Работа, CV-та, HR-и, съвети - 90

Това казвам няколко пъти - няма значение начинът на освобождаване за да възстановиш плащане по вече започнала и прекъснала схема в рамките на този срок. Който не вярва, да си направи консултация или пък да не се възползва. Никого не карам да прави нещо, казвам за моя опит, ако на някой му е от полза.

ПС: Няма нищо общо със схемите, които правят за назначаване в нова фирма и съкращаване в изпитателнния срок за отиване на борсата на пълно обезщетение.

Само да не се подведе някой с това възстановяване на обезщетение... Възстановяват се само оставащите до първоначално отпуснатите месеци.
Т.е отпускат ти го януари за 12 м. Март почваш работа - прекъсваш обезщетението. Работиш до октомври, напускаш и отиваш пак на борсата. Ще получиш обезщетение само до декември, до когато е било първоначалното.

Не, не е така. Продължаваш, от където си прекъснал.  Ама, както казах, консултиране в НОИ ще помогне.

(чл. 54д, ал. 3 КСО)
Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява трудова дейност – основание за задължително осигуряване по чл. 4 или трудова дейност по законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяване период

оставащия период, а не оставащите брой месеци....

Да ви питам за мнение. Аз съм още на осмисляне на ситуацията.
Писах няколко пъти за проблеми с главния ни счетоводител. Тази седмица ескалираха дотам да дойде при нас и директно да ни нарече некадърни и да каже, че ще търси нови хора вместо нас. Причината - след месеци, ако не и години с дву- и трицифрено ДДС за внасяне фирмата се оказа с 5цифрено ДДС за внасяне. Сега собственикът е бесен, нашият вожд го отнася и се мъчи да пренесе върху нас отговорността.
На уше цялата администрация е недоволна от него, имаше доста разговори, бележки, забележки, които той демонстративно прекъсва и си иска неговото, което понякога е удобно и полезно, но и доста пъти е просто демонстрация как той е по-високо във йерархията и сме длъжни да слушкаме и изпълняваме точно както е наредил, защото нямаме капацитета да разберем перспективата му. При такава чуваемост всички приехме стратегия да си мълчим и да вършим работата, доколкото ни позволява работното време, освен ако не ни настъпи здраво.. Е, той настъпи колежка от логистика, пак с епитети на тема компетентност и кой ще си ходи от фирмата и жената вдигна офиса на балон, после чак ми звъня вечерта да се извинява, че съм я видяла в такава светлина. Вождът се кротна малко.
Сега обаче е в яка издънка, яко под пара и явно е ред и на нас.
Дилемата ми е дали да продължа със стратегията на мишка, или да говоря със собственика. Нямам особени документални доказателства, че вождът не работи, той за всичко може да каже, че трябва да го свършим ние, а реално ние нямаме физическото време, нямаме и нужния опит и познания, имаме много и разнообразни други задачи.
Честно казано, започвам да се колебая дали е достатъчно добро решение да чакам да си купим жилището и да забременея, за да се откъсна от фирмата. От друга страна, срещу вожда си има роптаене, а собственикът сондира мнения при такива изстъпления. Просто не съм сигурна доколко хората (освен гореспоменатата колежка и тази от моя отдел) ще са склонни да споделят в детайли проблемите си с този човек, дотам или да заработи като пълноправен член на екипа, или просто да се разкара. Собственикът сондира мнения, но не обича да го занимават. Средно ниво между него и вожда, към което да се обърна, няма.
Какво бихте направили?

Аз не бих злословила срещу някого, но това съм аз. Против съм интригите. Ако ме питат, казвам да си говорят с този, за който се интересуват. Ако трябва все пак да кажа нещо, гледам да е неутрално.

Само не разбрах какъв е проблемът с ДДСто? Нали сте направили приходи, от които 20% е ДДС, при това е косвен данък, т.е. вземате си го от клиентите.

