Чакането ще приключи, чудото вече ще се случи. ~бебеправене 427~

Аз също съм имала такава микробиология, тогава си спомням, че като излезе резултата моят АГ беше отпуска и аз паникьосано потърсих друг лекар. Тогава ми обясниха, че е съвсем нормално, по спомен имаше някакви дни от цикъла, когато е по-типично и общо взето само ще премине. Даже лекарката каза, че ако има дразнене някакво, може външни промивки със….сода Аз понеже не обичам да забърквам смеси сама, пък и реално нямах оплаквания, нищо не направих. Следващата микробиология си беше съвсем нормална.
Иначе многото лактобацили наистина създават дискомфорт, но то е по-скоро чисто като усещане, не знам дали е проблем-проблем.

Виждам няколко дами са си споделили мъките. На мен вчера ми дойде и се скъсах от рев. Просто нямам никаква надежда, че ще стане, все едно си знам, че няма, НО не мога да не се надявам, някак тайно и сякаш само пред себе си, и много се разочаровам всеки месец. А цикълът ми си дойде като по часовник, пак 27 дена. Не помогна, че съм в командировка и си страдах в хотела. Днес пък съвсем ми докривя, понеже явно следващите един или два цикъла дори (според актуалните сметки, ама понеже ми е точен цикълът излизат горе долу правилни) ще ми се падне овулацията баш в седмиците, когато приятелят ми е в командировка. Та и тая вечер го ударих на рев. Опитах се да си оправя настроението с това, че два месеца ще имам време да вляза във форма, че един ден като забременея да съм слаба бременна с малко дупе и голямо коремче, ама дори това не можа да ме развесели.

Наистина ми е много самотно това начинание някак. Сигурно съм си виновна аз, че не споделям, но пък моят както се има за голям мъж и много стабилен, всъщност всичко го натоварва, а аз все го щадя. Той реши, че се разстроих заради една почивка дето заради тея командировки май няма да я има, а то нищо общо, ама реших да не го обсъждам това по телефона. Ще му го кажа лично, ама той така като е стресиран в работата и имам чувството, че няма да срещна никакво разбиране.

Ти, Рейна, първо си виж лутеалната фаза и как да я удължиш, а пък тогава го удряй на рев. С къса под 11 дни както спомена че е 9-10 дни, не може да се забременее. Та да ревеш и да не ревеш, ако не я адресираш - няма как да успееш.

Добро утро,както споделих по рано от известно време правим опити и ние.
От седмица и половина,две,веднага от бебеправенето,цялата овулация и след това странни болки ниско долу,уголемени гърди и много чувствителни,забелязвам че се появяват  и дребни пъпчици или бабунки около зърното,много искам да са симптом за чудото.Трябва да ми дойде след 4 дни.Започвам да мисля че пак няма нищо,още повече съм подута,корема ми е като балон и твърд на камък,но чувствам че все  едни всеки момент ще ми дойде.Имам дискомфорт,леко придърпване болки като преди цикъл,единствено пъпки липсват по лицето.Кога да направя тест,макар че много ме страх че пак ще е отрицателен.Моля за съвет или успокоение,знам че тук мога да го намеря.
Благодаря и се извинявам ако съм досадила.

Жлезите на Монтгомъри около зърното се активират чак в напреднала бременност, а и се намират върху ареолата. Другото е студено време сега

Пиклив тест - най-рано 2 дни преди М със сутрешна урина при минимум 13 дни ЛФ

Bubole4е, много е рано за симптоми на бременност свързани с гърдите. Най-добре тест при закъснение и до тогава разсейване с любими дейности.

