Публикувана: 3 фев. 2007, 11:07 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2007, 16:19 ч.

Кой е най краткият път към спокойствието?

2 599
73
1

# 60 5 фев. 2007, 08:08 ч.

Мнения: 5 877

А. Ето един метод за въдворяване на душевен мир.
Когато се случи нещо кофти, просто вижте къде стои на скалата на личните ви катастрофи (нещата, от които наистина ви е страх) и ще видите, че рядко достига повече от 2-3 от 10.

# 61 9 фев. 2007, 12:58 ч.

Мнения: 1 404

Мислех скоро да пускам подобна тема,по-скоро като въпрос към тези,които са се намерили-себе си,пътя,спокойствието си,както и да го наречем.Кое ви помогна в търсенето-книга,личност,религия?За тези неща се замислих чак след раждането на дъщеря ми,открих йога,после Петър Дънов,но някак усещам,че това не е точно моя път,че пропускам важното,съвсем близо е някъде,но не го улавям Confused

# 62 9 фев. 2007, 13:13 ч.

Мнения: 15 619

И аз съм тъй. Rolling Eyes

Ама търся все още....

# 63 9 фев. 2007, 13:35 ч.

Мнения: 1 404

Именно на твоя отговор разчитах,утъпкана пътека един вид търся Embarassed

# 64 9 фев. 2007, 13:45 ч.

Мнения: 15 619

Чета много хаотично, оттук нещо ми пасне на душевните стремления, взимам си го, оттам ако нещо ми допадне, пак го вземам и така, но не съм намерила увереността и спокойствието.
Може би е много просто, ама аз не съм узряла да го видя. newsm78

Утъпкана пътека няма да намериш... Сега се сетих за нещо, което силно ме впечатли в книгата на Норбеков - за отиването му /искал да разбере как лекуват тия монаси болните.../ в някакъв манастир, дето ги карали да носят вода от далеко по някакви стръмни пътечкии задължително да са усмихнати, е той не се хилил, щото се ядосвал, върнали го да пълни вода пак, хилил се, разбрал че го наблюдават, приучил се на усмивката и усетил разликата чак когато срещнал на връщане, намусените пристигащи...
Май не го обясних много ясно. newsm78

Не е много по темата, но е отправна точка, някаква.....

# 65 9 фев. 2007, 13:47 ч.

Мнения: 2 724

Най краткия път към спокойствието .... Повтарям си, че от всяко положение има изход и че има имного по- лоши неща на този свят ,всяко зло за добро ...Честно казано, напоследък трудно постигам спокойствие при наличието на един бивш и един настоящ тинейджър, а преди бях много по- спокойна .

# 66 9 фев. 2007, 14:28 ч.

Мнения: 1 404

Luna,мисля,че те разбрах.Не съм чела нищо от или за Норбеков,като изключа една тема тук,във форума,заинтригува ме.

# 67 9 фев. 2007, 14:37 ч.

Мнения: 4 806

Пътят към спокойствието?
Сигурно има такъв, обаче силно се съмнявам, че точно това се търси.
Кому е нужно "спокойствието" и за какво?
Да си пише (примерно) цял ден в сайта необезпокояван?

В повечето случай не се търси спокойствие, а начин човек да се отърси от постоянната борба за жизнено пространство. Това няма край. Затова - никакво спокойствие.

Съсвем друго е да търси човек мир в душата си. Вероятно тогава ще излъчва и увереност, и спокойствие. А това вече е трудно. И не толкова - илачът се казва "смирение", ама не в онзи чисто религиозен смисъл, който обичайно се бърка с овчедушие... Уф, ще стане премного дълго. Няма повече да задълбавам

# 68 9 фев. 2007, 14:44 ч.

Мнения: 15 619

Е, Асса, точно това спокойствие имам предвид, наречи го душевен мир, някой може и друго име да му сложи.
Може би това е илачът, наистина, но все пак човек трябва да намери начин да стигне до този илач.
Не става по команда.

Били, няма значение дали Норбеков или някой друг автор..., аз се сетих за него, ти сама ще прецениш дали предложения път е за теб начертан...

# 69 9 фев. 2007, 14:47 ч.

Мнения: 1 404

Асса,за същото говориш и ти,но използваш други думи(признавам,по-красиви Simple Smile

)Смирение...ама като не си го намерил,преживял,осъзнал,тогава какво?Пак се връщаме в изходната точка.

# 70 9 фев. 2007, 15:14 ч.

Мнения: 4 806

Ако ще си говорим за смирение...
Пътят е и кратък, и много дълъг.
С всяко дихание може да се прави една крачка.
Започваме да крещим на детето? Стоп - включваме мисълта си - ами нали ще порасне, а когато съм била дете, дали точно това не ме е огорчавало най-много; а може би то изучава света... много са начините крясъкът да прерасне в смирен размисъл, който да приключи със спокойната усмивка, която търсим.
Попаднахме в задръстване? А дали не цъфти дървото отсреща? Сигурно има хора, за които тези 15 минути са изключително по - важни от моите и т.н....

Примери много.

Но този път си е дълъг - цял един живот.

# 71 9 фев. 2007, 15:57 ч.

В светлината на слънцето
Мнения: 7 927

...
[/quote]
Колкото по- малко мислиш, толкова ще ти е по-спокойно Laughing

Хората, които не експлоатират мозъчните си гънки живеят по-спокойно и лесно Grinning

[/quote]

Много точно казано.
А иначе спокойствието идва едва, след като онзи в черно те опее, а след това те закопаят 2 метра под земята. Grinning

# 72 9 фев. 2007, 16:01 ч.

Мнения: 15 619

В различни посоки гледаме, Лулумба.
Има хора на тая земя, които достигат до това състояние, можеш да го видиш в очите им.
Не говорим за непукизъм, а за философско приемане на живота и осмисляне на ролята ни в него...

# 73 9 фев. 2007, 16:19 ч.

Мнения: 11 327

За да постигнеш спокойствие, можеш да се научиш да се подготвяш за него.
По закона за 5те Пта - Правилната подготовка на представлението предвижда провала му.
Когато си подготвен психически просто нищо не може да те събори или извади от равновесие

Препоръчани теми

Мъж, жена или мечка?

Криминални досиета

Дефицитите на една журналистика

ХАМАС нападна Израел

Причина:

Причина: