Отношения в двойката

Бившата не готвела  - ми, казваш, че детето е свикнало на готови манджи, да му купи баща му, а бабата ако иска да готви, ти си заета, трябва да изчистиш, прането, телевизия, да си починеш, да излезеш по магазините. И никакво учене с детето. Утре, други ден ще изкара някоя двойка, и теб ще обвинят. Баща му, вместо да лежи на дивана, да си гледа детето и да пишат домашни.
Ако знаеш колко теми има тук, от твои колежки по съдба - хващат се с по - възрастен, разведен, с дете/деца, живеят в неговото жилище, ама без брак, харчат си заплатата за домакинството, отглеждат чуждото дете, и на финала остават без собствено, щото на мъжа все не му е дошло времето. И така, докато станат на 35-40 и тръгнат спешно да си търсят оплодител. Без собствено жилище, без спестявания, не са първа младост, избора е ограничен, докато попаднат на следващия разведен, дето има нужда от слугиня, детегледачка, с която да си делят сметките и да правят секс, за това и трябва да е задължително по - млада. . Не прави тази грешка.

Вината е изцяло на авторката, че позволява да я тъпчат така, че и се самозаблуждава, че не е изтривалка. В случая е изтривалка и колкото повече тя приема, толкова повече ще получава от същото. Пише за възпитанието на децата, че са прекалено обгрижвани и лигавени, но и тя не е пример за нормален живот с подобен слугинаж. Тя прави същото като роднините на детето. Децата не уважават такова поведение, защото виждат че им минават номерата и продължават да очакват, че във всеки един момент другите ще си счупват краката да ги обслужват.  След като не го оставя този мъж, значи се примирява с това, което и сервира постоянно. Никога не съм разбирала хората, които изхвърляйки собствения си живот на боклука, се чудят дали това не е грешка. Грешка е, възможно най-голямата. Нямаш себе си. Трябва първо човек да е нещо, за да може да даде нещо и на хората, които имат значение за него. Когато е смачкан и нещастен и не се чувства добре, щастие не може да даде.

Аз още в първия пост го казах - нямаше да ме е яд обаче, ако тя не сподели, че е в деликатно женско състояние.
Но в крайна сметка на всеки му се предлагат уроци, които трябва да се усвоят. Дано просто научи урока преди да прекалено късно.

От цялата тема се вижда, че този мъж не е отдаден на нея, и не е скъсал с майка си, майката на детето си и тя ще си прецени докога и колко още ще търпи и какви компромиси ще прави.

Какво толкова деликатно женска състояние - отстранен репродуктивен орган - вероятно яйчника, и на може да забременее естествено. Ама иначе онзи добър човек, бащата, я обвинява нея, че му проваляла отношенията с неговата дъщеря, ако авторката каже, че има други ангажименти, свързани с домакинството, и не може да играе с детето. Аз ако съм, в такава ситуация, излизам моментално, като му обяснявам да досготви двете манджи, да прибере, оглади едното пране, да простре другото, и да пусне прахосмукачка и мине с мопа. Ай сиктир. Ем не пипва нищо вкъщи, хем и претенции към теб да му забавляваш детето. Което сигурно не е поглеждал, докато е бил женен за майка му. И другия път, още преди да дойде, се изнасям, да не им провалям отношенията.

