Да остана ли с мъжа си или е по-добре да се разделим?

  • 14 053
  • 219
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 1 837
Искрено пожелавам да успеете да смените това пусто име , да мирясате и да се обърнете с лице към истинските проблеми.
Вече мина доста време,предприехте ли някакви стъпки или само си приказваме тука.

# 196
  • Мнения: 9 396
Какви стъпки? Нали чака бащата да се съгласи за смяната и да подпише формуляра, за да мине без съд. Той обаче се мотае. Защо ли?

Последна редакция: сб, 20 яну 2024, 19:24 от Deni-meni

# 197
  • Мнения: 1 837
Има да си чака...

# 198
  • Мнения: 92
Впуснах се да обяснявам за името, защото ме питаха тук хора от форума.Не ми е бил това проблема, за това не съм имала съмнения и съм почти приключила с това начинание.Колебанието ми беше, дали има смисъл да се опитвам да живея с мъжа ми, да изчакам да обмисли дейсвията си и може би да направи и той опит да се държи нормално.Това до сега ...не го виждам, започна робота, връща пари всеки месец, но не се намира за виновен за постъпките си, по-по-скоро аз съм му виновна за реакциите си породени от неговите действия.Чудя се колко време му трябва за да осъзнае, че е сгрешил?Под афект, както аз така и той мисли малко странно.Но, в крайна сметка, като ке поуспокоят нещата, човек започва да вижда какви ги е свършил.Сали и при него е така, или просто е от хората които са ВИНАГИ  прави. Другите ни проблеми съм ги понаредила и то за мое учудване -се справиха чудесно.Имам вече и нова работа, чакам си договора, детето има и лекар и ясла....чак не вярвам, че успях въпреки стреса.Само ме е страх да не направя грешка в преценката ки за мъжа ми.

# 199
  • Мнения: 1 837
Радвам се,че нещата Ви се нареждат.От това което сте писали до тук и от огорчението,което изразявате,не си струва да се връщате при мъжа.Гледайте си детето,осъдете го за издръжка и нещата ще си дойдат на мястото.

# 200
  • Мнения: 92
Радвам се,че нещата Ви се нареждат.От това което сте писали до тук и от огорчението,което изразявате,не си струва да се връщате при мъжа.Гледайте си детето,осъдете го за издръжка и нещата ще си дойдат на мястото.

Няма да го съдя, ако е баща той сам ще се грижи.Аз когато реших да имаме дете събрах пак, работих извънредно, спестявах от мн неща за да се подготвя като отговорен родител.Таща съм мислила и така направих.Ако той не изпитва желание да дава на детето си, негов избор.Аз мога да говоря само и единствено за себе си и моите действия.Само се надявам да продължи да връща парите,че ме е грях че съм му ги дала, и това също е моя вина.Дано поне съм си научила урока за в бъдеще.

# 201
  • Мнения: 9 396
Silv18,
Мъжът ти не се чувства виновен. Той смята, че е прав. Така е научен

# 202
  • София
  • Мнения: 38 704
Т.е. - сте разделени вече? Браво. Давай напред, можеш.

# 203
  • Мнения: 92
Т.е. - сте разделени вече? Браво. Давай напред, можеш.
Ами, явно колкото и да ми е мъчно и да ме боли...така е най-правилното което може да се направи за всички, за мен, да детето, за мъжа ви и за роднините му също.Ако допускам грешка, ше си нося последствията някой сен.В крайна сметка, в този 1 момент мисля, че е да добро на всички засегнати. Благодаря на всички, които писаха и споделиха мнение, пожелавам всичко добро!

# 204
  • Мнения: 263
Вижда се, че  обичате мъжа си и се мъчите да му дадете някакъв шанс да си останете заедно. Както много хора тук ви казаха - по-добре сама. /Ще мина на ти/ Можеш да си гледаш детето, можеш да се издържаш. По-добре така, отколкото да се ядосваш постоянно. Смени си името на детето и си живейте щастливо. Някои мъже трудно се променят, трудно "пускат" полата на майка си или спират да "слушат" бащите си. Тези мъже все още  са "момчета". Останете си в нормални взаимоотношения, доколкото е възможно, заради детето. Все пак всяко дете има правото да знае кой е баща му и ако има желание да се чува с него. Ще минат години и той ще осъзнае всичко, ще порасне и животът му ще се развие по друг начин. Според мен просто сте на различни етапи в живота. Може и да греша. Отношенията са много сложно нещо. Успех и късмет в живота! Бъдете здрави с детето.

# 205
  • Мнения: 92
Благодаря да мнението.Простила съм му всичко, но си давам сметка, че не искам да живея така, а ако се съберем промяна няма да има.Хората явно не се променят и се държат с другите както им харесва, а ни кокто би трябвало.Ще ми липсват мечтите, идеите и желание за градеж което имах, това ме правеше щастлива, сякаш можех всичко и нищо не ми тежеше, бях кото купер жена.Като всичко това се срине...боли.Разбира ке че го обичам, и ме е яд, че той също не е щастлив с мен, беше докато мълчах, сега вече като имам различно от неговото мнение не.Той също го преживява трудно.Яд ме е че заради грешките на родителите ще страда детето, защото със сигурност е имало и друг начин да постъпя и аз, просто не съм могла да овладея страха, яда, хаоса, разочарованието и т.нТъпа работа...

# 206
  • Мнения: 71
Здравейте.Имам следния казус.Имаме дете на годинка и 2 месеца.Не сме пътували с кола повече от половин час някъде.Естествено знаете които има деца е много трудно на тази възраст да им задържиш вниманието без да мрънкат,освен като спят тогава може и 2 часа да седят .. Проблема идва оттам че съм поканена на рожден ден на приятелка,на детето и което става на 2.🙂Тя живее на около 2 часа път от нас.Аз не шофирам и завися от мъжа ми който е против да кара,, цели,, 4 часа (отиване и връщане,)защото не харесва моята приятелка,и това стигало да се прати подарък по пощата.Аз му обясних че ще направя така,че пътуването да мине гладко като хванем дневната дрямка на детето и няма да е проблем,но въпреки това той отказва и по-този начин се чувствам ограничена от негова страна.Според вас трябва ли да се сърдя,или като цяло да възразя и послушам ,да не ходя и уважа моята приятелка ?🙂
За него той трябва да е пораснал,поне след още година,да вметна не се срещам с други майки просто защото нямам никакво време, постоянно съм с детето и отговарям на неговите нужди.🙂
И също така, въпросната моя приятелка вече 2 пъти ме уважи и би път заради мен и моят празник ,аз нито веднъж досега не съм ходила.Съответно,тя ми каза,че и сега ако не откликна на поканата няма да идва повече,защото не усеща обратна връзка.Което е разбираемо.

# 207
  • Мнения: 7 675
на твое място щях да чу оставя да гледа детето и да отида сама.

# 208
  • Мнения: 9 396
на твое място щях да чу оставя да гледа детето и да отида сама.
Това е и моето мнение. Малките деца не играят заедно, а по-отделно. След 1-годишното ще трябва пак да тичаш ти.

# 209
  • Мнения: 263
Обясни му нормално, че ежедневието ти е еднообразно, че имаш нужда да поддържаш контакти и с други хора. Обясни, че не се чувстваш добре сама и искаш да "разпуснеш" малко като отидеш на гости, да видиш добра приятелка.
Всяка майка има нужда от психическа и физическа подкрепа. И най-важното е в една връзка да се правят компромиси.
Моят съвет е да отидеш при приятелката си /със или без детето вече е личен избор/.

Общи условия

Активация на акаунт