Здравей, напълно и искрено те разбирам, и повярвай ми не си сама в това. На моите години като ми закъснее поне с ден-два и започват следните две сюжетни линии:
- бременна ли съм - очакване, търсена на симптоми под лупа, чуденка до безкрай
- в перименопауза - сега край с надеждите за бебе, сълзи, страх
И когато дойде - пак същото - всичко си ми е наред, ще чакам следваща О и този път късметът ще е с мен или пък жалко - не съм бременна, ще чакам следваща О.
Нещо като книга игра, ама си е сериозна.
Не го щади твоя приятел - все пак бебето ще го гледате двама - малко по-малко му прехвърляй отговорности и го остави да ги поеме. Покажи му, че е най-стабилният мъж и супергерой. Ако ти го вярваш и му го показваш, и той ще го повярва.Какво да кажа - личен опит.
Ако не е ноемврийско бебе, може пък да е коледен подарък.Успех и късметът да е с вас, както и с всички други момичета!:smile:

Казах ти, че това с 9те предполагаеми дни се е случило откакто я следя точно 3 пъти - 2 пъти директно след явно някакво нарушение в цикъла (закъснение от около седмица, каквото не съм имала за целия си живот), и веднъж края на 2023. През останалите 7 цикъла, които съм следяла, не е била 9 дена. Да, много нестандартно е да има позитивен тест за овулация на 14 ден и дължина на цикъла 27 дни, като до оня ден. Трябва да се взема в ръце, защото абсурд така да се забременее. Нужен ли е този тон? Може би си изпий кафето следващия път преди та пишеш такива грубо формулирани коментари без причина.

И какво да адресирам от оня ден досега, когато между другото съм в командировка? А и да не съм, нека те светна, не навсякъде човек може да си пуска изследвания както в България дето всеки тича за кръвен по всяко време или пък да си запише час за лекар от сега за веднага, щото му закъснявало с ден и половина. Обикновено за неспешен преглед се чака между 4 и 6 седмици.

И между другото, най-честите дни за имплантация са 8 и 9ти. Отделно, има изследвания, според които няма статистическа разлика във вероятността за забременяване между жени с ЛФ под 11 дена и над 11 дена в рамките на година. С което не казвам, че няма да си пусна изследвания, просто наистина не разбирам този тон.

Пиша, защото ми тежи. Нали уж било група за подкрепа? Ами не личи. Много, много груба формулировка. Мислех си, че ще мога поне тук да си изливам мъката от време на време, ама явно няма да е. Щом си в групата явно не ти се получава и на теб - направо не знам как може да напишеш такова нещо на друг човек, на който му е гадно тогава.

Бях забравила за тази жена. Ванила, ако й нямаш номера,  а искаш да й пишеш, ще ти го дам.
Moon, честито! Нека е до успешен финал.

Рейна, съжалявам и напълно те разбирам. Хубаво е, че си позволяваш да плачеш и да изживееш емоциите си. Ако не си посетила репродуктивен вече, може да отидеш за свое спокойствие и да споделиш за дължината на лутеалната фаза. Ако има шанс това да прави проблем е по-добре да се открие решение по-скоро.

Аз днес се събудих крива, още от уикенда си събирам негативни емоции. Видях една позната, която ще ражда скоро, а последния път като се видяхме лятото изобщо нямаше планове за дете. И се замислих как хората около мен си забременяват и раждат и пак забременяват, пък ние си стоим в изходна позиция.Чувствам се като пълен идиот, че се надявам на нещо, което изглежда като далечна непостижима мечта без гаранция, че ще се случи. А пък уж е нещо супер естествено, което за другите става лесно, а при някои даже без да искат. Сигурно не ни е било писано и трябва да спра да се надявам, ама не знам как… Минавам си през едни и също емоции всеки месец. Извинявам се, ако съм досадна.

И последно, да пожелая успех на всички момичета в процедури и тези, които не чакат МЦ!