Vilma_, струва ми се, че позволяваш такова отношение само и единствено, защото имаш репродуктивни проблеми, а партньорът ти вече  е посял безценното  си семе. Т.е. Изглежда ми като да правиш всички тези компромиси, само за да не те упрекне за проблемите. Друг е въпросът, че не съм съвсем сигурна, че той би искал да имате общо дете, каквото и да казва. Щото, то на думи е лесно, като знаеш, че без АР няма как стане.
Много си ги разглезила всички. Това, че ти се местиш да спиш другаде, когато детето е при вас, направо ми избоде очите. Не ми изглежда  "здраво" дърт пергиш да спи с 8 годишно дете в едно легло.
На твое място аз бих се конфронтирала директно с маминия, и да очертая граници отдавна. Аз и с мама му бих се конфронтирала, не само с него. (Най-елементарното нещо е да лиша майка му от ключ! ) Не знам от колко години е вдовица, но ми изглежда като манипулатор, който да свири на тази струна до живот. Казвам ти го от позицията на човек, който също е със свекърва вдовица, при това е овдовяла сравнително млада, и тя никога не е играла на тая струна.
Но, ти или си много деликатен и фин човек, или си набиваш комплекси сама, и е нормално да не реагираш, както бих реагирала аз, или който и да е друг. За това, след като сама казваш, че сте говорили с маминия, и той не  прави нищо по въпроса, моят съвет е да го оставиш с маминка, детето и бившата му. Ти, така или иначе и сега си никоя, поне по това, което описваш.

И да не може да има свое дете, това дете си има майка, и никога няма да бъде нейно, колкото и да се старае и угажда.

Ами казали са ти го вече.Ти не си за този мъж любима жена и партньор,а слугиня и детегледачка.И някоя която да ползва в леглото,когато дъщерята я няма.
Той си има мама, и дъщеря.Теб те използва.Това пък да спи с детето,а ти в друга стая ме потресе.Постави ясни условия ,а най добре не си губи времето повече.

Точно това да спасяваш някой мъж, да му отваряш очите и да вярваш как любовта ти ще го промени е кауза пердута. От личен опит го казвам. Не знам защо толкова жени се хващаме на тази въдица и накрая ние излизаме наранени и изтощени. А той милият си се харесва така и удобно ползва за оправдание всичките си демони, които уж иска да пребори.

Има някои неизвестни обаче в тази жилищна констелация. Детето защо спи с татко си? Защото така му харесва или защото няма свое легло? Vilma, ти къде спиш, когато то спи с баща си? Че то след някоя годинка ще замомее и пак ли при тате ще се натиска? Редно е да си има свой кът и легло и да се приучи да го ползва. Жилището чия собственост е? Ако е на майката на приятеля, трудно ще бъде лишена от ключ и може по-скоро тя да е в позицията да ...лишава. Малко излиза от цялата история, че ти си като присадена там, а от друга страна носиш отговорност за цялото домакинство.
Това с ин-витрото, ако не е пресилено казано онова с премахнатите органи, е доста тежко начинание, изискващо максимално спокойствие. Не знам по какви лекари ходите, но процедурите изискват пълна отдаденост на каузата и много здрава психика. Абсурд да ти насрочат преглед и ти да го отложиш, защото имаш неочаквани гости. Специалистите в тази област едва ли биха си променили графика заради теб. По-скоро ти се съобразяваш и търчиш като луд, за да не изтървеш важен момент. С тия въртели вкъщи, само биха се усложнили още повече нещата. Особено пък и като криеш и се чудиш на кого да угодиш.

Сама си влязла в ролята на мъжегледачка, детегледачка, в ролята да си закрилница, да излекуваш нелечимото, да покажеш що е то уют, топлина, прекрасни семейни отношения и ценности на детето, на бащата. 
Такава съм, толкова си права! Смятах, че го правя за добро. Искам да имам добри отношения с детето, искам да види пример за семейство, за мъж и жена, които се уважават и разбират. Разбира се, не като едниният търпи и мълчи, това не е добър пример. Не възприемам детето като нещо лошо, да, не е мое, но е дете и заслужава добро отношение и възпитание.

Искаш да кажеш, че си си отменяла часовете в репродуктивната клиника заради тях?! 

Да, Мисифу, премествала съм ги.

Авторке, а имаш ли родители, където да отидеш наблизо? Както те е посъветвал Невена - щом ти натресат детето, и то непредвидено, се изнасяш, докато то е там. На гости, на почивка, на шопинг.

