Искаш да кажеш, че си си отменяла часовете в репродуктивната клиника заради тях?! Е това вече на мен би ми преляло чашата. Искрено се ядосвам като чета всичко това. При следващия такъв случай беж да те няма и никакво връщане докато не се започнат действия към промяна. Ако не сте женени, още по-добре! Направо ще се отървеш. Познавам не една жени, с инвитро от донори или осиновили сами. Едната е даже с близнаци. Nevena Virolan много добре ти е обяснила относно опасенията ти, че нямало да е пълно семейството, няма да я повтарям.
- Публикувана: 24 ян. 2024, 14:00 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2024, 18:11 ч.
Отношения в двойката
Tи хубаво си упорита и си копаеш тунел с лъжица, ама годините нямат рестарт, времето е безценно и няма кой да ти го върне.
Да не се окажеш сама, без деца, когато е вече късно.
И с изхабени нерви.
Пък ти си копай!
Да не се окажеш сама, без деца, когато е вече късно.
И с изхабени нерви.
Пък ти си копай!
Авторке, а имаш ли родители, където да отидеш наблизо? Както те е посъветвал Невена - щом ти натресат детето, и то непредвидено, се изнасяш, докато то е там. На гости, на почивка, на шопинг. Да се оправя заедно с майка си този твой мъж. Който си ама деца, да си ги гледа. Неговата бивша би ли гледала ваше общо дете? Не, нали. И не слушай глупави съвети от рода ти да се разправяш с бившата и със свекървата. Това не е твоя работа. Като дойде свекървата, се затваряш в стаята, уж си болна, или излизаш навън и забравяш да се прибираш. Като не може мъж ти без мама си, да си ходи да живее при нея. Жилището чие е?
Авторке, твоята история ме трогна много!
Позволявам си да те посъветвам две неща.
Първо, дори да си ядосана на партньора си, нека детето му да не вижда това! Не си изяснявайте отношенията с партньора пред детето - защото то може да си помисли, че то е „ябълката на раздора" и да страда от това. Детето и без това страда - осъзнато или не - че родителите му са разведени. Не му причинявайте допълнителни страдания.
То не е виновно, че възрастните около него не са се разбрали - относно възпитанието му, менюто му, забавленията и т. н. Мисля, че именно партньорът ти е ключът към това да се разбираш с неговото семейство. Той трябва да бъде посредник между вас. Поговорете си, поставяй му повече задачи, делегирай му повече правомощия... Това може да промени нещата в по-добра посока.
И второ, не бързайте да осиновявате дете заедно с него. Дайте си време - за да видите имате ли бъдеще заедно, или не.
Защото, ако осиновите заедно - има риск той да остане повече привързан към родното си дете и да те игнорира заедно с осиновеното. Така или иначе, той вече има дете. Може да започне да ти казва: „Осиновихме заради теб. Аз вече имам“. Представям си той да играе с неговото дете, а ти да играеш с осиновеното... Може да дели децата - на „неговото“ и „чуждото“. Възможно е това да отчужди и двете деца едно от друго и да създаде конфликти между тях.
Уточнете нещата, преди да предприемете такава важна стъпка!
Препоръчвам ти да прочетеш книгата на Никола Дюбоа „Приятно ми, е Никола“:
https://www.bard.bg/book/?id=1992
https://www.peika.bg/statia/Priyatno_mi_e_Nikola_roman_mezhdu_sa … _l.a_i.97430.html
Успех!
Позволявам си да те посъветвам две неща.
Първо, дори да си ядосана на партньора си, нека детето му да не вижда това! Не си изяснявайте отношенията с партньора пред детето - защото то може да си помисли, че то е „ябълката на раздора" и да страда от това. Детето и без това страда - осъзнато или не - че родителите му са разведени. Не му причинявайте допълнителни страдания.
То не е виновно, че възрастните около него не са се разбрали - относно възпитанието му, менюто му, забавленията и т. н. Мисля, че именно партньорът ти е ключът към това да се разбираш с неговото семейство. Той трябва да бъде посредник между вас. Поговорете си, поставяй му повече задачи, делегирай му повече правомощия... Това може да промени нещата в по-добра посока.
И второ, не бързайте да осиновявате дете заедно с него. Дайте си време - за да видите имате ли бъдеще заедно, или не.
Защото, ако осиновите заедно - има риск той да остане повече привързан към родното си дете и да те игнорира заедно с осиновеното. Така или иначе, той вече има дете. Може да започне да ти казва: „Осиновихме заради теб. Аз вече имам“. Представям си той да играе с неговото дете, а ти да играеш с осиновеното... Може да дели децата - на „неговото“ и „чуждото“. Възможно е това да отчужди и двете деца едно от друго и да създаде конфликти между тях.
Уточнете нещата, преди да предприемете такава важна стъпка!
Препоръчвам ти да прочетеш книгата на Никола Дюбоа „Приятно ми, е Никола“:
https://www.bard.bg/book/?id=1992
https://www.peika.bg/statia/Priyatno_mi_e_Nikola_roman_mezhdu_sa … _l.a_i.97430.html
Успех!
