Работа, CV-та, HR-и, съвети - 90

За мен е най-добре да се избягват аутсорсинг компаниите независимо колко са големи. Най-много за някой току-що завършил и то е до време.

Много от хората мислят, че аутсорсинг е само някакъв вид кол център и съпорт. Всъщност има много други изнесени услуги, които далеч не са говорене по телефон с клиенти по 8 часа на ден. Но зависи какво търси човек и с какво му се занимава.

В големи български фирми заплатите не са нещо уау. Имам приятелка на мениджърска позиция в голяма известна бг фирма (холдинг) и взима заплата, която е много далече от мениджърска в чужда фирма. Работи извънредно, постоянно, преди да я повишат, след като я повишиха, работи ваканции, вечери, без служебния лаптоп не тръгва никъде. И съответно това не й се е заплатило допълнително никога, отговорности много, а излиза, че работи за едното име и тиквен медал.

Защо мислите така?

Повечето аутсорсинг фирми в България се рекламират само и единствено с това, че са евтини. Съответно гледат да дават възможно най-ниските заплати и да спестяват от обезщетения и т.н. Правят се номера с регистриране на отделна фирма за всеки проект по който се работи, за да могат да я закрият и да не плащат обезщетения и т.н. Като цяло стратегията им е за пробутване на възможно най-голям екип от възможно най-ниско квалифицирани хора за да си максимизират комисионната.
До преди Ковид една организация на ИТ фирмите в България - БАСКОМ, където действащи са почти само аутсорски редовно биеше тъпана как заплатите били станали "опасно високи" и сектора щял да се срине всеки момент, ако продуктовите фирми продължели да ги вдигат. И плачеха как не можели да се конкурират с това. Обясняваха как стандарта в България вече изпреварвал този в Англия и Германия и т.н.

Икономически няма как да предлагаш хубави условия и да поддържаш добър екип, ако основната ти стратегия е да си най-евтиният.

Не знам защото тука са решили толкова хора, че аутсорсинга са основно големи чужди фирми. Не е така. В ИТ сектора са масово или български, или еврейски и въртят еднакви номера. От няколко години има даже и индийски и украински аутсорски в България.

Софт рейн, уточни какво имаш предвид.
Аз пък мисля, че човек не трябва да си поставя бариери и да мисли черно-бяло. Бих обмислила всяка една възможност, с нейните плюсове и минуси.
Разбира се, зависи от професия, условия по договор, заплащане, естество на работа. Зависи (тук има и известна доза късмет) на какъв екип ще попаднеш. Но да се зачеркват цели компании, според мен е прекалено крайно.
Например, ако човек е специалист в отдел ЧР, какво значение би имало за този човек дали това е аутсорсинг компания или не?
Аз бих казала, че трябва да се избягват некоректните работодатели, всичко друго са предразсъдъци.

В аутсорските хич не се работи малко, да не говорим за нивото на микромениджинг. Постоянно се трупа работа и нови отговорности, а екипите не са големи, за да я поемат. Като сложим и текучеството, защото по-младите като не им изнася, си тръгват след 2-3 месеца, става мазало. Няма никаква сигурност, че утре тази работа няма да я прехвърлят на индийците и да накарат екипа да ги обучава. Има някаква изкуствена йерархия, която дава усещането за развитие, но такова всъщност няма.

Рейн, не целя да споря. В някои фирми е мелачка, без да са аутсорсинг. Ходи поработи в някой телеком, дори да не с в клон, а в централен офис. По-зле е от кол център в класическия му вид.

Не знам какво имаш предвид под “младите напускат”, аз също се имам за млада все още, не знам дали това да имаш позиция и да не търпиш експлоатация е лошо, май не е. И няма значение дали си стар, или си млад.

Никой насила не може да те накара да работиш извънредно без заплащане. Ако го правиш, защото си несигурен, мекушав, самотен вкъщи или друга причина, това не е проблем на фирмата. Моята приятелка се е хванала на това хоро и друго не знае.

Това, че някой очаква от теб да вършиш двойна работа, да оставаш извънредно, особено като не си ръководен кадър, ми техен проблем е.

Единственото сигурно нещо е, че няма сигурни неща. Всяка фирма може да се изнесе, да фалира, да се преструктурира, да бъде продадена и какво ли още не.

Под млади имам предвид по на 20 години или наскоро завършили. Като видят колко е много работата, напускат още в обучителния период. Тези, които се задържат карат по 2-3 години и после пак духват. И аз бях така, но не виждам къде да се продам като този стаж не ми върши никаква работа освен отделни ексел умения. Има и такива, които са назначени бременни и на 2я месец излизат по майчинство. Не казвам, че в българските фирми е рай, но като цяло отбягвам аутсорските и въпреки това ми се наложи да работя в такава. Обявите в джобс са 99% аутсорс компании.

При фирми със собствен продукт/услуга/идея често имаш уникални знания за спецификите им, което прави по-трудно да се премести целия офис в чужбина. При аутсорсинга, където предлагаш стандартен набор от услуги за чужд бизнес, е по-лесно да преместиш цялата фирма. Има изключения разбира се.

Част от най-големите български ИТ аутсорски, дето обират държавните поръчки, отвориха наскоро офиси в Скопие. Ако ни натиснат да ги приемем скоро в ЕС аз очаквам масова миграция на аутсорсинга на там. И заплатите им са по-ниски и безработицата по-висока. Същото важи и за Сърбия, ако решат да се отдалечат от Русия и да продължат с евроинтеграцията.

В доста фирми извънредният труд се включва в годишния бонус и не се отбелязва формално. Особено ако има уж гъвкаво работно време.

