Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Обещах да пиша.
Мина консултацията, аз и мъжа ми нямаме такава мутация, която се откри при детето. Това е добре, все пак да се знае. Това е ново, случайно. Симптомите си съвпадат на 100 процента.
Които иска да знае от къде идват проблемите, особено ако са по - тежки, без говор и тн. си заслужава това изследване. Вече при повечето ми познати с такива деца се доказа и при тях.
Успех.

Бео благодаря за споделеното!
извинявам се искрено за коментара, но не мога да се стърпя

Очевидно е, че и без да сте носители на гена , мутацията се е случила. Случилото се  отново е очевидно , че  не подлежи на човешки контрол:
а)  нито нещо може да бъде направено при входните  данни (не сте носители на гена и проблем  не се очаква)
б) нито на изходните резултати  (мутации се случват , това също не подлежи на контрол, случва се поставяне през свършен факт и то е индивид с мутация).

Бих направила аналогия примерно с по-известните отклонения като Даун, Патау, Едуардс т.н. Разбира се в случая с детето на Бео говорим за мутация а не за стандартизиран синдром, но резултатът е идентичен. На входа имаш здрави родители - на изхода мутация с теглещите от там проблеми за поведение сходно с това на РАС.

Ситуацията може да се случи на всеки, както виждаме без да е носител на гените за които говори н_Алекс. При Бео се смятало че детето има аутизъм. Това съвсем ясно "бяга" от  тезата  че причинителя на аутизма ( а може би е по-коректно да се нарича аутистично поведение) се корени в няколко конкретни гена . Приемаме че детето на Бео изпада от групата на аутистите и се причислява на групата деца с определена генетична мутация със  симптоматика на РАС.
Единствено ако бъде доказано че всички с РАс за носители на гените (за които се пише по статиите че "причинявали аутизъм") то само тогава може да бъде доказана генетичната база на аутизъма. И щом има случаи като детето на Бео сигурно има и много други случаи на деца който нямат гените, спрягани за причиняващи аутизъм ,  но същите тези деца имат аутистична симптоматика, причинявана от нещо друго (многофакторност както казахме) .

И така отново стигаме до темата- какво е аутизъм. Очевидно не говорим за единствен генетичен причинител на аутизъм щом както виждаме говорим за ген но и за мутации, входни данни, изходни резултати  Т.е. отново се сблъскваме с въпроса - можем ли да твърдим че аутизма има генна причина или съвсем наопаки  - проблемите със специфични  гени - генерират състояние , което съвпада със стандартите на  аутистично поведение но то да се явява само идентична симптоматика.  т.е. тук отново се явява въпроса  -  дали аутизъм и аутистично поведение е едно и също.

Да така е но, при тази мутация 94 процента имат проблем с говора, 89 с моторика, 63 интелектуални нарушения, 61 аутистичен спектър. И други проблеми, но с по малко проценти.  При него много хора казваха, че не е аутизъм. Той има и антиаутистични черти.  Само бях убедена, че такива проблеми не може без нищо. Разбирам да имаш леки затруднения с учене, да си по затворен и да не търсиш деца, да  - не е генетично. Всичко друго обаче за мен е или генетика или недостик на кислород при раждане или  травма или или , но не е от нищо.


P.S Има и деца със синдром на Даун с аутизъм.

Аз съм ЗА последното изречение на _re_ge. Те и психиатрите, де да знаят. Виждат аутистични симптоми, значи е аутизъм. Казват това, което са учили. При дъщеря ми, понеже са леки симптомите и ги няма типичните, просто я сложи в спектъра, някъде накрая. А от какво са дошли тези симптоми, само Бог знае. За мен всичко е провокирано от СИД. Защото, когато е спокойна, се държи като дете в норма и няма пукнат симптом. Нарочно я провокирам, за да я тествам. Има си разни стереотипи в поведението, но много лесно ѝ ги сменям/залъгвам. Няма истерии, няма драми. Обаче, докато (ако) не изчисти всичко аутистично, тя ще си е в спектъра.

Забелязвам и нещо друго - преди прогрес се засилва СИД. Вече няколко пъти така се шашкам, дали не дава назад и в следващия момент ме смайва с напредъка си.
Сега пак гледа под ъгъл, събира очите, пощипва ни докато се гушкаме, превъзбудена е на моменти. Та съм в очакване "какво ще се случи". Но при нас го има и това, че е при класически хомеопат, в момента приема висока потенция и някои симптоми са нормални, в хода на лечението. Иначе пък има железен сън, по 9-10 часа. И то от доста време.

