Номинации за най-голяма муня (тема 8)

Днес ми беше последният изпит за сесията. Влязох в магазина за техника вместо в съседния плод-зеленчук и за малко още от вратата да викна "Къде са ви мандарините?"

А в сряда, втори пореден ден изпит, прибирам се и ще паркирам. Тъкмо стигам пред нас и си мисля как ще вкарам колата назад и хоп - както съм в движение напред, включвам рязко на задна. Усетих се по странния шум.

Преди да пътуваме, където и да било извън България, ровя в нета и форума и събирам полезна информация за мястото по теми във файл. Хем обичам да го правя и ме гъделичка любопитството, хем в някакъв момент ми става досадно, че търсенето на информация е като заплетена топка конци - дръпваш един и от него започват да излизат още 100 други, и в един момент леко започвам да се губя.
Имаме си и традиция до края на фувруари да резервираме море. След НГ бяхме решили къде ще е тази година - остров, който съм си набелязала от няколко години. Планираме кога, пуснала съм си планирана отпуска, обсъждаме на едро как ще пътуваме. Междувременно си чета темата за Гърция тук и ме спохожда вдъхновението за друг остров. Отново обсъждаме и решаваме, че ще е той. Ровя си, чета си, събирам, подреждам, набелязвам си някакви неща, отворила съм си файл, запазвам го с името на... първия 🙄 Качих го да могат мъж и дъщеря да четат, допълват, да се подготвят и да седнем да изберем къде ще спим, ще се местим ли и т.н.
Прибираме се след работа и си обсъждаме. Казвам за файла и името. Мъжът ми ме поправя. Останах леко стресната. В момента не съм много сигурна дали цялата информация във файла е за избрания остров или има и за първоначално избрания, но в понеделник ще седна да преглеждам. Бяло петно ми е дали бях започнала да събирам информация за първия ни избор. Общо взето почти съм пропиляла 2 дни. В мисълта ми кристално ясно е и местоположението, и името, но явно в съзнанието ми седи старата нагласа.

Ето и едно писмо от недоволна от снимката жена(не съм аз)
Надявам се да са минали вече 10 години и да е с нова карта.


Вече до 70 години на всеки 10 години ще се сменят личните карти.
А съм виждала в нашата Поща хора още със зеления паспорт.
Нямат от новите лични карти.

Може би защото сме в малък провинциален областен град, но тук снимат и ти показват. Няколко пъти докато се харесаш. След първия човек успява да прецени кка да застане и къде да гледа.
На показаната снимка проблема е, че очите са обърнати нагоре, а не напред.
Предполагам е възможно като се отиде за документи да се уговори предварително че ще има втори дубъл.

Моята снимка на л.к. е по същия начин - обърнати нагоре очи. Така ми каза да застана лелята. Нали те карат да седнеш и гледаш в екранче. Винаги я вадя с отвращение.

В нашето районно също показват снимката служителките, снимат и втори, че и трети път веднъж ми предложиха, но при мен няма особен смисъл - каквото застанало, такова излязло, само художествена фотография може да маскира реалността.😄

Ако на документ не изглеждаш като някой да е слагал баничката отгоре, значи лелята от паспортното не си е свършила добре работата.

Последно миналата година едно мило момиче ме снима 3 пъти, докато ме хареса До 2038 ще съм й благодарна!

10 години е срока на личните карти-да не до 2033 година?
Моята е издадена  2020 година е валидна до 2030.
Мен винаги с първото шракване това ми е снимката и винаги
се харесвам. Отивам гримирана и с любима блузка.

След тези разговори ще си погледна моята лична карта да видя дали се харесвам на нея 🤔😂

моята не ме позна на касата в лидл. Казах на касиерката, че аз ще платя, майка ме изгледа високомерно и докато не ѝ проговорих, че съм аз и да разсмеем касиерката, не се усети.
Не носи очила, не е толкова възрастна, заедно отидохме до магазина, още не си обяснявам как се случи.

Да не би да ти се е сторило?

Не, не. Тя си каза после, че не ме е познала, замислила се била за нещо.

Хаха, де и на мен някой да ми плаща сметката в супера, хич няма да го гледам високомерно. Между другото, една жена ми плати питието в бара миналата седмица - аз си поръчвам, тя каза на бармана да го пише на нея. Не знам коя беше. Чукнахме "наздраве" и аз се върнах на масата.

В нашето районно пък служителката настояваше да ме снима наново за паспорт, въпреки, че можеше да ползва стара моя снимка. Много беше мила, показа ми за одобрение. Имаше огромна опашка, има и читави служители тук-там.