Да, Прекрасная Василиса, родителите ми не живеят в същия град, но не са и далеч. Паля колата и мога да ида при тях. Ходила съм понякога, изобщо гостувам им, за да ги виждам. Те са чудесни хора. Но някак странно ми се струва всеки път, когато детето е там, мене да ме няма. Поставям се на мястото на бащата и си мисля, ако човекът до мен всеки път се изнизва, ще ми е някак криво. Да, ще го разбера, има нужда от време за себе си, но винаги ще си мисля някак, че нещо не е наред. Всъщност, бих питала и говорила. Изобщо, не бих допуснала човекът до мен да се чувства така.
Radilena, пред детето може би веднъж настроението ми е било малко тъжно и криво, заради отношението на баща му, а и заради моите проблеми. Имам предвид, че не бях непрекъснато ухилена. И не се караме пред нея, само веднъж по телефона. Но пък това са отношенията на хората. Вие не спорите ли с мъжете си пред децата? Преструвате се, че всичко е наред?

А като не искаш близки отношения с бившата, за какъв такъв ходиш с мъжа да вземате детето? Аз бих останала в къщи да си пиля ноктите или да си масажирам целулита. Няма как да ти уважават времето като виждат, че ти не си го уважаваш.
Nevena Virolan, рядко ходя с него. Само когато после ще ходим някъде тримата. Кино, музей, разходка. Такива неща. Иначе избягвам, хич не ми е приятно да вися там и като цяло да виждам бившата. Едва ли и тя се радва да ме види, така че се старая тези моменти да са сведени до минимум.

Той си умира от страх да не загуби вниманието на детето и това никога няма да се промени. 
За това си много права. Все се питам, какво ще стане с отношенията им, когато тя сред някоя година мине възрастта за игри и тяма нужда от аниматор...

Тя писа, че е оперирана и са и извадени възпроизводствените органи. 
Да поясня, имам яйчник и половина, имам матка, имам една тръба, като скоро и тя ще бъде премахната. Мога да забременея инвитро на теория. Досега, без успех, но не съм се предала. Или поне не бях.

Вилма, а жилището негово ли е? Ти преди къде живееше? Твоите родители в същия град ли са, където живееш ти, или другаде?
Uncommon, негово е. Майка му също живее в негово жилище, твърде близо до това, в което и ние. А нашите по-нагоре писах, че не са в този град, а в съседен, недалеч.

Спрях да съм личният шофьор на детето, изтривалката на бившата, да съм готвачка, забавачка, и каквото и да е. Категорично и непреклонно отстраних себе си от тази ненормална конфигурация. Започнах в тези дни да ходя в мола, на кино, маникюр, фризьор, да се глезя на ресторант с вкусен обяд и чаша вино, да ходя на плаж, и въобще си намирах всякакви приятни за мен занимания. Оставих ги ако искат да се развозват, ако искат да си готвят, ако искат да се веселят, каквото искат да правят.

Анонимен, звучи чудесно, но имам чувство, че ще ми е гузно, ако всеки път правя така. Не знам, трябва да опитам. Просто имам чувство, че ще постъпвам, както постъпва той, когато детето е там, аз не съществувам. Съответно, аз правя същото и изчезвам, той не съществува за мен. А и след време, чисто хипотетично, нашето дете и неговото не е ли редно да се виждат? Абе, то като е счупено, колкото и да го лепиш, няма да стане като ново, знам.

Мисля, че животът ти е работата и слугуването вкъщи и съветите за излизане с приятелки, маникюр и т.н. не са приложими, т.е. ти нямаш приятелки, Той ти е всичко/дано да греша/.

novinka, имам точно 3 приятелки, които са ми много близки, можем да си говорим за всичко, споделяме. Но да, виждаме се рядко. Две от тях живеят далеч, едната е близо. Но пък именно с двете далеч, се чуваме всяка седмица.
Но забелязах, че през тези две години занемарих хобитата си. И ми остана само готвенето, то също ми е хоби. Но не съм дебела и нямам хранителни разстройства.

