Чакането ще приключи, чудото вече ще се случи. ~бебеправене 427~

  • 34 467
  • 934
  •   1
Отговори
# 630
  • Мнения: 1 844
Аз днес се разписвам с положителен тест за ковид на ММ..
Колко време след боледуване не е ок да се пуска СГ, че планирахме да пусне следващия месец?

# 631
  • Мнения: 793
Съжалявам, Файонка! Дано го изкара бързо и леко!

На ММ му отне около година след ковид да си подобри резултатите, но е факт и че тогава не пиеше добавки. С добавки сигурно ще е по-бързо възстановяването. Не знам за какво ви трябва С, но аз бих пуснала една две седмици след като се оправи, за да имам базова линия да проследявам нещата.

Сутринта пуснах кръвен и сега чакам...
Аз днес се разписвам с положителен тест за ковид на ММ..
Колко време след боледуване не е ок да се пуска СГ, че планирахме да пусне следващия месец?

# 632
  • Мнения: 611
Файона, на първо място съжалявам за ковида. Тъй като ние прясно прясно изкарахме ковид, после Мм пневмония, гранулом и за завършек бронхит , странно , но спермограмата му е подобрена. Правихме я преди бронхита но след ковид и пневмония. Само че си консултираме антибиотиците които ме изписваха с репродуктивния за да не навредят.
Имаме преден случай с гранулом, при който антибиотика разказа играта на спермитата. Та внимавай в тази посока.

# 633
  • Мнения: 926
Файона, бързо оздравяване на ТМ и да не го лепваш и ти 🙏

ММ при първия ковид, който беше най-тежък, СГ направи сутринта, а след обед излезе с положителен тест за ковид и СГ нямаше никакви отклонения, но може би, защото тъкмо се е разболял. Доколкото знам, 2-3 месеца, но пак зависи колко тежко го изкара, консултирайте се с уролог или репро.

# 634
  • Мнения: 1 381
Fayona, бързо оздравяване на ТМ, пази се и ти да не се заразиш. Иначе сперматогенезата трае някъде 70-75 дни, може след този период да пуснете, ако мислите че ще се отрази. Но моят съвет е да не чакате това време ако ТМ не е с висока температура. По принцип температурата е това което влошава показателите основно. И ако той няма температура по-добре пуснете след 1-2 седмици и без това в общия случай е хубаво да се повтори на друго място, та втората може да е след 3 месеца. Ако трябва да бъда максимално точна съм чела проучвания, че дори при висока температура показателите се оправят някъде на 50-ти ден, което реално не променя много плановете ви, ако мислите другия месец да пускате спермограма. Но вие си преценете.

ПП Твърдението, че сперматогенезата трае 3 месеца не означава, че всичкият материал се обновява наведнъж на 3-тия месец. Всъщност спермата се обновява ежедневно и се случва постепенно, т.е. на 1-ия месец примерно ще се е обновила 30% от спермата, на втория 70% от спермата и на третия 100%. По тази логика дори и да не са минали 3 месеца пак ще е донякъде достоверна според мен спермограмата.

# 635
  • Мнения: 2 262
fayona, бързо оздравяване на ТМ. Аз знам, че високата темп е кофти за сперматозоидите, но така и не успях да намеря отговор на въпроса дали влошения резултат е по време на боледуването или 3м след това... Но и преди съм споделяла, че ММ изкара Ковид октомври 2020, пункцията ми, от която още имаме ембриони беше 12.2020, което мен ме навежда на мисълта, че не е имало сериозно влошване на показателите при него в този период.

# 636
  • Мнения: 374
На нас ни бяха казали, че дори кашлица/хрема да имал и пак влияело, което малко съмнително ми се стори. То, ако е така, бая негативна звучи прогнозата предвид зимния сезон.

Файона, бързо оздравяване, както и на всички, които не се чувстват добре!

