Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Не мисля, че се слагат диагнози ей така. Според мен трябва да има достатъчно налични маркери това да се случи. Родителя не винаги може да е обективен. Когато аз се притеснявах, че не говори и виждах аутистични маркери навсякъде точно специалистите ми казаха, че нищо му няма. Даже един познат заключи "Ще проговори на 3" и аз си мисля "тоз пък...", но точно така стана. И все пак забавянето си го имаше.
Добриана, как реагирате като почне истерията? При нас обяснявам до един момент, после игнорирам, все едно го няма.

А има ли в интернет такива, подобни тестове?
Любопитно ми е да пробвам моето дете как ще се справи.

Понякога (ако са ми останали нерви ),зависи по кое време на деня е ,защото той понякога по цял ден е кисел просто му казвам да си крещи ,но стигам до извода ,че се успокоява единствено,като го взема при себе си ,говоря му спокойно и си повтаряме "пиленцето на мама и т.н ...". Той иска да се занимавам 24/7 с него ,не ме оставя за секунда -просто е залепен . Когато усетя ,че ще се изнерви, просто правя каквото каже ,за да не се стига до истерия -това е !Той вече може да си ме манипулира както си иска или просто търси внимание.

Практически ти награждаваш лошото поведение. Всеки път като е кисел, когато плаче, крещи получава вниманието, което иска. Вие не сте и постоянни. Понякога се отдавате на крясъците, понякога не. Така детето се научава, че каго крещи повече/по дълго/ по шумно в крайна сметка ще получи това, което иска. Не че това е точно манипулация, просто детето не знае друг начин.
Трябва да почнете да награждавате доброто поведение. Например миете чинии, но детето иска внимание незабавно. Казвате, че ще измиете тази чиния и ще отидете да играете. Просто трябва да изчака съвсем малко. Ако го направи спазвате точно обещанието си, дори и да оставите недоизмити другите чинии. Ако се разреве, просто го оставяте да реве и повтаряте, че като се успокои ще отидете при него. Ако сте постоянни ще имате успех. Насочвайте детето и само да си играе. Например поиграй си малко с количките аз идвам след малко.
И все пак детето е малко. Пак ще има ревове, писъци и т.н. но поне да са в умерено количество.

Добриана е в тази тема от може би около две години. Тя се появява обикновено за да се оплаче, да каже че не може повече така и колко й е тежко. Обикновено излива проблемите които й тежат и после изчезва ... и така до следващия път след няколко месеца. Каквото и да й се пише, тя просто не го чете, не го коментира, а според развитието на ситуацията с детето - не го и прилага. Според мен на нея  й нужно просто съчувствие и тя го има.
Но ако беше прочела и опитала да приложи поне 1/8743864 от каквото и беше писано от много хора, които се опитваха със съвет или нещо друго да я подпомогнат, все някакъв напредък щеше да има. А аз такъв не просто не виждам. Виждам и влошаване заради порастването на детето и родителските практики.

Мис Чичи поздравления. Много добро тълкувание на съвременна АБА и какво е отрицателно усилване на неприемливо и положително усилване на приемливо поведение.   Детето на Добриана не е малко в онзи смисъл на думата, според мен съвсем наскоро е навършило три уменията за емоционален контрол на тази възраст са овладени, защото не виждаме често деца на 3 често да лежат по подовете на обществените места желаейки да получат нещо сега и веднага. Това е поведение характерно за децата между 2, 2,5 , най-късно 3. Поведение на крещене и угаждане при детето на Добриана е затвърждавано много дълго време и изкореняването му нито ще е лесно нито ще е кратко.

Ре-ге, и аз чета постовете на Добриана, тя е тук почти колкото и аз. Но с коментара си не отговарям само на нея, а и на всички, които биха прочели сега или след време.
Случая на Добриана има и малко предистория.
До колкото си спомням първото и дете е било по лесно и сговорчиво. Второто обаче не е, което обуславя една по трудна връзка с него. Тя непрекъснато го сравнява с първото. Това изнервя Добриана. Изнервената и напрегната майка не комуникира добре с детето, не посреща емоционалните нужди, което пък от своя страна избива на непрекъснато търсене на внимание от детето, което пък допърнително напряга ситуацията и така се получава един порочен кръг. Тук искам да вметна, че не съдя никого. И аз имам моите моменти на слабост, на умора, на изневеност и т.н. Това, което ми прави впечатление, е че трябва да се подхожда изключително търпеливо в дадената ситуация. Да се обяснява много, да се търпят плача, виковете, крясъците без да се избухва и без да се поддават и т.н. Не знам дали Добриана е на място да приложи каквото е необходимо за колкото време е необходимо.
Според мен детето е умно и бързо би се ориентирало в нова ситуация, ако тя е поднесена правилно. Т.е. те бързо ще видят напредък, ако прилагат методите, които обсъждахме. Ако обаче не го приложат, според мен нещата ще се влошат с тръгването на детето на ясла/градина, а мисля, че това беше този септември.
И още нещо - ако днес сте имали лош ден, ако сте се поддали на умора, изнервеност и т.н. - това е само за днес. Утре е нов ден, пробвате пак. Един провал, един лош ден не ви прави лош родител. Лош родител ще сте ако се откажете да възпитавате и се пуснете по течението, защото днес и било зле и не се получило както го искате.

