Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване 83

Здравейте, готини
Опосумче, нали и аз наскоро минах 30 лъчета, ще споделя, ако ти е полезно... Бяха ми сложили на всички знаци прозрачни лепенки, но от банята, сещаш се, почваха да се подвиват, грозно стояха, все ги карах да ми ги сменят. Синът ми имаше posca маркери, различни цветове, и познай.. махнах лепенките и повтарях знаците с поската. Всеки път бях в различни цветове, не цапат, докато се къпя внимавам да не търкам върху тях, от водата не се измиват лесно. Ползвах сребрист, светлосиньо,  тъмвосиньо, розово, жълто, зелено. Техните маркери ми цапаха блузите, а лепенките ме дразнеха.

Моя ПЕТ скенер мина скоро, но пак ще ходя в началото на юни, да видим
Ама дано всичко е наред де, трябва, ъхъм

Благодаря за отговорите момичета.Не се съмнявам в разчета на Пет,а да не са объркали диска.Доцентката гледа и не вярва и сравнява имената на документите,как никой нищо не е видял,дори на контрастната мамография,а това за мен не е микрометастаза.Това ме учуди.Били са три жени с рак на гърдата на Пет-а в една и съща група.Ще се побъркам от мисли.Днес трябваше да направи томосинтез мамография,заради другата гърда(и там никой нищо не видя),но др.Куцаров иска диска,а той би трябвало да пристигне утре с куриер.Още се бавим.Утре трябва да занесем на комисията и мнението на хирурга,дали трябва да се биопсира или да започват терапия.Не знам как ще успеем в един ден.Чакането ме убива.

Предполагам д-р Куцаров ще иска да види всички дискове, особено, ако я е преглеждал лично. Вероятно има досие при него и ще иска да сравни.

Благодаря на всички за съветите.
А за мазане с нещо какво ще кажете?
Чела съм и за мазане с разни кремове, както и че не трябва с нищо. Споменава се и за бебешка пудра.
Доцент Консулова ми каза, че въпреки че повечето лъчетерапевти не препоръчват мазане, според нея трябва да се маже. Даде пример как на плаж и след плаж се грижи човек за кожата си, а лъчетерапията е по-силно изгаряне от слънцето.
Каза да си взема някаква медицинска козметика от рода на Биодерма.
Та се чудя какво да правя, още повече че имам чувствителна кожа, която става червена само като се покажа на слънце.

Опус, моята е такава. Първият път с нищо не съм мазала по съвет на Николай Недев - лъчетерапевта ми и двата пъти. Никакъв проблем нямах освен леко потъмняване накрая и по-голяма чувствителност. Вторият път - през просото и стана на рани. Не тръгвай с мазане направо. Виж как ще реагира кожата. Според мен колкото по-малко се пипа, по-добре.

Относно лъчетерапията и аз да се включа - днес ми беше първия сеанс. Докторката каза с нищо да не мажа и да мия само със сапун, без да търкам. Ако се появи проблем -  зачервяване, болка, отивам на преглед и тогава ще прецени какво да ми изпише.

И аз така, чисто от женска суета, си взех цикабиа рестор на Биодерма. В началото не се мазах, защото кожата добре понасяше. Чак към 15-20 облъчване, по спомен, доста се позачервених, появи ми се много ситен обрив, имах сърбеж, но нямах рани де, за мое щастие. Пробвах да се мажа, но бързо се отказах, заради знаците - размазват се, и техните маркери, и поската, абе  сложно ми беше мазането по време на лъче
Накрая потъмня областта на облъчване, все едно съм била на плажа
Ах, плажчето, кога ))

Не съм много съгласна с това. Ако открият рака в начален стадий борбата е много по-лесна и успешна. Това не е ли профилактика? Ракът на гърдата е толкова разпространен и вероятен, че е безотговорно да не се следи всяка жена редовно. Зълва ми, светла ѝ памет, все казваше че я боли много, но няма време да се занимава с това. Е, 4ти стадий и бързо загуби битката...
 Моя рак се откри на стандартен годишен мамологичен преглед. След като седем години поред ходих всяка година на мамолог.
По-точно след като не повярвах на диагнозата на д-р перчева, и попаднах на добър лекар. Биопсия операционна, квадрантектомия, лъче, хормонотерапия и единадесет години след това съм съвсем добре, да чукам на дърво.
Олив, доколкото си спомням и ти имаше рецидив, или те бъркам с друга жена?

Тя профилактиката, ако тръгнем да мислим, за всичко е ненужна и всичко е просто на база статистика. И някой грип като лепнем вече си е постфактум лечението . От ковид насам се замислих, че ние винаги лекуваме симптомите на нещото или го лекуваме вече като знаем, че е там. Иначе то каква профилактика трябва да се направи на тази сложна машина - човешкия организъм. Едва ли има как да се изследва всяка клетка и всеки орган така добре без да имаме оплаквания, а те дойдат ли оплаквания обикновено вече е късно. При мен например, ако тръгнем да говорим за профилактика, просто отидох на един профилактичен преглед. От там започна всичко, а реално нищо не беше започнало. До момента на операцията ми най-страшното което видяха беше  една лоша хистология на един 9мм полип и още една лоша биопсия от същото място след това. И как никой нищо не видя за 3-4 месеца образни изследвания - Пет скенер, обикновен скенер, ехографии няколко, и по време на операцията - 12 см образувание . Гледам да не разсъждавам много много как не са го видяли.  А аз направих това което се изисква от мен, отидох на профилактичен преглед и пак добре че отидох. Смятам, че профилактиката е като тото, играеш и се надяваш ако има нещо да го хванат.