Пише за възпитанието на децата, че са прекалено обгрижвани и лигавени, но и тя не е пример за нормален живот с подобен слугинаж. Тя прави същото като роднините на детето. Децата не уважават такова поведение, защото виждат че им минават номерата и продължават да очакват, че във всеки един момент другите ще си счупват краката да ги обслужват.
Rumi11111, не правя точно същото. Дори и да се съглася да играем на еди какво си, винаги е само една игра, казвам го предварително. Дори и после да се тръшка, казвам, че съм обяснила още в началото, а и не ми се играе. Пробвала е и да реве, не поддавам. По-трудно ми е, когато бащата ми държи сметка защо не искам да играя, на детето му било обидно. Чак се чудя и аз като вас, да не съм длъжна. И му го казвам. И отговорът е: да, ти нямаш деца. Мда...

Това, че ти се местиш да спиш другаде, когато детето е при вас, направо ми избоде очите. Не ми изглежда  "здраво" дърт пергиш да спи с 8 годишно дете в едно легло.
Без цел, колко пъти съм го обяснявала това. Без резултат. Тя при майка си така била спяла, не можела сама. Възникнаха и въпроси аз къде спя (мисля, че от Мисифу). В друга стая, пак на спалня. Понякога той идва при мен, но когато детето се разбуди, идва, хваща баща си за ръката и обратно двамата в леглото. Веднъж само опитахме да й предложим да спи в онова легло, нищо не каза, разрева се. Като й мина и я разпитвахме, пак нищо не каза. И на единично в нашата стая сме й предлагали, пак отказа. Много ми е болно, че дори не прави опити да й обясни, че не е лошо да спи сама. Иначе детето си разрешава доста въпроси с рев. Щото бащата се плаши тя като ревне и тя знае, че ревне ли, става нейното.

Ами нали наистина нещо не е наред? Като не става с приказки, пробвай и с малко действия. Време е вече и на него да му стане малко криво. Много го жалиш, така както и детето. Той да не би да се е поставил на твоето място?

Какво очакваш да стане, ако имате общо дете? Единствено ще нараснат твоите отговорности. Ще минава с номера, че е бебе и трябва ти да го обгрижваш. От неговата дъщеря ще ви се изсипе пълен ад от ревност, той ще кръжи около нея да я успокоява и сте дотам. Не знам как виждаш това като по-добър вариант за семейство. Той няма да участва, само ще си пилиш нервите.

“ Поставям се на мястото на бащата и си мисля, ако човекът до мен всеки път се изнизва, ще ми е някак криво. Да, ще го разбера, има нужда от време за себе си, но винаги ще си мисля някак, че нещо не е наред.”

Именно. Мъжът до теб е крайно време да осъзнае, че нещо не е наред. Време е и да се погрижи това нещо да се оправи. Докато си му на разположение и поставяш своите нужди след тези на всички останали, той проблем в себе си не вижда. И смята, че си просто един мрънкалник, който му разваля времето прекарано с детето.

Насочила си разочарованието си към бившата и нейните дела. Аз също съм го правила. Грешно е, тук виновен има само един. И когато го осъзнае, много бързо ще настъпят промени. Но трябва да го иска и трябва да го разбере. Бившата няма да се промени, а когато детето стане тийн, тепърва те очакват много по-сериозни конфликти от това, че не искаш да си играеш с него. Но дотогава си пропиляла още едни 8 години от живота си служейки на чувствата на един мъж, който не се интересува от твоите.

За репликата “ти деца нямаш”, просто нямам думи. Готова ли си в бъдещето да чуваш как обичаш твоето дете повече от неговото и на твоето слагаш по-хубавата порция от вечерята?
Твърдиш, че искаш да дадеш пример на детето ти. Този човек е един много лош пример. Не си го причинявай, не го причинявай и на едно невинно същество.