Изпратете епикризата на детето на този e-mail: diagnostics@mmcbg.org и напишете мотивите за изпращането.
https://lgdbg.org/contacts
По принцип няма такива генетични тестове.
Може да направите пълно екзомно секвениране на детето и да се открият генетичните мутации свързани с аутизма.После дават и родителите венозна кръв, за да се определи кой е носителя на откритата мутация.Но това не означава, че второто дете ще я има.

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6646998/

Аз също не съдя никого. Но тенденция за движение по течението явно не виждам само аз. Все пак подобрение няма как да се случи без нещо да бъде направено. А тъй като много вода се отече, се опасявам че вече няма как да стане и без "страдание" на детето, защото ще трябва да му бъде отнето правото да разполага с всички и всичко както е свикнало. Т.е. преди подобряване неминуемо ще има влошаване, което ще напрегне и без това напрегнатата атмосфера. Аз лично и тогава и сега смятам че детето има преди всичко проблеми в емоционалния контрол и разбърканите сигнали които получава от средата, но това сам по себе си явно не е малък проблем щом емоционално-поеведнческите разстройства са си специална глава в международния класификатор и примерно импулсивността е част от критериите за определяне на ДВХА.


Много благодаря за споделеното.
Преди да си направи извод, всеки трябва много внимателно да прочете статията , понеже детайлите по статията показват  интересни неща.

Самото изследване разглежда 5 страни. Данните са предоставена от правителствата информация, които се анализират единствено и само документално, от медицински картони и за по-голяма точност тези данни са препроверени по диагностични критерии на ревизии 9 и 10 на МКБ за състоянието РАС. Което всъщност означава , че когато се говори за генетична преекспозиция, в изследването не става въпрос за наличието на ген на аутизъм, който се изследва и отразява в медицинския картон, защото според МКБ такъв няма - открит и доказан.
Извън текста на статията -  някои алтернативни медицински течения смятат, че има гени,  свързани с обменни и здравословни причинители, които в определени ситуации и условия  са преекспозиция за РАС - тяхното абсолютно влияние върху състоянието медицински не е доказано, тъй като все още не е ясно каква част от здравата популация на света ги носи и как се отразяват те на техния живот и дали се отразяват въобще.

В случая се разглежда документацията на  деца/лица ( общо 2 001 631 лица, от които 1 027 546 (51.3%) мъже) като се оценяват както се казва 3 поколения и връзките между състояния на баби родители и внуци (информацията се ползва от медицинските картони на лицата) като се говори за деца, родени  грубо казано между 1998 до 2014 . Анализът на предоставените данни се извършва от 2016 до 2018.
Отварям си скоба че от 2014 до сега за РАС говорим вече в рамките на 1:38 в някои европейски държави което е обезпокоителна тенденция. Така че и самия извод за 6 години може да се изкривил в една или друга посока, но това оставям настрана.

По редица причини ( за които ще прочете)  не се обръща внимание на случаите с близнаци , а само с братя и сестри, братовчеди , ако има споделена информация по картоните за да се види корелацията.
В крайна сметка от 2 милиона  деца - 22 156 са диагностираните с РАС, което е около 1 %. Както виждаме получава се именно 1% деца с РАС, 1:100 , каквото е и виждането за аутизма за началото на века.
От там, по картоните се виждат че децата с РАС са асоциирани чрез:
А) наличие на чести и нечести наследствени вариации. Тъй като  всички знаем че официално в медицината няма ген на аутизма, очевидно е че в случая се говори за някакви генетични отклонения , с наследственост, които  продуцират аутистично поведение, а не че състоянието на децата (РАС) е резултат от това че те са  носители на ген на аутизъм, какъвто няма
Б) разглеждат се и допълнително фактори които се наричат "майчини ефекти"  и те са ненаследствени фактори ( среда, бременност, раждане и т.н.) .

