За мен себепознанието ,себеудовлетворяването .
- Публикувана: 3 фев. 2007, 11:07 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2007, 16:19 ч.
Кой е най краткият път към спокойствието?
Значи и вие нямате отговор.
На мен ми се струва, че спокойствие се постига:
- ако можеш да погледнеш на себе си и на проблемите си отстрани, без отрицателни емоции...
- ако гледаш с любопитството на изследовател проблемите...
- ако осъзнаеш преходността на дребните си щения...
сигурно има и друго, но на мен ми убягва поне засега...
На мен ми се струва, че спокойствие се постига:
- ако можеш да погледнеш на себе си и на проблемите си отстрани, без отрицателни емоции...
- ако гледаш с любопитството на изследовател проблемите...
- ако осъзнаеш преходността на дребните си щения...
сигурно има и друго, но на мен ми убягва поне засега...
Този път аз съм Чесън 
Защо изкарахте невротичността признак на интелигентност и чувствителност, а спокойствието - на дебилност и тъпотия... ей туй не мога да разбера
Защо изкарахте невротичността признак на интелигентност и чувствителност, а спокойствието - на дебилност и тъпотия... ей туй не мога да разбера
Щото има нещо вярно, затова. Е, не 100%, но то кое в живота е 100%?!
Умните и чувствителни хора са и по-нервни, а емоционалните дебили и глупаците доооста по-спокойни. Има някаква зависимост, макар, пак казвам, тя да не е 100%
И въпреки това, каквото ти е заложено..не можеш да го промениш
http://www.tialoto.bg/article.php?cat=6&id=1979
"Душевното здраве следователно е продукт на добри мисли и чувства, излъчващи се от един ясен ум, свързан със здраво тяло и двете функциониращи във върхова максимална ефективност".
"Душевното здраве следователно е продукт на добри мисли и чувства, излъчващи се от един ясен ум, свързан със здраво тяло и двете функциониращи във върхова максимална ефективност".
Бубе, не може да няма път натам.
За всеки, може би, е различен, но трябва да го има.
За всеки, може би, е различен, но трябва да го има.
Така е. Начин винаги има...Както казах нищо в този живот не е 100%........
100% заложено
100% емоционално дебилство
100% чувствителност
Всичко зависи от много неща и границите се определят от конкретната ситуация в битието.
Умните и чувствителни хора са и по-нервни, а емоционалните дебили и глупаците доооста по-спокойни. Има някаква зависимост, макар, пак казвам, тя да не е 100%
Има го спокойствието на незнаещия Сидхарта, има го спокойствието на знаещия Буда. Има го и болезненият път от едното към другото. Спокойствието, овладяността и ведрината са много повече признак на ум и чувствителност, отколкото невротичността Продължавам да не съм съгласна
Има го спокойствието на незнаещия Сидхарта, има го спокойствието на знаещия Буда. Има го и болезненият път от едното към другото. Спокойствието, овладяността и ведрината са много повече признак на ум и чувствителност, отколкото невротичността Ето по това се различава интелигентният нервак от всички останали. Той би си наложил ведрина и би овладял емоциите си(не винаги, но да речем през повечето време. щото всички сме хора и можем да си изпуснем нервите)
Пример- аз съм нервак, но ме издават неща, които трудно бих овладяла. Кто цяло съм сдържана и овладяна. С детето си, с всички около мен. Имам самочувствието да съм интелигентна.
Е, аз питам за "спокойствието на знаещия Буда".
Натъквал ли се е някой на нещо, което да го отведе в тази посока?!
Натъквал ли се е някой на нещо, което да го отведе в тази посока?!
Ето
Има и друго- всеки може да си самоприлага до някаква степен и психотерапия. Помага и позитивното мислене. И то много Когато не ти е заложено нещо, винаги можеш да се опиташ да си го наложиш.
Когато не ти е заложено нещо, винаги можеш да се опиташ да си го наложиш.
Аз пък тия истории с позитивното мислене не ги харесвам. Както казва Дафодилия, американски булшитове Винаги се сещам за майката от "Американски прелести", която си повтаряше "I refuse to be a victim"... Американският модел, както и книжките от сорта на "Изкуството да бъдеш бог, егоист, милионер и невероятен любовник" залагат на чувството за собствена значимост, помпат ти егото и се опитват да ти внушат, че ти си най-важното нещо на света. Душевно нашмъркване, един вид. Мисля, че пътят е точно в обратната посока.
Винаги се сещам за майката от "Американски прелести", която си повтаряше "I refuse to be a victim"... Американският модел, както и книжките от сорта на "Изкуството да бъдеш бог, егоист, милионер и невероятен любовник" залагат на чувството за собствена значимост, помпат ти егото и се опитват да ти внушат, че ти си най-важното нещо на света. Душевно нашмъркване, един вид. Мисля, че пътят е точно в обратната посока. Препоръчани теми