?Въпроси всякакви за СО? 2024

Манипулатор е бил.
Аз също имах роднина с подобно поведение. Дядо ми.
Разкрещя се, защото леко съм намокрила тоалетната хартия. Зверско крещене и обиди. На което аз не си мълчах. Милия, не очакваш отпор от 12 годишно.
Та завърши, че нямало да ми проговори и не ме познавал. Аз му теглих едно яко конско и му казах , че не ми дреме, че не ми говори. И че е с психични отклонения да се държи за една тоалетна хартия по този начин.
Не той, аз няма да му говоря. И че тия номера на баба ми и майка ми може да са минавали и да му играят по свирката, при мен не минават.
След три месеца мълчание от моя страна се разрева и ми се извини.
И не посмя никога да ми прилага такива техники.

Като се замисли човек, целият семеен и социален живот е едно насилие, издевателство, потъпкване на човешките права, защото постоянно трябва да се съобразяваш с друг/и.
Има лесно, може да се избегне 😀

Така, така.
Но има и приемливи, и допустими, даже задължителни компромиси. И такива, които, ако допуснеш, ти хвърчи главата.
Та.
И в компромисите си трябва подбор.

Приемливи, допустими и задължителни? За кого?

Аз така го разбирам:
Приемлив компросмис = Йорданка много се дразни, че е туткав и като тръгнат да излизат нанякъде почти всеки път виси обута в коридора да го чака. Дразнещо - да. Въздишки и "Айде, бе Петре, какво направи пак". Но не е фатално. След време Йорданка си слага пейка в коридора и има мини библиотечка до ключовете с книжки за прелистване докато Петър се оправи.

Допустим компромис = Йорданка обича да прави стриктен бюджет и тъй като доходите им не са супер високи, а средни, има значение кой колко харчи и за какво, не става всеки съвсем да се отпусне - накратко фонд "И аз съм човек" е малко свитичък. Петър си купува нова кола (от тия дето са нови от около 8-10 г) без да го обсъдят = недопустим компромис. Петър си поръчва поредния ремък за въдицата/камък за колекцията/специални тръбички за колелото = допустим компромис.

Задължителен компромис = Йорданка и Петър са си разделили домашните задължения горе долу по равно, защото и двамата работят - той простира, прибира дрехи, изхвърля боклука, пазарува, мие прозорци и извежда кучето, а тя мие чинии, готви, минава с мопа, чисти баните и бърше прах. Петър се тръшва болен от грип и като всеки мъж с 36.9 градуса температура вече обмисля на кого да завещае въдиците. Йорданка подхваща прането, прави нещо набързо за ядене и смъква кучето без да играят 2 ч в снега с топката, а Петър си почива = задължителен компромис.

Абсолютно недопустим компромис = Йорданка да се откаже да има деца, защото Петър не иска, а тя иска. Петър да се откаже от хубава работа с добра перспектива, защото Йорданка е ревнива и иска той да е ХО. Петър да забута Йорданка да живеят с майка му в двустайка, защото един ден ще я наследи и мама така каза. Йорданка да изисква Петър да не говори никога повече с родителите си, защото по празниците намекнали, че е въз пълничка и не помни ли той каква нежна снаха бил довел предния път. Петър да удари Йорданка с въдица, защото пилето е жилаво. И тн.

Е, как за кого. За всеки според персоната му.
Ако на някого му е кеф да му ходят по главата, да го хокат и изнудват, това си е негов избор.
За мен ще е проблем, за други е нормално. Пак е баланс на компромиси и граници.

Ако Чичиният мъж се откаже да има деца, защото Чичи  не иска, а той иска - това пак недопустим компромис ли е?

Чичиният мъж няма да ражда, Дренка, така че няма думата. Той вече освен това има едно дете, така че няма как да се откаже от деца.

Тя е родила дете - той има едно.

Впрочем специално за децата, нещата са много по-сложни. То не е да "искаш" да "имаш" дете, а да искаш да се грижиш за дете и да отгледаш едно щастливо и наиграно човече, което да се превърне в разумен, образован и човечен възрастен. И не само да искаш, а да си готов да се бориш за това и да даваш от себе си максимума за въпросното същество. Децата не са като хубаво кресло или екзотична ваза да държиш да имаш 2 броя, защото си ходят добре двете. Ако той не полага грижи за първото, то тогава няма право да изисква с два крака и две ръце второ, за което отново да се грижи Чичи, поемайки всичко отново на раменете си.

Аз съм на мнение, че повечето жени (с изключение на тези, които особено силно не са привърженици на пълна къща) биха родили 2 деца на мъж, който ги подкрепя, помага солидно и е на линия сиреч, когато са спокойни, че няма да падне всичко връз тях. Когато искрено искаш нещо от друг, то ти плащаш цената или си готов да дадеш обратно. Няма как да искаш жена ти да ражда като невидяла, но и да не осигуриш условия за това.

Да добавим, че Йорданка с 36,9 ще бачка, а Пешо, ще се гърчи как умирал

Ох, в една друга тема потребителка сподели как говорещия и папагал имитирал мъжа и  като е бил болен и мрънкал.
Буквално му се подигравал.
Човека май спрял да мрънка.

Вие като им родите деца на мъжете, после им ги прехвърляте като имущество ли, не разбирам?

Дренка, какво се опитваш да кажеш? Жената и мъжът имат едно общо дете. Жената не иска други, нейно право.

Защо на него да МУ раждам? Раждам на нас като семейство. Защото и двамата искаме дете.
Ако аз НЕ искам да имам второ, а той ДЪРЖИ да родя пак, тогава вече има елемент на "му раждам", но този елемент би изчезнал, ако се държи адекватно и полага усилия както за първото, така и за второто. Защото ясно, че веднъж направено, детето ще си го обичам и ще си е наше, не на него или на мен.
Как да му прехвърля детето като имущество? Детето, заченато в здраво семейство, се гледа и от двамата. Когато само единия го гледа, нещо не е наред. Обикновено това се оказва майката.

По темата само да споделя, че една мъдра баба преди години ми каза нещо, което е много вярно. " В едно семейство, ако няма второ дете, или жената е болна, или има проблем между съпрузите". Чичи си вижда проблемите. Дано не  поддаде да забременява пак!

Той продължава да се дразни, защото няма тема, която не си сефтосала с твоя бивш.

А Мая не е мрънкала, защото дори не беше наясно с какъв човек се е събрала и си живееше в измислена розова реалност.

Не ми скачайте, но най- полезният ход на Чичи е да мине на някакви мерки, да го баламосва, че ей сега ще правят дете, после може да пробват малко и да не стане. И ще се изнижат 3-4г., докато си стъпи на краката и може да взима по- кардинални решения.