`
Детето е Даун. Но демонстрира аутистична симптоматика заради дефицити в състоянето си (сензорика, мислене, интелект - конкретно за индивида). Но то е Даун това е първичност на заболяването. Това е основната диагноза. водещата. Ако детето не беше Даун може би нямаше и да е аутист (това няма как да б ъде проверено но е насока на мислене) . Както и има деца Даун, които и близко не стоят до аутистична симтоматика. Има деца с епилепсия демонстриращи аутистична симптоматика. Но те са епилептици. Това е първичното. Нарушения в работата на ЦНС.  

Съчетаност на диагнози ( разрешено по новото МКБ 11, нарича се коморбидност) има само при интелектуалните затруднения и аутизъм. И то е очевидно, че  е възможно защото имаме комбинации. Понеже имаме и РАс с норма и наднормата в интелектуално развитие. Както и деца с ИЗ но без затвореност, самоизолация. Не споменавам другите неща като реч мислене те са си в дефицит при ИЗ така или иначе.


съгласна съм но тук винаги се вихрят спорове около това какво е точно. Едни казват ген, други биохимия, трети ваксини, четвърти ранно боледуване инфекция в бебешка възраст, други - затруднения по време на раждане и т.н
 и т.п . Аз съм фен на многопричинността. Винаги има поне един фактор, често комбинация на няколко,  може да са и неочевидни, да кажем жената да имала тежка токсикоза по време на бременност. това е повече от достатъчно. Детето няма генетичен фундамент,  не е проблем ваксината, нито биохимията. Но детето е имало стрес, поставено е било в неблагоприятни условия, няколко фактора се се насложили и вуала - на финала - Дете с дефицити, сензорна дезинтеграция  и аутистично поведение. Затова си мисля че в скоро време ще говорим за явлението аутистична симтпоматика а не само за  аутизъм.

Много ми стана интересна темата с гените. От няколко дни и ние обмисляме такъв вариант. Аз смятам, че при Аутизма или другите развитийни проблеми има комбинация от поне два фактора.
Ние гени не сме изследвали , но имаше трудно раждане със загуба на кислород, имаше биохимичен проблем, ваксини не мога да кажа дали са оказали влияние , не съм забелязали. Но имаше и вирусна инфекция след , която отключи тикове на 3г .в. При синът ми   е комбинация от няколко състояния -  има Епилепсия с Аутистични прояви. Сега съм в дилема дали да правим генетични. Но клоня на там, тъй като все още има епилептична симптоматика може и да се изясни по-добре картината и да бъде назначена по-точна терапия.

Re - ge , на 100 процента съм съгласна, че истински  аутизъм има само в малка част в децата. Разбира се че проблемите може да са от всичко - алкохол,  лекарства , наркотици,  болести на майката, работа в токсична среда, естествено никой не го отрича. Но това може би се доказва, има изменение на скенер, на кръв и тн. Но ако никой доктор нищо не открива и детето е в тежко състояние, просто си заслужават генетичните изследвания. Само може да помогнат, но не и да навредят.
Аз говоря за моя си случай.

P.S  Моето дете си променя поведението - в един момент прилича на аутист в друг нищо общо.

Здравейте писах тук преди малко повече от месец. Тази седмица взехме становището от Сп@ктър. Диагноза - детски аутизъм F84.0. С детето учим от вкъщи, първи клас е. Следваме учебния материал, пращаме домашните на госпожата. Изумява ме детето се справя с материала! Нямаме пропуски. Все пак обаче пишем по- бавно от другите. Може и да дойде време да не може да смогне детето. Ще минем ТЕлк и се надявам за личен асистент. Продължава опозиционно поведение, на моменти се държи предизвикателно на обществени места. Опитвам се да поставям граници. Ако не направи нещо конкретно му вземам телефона, не му давам компютър. Самостоятелността става по- голяма по мое виждане. Научи се да връзва връзки, прави панделка, това ми доставя радост на мен лично. Къпе се абсолютно сам. Само стоя в банята, това също ме радва. Много приказва не спира, казаха ми от Пловдив да внимаваме с приказките и да правим забележка, трябва да ги учим първо да чака отговор.
Ще трябва да се провежда АВА терапия, терапевтите са много заети в нашия град, чакам да ни потърсят. Иначе четох тук за момчето което бягало към оживена улица. Настръхнах, това ми е най- големия ужас. Не е ставало до сега, но аз все още го държа за ръка. Просто не го пускам. Знам че ще расте и  такава вероятност е възможна. Да не дава Господ. След една година ни викат за нова оценка. Тъжно ми е, че диагнозата е най -тежката. Личния ни лекар каза, че с тази диагноза буквално детето е инвалид. Тя предполага, че малко е подсилена вероятно заради телка.

