Да остана ли с мъжа си или е по-добре да се разделим?

Ясно.
Не става както го написа да отидеш и да го смениш това име.
Той няма да подпише. Един подпис и с 40 градуса се слага.
Намери начин да се успокоиш.

Ще има да чакаш... изобщо няма намерение да подписва.

Единственият начин да си сигурна, че ще ти подпише документите, е да се дигнеш, да отидеш при него и да му ги завреш в лицето лично. Иначе ти чакай от умрял писмо. Той  не иска да ги подписва, затова и се мотае, ти не искаш да ходиш в Англия. Няма да стане.

Той според мен си е мълчал, защото е бил на тяхното мнение, не на твоето. Има такива семейства, в които думата на старите е закон, явно на такива хора си попаднала.
Пишеш, че ще простиш на всички в някакъв момент. От друга страна, до тогава съпругът ти може да си е намерил друга и дилемата да се разреши от самосебе си, преди да стигнете на етап да си прощавате кой какво е казал и какво не е казал.
Така че ти си решавай какво искаш и как да го постигнеш. Не чакай да се осъзнава мъжът ти, не е на 13 да си гради сега характера - изграден характер е и такъв ще си остане. И да полицемерничи малко в някакъв момент, после пак ще си е същият, какъвто го познаваш.

До 1г не ми трябваше, но тогава бях в чудесен стрес и приоритет ми беше да си стъпя на краката.Наричам се детето вече с името, което искам за да свикне с него и да не се бърка с това "зайче", байче и т.н. Той нито мен нито нея издържа, сами се оправяме с помощ от познати ако се наложи.Така че детето ще си научи името както искам аз без да се мъча, а той ако не разпише сега, рано или късно ще му ке наложи.Това е единственото което е било мое мнение през целият ни период на познанство с него и роднините му.Бях подметка, докато му вярвах, примирих се с заповедта на баща му и майка му дори и да името, е аз бях тъпа и страдаща с усмивка, но бях.Сега ще се държа с тях така както те с мен.Щом не им пука че ме боли от това име и казват на майката да била свикнела, сега ще им се наложи те да свикнат.

Казахме ти че без бащата не можеш да смениш името, ама ти си упорита.
И аз залагам, че скоро няма да имаш покой.

Предвид, че той няма да подпише, а ти си наричаш детето както искаш, може би е време да помислиш за теб и как да продължиш.
Твърде голямо съсредоточаване върху как са те прецакали е чиста загуба на време.
Станалото станало. Направи си списък какво ти е важно и как ще продължиш напред.
Ако искаш да пътуваш с детето ще ти трябва разрешение от бащата , така че е хубаво да оправите отношенията.
Успех.

Доста интересно ми стана: какво е името ?
Смисъл нещо ненормално ли е или защо си толкова против ?

Аз моето име си го снежих като станах на 20. Доста бях страдала заради него през живота си.

Но иначе по добре да се разделите

Каза че името било съвсем нормално. Просто е избрано от свекърите и това я дразни.

А ясно,
Донякъде разбирам, но това не е главния проблем

Без да се обиждате, но причините за смяната на името не е че са го избрали роднините му.Обясних 10 пъти, но... нищо явно всеки ки разбира както си иска.Никога не съм твърдяла, че мога да го сменя веднага око те разпише.Твърдя, че до 1г той няма думата и това е така, колкото и да спорите.Твърдя, че при несъгласие от страна на 1ят родител другият има право да поиска изслушване пред съд.В Англия е доста често разпространено дори и тази ситуация при несъгласие...и не само от англичанки, но и от много българки с малко по-отворено мислене.Относно пътуването с детето нямам никакви проблеми и няма нужда от никакви разрешения или пълномощни както е в БГ, за което съм много благодарна.И между другото, обещава да разпише и мисля, че ще го направи, за което ще му бъда благодарна и на него.За 1ви път ще направи нещо съобразено с това как се чувствам аз а не той.До сега никога не го е правил.Това ми дава надежда, че може би все пак е готов на някакъв компромис за да си запазим семейството.Ако е така и наистина си осъзнае грешките, аз също ще се опитам да забравя всичко, което преживях и да опитаме на чисто.А ако не се получи....Бог си знае работата по-добре от нас.Ако пък се получи, дано, ще е най-добре за всички.

Мъжът ти, че не става, не става - ФАКТ !
Мисля, че ще ти бъде от полза да посетиш, някоя психоложка. Това със смяната на името на детето ти е влязло в съзнанието, като фикс-идея. Усещам, че скоро ще ти избият балансите и ще допуснеш грешка!

Авторката, много си объркана.
Един ден едно, на другия друго.

Нали сте в България със детето, каква връзка имат другите случаи във Англия. Детето ти не е ли български гражданин?

Имало е нужда да се оплаче момичето.
Да нареди виртуално мъжът, семейството му и да изпусне пара.
Някои хора, виждат по-ясно картината като пишат.
Още малко и ще приеме нещата такива каквито са.
Може и второ да има. Стават такива неща.

Не детето не е БГ гражданин именно заради проблемите с пътуванията.Да в БГ сме, но смяната на името трябва да стане пред английските власти, попълват се документите и се изпращат по пощата.
Смяната ще обясня пак, надявам се да бъда разбрана:
-Свекъра ми не ме помоли за име, просто са го нагласили 4ма човека зад гърба ми и ми го сервира като заповед.Да, тъпа съм и приех заповед като паж, реших че ще е най-добре да всички а и още не знаех нищо, нито за какви ги е свършил мъжа ми, нито какви хора са роднините му.
- Мъжа ми е участвал в това обсъждане зад гърба ми, обидно ми е
- Не вярвам някой да кръсти детето си на лоши според него хора, е ад не съм по-различна.Вярвам, че малко или много на когото е кръстено детето, придобива техни качества и карма.

Ако на някой му се струва че това са бабини деветини, ок но това са моите вярвания.

- Всички сме сервирали "безплатен/незаслужен" обяд, е та мен ми писна да отдавам чест на недостойни според мен хора.Максимата "С нахалство към прогрес" и без това работи на пълни обороти, не желая да храна егото на такива хора, които кълнат, отказват 20лв на заем в ужасно труден момент, че и са бъдат наградени с име.
-Имам възможност да ми олекне като сменя името, и не виждам защо трябва все потърпевшите да навеждат глава, да се страхуват да си поправят грешките за да не бъдат осъдени. Направила съм грешка, да не отричам, но защо да нямам право да я поправя и да се чувствам добре?

Това са причините поради които искам да сменя името.А колкото до отношенията с мъжа ми...да разбира се, че съм объркана, разбира се, че много ми се иска да беше друга ситуация...изгубихме много пари, отрази се на здравето, много гадни емоции, абе всичко на куп.Може и да греша, но имам надежда, че може би ще се променим и двамата за добро.Аз също допуснах грешки, трябваше много по-рано да настоявам за конкретни отговори, да не отстъпвам заради другите, да не се доверявам особено когато не ти дават отговори 1:1 а само замазват положението, да не прощавам ако не са ми се извинили или поискали прошка...и още доста тъпотии.Ако бях малко по с характер, нямаше въобще да се стигне до тук.Но урок..за мен.