Някой ще разкаже ли нещо интересно?
Темата се превърна в лична драма.
Темата се превърна в лична драма.
- Публикувана: 19 ян. 2024, 14:54 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2024, 13:10 ч.
Случи ми се нещо странно XXIX
Айде да разкажа от вчера случка.
В съблекалнята съм и съм си оставила торбата с партакешите на земята до отвореното шкафче. Отивам към чешмата, което е зад завоя на шкафчетата и си виждам торбата с партакешите до почти входа, и си казвам, да не забравя да я взема. Дори не се и замислих, че аз съм само с една торба.
Облякох се и идвам да си взема и другата торба-няма я.
Когато бях малка обичах да си стоя и да се концентрирам върху даден предмет.
И както си се зверех в един гребен, изведнъж сякаш се отвори пространство на улицата и аз минах оттам и погледнах към себе си(седях пред нас на стълбите)и носех гребенът в ръка. Така се стреснах, изтръпнах от ужас, че повече не повторих експеримента.😁
В съблекалнята съм и съм си оставила торбата с партакешите на земята до отвореното шкафче. Отивам към чешмата, което е зад завоя на шкафчетата и си виждам торбата с партакешите до почти входа, и си казвам, да не забравя да я взема. Дори не се и замислих, че аз съм само с една торба.
Облякох се и идвам да си взема и другата торба-няма я.
Когато бях малка обичах да си стоя и да се концентрирам върху даден предмет.
И както си се зверех в един гребен, изведнъж сякаш се отвори пространство на улицата и аз минах оттам и погледнах към себе си(седях пред нас на стълбите)и носех гребенът в ръка. Така се стреснах, изтръпнах от ужас, че повече не повторих експеримента.😁
Цитат
Когато бях малка обичах да си стоя и да се концентрирам върху даден предмет.
И както си се зверех в един гребен, изведнъж сякаш се отвори пространство на улицата и аз минах оттам и погледнах към себе си(седях пред нас на стълбите)и носех гребенът в ръка. Така се стреснах, изтръпнах от ужас, че повече не повторих експеримента.😁
И както си се зверех в един гребен, изведнъж сякаш се отвори пространство на улицата и аз минах оттам и погледнах към себе си(седях пред нас на стълбите)и носех гребенът в ръка. Така се стреснах, изтръпнах от ужас, че повече не повторих експеримента.😁
Бррр,много зловещо ,само с гребена ли се е случвало?
По-вещите дами могат да анализират ,чета с интерес
Ама да не кажете после, че обяснението не е за тази тема 😅, та:
Била е в друго паралелно измерение и се е наблюдавала отстрани. Колкото и еднакво да изглежда понякога, има разлики.
Днес видях 11:55 и 12:21 😄 първото го видях когато си свърших работата, а второто когато исках да видя колко ми остава за да си отида в къщи. 😂
Била е в друго паралелно измерение и се е наблюдавала отстрани. Колкото и еднакво да изглежда понякога, има разлики.
Днес видях 11:55 и 12:21 😄 първото го видях когато си свърших работата, а второто когато исках да видя колко ми остава за да си отида в къщи. 😂
На мен ми се случва подобна синхронност, но в малко по-различен порядък.
Държах някакъв документ и поглеждам, по никакъв повод датата и часът и са еднакви. Или някаква страница беше, или номер, поглеждам часът-еднакви. Пример: часът е 22:22 страницата 22, или датата е 22.
Или пък цъкам игричката и там ми остават някакви бройки, поглеждам часът ей тъй, без умисъл, съвпада. Ако остават 13 бонбона, часът ще е 13.13.Но досега ми се е случило само четири пъти. Но е в последните две години и започва да зачестява. В смисъл последните два пъти беше в близък период от време.
Относно експериментите, вече като по-голяма, но не по-умна, четох за методът на Ошо за огледалото. И една сутрин сложих огледалото пред себе си и се гледах, докато вече не се разпознавах и съм заспала. И се виждам на един път и един с бял бус ме товари и убива. И някакъв глас това не си ти, истинската, реалната Х. е била отвлечена и убита, ти си някой друг, но не знаеш кой си: Събуди се в твоята реалност събуди се в твоята реалност и си спомни коя си!!!
И се събуждам, и разбирам, че все тъй спя, и пак се събуждам, и отново разбирам, че съм в съня, и след голяма борба се върнах на тоя свят. И не повторих повече с Огледалото на Ошо.
Върнах се, но не си спомних коя съм. Може би, защото всичко беше просто един сън. Макар и толкова реален.
Държах някакъв документ и поглеждам, по никакъв повод датата и часът и са еднакви. Или някаква страница беше, или номер, поглеждам часът-еднакви. Пример: часът е 22:22 страницата 22, или датата е 22.
Или пък цъкам игричката и там ми остават някакви бройки, поглеждам часът ей тъй, без умисъл, съвпада. Ако остават 13 бонбона, часът ще е 13.13.Но досега ми се е случило само четири пъти. Но е в последните две години и започва да зачестява. В смисъл последните два пъти беше в близък период от време.
Относно експериментите, вече като по-голяма, но не по-умна, четох за методът на Ошо за огледалото. И една сутрин сложих огледалото пред себе си и се гледах, докато вече не се разпознавах и съм заспала. И се виждам на един път и един с бял бус ме товари и убива. И някакъв глас това не си ти, истинската, реалната Х. е била отвлечена и убита, ти си някой друг, но не знаеш кой си: Събуди се в твоята реалност събуди се в твоята реалност и си спомни коя си!!!