Vilma, толкова си мила и разбрана, че ме боли като за близък човек като те чета.
Не заслужаваш и е много грозно това, че те настъпва по болното място този човек. Какво значи "ТИ нямаш деца." Демек проблемът си е лично твой? Нормалните двойки приемат бездетието като общ проблем и заедно търсят решение.

Обяснявам от позицията на дъщеря на разведени, която също се е навирала по легла на родители и баби и дядовци доооооооо крехката възраст от 14 или 15 годинки 🌞.

1. Спането в отделна стая, отделно легло, отделна постеля, на бебета и деца е новост в живота на човечеството. До ден днешен половината деца спят, ако не в едно легло, то в едно помещение с родителите си или други деца или роднини.

2. Дори поотрастналите животни често се свиват и заспиват до майките си. Така се пести енергия и им е по-топло и сигурно.

3. Майка ми е спяла през зимата на леглото на родителите си, между тях двамата. В следвоенните години е било такъв студ, че често сутрин водата в чашата е била замръзнала.

4. Децата не разбират половите потребности на родителите си и партньорите им. Те мислят, че всички се гушват и заспиват.   

5. Дете, глезено от баби и гледано от самотен родител не пречи никому, в ничие легло. Разведената майка няма партньор, а дъртите вероятно не правят секс, а и треперят да не се отвие, да не се уплаши нощем итн. Такова дете е центъра на света на възрастните, сред които живее.

6. Детето си иска родителите за себе си и това е нормално.

11 годишната дъщеря на мой братовчед спи до него на спалнята, с баба си когато той работи нощем. Той не си и помисля за друга жена. Майка и има нов мъж и деца в чужбина и баща и е единственото, което и остава.

След замомяване повечето деца спират да се навират по леглата на родителите си, освен в голям студ, може би. Аз поне спрях. Имах съквартирантка, която искаше да спим в една стая, защото до 18г е спала с майка си в една стая и постеля. Баща и си имал друга стая. Понаучи се да спи сама в стая, но на отворена врата и с нощна лампа. В Япония така спели. Родителите и живееха в 200м² апартамент. Стая за учене е имала.

Ето случай, в който 10г син на алжирка, отглеждала го с родата като самотна майка се навирал в спалнята, на която спяла с новия белгийски съпруг, при положение, че мъжът обзавел приказна стая за момчето:

"Момчето се присъединява към тях в брачното легло. Трябвало да спят тримата, казва мъжът. „Той кацна в нашата стая, това е много обезпокоително. Казвам на жена ми, че това трябва да спре, че трябва да си отиде в стаята, тя ми казва, че думите ми са обида. Тя прави всичко, за да задържи сина си до себе си, позволява му всичко. Там придобивам сигурността, че това всъщност е неговият „коз“ (На сина)."

От:

https://www.parismatch.be/actualites/societe/2022/08/08/monsieur … AQVF7DTB6EV76554/

Детето не прекарва много време с баща си и вече не е с него всеки ден. Ако тръгнат да го навират насилствено в друга стая, бащата и особено новата излизат лоши. У майка си то си спи при нея. Не мисля, че бащата ще посмее, от страх да го изгуби.

Нашите деца спяха с нас до доста големи, но като заспят, можехме да се измъкнем в другата спалня, а и са си наши. След това им направихме отделни стаи, но не искаха да живеят разделени и дъщеря ми прояви интерес към собствената стая чак към 12-13г.

Всяко дете е различно. Ще отмине, но не мога да кажа кога. Съвет не мога да дам, освен да се пробва да спи с баба си, примерно, но аз предпочитах родител и се намъквах при родителя ако е там. 

Нашите деца не бяха отделяни или отбивани насилствено. Дъщеря ни сука до 3.5г. Аз съм се отбила сама на 1.3г.

Не знам колко време авторката ще може да търпи.