Работа, CV-та, HR-и, съвети - 90

  • 44 193
  • 837
  •   1
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 3 843
О, за политически теми е много деликатно също да се коментира. Ние се знаем с повечето, че сме на едно мнение, но една колежка не мислеше като нас и се е стигало чак до караници, разприятели ни всичките барабар с шефа от всякакви социални мрежи, вкл. Linked in. Та си научихме урока, че в нейно присъствие политиката е тема табу. Като цяло между не толкова добри познати и колеги май по-добре такава да си остане.

# 76
  • Мнения: 41 494
И да я попитат веднъж, колко пъти ще я питат после? При запознанства е нормално да се пита за семейството - омъжена, деца, къде учат. като каже, че не е омъжена и няма какво да я питат повече?
Нещо не разбираш.
Ще обясня.
На тази работа са ме питали в началото деца имам ли и имам ли мъж. Просто разговора се въртеше около това. Отговорих, че не съм омъжена и нямам деца. Приключи се с въпросите. Знам че хората са любопитни, нормално е.
Но не бих приела за нормално същите персони да продължат да ме питат защо още нямам деца.
Схвана ли сега разликата? И кое вече наричам навлизане в личното пространство.

# 77
  • Мнения: 129
О, за политически теми е много деликатно също да се коментира. Ние се знаем с повечето, че сме на едно мнение, но една колежка не мислеше като нас и се е стигало чак до караници, разприятели ни всичките барабар с шефа от всякакви социални мрежи, вкл. Linked in. Та си научихме урока, че в нейно присъствие политиката е тема табу. Като цяло между не толкова добри познати и колеги май по-добре такава да си остане.
Разговорите за политика са опасна работа. Политиката разделя семейства, камо ли колеги.
Но разговорите са личния живот на работното място са повод също за проблеми, както се видя от предишни постове. Преди време, на едно от предишните ми работни места, буквално криех всичко лично. Нищо не постигнах. Нито за себе си, нито по отношение взаимоотношенията с колегите. Взех си поуки и впоследствие съм споделяла лична информация. Но никога не съм имала приятели/приятелки в работата си. На много по-късен етап, разбрах че каквото и да говориш или да криеш, винаги ще се намери повод да се коментира личния живот. Не само мой, а и на колегите. Избрах друго поведение в това отношение: започнах да говоря небивалици, неща, които не са истина, но си личи, че не са истина. Майтапех се с колегите и беше весело. Имам философия: каквото и да кажеш, всеки ще чуе и запомни това, което иска, а не това, което си решил да споделиш. Истината си я знам само аз. Останалото е интерпретация. Зависи от капацитета на слушащия. Така, хем оставам в колектива, хем не ме мъчат с разпити.

# 78
  • Мнения: 25 031
Всеки си гледа от неговата камбанария. Както някой се учудва че може да има такива невъзпитани и несъобразителни хора, аз пък се учудвам че има някой дето не се е сблъсквал с такива. Завиждам искрено, но пак се учудвам.
Аз съм перде и трудно може да ме засегне някой, та при мен не е това и със сигурност не е от засягане на чувствителна тема или от сорта. Отговарям с общи приказки, на малко по-натъпателен въпрос гледам пак нещо общо или да го обърна на шега и да отмина. Хора, тези неща вършат работа само ако насреща си имаш някой дето ще се усети и ще спре. Неслучайно сравних с пенсионираните клюкарки пред блока - пробвайте се при тях така и вижте колко разбиране и такт ще проявят Grinning Същото е.
Иначе съм човек който с всекиго може да се намери на приказка, не си представяйте темерут дето подскача ако някой каже Добър ден. Но и липса на граници просто не е ОК.
По някаква причина, обикновено хората са склонни да ми се доверяват и да споделят с мен доста бързо.
Има и едно друго нещо, което също не всеки осъзнава. Когато споделяш или "изповядваш" лични неща с някого, това малко създава едно такова чувство за свързаност, да не го наричам близост. Ако някой ми сподели твърде много просто защото си е такъв приказлив, от моя страна чувството е че тази близост е натрапена, щото аз пък не съм искала да чуя чак толкова подробности нали. Това всъщност се пренебрегва по-често и от нетактичното разпитване, а е не по-малко натоварващо.
В работна обстановка тези неща са в голяма степен излишни и не е лошо да се имат предвид. Естествено че човек създава и там приятелства, но се съмнявам всичките да са чак толкова близки.

# 79
  • Мнения: 169
Понеже от темата научих, че възгледите ми за границите на работното място показват, че съм темерут да си кажа и аз мнението 😀
Аз знам, че възпитаните хора са наясно, че има граници. За мен е тежък непрофесионализъм колеги да ме питат за личния ми живот, но да не ме попитат, какво ми е образованието и какъв ми е професионалния път. Ако действително целта на тези въпроси е да се опознаем като хора, това пак не е оправдание. За такава цел можеш да попиташ човека,  какви са хобитата му, къде обича да пътува, каква литература чете и тн. Това ти дава информация за човека като личност.

# 80
  • Мнения: 2 794
Аааа, за четенето на литература мен колежка ме отряза, че това не е толкова важно, за да го коментираме. Човек влезе ли в офис трябва да е наясно, че все някъде ще настъпи мина в туй минно поле.