Проблемът е, че се цели малко ДДС и целта този месец не е постигната, въпреки че имаме достатъчно документи,които вождът каза, че ще обработи сам, а не го направи. Също не смятам, че е злословене да споделя как някой ме плаши да ме уволни, защото не си върша работата. Нямам проблем да говоря със собственика и в присъствието на вожда, всъщност обмислям точно това да направя.

Нарциса, аз също бих те посъветвала да не топиш шефа пред собственика. Най-вероятно той също си има свои наблюдения и най-често некадърността се вижда и без някой да му отваря очите. Ако ситуацията е такава, че смяна на работата не стои на дневен ред, аз бих те посъветвала да си траеш, да не обръщаш внимание на случващото се с шефа и да се погрижиш за личните ти приоритети.

Аз от опит ще ти кажа, че не се забременява толкова лесно. Особено като си напрегната в работа и мисълта ти е: “Как да забременея, за да се махна от тази среда?”.
Аз така почти 3 години изкарах в нерви на предната си работа, защото: “Ей сега мога да забременея и ще се махна поне за 2 години.” Да, ама съдбата си прави шегички и не става, както си го мислим. А и стреса на работното място много влияе. Поне на мен. Всеки ден бях кълбо от нерви и това не влияеше добре и на мъжа ми.
Нещата се получиха след смяната. Работата ми е по-платена, по-спокойна, по-малко. Като не се чувствам добре, мога да си остана да работя вкъщи. Сега тези месеци са ни слаби и си тръгвам и по-рано от работа, та успявам и да си почина. Не съм взимала болничен за сега. В старата работа със сигурност щях да взимам някой и друг болничен, защото не можех да търпя мениджърката ми.
То тук въпроса по-скоро е готова ли си на тази крачка с мъжа до теб, а не това да ти е временен спасителен пояс от тази среда.
С жилището работата е подобна - на късмет е да намерите добро съотношение цена/качество.

Аз пък съм пример за забременяване от първия опит. Във фирмата след това стана доста натоварено и бях много щастлива, че така се стекоха обстоятелствата, че по това време бях майчинство.
Сега вече е доста по-спокойно, обаче заплатата ми не я изравниха с тези на другите и май няма и такива изгледи. Не съм за парите, но се чудя как е по другите фирми (частни/държавни). Моята е държавна работа, лека е и в момента с малко дете ми е идеално, но въпреки това ми стана интересно каква е практиката.

То много жени забременяват от първия път, от половин път сигурно. Исках да кажа, че когато това ти стане цел, за да се махнеш временно от работата си, не винаги се получава. На мен стреса ми влияеше и просто не ставаше и не ставаше. Аз приемам лично нещата на работното място и ги прехвърлям и вкъщи. Знам, че не е правилно, но ще работя върху това.

И аз така с работата, знам,че не трябва, но първосигналната ми реакция е, че това е (и) моя отговорност и го мисля.
Иначе не ми е самоцел или фиксация забременяване. Планове просто, изговорихме ги и ги вкарвам като фактор в ситуацията за и против стисването на зъби и чакане няколко месеца. Ако бях сама и без планове като при предишната смяна на работа, сигурно щях да съм на ново място вече.

И на мен не ми е било фикс идея, но не се и чувствах добре, че не се получава.
По принцип при такива планове, най-правилният съвет е да изчакаш със смяната. Но пък не се знае и колко дълго ще бъде това чакане. Просто споделям, че при мен отне 3 години.

Нарци, Гарван на гарван око не вади. Няма смисъл. Само ще си навредиш.
Под стрес трудно се забременява.

По втория въпрос - смятам, че трябва да има някаква индексация в унисон с икономическата обстановка, но не и изравняване. Все пак другите са работили и бъхтали, евентуално дърпали нагоре, трупайки опит, докато ти си си гледала детето.

Може да поискаш с доклад от директора ти да се опише, че си отсъствала и да се изравни. Заплащането трябва да съответства на работата, която вършиш, а не че си изпуснала 2 години, или пък нов служител. Иначе многото соц - като клас прослужено време