Случи ми се нещо странно XXIX

А понякога просто на несъзнателно ниво правим асоциации с неща от миналото (или дълбоко непроследими неща от ранното детство) и оттам се случва тая “магична” връзка.
Аз, като Ялом, психолога, също отчитам, но не се доверявам на първите впечатления, той ги нарича примитивни (вместо интуитивни) и има истории за това колко неприятна му е пациентка, докато не разбира, че прави неволна асоциация с друга своя позната, след което неприязънта изчезва.
Понякога сме прави с първото впечатление, понякога не сме. Който твърди че е винаги прав, понякога просто не си е направил усилието да даде шанс, това е моето впечатление.
Имах колежка, симпатична ми беше много първите 2 години, срещахме се седмично, идваше от друг офис. После ни я натресоха в офиса и се оказахме с дълбоко селска натура, която направи много интриги в екипа и гарнираше общите ни обяди с пространни разкази на коя хижа пекли наденици и как пътували до Враца на мотор, с пълни детайли за бензиностанциите.

Работата  е там, че винаги, когато не послушаш първото впечатление, след това съжаляваш. При тази статистика аз също вярвам, че необяснимата  първоначална неприязън е интуиция. Или пък умеем да разчитаме хората много по-бързо, отколкото смятаме.

Да ти кажа това с интуицията, ако се научиш да я чуваш наистина го има.
Не твърдя, че мога да разграничавам винаги предубеждението от интуицията, но го има.

На английски му казват gut feeling. Имаш чувството примерно, че нещо дълбоко не е наред, че трябва да се махнеш от там къде то си. Или много силно желание да минеш по друг път. И после се оказва, че си избегнал някаква опасност. Някой е бил нападнат там, ограбен, катастрофа е станала и т.н.
Случвало ви се е. Сигурна съм, че ме разбирате.

И с хората го има. Имало е случаи, в които срещам някой и усещам, че този човек нещо не ми харесва. Усмихва се, мил е, обаче нещо в него ми казва да бягам с двеста. И после съм се оказвала права...

Има и случаи, които съм позволявала предубедеността ми или доброто ми желание да ме заблуди.

Наистина не мога да го облека в думи.

Защото gut feeling не е скенер за хора. Ние правим изводи въз основа на първо впечатление, наши собствени предубедения и желания. Например, ако някой прилича на нас, споделя сходни интереси или визия е много лесно да ни заблуди, че е Наш човек.
 gut feeling е нещо друго, като инстинкт на много първично, базисно ниво и обикновено засича ОПАСНОСТ. То е механизъм за оцеляване, не е радар за това дали някой ще ни допадне или не.

Една странна история и от мен, за която още не намирам обяснение. Когато с мъжа ми се преместихме в нова къща(и в нея имаше странни неща, но не това е темата на историята ми) , в ново населено място, започнахме да се грижим за 2 малки бездомни кучета (те бяха на края на селото, до реката; под грижа имам предвид, че всеки ден им носихме ядене и им направихме колиба, но те не даваха да ги хващаме, бяха предпазливи) И така около 5-6 месеца ,докато един ден (аз бях нещо заета в кухнята и мъжът ми отиде сам да им занесе храна) и се връща бесен и казва, че едното куче са го застреляли, сложили в чувал и изхвърлили ръкавиците с които са го местили до чувала и съответно другото куче било много стресирано и опитите да го хване и доведе вкъщи за да няма и то същата съдба са били неуспешни. Беше снимал убитито куче. На следващия ден отидохме да нахраним живото и да опитаме отново да го хванем (но не успяхме) и така още 2-3 дни, в които съответно виждахме убитито куче в чувала (вече започнало да се разлага) и в пореден ден в който отидохме и видяхме, че и другото куче го е последвало същата участ - застреляно, сложено в чувал и ръкавици до чувала. 1-2 дни след това ходихме да разпитваме овчари, дали не са видели кой ги е убил и съответно през тези дни ги виждахме мъртви в чували захвърлени (черни чували като за боклук). Историята продължава до след около 2 месеца, когато мъжът ми се запознава с един мъж и му разказва и той му казва "о знам ги тези кучета и ние сме ги хранели, но те не са мъртви, преди 10 дни някъде ги видяхме там. Съответно той като ми разказа това, не повярвахме, мислехме, че се бърка и става въпрос за други кучета, защото в продължение на дни ги виждахме мъртви, разлагащи се (особено първото убито). И така след няколко дни след този разговор, този мъж се обажда на мъжа ми да отидем да ги видим че са те. Скиптипно тръгнахме и що са видим - от плът и кръв нашите кучета живи. Чувалите все още там, но празни с малко козина вътре в тях. Кучетата само на местата на които бяха простреляни им липсваше козина(индикация че наистина са били, а не се заблуждаваме).

Би било интересно да се видят снимки кучетата в последната фаза: живи, със следи от прострелване
Свръхстранна история

Кучета - призраци.

Това е направо необяснимо.

Интересно нещо, което ми се случи вчера вечерта: понеже беше пълнолуние и освен това беше синя Луната, което е рядко явление, решихме с моя приятелка да седнем на терасата и да гледаме небето, докато си говорим. Луната изгря и започнахме да я гледаме. С изумление забелязахме нещо много странно - тя буквално се движеше наляво-надясно и нагоре-надолу, все едно пулсираше/танцуваше. И двете го видяхме и се чудехме защо ли така става. Държа да подчертая, че нямаше облаци и небето беше кристално чисто. Освен това имаше някакво много странно черно “петно”, което се движеше по самата Луна. После то изчезна и спря и трептенето на Луната.
Сетих се за един друг случай преди години, когато бях на двора с кучето ми и видях как Луната от единия край на небето за секунди  “допълзя” точно над главата ми. Нямам никакво обяснение и на двете случки.
Някой има ли предположение защо така стана?

Мен случката със сменените пердета на необитаемата къща ме подсети за една полуразрушена и, естествено, също необитаема къща в  един квартал в София, покрай която минавам често. Къщата е оградена с висока телена ограда и няма оставен процеп за преминаване. Целта е да не се влиза, защото се руши и е опасна. В един момент от нищото на един от прозорците се появиха чисти бели пердета, които ги нямаше. Телената ограда изглежда непокътната, не виждам да има и прегънато, ако някой се е прехвърлил над или под нея.
Със сигурност са поставени от човешка ръка тези пердета. Не подозирам свръхестествена намеса. Но ми е странно как и защо някой е преминал без следи от преминаване, за да закачи пердета на къща, която е почти в пълна разруха - няма покрив и врати, няма стъкла, стените са наполовина паднали.

Аз сега не знам дали си внушавам (жената и случката със столчето съм ), но купихме съседния апартамент и не мога да седя там. По-необичайното за мен е и че мъжа ми отказва, твърди, че има негативна енергия и не се чувства добре. Обзаведохме си го вече, направихме тотален ремонт - същата работа. Чудя се дали има нещо или ми е нагнетено от скандалите на бившите наематели в жилището. Все си мисля, че случките вкъщи си бяха в контекста на случващото се у тях и в момента, в който те се изнесоха - всичко приключи.

Pandachina, представих си, че е ползвано за декор за снимки тази къща, но не са махнали пердетата след това/например/

Амброзия, свещеник викахте ли вече да освети жилището? Може да си внушавте, а може и да си има нещо, прикрепено там. Брр! Дан осамо си внушавате!


angeles, добро предположение . Наиситина става за декор. Дори някаква зловеща красота има в тези развявани от вятъра бели перденца. Само не знам как са влезнали, но може просто да са възстановили оградата после и затова да не личи.

Не, но сме викали за нашето и случките продължаваха, а след светената вода се засилваха значително. Дотолкова, че всички други ги виждаха, т.е. не беше само в моята и на мъжа ми глава. Сега нищо не се случва и как да кажа - не смея Аз такова усещане вкъщи не съм имала - напротив, винаги ми е било много мило, когато се прибера и си живеем хармонично. Тук мъжа ми го сподели дори преди аз да му кажа какво мисля, но пък и той ги е чувал и може просто да е в главите ни.

Да, сега си спомних, че беше писала, че тези процедури сякаш са засилили влиянието.
Има вероятност да е само в глвите ви.

А има ли вариант да поканите някого, на когото имате доверие на гости в новото жилище, но да не му казвате предварително какви са ви усещанията там. И после да поискате обратна връзка от този човек как се е чувствал?