Самият извод гласи че в сериозен процент състоянието РАС се дължи на споделени в медицинския картон наследствени генетични вариации,  които очевидно засягат и братя сестри братовчеди и други роднини. Като очевидно скандинавските участници са по-засеганти от тези от Израел и Австралия. Останалите фактори  като- вид раждане, проблеми по време на раждане, среда на растеж, екология и т.н. в много малък процент повлияват наличието на РАС, което означава че от разглежданите като общо 2 милиона деца  - за мнозина от тях  тези фактори/проблеми са били на лице, но те не са продуцирали РАС в тяхното развитие. Или са продуцирали но на много малка част.

Интересно би ми било какво се има предвид под "наличие на чести и нечести генетични наследствени влияния вариации" , кои конкретно са те, защото тези детайли са от значение, тъй като според този документ резултатът е  80% от случаите. Разлики има защото Едно е детето да има нещо си ( даун, интелектуални затруднения, друг някаквъ генетичен синдром)  и РАС  -  което е много често срещано явление) , друго е детето  да има само РАС - при все че има да кажем реч, интелект, справя се чудесно в училище и все пак изпитва затруднения в разчитане на социални сигнали в осъществяване на взаимодействие и т.н.
Има още много какво да бъде търсено и открито когато става въпрос за РАС.

Здравейте!
Включвам се в темата с един въпрос, породен от притеснения покрай сина ми, той е на 1 година в момента.
Стереотипните движения срещат ли се при деца, които не са от спектъра (напр. въртене на ръцете в китките и пърхането)?
Тоест ако ги има това сигурен  индикатор ли е, че детето е от спектъра ?

Да,аз ги наблюдавам при малкия, който е в норма.Като се зарадва или развълнува и почва да маха с ръчички (вече все по-рядко),като му е скучно се върти в кръг,или си върти главата(пак все по-рядко).

_re_ge, с интерес следя научните изследвания и медицински научни статии в областта на аутизма. Особено тези на Серджиу Паска.В момента работи върху Тимоти синдрома.
https://neuroscience.stanford.edu/news/unraveling-timothy-syndro … brain-development

Досега има доказани мутации в 1131 гени свързани с аутизъм. Публикувани са и на сайта на ЛГД.
https://lgdbg.org/services/tests/autism
Лично аз като счетоводител изпитах огромно облекчение да се сдобия с документ, който ме информира кои мутации в първото ми дете са следствие на наследени от мен и баща й генетични мутации, свързани със състоянието ѝ.
Още по-интересно се оказа, че 3 от 4-те открити, не присъстват във второто ми дете с аутизъм.Последната мутация не сме я проследили.
Ето защо няма предварителни генетични изследвания, които да хващат дали едно дете ще се роди с аутизъм или не.

Два генетични механизма при двама братя и сестри с интелектуално … спектър и психоза

re_ge , Учудвам  се на коментара ти и съм леко шокирана от заключенията ти ,понеже не съм фантом - чета ,моите постове никога не са били чак толкова 186543 обсъждани и  ти няма как да знаеш какво  чета ,кое прилагам , колко свободно време имам да пиша и колко напредък има детето ми, винаги съм коментирала или  харесала,когато съм сметнала за необходимо и имам такава възможност. Не съм влизала известно време в групата по ред причини   . Вземала съм под внимание, това ,което мисля ,че ще ми бъде полезно и го прилагам - децата не са еднакви и не всичко винаги работи. Не искам да изпадам в обяснителен режим .  Едва ли някой е тук в групата за съчувствие - това ми се струва нелепо .В научни статии и изследвания ,които чета напоследък не мога да взема отношение,понеже не съм веща в тази област.  И понеже съм възпитан човек ,няма да споря в тази група.  
Miss_chichi ,съгласна съм с Вас . Детето напредва и благодарение на съветите тук ,но нямам много време да споделям . Нещата малко по малко се изчистват . Вината донякъде си е наша , вероятно, трябва повече търпение и упоритост.

Dobriana32
Тогава искам да се извиня за допуснатата грешка. Явно тълкувам по неправилния начин всичко, което е изразено в постовете. С усещане съм, че съм чела две различни Добриани. Вероятно съм се подвела по начина на изразяване и усещането за влошаване, което остава от описването поведение .Това не ме оправдава.

Мисля, че търсенето на съчувствие в тази тема е напълно естествен и разбираем стремеж. Но разбира се не всеки е в темата по тази причина.

Голяма част от тези периоди вече утихнаха , за това и по -радко влизам да чета. Не са две различни Добриани -просто детето расте и за моя радост постигаме успехи ,разбира се и повече търпение от моя страна.

n_alex76  вие сте правили екзомно сканиране и са излезли мутации. Това дава някакво завършване на търсенето - защо, какво, къде, как.
Аз чакам резултати. Колко гена сте сканирали? Ние първо 300 , нищо не излезе, сега чакам пълно сканиране, но не знам колко гена са.