Оф, само да не убият Лейля 
Майко как ми тупти сърцето
Майко как ми тупти сърцето
- Публикувана: 27 дек. 2023, 23:38 ч.
- Последно мнение: 14 ян. 2024, 20:21 ч.
💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 "Друг човек" и след "Ако обичаш силно" /Тема 31/
Оф, само да не убият Лейля
Майко как ми тупти сърцето
Майко как ми тупти сърцето
Саундтракът е топ.
Тази Лейля е много досадна. Остави човека да избяга.
О не, Кенан се върна.
Лейля:
„Боже. Какво е това? Майчиното сърце... Всички имате тази мания за „майчиното сърце“! Какво е това? Вашите деца могат да правят каквото си искат, а след това, за да ги спасите, всичко е позволено; подкупът е допустим, съучастието в убийството е допустимо, заблуждаващото правосъдие е допустимо... Какво е това? Съжалявам, големи братко, но това е положението. Наистина, вие не знаете какво е любов. Аз го разбрах, ти не го знаеш. Вашата грижа дори не е отглеждането на деца. Вие не ги учите какво е отговорност, вие просто се навъртате около малките си деца, „Той е момче, той ще направи това. Той е момче, ще счупи нещата. Той е момче, ще направи бъркотия. Тогава, когато бъдат хвърлени в живота, некомпетентни, безполезни мъже се тълпят около нас. Това майчинство ли е? Обвинявах големия си брат години наред, но грешах; вината е твоя. Наистина вината е ваша. Трябваше да го хванеш за ухото първия път, когато разбра, и сама да го заведеш в полицията. Но не; скриването, прикриването ти подхожда повече. Ти избра това. Защо? Защото това не е неговият провал, а вашият провал. Вашият обожаван син е объркал всичко. Честно казано, това не е любов. Не, прикриването на всяка негова грешка не е любов. Любовта отглежда съвестни, морални, красиви хора. Това, което имате, е нещо друго; това е нещо егоистично, егоистично, неразбираемо, дори не мога да го назова. Честно казано, ако един ден имам дете, стана майка, било то момче или момиче, много добре знам как ще ги отгледам. Няма да го направя като теб, нито като теб или като г-жа Невин. Аз ще направя точно обратното. Няма да ги съжалявам. Ако паднат някъде, няма да ги вдигна. Ще ги науча как да стават. Ако сгрешат, ще ги науча как да се извиняват. Защото животът е много тежък. Честно казано, този проклет живот е много тежък. А любовта не решава нищо. Така или иначе дори не можем да успеем да обичаме правилно.
„Боже. Какво е това? Майчиното сърце... Всички имате тази мания за „майчиното сърце“! Какво е това? Вашите деца могат да правят каквото си искат, а след това, за да ги спасите, всичко е позволено; подкупът е допустим, съучастието в убийството е допустимо, заблуждаващото правосъдие е допустимо... Какво е това? Съжалявам, големи братко, но това е положението. Наистина, вие не знаете какво е любов. Аз го разбрах, ти не го знаеш. Вашата грижа дори не е отглеждането на деца. Вие не ги учите какво е отговорност, вие просто се навъртате около малките си деца, „Той е момче, той ще направи това. Той е момче, ще счупи нещата. Той е момче, ще направи бъркотия. Тогава, когато бъдат хвърлени в живота, некомпетентни, безполезни мъже се тълпят около нас. Това майчинство ли е? Обвинявах големия си брат години наред, но грешах; вината е твоя. Наистина вината е ваша. Трябваше да го хванеш за ухото първия път, когато разбра, и сама да го заведеш в полицията. Но не; скриването, прикриването ти подхожда повече. Ти избра това. Защо? Защото това не е неговият провал, а вашият провал. Вашият обожаван син е объркал всичко. Честно казано, това не е любов. Не, прикриването на всяка негова грешка не е любов. Любовта отглежда съвестни, морални, красиви хора. Това, което имате, е нещо друго; това е нещо егоистично, егоистично, неразбираемо, дори не мога да го назова. Честно казано, ако един ден имам дете, стана майка, било то момче или момиче, много добре знам как ще ги отгледам. Няма да го направя като теб, нито като теб или като г-жа Невин. Аз ще направя точно обратното. Няма да ги съжалявам. Ако паднат някъде, няма да ги вдигна. Ще ги науча как да стават. Ако сгрешат, ще ги науча как да се извиняват. Защото животът е много тежък. Честно казано, този проклет живот е много тежък. А любовта не решава нищо. Така или иначе дори не можем да успеем да обичаме правилно.
Доан, моля те не прави нищо. Моля те!
Доан си тръгна. Лейла, аз съм Кенан.
Моля те, който и да си, остави оръжието, защото този път трябва да те спра.
Лейла, ние неправилно разбрахме Доан. Аз помислих. Той беше прав. Аз бях несправедлив по отношение на него.
Спри се.
Знаеш ли, тежко е. Помисли само, аз не съм съществувал всъщност. Мен не ме е имало. Просто привидение, като сън. Аз никога не съм съществувал.
Предай се, още не е късно.
Много е късно за всички.
Не е късно. Аз все още те обичам, не исках всичко да свърши така. Остви оръжието. Аз го оставям. Имаш шанс да се излекуваш. Всяка секунда ще съм до теб. Обещавам.
Ти не ме разбираш, изобщо. Когато те целунах не бях аз.
Кенан. Кенан, моля те. Не прави нищо. Моля те, не прави нищо. Спри, Кенан.
Това беше лъжа.
Не беше истина. Аз знам, че ти наистина ме обичаше.
Не знам. Не знам. Може би трябва да се хвърля или да се застрелям.
Не.
Щеше да ме ощастливиш, ако ме беше убила. Нима не ти е любопитно как ще умре, някой, който никога не е съществувал. Може би ти трябва да умра така. Много те обичам.
А ето и това е история за истинската любов.
Доан си тръгна. Лейла, аз съм Кенан.
Моля те, който и да си, остави оръжието, защото този път трябва да те спра.
Лейла, ние неправилно разбрахме Доан. Аз помислих. Той беше прав. Аз бях несправедлив по отношение на него.
Спри се.
Знаеш ли, тежко е. Помисли само, аз не съм съществувал всъщност. Мен не ме е имало. Просто привидение, като сън. Аз никога не съм съществувал.
Предай се, още не е късно.
Много е късно за всички.
Не е късно. Аз все още те обичам, не исках всичко да свърши така. Остви оръжието. Аз го оставям. Имаш шанс да се излекуваш. Всяка секунда ще съм до теб. Обещавам.
Ти не ме разбираш, изобщо. Когато те целунах не бях аз.
Кенан. Кенан, моля те. Не прави нищо. Моля те, не прави нищо. Спри, Кенан.
Това беше лъжа.
Не беше истина. Аз знам, че ти наистина ме обичаше.
Не знам. Не знам. Може би трябва да се хвърля или да се застрелям.
Не.
Щеше да ме ощастливиш, ако ме беше убила. Нима не ти е любопитно как ще умре, някой, който никога не е съществувал. Може би ти трябва да умра така. Много те обичам.
А ето и това е история за истинската любов.