И се събуждам, и разбирам, че все тъй спя, и пак се събуждам, и отново разбирам, че съм в съня, и след голяма борба се върнах на тоя свят. И не повторих повече с Огледалото на Ошо.
Върнах се, но не си спомних коя съм. Може би, защото всичко беше просто един сън. Макар и толкова реален.
Какво ще кажете за ефекта Мандела. Имате ли наблюдение за това явление в България?
Ефекта Мандела е психологически ефект, който се състои в съвпадение на спомени на няколко души, които противоречат на реалните факти. Следователно това е феномен, свързан с фалшива колективна памет.
Ефекта Мандела е психологически ефект, който се състои в съвпадение на спомени на няколко души, които противоречат на реалните факти. Следователно това е феномен, свързан с фалшива колективна памет.
Моят случай е точно с Нелсън Мандела. Аз бях убедена, че той умира в затвора.
Други случаи мои, защото не знам дали се е случило и с други за конкретните личности.
За Шон Конъри бях убедена, че е починал малко след като снима Скалата. Оказва се че не е така. Умира 20 години по-късно.
Последно съвсем ясно си спомням, че Доли Партън е починала, изведнъж чета, че си писала с Райън Рейнолдс. Ококорих се.
Други случаи мои, защото не знам дали се е случило и с други за конкретните личности.
За Шон Конъри бях убедена, че е починал малко след като снима Скалата. Оказва се че не е така. Умира 20 години по-късно.
Последно съвсем ясно си спомням, че Доли Партън е починала, изведнъж чета, че си писала с Райън Рейнолдс. Ококорих се.
Наречен е точно на името на Мандела поради масовото убеждение, че е починал в затвора. Има и други подобни случаи, но са за марки известни в САЩ.
Аз лично нямам такъв спонем. Само си спомням, че някой спомена, че Нелсън Мандела е починал в затвора, но не останах убедена. Имаше елемент на съмнение. За друго не се сещам.
Аз лично нямам такъв спонем. Само си спомням, че някой спомена, че Нелсън Мандела е починал в затвора, но не останах убедена. Имаше елемент на съмнение. За друго не се сещам.
Била съм малка по това време, но вкъщи дядо не изпускаше новините нито по радиото, нито по телевизия, беше абониран за вестник. Каквото прочетеше, ми го разказваше после. Можеше да запомни книга, която е прочел преди малко и да я разкаже цялата. По този начин съм научила за Нелсън Мандела.
Като малка бях убедена, че съществува реалност от другата страна на пространството, което ни заобикаля. Че е толкова тънка границата, колкото атом. И постоянно се вглеждах в нищото и очаквах да видя оттатък какво е.
Като малка бях убедена, че съществува реалност от другата страна на пространството, което ни заобикаля. Че е толкова тънка границата, колкото атом. И постоянно се вглеждах в нищото и очаквах да видя оттатък какво е.
Не помня вече дали съм го споделяла и не знам доколко е странно и интересно, и дали изобщо е за тази тема, но все пак....В продължение на много години под нас съседите не живееха в жилището, а в чужбина. Върнаха се преди около 5 г. С тях почти не се познаваме, не сме близки, само на добър ден. През времето, в което не живееха тук, без изобщо да съм се сещала и мислела за тях, периодично сънувах повтарящи се сънища, че вечер виждам прозореца на една от стаите им да свети, а аз трябва да вляза у тях и да разговарям. Когато се върнаха, усетих някакво приятно чувство и спокойстие, незнайно защо. Сега от известно време гледам, че изчезнаха и не мога да си обясня защо пак започнах да изпитвам някакво странно чувство, че ги няма, въпреки че си имам достатъчно контакти, а с тези хора нищо не ме свързва. И сега разбрах, че са се преместили, без да продават това жилище. между другото, само им знам имената, а първото име на жената е много близко до моето, а презимето - същота. Не знам дали не е и родена на моето число, но друг месец. Та, не мога да си обясня някой имал ли е подобни усещания. Всъщност, и майка ми е споделяла някаква вътрешна връзка към хора, които почти не познава.
Миналата година така съвсем случайно се запознах с една жена, която към момента мога спокойно да определя като много, много близка приятелка.
Също един мъж, когото още като видях, може би на 5 тата минута усетих като подобен, ама много подобен на мен. Оказа се, че сме една зодия.
Някак много бързо усещам хората, с които сме от една порода
Също един мъж, когото още като видях, може би на 5 тата минута усетих като подобен, ама много подобен на мен. Оказа се, че сме една зодия.
Някак много бързо усещам хората, с които сме от една порода
Хората сме интуитивни създания, много повече, отколкото сме наясно. И аз така често като усетя някой, винаги след това, ако се опознаем евентуално, се оказва че имаме нещо общо, дори съм го усещала без да съм срещала физически човека, по фейсбук или чат.. Винаги се оказва че имаме я сходни знаци в картата, общи интереси или просто си приличаме и т. н.. Дори веднъж споделих в групата, в която сме с едно момиче във фб, което усетих така, и тя отвърна че е почувствала същото към мен, едно енергийно сходство.. Според мен е нормално, така се усещаме когато сме на едно ниво с някой, или на подобен етап, подобна енергия.. Усещането за отблъскване също, или този човек отразява наши сенчести страни, или просто нямаме сходство и енергиите се отблъскват, което ми е контраинтуитивно като се замисля че противоположностите се привличат.. Или просто човек е твърде сходен с нас и няма какво да си вземем/научим от него, и се "блъскаме" като подсъзнателен знак, че не е нашето, за момента..