Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Момичета, има ли тема за подготвяне за първи клас?

Продължавам да си затрупвам поста, защото тук няма движение и няма как да публикувам нещата разделяйки ги в отделни постове за по-голяма читаемост.

Попаднах в Фб на това.
Човекът който публикува е лекар, психиатър
https://www.facebook.com/lybomanolow/posts/pfbid0bri8pH5vsR9Mehf … uB2jo4mfTPfRujxAl
Цитирам
Наскоро поредно семейство дойде за оценка за своето дете с невроразвитийна проблематика (за съжаление сериозна), вече преминало пълен "курс на лечение" за "екранна зависимост" от знаменит "доктор" в "център за приложни невронауки".
🥸 Всичко е в кавички, защото всяко от тези понятия се интерпретира от въпросното лице и неговия център абсолютно свободно и с особена креативност.
💸 Цената на това "лечение" е било от порядъка на 1000 лв/месечно и естествено не е довело до добри резултати. Семейството се е отказало само, разбирайки, че полза от такива "лечения" няма.
👩‍⚕️ "Екранната зависимост" като термин се доближава най-силно до т.нар. "Gaming disorder", което ще бъде въведено в новата диагностична класификационна система МКБ-11. То е състояние, засягащо юноши и млади хора и има ясно дефинирани диагностични критерии. Спада към групата на поведенческите зависимости и се лекува като такава.
❌ Понятия като "екранна зависимост" при малки деца, "екранен аутизъм", "екранна травма" и др. обаче НЕ СЪЩЕСТВУВАТ. Освен ако сам не си ги създадеш.
👶 Известно притеснение относно екраните и тяхното влияние върху развитието на много малките деца действително съществува в научната общност. Има данни, че при малки деца, прекарващи голяма част от деня си пред екран, се отчитат изоставания в усвояването на различни умения (напр. изоставане в говорните умения с няколко МЕСЕЦА спрямо календарната възраст) и в крайни случаи - преходни и бързо обратими наподобяващи аутизъм симптоми. По същността си такава ситуация е форма на неглижиране, а не на болест.
❗️ Затова СЗО препоръчва деца под 2г.в. да не бъдат излагани на екрани, а децата между 2-5г.в. да прекарват не повече от 1 час дневно пред екран. За съвременните претоварени и неподкрепени семейства екраните се превръщат в удобна, но и непълноценна "дигитална бавачка".
‼️ Важно е да се има предвид още, че децата с невроразвитийна проблематика (разстройство от аутистичния спектър, хиперкинетично разстройство и др.) са по-склонни да проявяват интерес и трудно да бъдат отделяни от екрани.
🤥 Имайки предвид всичко това, е признак на спорна професионална етика да вземаш високи суми от уязвими и търсещи помощ семейства, като им обещаваш бърз напредък за сериозни състояния, които не можеш да диагностицираш и които се нуждаят от основана на доказателства терапевтична подркепа. Освен лекуващите "екранна зависимост" "доктори" съществуват и истински лекари, предлагащи скъпоструващи "електростимулации", "имунологични терапии", трансплантации на всевъзможни материи, барокамери и др.
😇 За съжаление, както каза един министър на здравеопазването - "неморално е, но не е незаконно". Това не се случва само в нашата държава. Необходимо е пациентски и професионални организации да се обявят официално против тези практики.
"
Допадна ми този коментар под поста. Когато казвам на някого да ограничи екраните ми е много трудно да обясня, че има деца изложени на екрани 24/7 и на тях нищо не им става. А при деца с развитийнизатруднения при спирането им има положителна тенденция.Но че сто това не означава че те излизат веднага от състоянията си и стават норма.
"Когато терминологията се измисля ad hoc, без връзка с МКБ, DSM или каквото и да е валидирано знание, резултатът е една и съща схема: уязвими родители, които се хващат за „диагноза“, която не съществува, и за „терапия“, която няма как да има ефект. Това не е медицина, а търговия със страх.
A при децата с невроразвитийни затруднения интересът към екраните е следствие от състоянието им, не самостоятелно „разстройство“. Професионалната общност трябва ясно да отграничи науката от шарлатанията, защото иначе вредата за семействата става системна."