# 81
  • София
  • Мнения: 2 214
Всичко е въпрос на възприятия - и аз нямам деца, но честно казано, никога не ме е вълнувало какво мислят колегите ми по въпроса. Както мен не ме интересува дали и колко деца имат колегите ми - като споделят, слушам от любезност, пак от любезност задавам и по някой въпрос как са децата, как беше ваканцията. Изобщо не ме вълнува детето на колежката махнало ли е памперса или дали тийнейджъра на колегата има акне. Но с тези хора общувам всеки ден, с тях прекарвам повече време отколкото с майка ми и баща ми и въпреки, че не сме кой знае колко близки извън работа, все пак е нормално да си разменяте по няколко думи на ден. Бих питала нов колега за образованието и предишния му опит когато се запознаем, но тези детайли обикновено се изясняват в рамките на първия час от запознанството ви, няма да го дъвчете всяка седмица. Някъде видях мнение, че потребителка си измисляла неща, които не са истина - това ми се струва в пъти по-затормозяващо от това да отговориш неутрално. А за хората, които споделят прекалено и тези, на които споделят не искат да знаят тази информация - не виждам какъв е проблемът  да кажеш в такъв момент, че имаш работа, не можеш да изслушаш колегата сега или, ако човек е по-директнен - да си каже, че тези неща не го вълнуват. Аз в прав текст съм казвала на колеги, че не ме интересува това, което имат да ми кажат, когато става въпрос за клюки или интриги и се приклюючва разговорът. Не ме вълнува какво ще си помисли колегата или колежката, когото съм отрязала, нежелаейки да го слушам. Ако ми е толкова близък, ще знае, че не съм човекът, с когото да плете интриги.

# 82
  • София
  • Мнения: 22 832
Тук преди време не се ли обясняваше, че не си казвате на колегите от какво сте болни - грип, вирус, ковид, крак, сега се получава точно това, което е описала едната потребителка - бърка ви в джигера, че някой е дръзнал да ви покаже, че нещо не е ваша работа и тънкажно и нетолкова бива заклеймяван като темерут не знам си какъв.

Аз пък как никога не питам хората дали са женени и имат деца, а плямпам доста и лесно намирам общ език. Явно въпрос на манталитет.
Една искаше да си купува малък апартамент ама съветничките се намесиха, че скоро щяла да има деца (тя е на 40+, сама, без мъж) и трябва да помисли за децата къде ще спят. Редовно се казва на всяка - ти като проимаш деца. Ми тя може да е лесбийка или да не иска деца...

Вадите някви примери 1:10 и изнасилени аналогии за къде ходи на почивка, но в повечето случаи хората са просто любопитни, без да могат или искат реално да помогнат. А любопитството е маркер за природна простотия.

# 83
  • Мнения: 501
Няма против да говоря на лични теми с колеги, но хората трябва да ми допадат. Неприятни лица, озлобени интриганти - не.

За първи път попадам на нова работа където ме гледат като полезно изкопаемо и чужд. Никой не пита как си, нито търси контакт с теб. Адски странни и тесногръди.

# 84
  • Мнения: 2 765
Преди кариерния консултант ти трябва психолог. Според мен се глезиш и капризничиш. Приятни, неприятни, злобни, глупави колеги - дишай дълбоко и не им обръщай внимание. Там си да изкарваш пари и да трупаш опит и трудов стаж. Социален живот си намери навън.
С най-добро чувство ти го казвам, не се заяждам и не искам да те обидя или нараня. Успех.

# 85
  • Мнения: 501
Преди кариерния консултант ти трябва психолог. Според мен се глезиш и капризничиш. Приятни, неприятни, злобни, глупави колеги - дишай дълбоко и не им обръщай внимание. Там си да изкарваш пари и да трупаш опит и трудов стаж. Социален живот си намери навън.
С най-добро чувство ти го казвам, не се заяждам и не искам да те обидя или нараня. Успех.

Не е така. Това са 9 часа всеки ден. Има редица изследвания които показват връзката между добрите отношения на работното място и резултатите. Кой в щастлив в негативна среда и мълчание ?

# 86
  • Мнения: 10 135
Колко места си сменила и за какъв период? Някъде чувствала ли си се добре? Общувала ли си нормално с колегите си? Имаш ли приятели сред по-старите ти колеги?

# 87
  • Мнения: 7 838
Трябва ти по-широк диапазон от търпение към различни образи. На моето работно място има уникални образи. Някои ми харесват като хора, други - никак. Нооо това е работно място. Т.е аз си следя работните ангажименти. Останалото е бонус - колегите може да са ми супер симпатични и да си говоря с кеф с тях, а може и хич да не общуваме - въпрос на късмет. По-приятно е на работа, ако се разбирате и имате приятелски отношения, но дори да няма такива, ако самата работа те удовлетворява като място, заплата и условия, просто приемаш, че няма да си част от тайфата и толкова. В крайна сметка работата е работа, колкото и часове да се бачка. Тя е за пари и сигурност. Животът, приятелите, хобитата, любовта и тн - те трябва да не са свързани с нея.

# 88
  • Мнения: 36 270
Съмбади12, тук ти пишем съвсем добронамерено. Явно е, че имаш личностен/и проблем/и, помисли за това и работи върху отстраняването им.
Когато те питат нещо са интриганти и клюкари, когато не те - "адски странни и тесногръди". Ти самата не си наясно какво искаш. Всички да ти допадат на работното място, няма как да стане. С едни може да сте по-близки, с други - само служебно. Приспособяваш се към обстановката или отпадаш. Това е!

# 89
  • Мнения: 10 135
Ако искаш тук да ти помогнем, трябва да споделиш повече информация. Аз зададох някои въпроси, но ти ги подмина. Спокойно, форума е анонимен и дори да се срещна с теб някога, няма да те позная. Другата ти опция е 190 лв на час.

Общи условия

Активация на акаунт