По мое виждане тази диагноза я поставят на почти всички деца с някакви проблеми в развитието. Не се притеснявайте толкова от нея. Работете, за да напредва  детето. Другото може да се промени.

Благодаря някак ми е приятно като родител да прочета това. На първата среща казаха, че детето има маркери, накрая ми дават становище - детски аутизъм. И аз знам, че е най- тежкото без да съм специалист. От както взех документа съм в депресия. Много е тежко е това за един родител, колкото и клиширано да звучи. Все си казвам вярвам в детето си, но факт е, извън строя сме. Колкото и възможности и потенциал да има детето, етикета е лепнат.

Разбирам колко ви е тежко и че нещата се стекоха бързо в рамките на 2 месеца и всичко все още ви е каша. НО детето ви напредва. Справя се с учебния материал, говори, самообслужва се. С малко повече работа ще оправите и проблемите в поведението.
Какво значи най лошото? Всяко едно психично разстройсто може да е по лошо от това, което е при вас, в зависимост от симптоматиката. Ами родителите на невербални деца, деца, които не могат елементарно да се самообслужат и т.н. още повече, че ви викат за ново обследване след година и е възможно да сложат по лека диагноза. А коментара, че детето е инвалид направо ме вбесява - поне да си премълчи.

Благодаря ви, всичко ми е каша. Така е. Първо да спомена педиатъра не го каза с лошо, тя също смята, че детето има потенциал, а те са сложили възможно най тежката диагноза. За съжаление дори и да искат да ми направят добро, приемам нещата буквално и не мога аз лично да се преборя с това. Май самата аз съм за терапия. Има хора с по - лабилна психика, явно аз съм от тях. Това го разбирам сега, след всичко което се случи. През годините отглеждах детето в  свръхпротективна среда и смятах, че това е правилно. Нещо, което педиатъра смята за мен като грешен подход, че моята хипертревожност е допринесла детето да се затваря. Не ни мисли лошото, тя каза че това е типична черта на българската майка да етревожна и протективна, в следствие на което детето прави бойкот и става хиперактивно. Това са нейни размили, не мои
Прекланям се пред всички родители на невербални деца, такива с тежки дефицити. Пред тях има тежки предизвикателства и вкъщи и на обществени места. Изпадали сме в ситуации, в които съм била упреквана, че детето е невъзпитано, но се старая да не го вземам навътре. Само че  ми се натрупва с времето и се депресирам още повече. Не ми се обяснява на непознати, че детето ми е с диагноза, нямам сили и нерви, все още мога да го хвана и да си тръгнем. Ходим из гората на отдалечени места. Това помага да дишаме спокойно без осъдителни погледи. Когато детето се държи добре и не знаеш в кой момент ще се размаже, разреве или ще седне на пода например или ще обиколи целия магазин. Поне се връща при мен, търси ме. Веднъж се изгуби в един магазин разрева се, намерих го бързо защото викаше мамо изгубих се. Все пак е развил чувство за самосъхранение. Ще ви държа в течение благодаря за всичко.

Охх, напълно разбирам как се чувстваш. Това много прилича на нашият случай. Синът ми беше много хиперактивен като малък , за да мога аз да се справя емоционално предпочитах  да ходим на места, където няма много хора, за да не ни гледат накриво всички. Отраснал е по разходки на Аязмото  докато другите деца си играеха по площадките. Давам си сметка, че съм  отлагала проблема . Че не съм му помагала да се социализира, но до толкова ми стигаха силите и знанията. Трудно е , но ако това ще те успокои с времето хиоерактивността намаля. Поне в нашия случсй е така. Колкото повече разбира детето поведението се подобрява. Аз всъщност късно си дадох сметка, че синът ми не разбираше  голяма част от нещата, които се искаха  от него. Когато започна да му обяснявам по-кратко и ясно значително се подобри хиперактивността.

.

Особено в "Спектър". Психиатър, работещ там, е споделял, че по-добре да сгреши с диагноза аутизъм, отколкото да сгреши и да не я сложи. Това за мен е абсурдно, защото с детето може да се работи прекрасно, знаейки какви са дефицитите и без точна диагноза. Както правим ние вече 4 години. Когато става въпрос за частен център, малко ми намирисва на бизнес.
Нямам лични впечатления, но съм чела коментари на родители на деца със сгрешени диагнози, точно там.

Между другото, който ползва Фейсбук, има доста групи за деца с аутизъм и всякакви проблеми в развитието. Аз членувам в 4 и искам да ви кажа, че там намирам страшно полезна информация (споделен личен опит) и някак си комуникацията е по-бърза.