_______________________________________________________________________________________________________

Понеже за приятел съм качила в ДОКС книги, които са изключително полезни не само за родители за деца от спектъра, а въобще за деца с развитийни отнклонения , използвам факта,  че линковете са работещи за да ги кача и тук. Всички са на български.

Стенли Грийнспан. На ти с @утизма..Методиката Флоортаийм
https://dox.abv.bg/download?id=c25ead0c00
https://dox.abv.bg/download?id=d7a499039a
https://dox.abv.bg/download?id=e8328c7e36

Мелешкевич и Ерц
"Специ@лните деца"
Части 1 и 2
https://dox.abv.bg/download?id=5b1390a356
https://dox.abv.bg/download?id=86c2b358ab


Лийф и Макейчин
Work @head. Work in Progress
Част 1
Част 2_1 и 2_2
Част 3

https://dox.abv.bg/download?id=fb966e4209
https://dox.abv.bg/download?id=42da324cc6
https://dox.abv.bg/download?id=808b31f84a
https://dox.abv.bg/download?id=36ad4bb276

Сензорн@ дезинтеграция. Кондратиева
https://dox.abv.bg/download?id=b36c96cce4
____________________________________________________________________________________________________________


Понеже никой не пише си дописвам мнението тук

Joana Jordanova
 пишете ми на лични. Прочетох Ви много внимателно и мисля че ако детето няма някакви очевидни за възрастта дефицити (физически, вербални когнитивни), никой няма да обърне внимание на Други, не по - малко притеснителни симптоми - липса на стандартна мотивация, трудно установяване на ръководещ контрол, признаци на диспраксия, особено ако са преплетени с дефицит на внимание в крайна сметка. Тези неща съжаление често вървят в пакет. Защото е сложно да се определи незаинтересоваността на какво се дължи - на липса на невротипина мотивация, на реални затруднения или на истински дефицит на внимание. Ако говорим за Липса на стандартна невротипина мотивация - това е което мен лично ме притеснява, много повече от всякакви вторични сензорни признаци. Темата е сложна за обсъждане в публичното пространство. Просто защото за повечето ползвател аутизма се изразява в признаци, които нямат общо с базата на диагнозата. Докато нетипичната мотивация е една много червена лампа. А има какво да бъде направено според методиката на Приложния поведенчески анализ.

_________________________________________________________________________________________________________________

Ако касае спектър то няма такава тема, защото няма смисъл. Никой няма да пише, както и тук все по-малко пишат хора. Много име по-удобно да пишат анонимно в разни Фб групи. Макар че аз много малко смислени и преди всичко практични постове намирам там. Я понякога хората пишат и откровени глупости.
За това, какво е нужно като подготовка за първи клас много хора могат да се включват тук с мнение, има доста деца в училищна възраст. Аз самата съм поствала какво се.има предвид под детето да има умения готовност за училище, извън чисто когнитивнитеа прагове. Истината е, Че годината, когато училището чука на вратата е последния шанс родителя да направи нещо за детето, без да си мисли че има още време и нещата ще се оправят по някакъв, никому неизвестен начин. Това е времето, когато родителят за последен път има шанс да се активизира защото в първи клас  се оказва лице в лице с резултатите от вземани през годините до тогава решения и извършвани/неизвършвани  постъпки и ако е проявил инертност или е имал забшуждения, то сблъсъка става болезнен за всички и преди всичко за.детето. Разбира се има ситуации, в които тръгването на училище не е възможно, или дори след отлагане детето е добре да се ориентира към ЦСОП... но отново, всичко това изкристализира тази предучилищна година. За да не се случи  в първи клас болезнен сблъсъка с действителността.

_re_ge , аз ще помоля да ме насочиш към конкретна литература, статия или информация от какъвто и да е тип за това как АЗ да реагирам в случаите на автоагресия на сина ми.
Малко информация за него , ако ще ти е от полза -  на 18 год. е , с ДЦП , епилептик, тежко умствено изоставяне.
Лекарите винаги са обръщали внимание на тези му проблеми ,  рядко е споменаван Аутизъм , но  напоследък автоагресията му ни идва в повече , а аз не знам как да реагирам - да игнорирам, да му се скарам, да го спра да се наранява... Кое е най - правилно?
Благодаря предварително.