Аз имам малко странен въпрос предвид дискутирането на всички физически препятствия, прегледи и добавки. Как се справяте психически? Питам, защото при мен има голямо напрежение от доста страни и особено последните 3-4 дни толкова много ми се събра, че се чувствам ужасно потисната. Само ми се плаче, крещи ми се, тотална апатия изпитах и дори съм с нагласата, че заради всичко това този цикъл пак няма да имаме успех. Вчера така ми беше причерняло от нерви, че освен главата, ме заболя и ниско долу в областта на матката и яйчниците. Убедена съм, че целият този стрес от околната среда много ми влие и се опитвам да се успокоя, но ми е ужасно трудно. Планирам прегледи, изследвания, специалисти, но не знам как да се справя с психическия стрес, който вреди не по-малко. Планирам и психолог да си потърся, но то като основните фактори не се премахват, съм скептично настроена, че той ще ми помогне.
Та... имам нужда от съвети, как се справяте като дойде прекалено много, как си помагате, за да не рухнете?

# 637
  • Мнения: 611
Аз се справям много по-добре от както пиша във форума. Иначе сама си носих кръста. Никой в обкръжението ми не ми помага емоционално.След аборта се сринах тотално, но някакво по-висше аз се намеси и ме извлече от дупката. Не знам как стана. Просто една сутрин се събудих и усетих, че нещата са се променили за добро.

# 638
  • София
  • Мнения: 3 638
Фей, бързо оздравяване на ТМ и се пази!
Сноу, между всички прегледи, специалисти, проби и щуротии планирай почивки, излизания, разнообразие.
Ние ходихме на Сурва в събота, каня се от няколко години. Беше супер зареждащо преживяване, въпреки студът. Тази седмица ще ходим на театър, имаме планирано излизане сприятели. Гледам да рисувам повечко, помага ми да не мисля. Детето спомогна с един проект, който трябваше да прави та и тамс е включих. Общо взето животът продължава и трябва да живеем сега.
Аз пък ще ви разкажа за една позната. Преди време сподели, че се опитват за второ и нещо не им се получава, ама няма да се напряга. Ако е писано ще стане. Роди преди няколко месеца, но не сме имали възможността да си говорим много на темата. 6 години им е отнело, без да посещават специалисти, напълно есествено забременяване, това което нея е изумило е била реакцията на докторът направил секциото - според него имала две напълно запушени тръби и това бебе нямало как да не е инвитро.
А сега кажете ми как се разбира състоянието на тръбите повреме на секцио? И възможно ли е? Според мен ей така си ги говорят тия неща някои лекари и после жени се хвалят, че им се е случило чудо. В което няма нищо лошо разбира се - всяко бебе е чудо, но точно такива разкази ми се струва, че дават напразни надежди на такива оптимисти като мен...

# 639
  • Мнения: 374
В моето обкръжение всички само пречат и създават проблеми и драми, отколкото да има каквато и да било помощ. И това са хора, които би трябвало да са от най-близките роднини. Хем дават зор за внуче, хем не ни оставят никакво спокойствие, за да можем да се фокусираме в това. Роднините (свекървата и дъщеря й) непрекъснато ни ангажират със себе си и не ни остава почти никакво свободно време извън работа и бебеправенето.  После идвам на работа и също ме заливат с една купчина неща все едно, че щом да ме взели тук, аз им дължа живота си и да посветя всяка свободна минута на тях. От година ужасно много искам да напусна, но си казвах как ще почваме опити, не е моментът. Но си представях, че до сега вече ще съм се махнала или поне ще съм им съобщила, че съм бременна. Не се случи, а вместо това само ме натовариха с още неща, често заради които не мога дори да спя нормално вечер. Sad

Обичах да правя някакви творчески неща, сапуни, албуми, но последните месеци такъж жесток блокаж изпитвам, че не стигам до това. Сега съм взела билети за Будапеща за март месец. Ясно е, че ще го отменя, ако взема, че забременея до тогава, но с този стрес се обезверявам, че ще се случи. Иначе това ме разсейва поне в няколкото минути, в които ми остава време да мисля. Не искам да разводнявам темата, не е с цел да я пълня с такива неща. Просто лекарите и те само гледат изследвания и физически белези, а никой не обръща внимание на емоционалното ти състояние. Както се казва "Здрав дух в здраво тяло", ама когато първото куца, как второто да остане ок и то.

