараете да бъдете обективна ще стигнете до извода че детето ви на онази възраст е имало показатели на дете от спектъра, затова и му е била сложена тази диагноза. Диагнозата на 3 години не е пожизнен статус. Имено затова се прави реоценка всяка година с цел да се проследи напредъка на детето според качествата , заложбите му и ефективността на извършваната с него работа. По същия начин, при моето дете на 3години  атипичния аутизъм беше диагноза, която най-точно описваше тогавашното му състояние. Аз не мога да се сърдя на поставилия диагнозата, защото детето ми действително беше с такова поведение. Както и по-нататък ГРР-то. При проблеми в експресината реч няма как детето да изглежда бездефицитно. И когато СЕГА кажа че  то даже вече не е в спектъра - родителите които ме четат или слушат веднага подхващат - той е "излязъл" от спектъра, специалистите са сгрешили диагозата. Но не, те не са сгрешили, нито той е излязъл от спектъра. Той просто не е спектрален, но се държал такъв по една или друга причина (дефицити) . Затова е и бил диагностиран така. Може би тази диагноза освен това на мен ( пък и на всеки родител би трябвало ) ми  е подействала като един много сериозен "шамар", защото пък иначе време си минава, летаргията и отричането убиват много шансове.
Диагностиране на деца до 6-7 години е много сложно, защото е трудно при деца с проблеми в речта в по-малка възраст да се разбере какво е всъщност тяхното състояние, защото не е един проблемът, който може да продуцира дадено състояние - дефицитност и/или спектралност. Именно затова има и такива временни диагнози като ранен детски аутизъм или ГРР (В новото МКБ са други , но това няма да засягам) .

Аз от своя страна бих могла  да се "сърдя" че според нашия психолог, че  на възраст от 7 г. детето ми щеше да продължава да е с ГРР без установен интелектуален дефицит, но както е видимо има точни инструменти за възрастта ( тест за интелигентност) които да опровергаят тази диагноза. Макар че с този начин на изразяване моето дете на тази възраст от 7 г. изглеждаше именно като ГРР , но не беше и именно теста го доказа. Т.е. отново говорим за "видимост на дефицити" и за "доказване" на обратното - че и да има "видимост" на интелектуален дефицит - такъв няма, а дефицитът е само вербален.


Това е невъзможно. Ако имахме таьи компетенция нямаше да си пишем тук с години а психиатрите щяха да продават билети за музеи. Едно качество е официално качество когато бива доказано чрез официалния инструментариум. Ако някой спортист на тренировки на свой стадион редовно подобрява рекорда на Юсеин Болт но на състезания бяга със слабо време това не го прави най-бързия мъж в света. Един родител може да смята че детето му е добре подготвено по математика но то да изкарва слаби бележки в училище, съответно това е неговото ниво, защото всяко качество е съвкупност от фактори, а животът и проявата на качества не се случва изключително вкъщи. Преживявала съм го като детето ми се връща със слаба оценка по предмет и грешки, които аз си мисля че никога не би допуснали но фактът е фактът и няма значение какво си мисля аз.

Аз лично съм здраво стъпила на земята и още преди да стигнем до въпросните специалисти вече работехме с детето вкъщи и с екип от логопед,психолог и специален педагог.Тогава директора на градината,в която го записахме ни каза,че за да работи ресурсен учител с него ще трябва да го заведем на обследване и така стигнахме до тези,които поставиха диагнозата.Това че състоянието се променя и съответно и диагнозата не го разбирам,тогава всеки втори може да пише диагноза от спектъра и после да обяснява,че видиш ли то детето в този момент му е изглеждало с тази симптоматика и затова.Не е ли по-важно да не се избързва с подобни заключения, защото понякога този "шамар" те срива със земята и не винаги действа мотивиращо.Те така и след два бронхоспазъма в болницата решиха,че детето ми вече е астматик и му изписаха лекарства,от които се скъса да повръща и добре,че намерихме добър пулмолог,за да отхвърли това лечение и да назначи адекватно.Много е трудно да се постави точната диагноза,но тя е много важна и за последвалото лечение.