По-голямото текучество, което означава повече работа точно за ЧР. Евентуалния натиск да се лъжат служителите и да се въртят схеми за да се максимизира марджа и т.н.
Като цяло в аутсорсинга ЧР са основните служители, останалите са стоката, която се продава.

Бойко, благодаря за гледната точка, наистина оценявам Това, което казваш е точно  така и е супер логично

Аз обаче друго имах предвид - преди години работих във фирма, която имаше доста лоша репутация из форуми, бг работодател и т.н. Да, ама аз попаднах на страхотни шефове, на чудесен екип, научих много и изкарах близо 10 години там, като бях щастлива, оценена и доволна от заплащането, което се индексираше редовно и с прилични проценти. Та това имам предвид - може фирмата да е мега зле, но ако човек си е на мястото и е извадил късмет - може да е пак щастлив и да е ОК.

Е, това с майчинството го има навсякъде и може да се случи. Но пък намират заместници, защото работа има, а след 1-2 години тая жена я се върне, я не. За такива компании и 2-3 години да се задържиш не е малко, някои проекти не издържат толкова. Пак казвам, че зависи.
Съгласна съм доста до голяма степен със Слънчезара, защото зависи къде ще попаднеш. Не всичко е кол център, сещам се за 2-3 фирми с ssc за разни финансови департаменти. Икономист може и да се чувства добре там. Понеже Рейн не казва много относно опит и език е трудно да се коментира така. Аз все в такива големи фирми с представителства в БГ съм работила и не съм си лягала и ставала с мисълта, че утре индийците идват и аз увисвам. Не са ме уволнявали или съкращавали, нито притискали да напусна. Не съм се поддавала на натиск за безплатен овъртайм, защото за мен това не е ок.

В бг работодател и за моята фирма пишат кофти неща и е нормално, това са 2000 човека служители, различни направления, екипи, няма как да е еднакво за всички. Има проблеми като във всяка фирма, но ако попаднеш на екип и на мениджър, няма да си късаш нервите.

За мен работата с българи е много трудна. И не говоря като колеги, а като клиенти. За краткото време, в което работих с българска страна отсреща, осъзнах колко можем да сме некомпетентни и груби.

Аз конкретно не съм била в кол център, защото няма как да издържа там. Занимавах се с финансовата част, но работата и отговорностите постоянно растяха без увеличение на заплатата и т.н. Екипът беше добре, мениджърите се смениха 3 пъти и с последния нещата вървяха все по-зле. Най-малкото изобщо не се чувствах оценена. Овъртайм съм работила само веднъж и то съм предупредила и получила "разрешение", иначе няма да ми го платят. 

Аз вече четиринадесета година карам в аутсорсинга, реално не съм работила нищо друго, освен едни три дни като продавачка в студентските години. Не се оплаквам, изобщо. Законите се спазват, всичко се заплаща, допълнителните придобивки са много адекватни (колко пари и време да не чакам за направления ми е спестило допълнителното здравно не е истина). Заплатата се вдига всяка година на базата на лични постижения, т.е. като работиш здраво знаеш, че няма само фирмата да спечели повече, а ще влезе нещо и в твоя джоб. Вярно, че има много микромениджмънт, но всеки знае къде е, с какво се справя и какво още евентуално има да подобри. Обратната връзка е на ниво, има редовни 1:1 и годишни оценки, на никой не му се налага да не става от бюрото или да стои всеки ден с един час отгоре и да се надява, че шефът ще забележи колко е усърден.

Това, че утре проектът може да отиде при индийци или филипинци, е градска легенда. Още преди 10 години се говореше за това и много западни компании се пробваха, но видяха, че не става. Към тези държави са изнесени само абсолютно стандартизирани и автоматизирани процеси, които са изцяло вътрешни за компаниите. Индийци на позиции, където има връзка с крайни клиенти, е абсурд. Да не говорим ако се работи на езици, различни от английски. Не прелива от индийци, знаещи немски, френски или испански. Освен това един такъв трансфер не става от днес за утре, била съм и от двете страни - и съм взимала проект от друга държава, и съм предавала такъв. Цялото нещо отнема между 6 месеца и година. Ако човек е засегнатата страна, има достатъчно време да вземе мерки.

Не съм работила в БГ фирма и се надявам да не ми се наложи. Манталитетът е различен просто. Бившият ми приятел работи в БГ ИТ компания, развиват се, постоянно им се разширява портфолиото с клиенти, включително и от държави извън Европа. Обаче не ги осигуряваха на реалните пари. И сега вместо да им вдигнат заплатите, им изравниха осигуровките. То не че не е хубаво, но точно на най-голямата инфлация да не получиш и 100 лева отгоре е ужасно. Да не говорим, че уж по закон има едни задължителни 0.06% за всяка година, но българските фирми явно и това, което уж е задължително, успяват да го избегнат. И не само това, и профилактичните прегледи уж са задължителни, преди им организираха, после просто спряха. Българските фирми или не дават пари и не спазват законите (обикновено вървят ръка за ръка тези неща), или ако дават, очакват някой да им е роб 24/7.

А, те щом не са ги осигурявали на реалните доходи, много лесно се наместват тези проценти клас да ги има на хартия, а пък служителите пак същото получават... Нагледала съм се на такива маневри и за клас, и за двойно заплащане за работа на национален празник, и за всякакви такива.
Начин се намира винаги, за съжаление у нас и контролът не е на ниво, и фирми и служители не са се изпоплашили от такива нарушения. Виж само колко често дискутираме тук някоя обява, в която се хвалят че осигуряват как си требе...

Точно в ИТ сектора тия схеми са рядкост дори за българските фирми. Това е най-светлият сектор в България. Ако някой търпи такива неща то е доброволно.