?Въпроси всякакви за СО? 2024

На пълнолетните ни деца си казваме мнението, но не го налагаме, за добро или лошо.
Вече 3 броя пълнолетни имаме, та не говоря без опит.
Това е положението. Вече са възрастни, дори и да не ни се иска.

Бихте ли се обяснявали, ако решите да се отдръпнете от някого и ви пита и иска обяснение?

В миналото, когато някой ме разочарова, никога не съм се въздържала и съм си казвала, но реално осъзнавам, че целта е не открит диалог, защото така или иначе вече съм си извадила изводите, ами по- скоро да натякна как е постъпил някой, което не е готино.

Сега бяхме в няколко подред ситуации с човек, който се представи в кофти светлина и според мен не се държа добре с мен (става дума за приятелски, а не интимни отношения) и сега за мен нещата не са същите, а той си подпитва. И си мисля - не е ли по- добре хората просто да се отдалечават и да си мятат тъпи извинения, бвз да си развалят грандиозно отношенията?
Как мислите

Винаги казвам. Случват се и недоразумения, а понякога човек просто има нужда от яснота. Ако видя, че целта е да ме оборват или да се опитват да върнат нещата (ако съм скъсала с някого), тогава вече режа категорично и без повече обяснения.

Много отдавна съм престанала да се обяснявам.
Напълно безполезно губене на време.

Мисля, вече мога да преценявам нещата и често не се хабя в излишни обяснения....
Особено, ако става въпрос за ситуации, т.е. не е една, вероятно не са и две...

Личното ми мнение: все едно е дали е навършило 18 наскоро или това е станало по-отдавна. Щом е пълнолетно, има правото да ходи където поиска и с когото поиска. Мога да му кажа какво ме притеснява в плана му и да го предупредя да внимава, ако е възможно, но да не го пусна... ми звучи като приказката за оная принцеса, дето я държали заключена в кула.

За мен тук има някакво неодобрение и недоверие към приятелската група на детето, ама и там няма как да се намесим. Представяте ли си друг да ви избира на вас приятелките? Същата работа е и с детето - то е пълнолетно пък дори да е такова от една минута! Можем да му кажем какво ни притеснява, но времето за забрани е вече минало.

Никога не се обяснявам. От много млада съм така, та явно ми е вродено. Не изпитвам нужда да натяквам, да обяснявам очевадното, хората много добре знаят къде са се осрали без извинение.

Винаги обаче се отдръпвам, често и прекратявам комуникацията напълно, когато се налага и блокирам.

Има някои ситуации, в които съм 100% сигурна, че бих откачила и нищо няма да може да ме успокои. Та не се заричам нищо. Дано не ми идват до главата. Като цяло не се меся на големи деца, но си знам  някои от изключенията, при които ще изслушат прогнозите ми за ужасии.

Вече не се обяснявам. Няма смисъл. Който има капацитет, ще разбере сам. Който не, да си живее в заблуждение. Никой на никого нищо не дължи, освен на децата си.

Да не сте гаджета да се обяснявате? Не, че и на гаджета дължа обяснения, де. Ако някой ми търси обяснения това бих казала. С някои хора е трудно да не се скараш и просто да се отдалечиш, но иначе си заета  и толкова, да се сещат, че не ти се вижда с тях. Обяснявам само на хора, на които държа, че са ме засегнали и с какво, но това е много рядко.

Аз преди съм искала разговор за изясняване. Особено ако отношенията са били супер и изведнъж човека се чупи. Имам една такава бивша приятелка бяхме като дупе и гащи, ама в един момент осъзнах, че влагам много повече аз - инициирах срещи, все където и когато тя искаше, само аз я търсех, обикновено искаше да излизаме само ако няма с друг. Понякога ми се иска да й пиша, да я видя как е, че съм виждала как качва разни сторита демек е тъжна, ама се сещам, че и аз съм имала много тежки моменти, ами не се е сещала за мен. Спрях да влагам повече отколкото другия независимо в какви отношения. Казвала съм го много пъти, един човек иска ли да е до теб -ще бъде. Без да е нужно да правиш жестоки жертви и да се ‘бориш’за място в живота му.
Ето например с една друга приятелка, каза ми нещо и ми докривя, казах й, че ми е станало обидно и обсъдихме проблема, всичко е точно още същия ден. Със сигурност и аз не съм безгрешна, може да съм обидила някого, ама ако човек те цени ще седне да обсъди какъв е бил проблема - ако е неразрешим, разбирам да се разделят пътищата. Но много пъти един вижда нещата по един начин, другия по различен и става едно разминаване, колко отношения са скапвани така. Друга приятелка(работим на едно място), имаше проблеми с началството за простотии, изведнъж спря да иска да се виждаме. Питам я защо и тя си е помислила, че аз не искам, за да си нямам проблеми и аз. Глупости, просто съм била извън града, при приятеля ми. Ами ако не бях сядала да говоря с тях двете, а те са ми 2 от 3 най-близки хора след приятеля ми, щях и тях да загубя. Просто се ценим.

Ако някой ти е бил близък,  просто да изчезнеш изглежда супер неуважение и поставя под съмнение приятелството до момента.  Винаги можеш да кажеш две думи какво не ти отърва и колко непоправимо е.
А понякога хората поради лични съображения се отдръпват , без да има проблем в другия,  но той няма как да знае и си остава с куп хипотези къде е сбъркал.
При кардинални разминавания се губи желание за контакт и съвсем естествено се разреждат срещите. Там обяснения са излишни.

Аз съм откровен човек и си казвам нещата принципно. Мнението ми Кетч, ако пита, кажи си му.
Има хора не се усещат какви ги вършат и тъпото е, че се налага обяснение.
Аз така бих обяснила, че може и да съжали за въпроса и да му стане гадно.

Не бих се обяснявала. Щом някой няма капацитет да разбере, че е постъпил зле или пък в неговите очи постъпката не е проблемна, то няма смисъл от никакви обяснения. Колкото пъти съм обяснявала какво, според мен не е редно в отношенията, толкова пъти отсрещната страна се опитва да ми обясни колко не съм права. Добре, не съм, но за мен в този тип приятелски отношения има нещо нередно и в този вид не ги приемам. Имала съм реални случки, обяснявала съм се, никаква полза от това.

Но в семейни отношения, както и родител-дете, мисля че нещата следва да се изговарят.

Зависи колко държиш на човека и дали искаш да запазиш някакви отношения в бъдеще!
Ако да- казваш си какво ти тежи
Ако не -режеш, не е нужно да се обясняваш. Ако искаш по-бързо преустановяване- директно си го заявяваш