Мини, мерси, имам го. Чакам да ми излезе и цитонамазката и тогава ще я търся. ❤

Всички далечни, непостижими мечти изглеждат по този начин докато не се сбъднат рано или късно. Все си мисля, че независимо дали ще се надяваш, или не (не знам и аз възможно ли е), това няма да промени крайния резултат и времето, което ще му отнеме да се случи. Но точно преди седмица някъде се върна от лекар и той беше много оптимистично настроен към теб. Ако не се лъжа, дори думите му бяха, че е сигурен, че ще забременееш. Разбира се, нечии думи никога не са гаранция, но опитай се да имаш повече вяра и ти. Какво стана с О? Още ли я няма? Дори и да е така, това пак не е знак, че няма да ви се случи. Нали прескачала понякога и някъде бях чела, че средно на 8-9 цикъла има такъв без О, което е нормално. Мисля, че и аз имах такъв месец преди половин година някъде.

Нека да не бъркаме подкрепата в бебеправенето с подкрепа за мрънкане. Тук не висим и чакаме да се случи затова е бебеправене. За мрънкане психолозите слушат срещу 50лв. Ние не сме толкова квалифицирани

Ако искаш резултат, действай. Ако не бързаш - чакай си.

Съвсем нормално е понякога да ни връхлитат емоциите и да изпадаме в дупки, хубаво е да си изливаме мъката, когато вече наистина ни е много тежко, но в крайна сметка не е свършил светът… и аз имам такива моменти, става ми тежко, поплаквам си, споделям с ММ и веднага се изправям на крака, трябва да сме подготвени психически, и да осъзнаваме, че понякога трябва малко повече да се борим за нещата, за които копнеем.

На нас жените манията за контрол и това, че винаги искаме всичко да стане тук и сега ни играе много лоша шега, баща ми затова все ми казва:” тренирай си психиката и по-малко емоции и стрес, каквото и да правиш, всичко ще си дойде при теб, когато му е писано” . Аз също след първата загуба исках да се “разкостя” , да пусна всяко възможно изследване, първите месеци полудявах по някакви измислени симптоми за бременност, но вече някак си пуснах юздата и си казах, че не искам повече толкова много стрес. Стига ми.

Знам, че всяка история е различна, знам, че и при всяка от нас има различни фактори, които влияят, но просто трябва да свикнем с мисълта, че точно този процес не можем да го контролираме, трябва да направим всичко възможно да сме физически и психически подготвени и да сме здрави, останалото е Божа работа.

Аз лично също смятам, че е добре да се направи консултация с психолог, когато искаме с някого да си поговорим, аз го направих, когато загубих майка си, и след първата загуба на бременност.
Минаха няколко сеанса и просто усетих, че вече нямам необходимост да говоря на тази тема постоянно и че даже ми идва в повече, исках да спра да мисля и да говоря само за това 😀
Абсолютно съгласна съм, че животът е много кратък, трябва да се наслаждаваме на всеки един момент. Супер странно е, как не сме се замисляли преди кога ще ни дойде МЦ и дали ни закъснява, а сега стоим и се вглеждаме в себе си и си въобразяваме различни симптоми, просто защото желанието да ни се случи е много голямо.
Просто трябва спокойствие, да не се вманиачаваме толкова и да действаме, но всичко да е в рамките на нормалното.
 Аз вярвам, че всяка една от нас съвсем скоро ще сподели хубавата новина❤🙏

АА, не ми се сърди, ти си знаеш, че си рязка и грубичка на моменти. Не казвам, че няма истина в думите ти, но е важен начинът, по който ги казваш. Аз обаче не съм съгласна с теб за идеята на темичката. Това е група за взаимопомощ и не става дума само за съвети тип какво да изследвам, в коя лаборатория, кои добавки как се пият. Моралната подкрепа е основна част. Нека който има нужда да си помрънка, нямаме право да съдим и укоряваме, ако не можем да покажем емпатия и да кажем нещо подкрепящо, по-добре изобщо да не коментираме. Аз самата не съм цъфнала и вързала, много неща не съм споделила, но съм насреща винаги, ако някой има нужда просто да си сподели мъката. ❤️