Ох, Хайди, не исках да плаша, просто и двете са така, но не мисля, че костни или каквито и да е метастази се появяват по-често при хер позитивни, просто в случая и двете ми познати са такива, иначе абсолютно не мисля, че има зависимост.

FB680797BGM, да, и аз имам рецидив, но не е метастаза от едната в другата гърда, а съвсем нов вид рак /пак хормонален, независимо от хормоналната терапия, на която бях към този момент/. И между другото си го открих сама с напипване, КТ 6 м. преди това не го беше хванал. На ехограф се видя нещо, на съвсем обикновен профилактичен от работата, но жената каза - Щом ще имате скоро скенер, те ще видят колегите. Е, нищо не видяха и аз се успокоих. След 5-6 месеца на същото място го напипах. Вярно, много малки - мултифокален се оказа, може би затова.

Според мен просто трябва да си правим профилактични прегледи и да се надяваме на най-доброто, като се опитваме да се грижим за себе си - физически и емоционално, с ясната мисъл, че щом сме се срещнали един или два пъти с рак, пак може да се срещнем, но борбата продължава. И аз изпитах огромен гняв и безсилие при срещата втория път, но се стегнах, тръгнах на психолог, преодолях го и знам, че ако се случи и трети път, пак ще се стегна. Не вярвам, че 5 г. след втората диагноза ще бъда като всички други жени, които не са имали рак. Но се надявам на най-доброто и се радвам на живота си, доколкото мога. Майка ми почина от рак /не на гърдата/, когато бях на 11 г. Дъщеря ми скоро стана на 17 г. Абсолютно го приемам като победа това, че оцелях досега и съм до нея. И се надявам да остана още, докато си видя внучетата поне.

За лъчетерапия слагах това, тогава го нямаше, донесоха ми го от чужбина, но виждам, че вече го има и тук:
https://apteka.framar.bg/30056278/гел-след-и-по-време-на-лъчетерапия-water-r1-r2

Paritoyaki, потресаващо верно! Искаш да кажеш, ча на всички образни са го виждали като под 1 см, а на операцията са извадили 12 см??!!!

Още по-зле, искам да кажа че това 12 см дори не го видяха, беше на яйчник. А това 1 см го отстраниха от матката няколко месеца преди самата операция, която всъщност се наложи на база кофти хистологията на това малкото нещо 3 месеца и няколко доктора изобщо не видяха, че има нещо по-голямо и от матката ми, да не кажа че и матката и яйчниците взети заедно. Нямам какво да кажа… опитах просто да не се ядосвам на системата и на медицината, защото точно сега трябва повече от всичко да им повярвам. Но както писаха и по-горе за отричането, в началото на цялата сага аз също отричах, казвах си че може ли да е станала грешка в пробите, да са объркали блокчетата и препаратите, е не бяха. Винаги съм се интересувала от психология и мога да се определя като сравнително уравновесен човек, но много се ядосвах на себе си как минавам през всички състояния. Първо започнах да отричам, не вярвах че се случва на мен и търсех и мислех че има грешка някъде в резултатите. После започнах да изпитвам гняв защо се случва точно на мен. Мина и това и започнах да се обвинявам, мислех че съм го предизвикала, мислех че някому нещо лошо съм сторила и съдбата ме наказва. Но накрая най-добре се почувствах, когато вече го приех, вече не отричах и не търсих причина.

Момичета, днес ми излиза резултатът от изследванията. Доц. Калчев каза, че ki67 е притеснително. Правиха ми dual is, за да се разбере дали her e негативен или позитивен.

Съни, моето ki е по-високо, а двама онколози ми казаха, че имам шанс за излекуване, така че не го мисли толкова.

Аз минах първото лъче.
Остават още 24.
Лекарката каза на няколко пъти с нищо да не мажа, те щели да следят и ако има нужда ще ми предпишат нещо.
И още един въпрос, малко тъп може би.
Какво облъчват и какво се очаква да почервенее? Гърдата е ясно, но колко около нея да пазя като се къпя? Те са ме нарисували навсякъде, включително по здравата.
И опасни ли са удари, защото малкото ми диване много маха с крачета и ръчички?

При мен Ki 67  от биопсията беше 60%, а след операцията на окончателната ИХХ  го определиха на 6-7%.  Това в Панагюрище. Беше го гледала друга лекарка, не Факирова. Аз кати видях 10 пъти разлика се срещнах  с Факирова и го гледа и тя още веднъж..... е толкова си се оказа.
Тъй че без стрес.