# 640
  • Мнения: 1 399
Snowflake, никак не се справям, минавам през периоди всеки месец и си го изживявам. Може би защото вече стана доста време при нас, ми минава всичко много по-бързо. Примерно, ако преди съм била крива 5 дни, че не е станало, сега за 1-2 дни ми минава. Иначе аз съм много открита и споделям с приятели по темата. Не бих казала, че ми помага, но се изненадвам, че при приятелите ми с деца рядко е било супер лесно и благополучно от първия път и имат поне по една загуба зад гърба си.

Това, че имам план със специалисти ми помага, ама постоянно се чудя дали ще стане и без тяхната намеса или не. Някакси този месец изобщо не се надявам, само си чакам следващ преглед. Може би е по-дорбе така, защото не се напрягам толкова.

# 641
  • Мнения: 575
Fayona, бързо оздравяване на ТМ! Кога да правите СГ не мога да кажа, но знам, че не винаги се влошава от ковида (и от други болести). В обкръжението ми много двойки набравиха бебетата точно по време на боледуване или в следващите  месеци. Някои и след дълги опити, така че си е и на късмет.

По другия въпрос не мога да кажа от моя гледна точка, понеже по-принцип съм по-скоро реалистично към оптимистично настроена за всичко. Но от мои приятелки, които са по-меланхолично настроени, знам, че им помага да говорят за проблемите, да имат план за действие и междувременно да се разнообразяват доколкото може с приятни неща.

# 642
  • Мнения: 1 381
Нямам представа дали по време на секцио може да се види проводимостта на тръбите, но аз имам приятелка която е с две запушени тръби установени след ЦС и забременя естествено, но беше биохимична. След този опит ѝ забраниха да опитва, защото лекарят имаше съмнение, че може да е била извънматочна. Сега е бременна от първи опит инвитро, всичко с инвитрото, кандидатстването, опитите, ЦС и биохимичната се случи в рамките на 4 месеца. Ние сме на въртележката от 3 години. Колкото и да се опитваме да се сравняваме и да се надяваме или пък да се обезкуражаваме от различни истории, истината е такава, че ние си имаме собствен път. Аз изпозлвам чуждите истории да се вдъхновявам, но и гледам да си повтарям, че нашият път е уникален и да не тая напразни надежди, че всичко "ще се" или още по-зле "трябва" да се случи по определен начин. Сега полагам някакви усилия да се справям с психиката, но сякаш нещо винаги лиспва. Опитвам разни неща като книги, видеа, работа, разходки, забавления, планове, които помагат, но само за момента. Като се прибера и си легна едни и същи са мислите ми всяка вечер и сутрин. Динамиката на живот е важна, сякаш колкото по-динамичен живот има човек, с по-малко свободно време, то по-малко време има да се трвожи и да затъва в депресивни мисли. Аз в момента съм в период на застоял начин на живот, скучна работа, скучен живот и затова доста трвожни мисли ме спохождат.

# 643
  • Мнения: 309
Snowflake, един съвет, не отлагай неща като смяна на работа или пътувания, само защото може да си бременна тогава. Живота си минава и няма връщане. Декември имах юбилей и си бях подарила билети до Париж, е месец преди полета разбрах, че съм бременна, посъветвах се с двама АГ и двамата казаха, че няма проблем в ранна бременност да се пътува.

# 644
  • Мнения: 2 262
На мен ми помага много споделянето (най-вече във форума) и работата с психолог. Понякога се мъча да говоря и с мъжа си, ама на него не са му ок разговорите тип самосъжаление, че още не съм бременна.
Преди първия инвитро опит имах повече свободно време за хобитата си и се разсейвах и по този начин (рисуване, гейминг, четене), сега не ми се получава толкова лесно, защото вечер съм твърде уморена. Но определено като правих и неща, които ми доставят удоволствие успявах да изключиха мислите за бебе за някакво време.
Също така и при мен е от голяма полза да имам план, но пък често рухвам, когато нещата не се случат така, както съм планирала.
Определно борбата за дете често е съпроводена от въртележка от емоции и смятам, че и негативните емоции са здравословни. Понякога просто трябва да си изживеем нещата преди да продължим напред.

Общи условия

Активация на акаунт