Скрит текст:
Честно, не искам да имам близки отношения с бившата. Случвало се е, както казах да чакаме един час в колата, вдигам скандал още след половин, че киснем там, щото някой не е организиран и не уважава чуждото време, те се появяват, той и казва и тя отговаря: ами да де, ама голяма работа.
Тя е човек, който тотално не зачита нашето време. И няма проблем да си го каже. Вие смятате ли, че е нормално да кажеш на бившия си мъж, че ще вземе детето за уикенда, а да приготвиш багаж за цяла седмица, без да го попиташ има ли възможност, има ли неотложни планове? И какво да направи той като слязат с куфарите, да каже не. Та нали онази ще каже "ето, баща ти не те иска". Да, върти на шиш. Но и да, той може да настоява тези неща да се обсъждат предварително, големи хора са все пак. Уж. Дори ме е срам да изброявам други случки в този смисъл.
Поема ли аз разговорите с бившата, ще бъдат оставени изцяло на моите рамене. Не, твърдо отказвам. Че търпя - търпя, но не съм чак такава подлога.
А пред детето не се говорят лични неща, камо ли за ходенето по болници, защото то е в позицията на двоен агент. Защото често казва: мама, каза да не ви казвам, ама да знаете, че еди какво си... Защото ми е ясно, че същото ще стане и там, като се прибере. Защото узнае ли бившата за репродуктивните проблеми, още повече ще й светнат очичките.
Nevena Virolan, хич и не ми пука какво мисли свекървата за идеята за осиновяване. Хич и няма да я питам. Тя кръвни внуци си има. За вероятността да остне един родител в процеса на отгреждане е едно, но да започнеш отглеждане сам е съвсем друго. Иначе в тоя живот всичко е риск, дори изхвърлянето на боклука. Ама премерен риск и сами решаваме дали си струва. Надявам се никой от вас да не е в подоцна ситуация, не е решение, което се взима лесно!
Иначе за много жаби в гьола си напълно права. Както и за евентуалното отношение на дъщерята към полубраче/сестриче.
Тя е човек, който тотално не зачита нашето време. И няма проблем да си го каже. Вие смятате ли, че е нормално да кажеш на бившия си мъж, че ще вземе детето за уикенда, а да приготвиш багаж за цяла седмица, без да го попиташ има ли възможност, има ли неотложни планове? И какво да направи той като слязат с куфарите, да каже не. Та нали онази ще каже "ето, баща ти не те иска". Да, върти на шиш. Но и да, той може да настоява тези неща да се обсъждат предварително, големи хора са все пак. Уж. Дори ме е срам да изброявам други случки в този смисъл.
Поема ли аз разговорите с бившата, ще бъдат оставени изцяло на моите рамене. Не, твърдо отказвам. Че търпя - търпя, но не съм чак такава подлога.
А пред детето не се говорят лични неща, камо ли за ходенето по болници, защото то е в позицията на двоен агент. Защото често казва: мама, каза да не ви казвам, ама да знаете, че еди какво си... Защото ми е ясно, че същото ще стане и там, като се прибере. Защото узнае ли бившата за репродуктивните проблеми, още повече ще й светнат очичките.
Nevena Virolan, хич и не ми пука какво мисли свекървата за идеята за осиновяване. Хич и няма да я питам. Тя кръвни внуци си има. За вероятността да остне един родител в процеса на отгреждане е едно, но да започнеш отглеждане сам е съвсем друго. Иначе в тоя живот всичко е риск, дори изхвърлянето на боклука. Ама премерен риск и сами решаваме дали си струва. Надявам се никой от вас да не е в подоцна ситуация, не е решение, което се взима лесно!
Иначе за много жаби в гьола си напълно права. Както и за евентуалното отношение на дъщерята към полубраче/сестриче.
А като не искаш близки отношения с бившата, за какъв такъв ходиш с мъжа да вземате детето? Аз бих останала в къщи да си пиля ноктите или да си масажирам целулита. Няма как да ти уважават времето като виждат, че ти не си го уважаваш.
В момента се държиш точно като подлога. Може да крещиш и да вдигаш скандали, но седиш, чинно чакаш в колата, готвиш по техен вкус, учиш с детето, кърпиш му дрехите и даже трябва да играеш с него все едно е бебе.
Дисни татковците са поласкани от възможността да прекарат седмица вместо уикенд с детето, особено когато има нова бяла птица, която да го гледа. Той си умира от страх да не загуби вниманието на детето и това никога няма да се промени. За него домът му е и дом на детето. Не е бившата виновна и не е в нея проблема. Те и двамата са, вероятно леко инфантилни и гледат да угаждат на детето с помощта на ротите баби. Аз съм гледана така. Хората променяме това, което не ни харесва и не ни устройва. На тях така си им харесва.
Хубаво не ти пука какво мисли свекървата за осиновяване, но си представи как ще се чувства осиновеното дете като започнат да църкат и да настройват дъщеря му срещу тебе и детето ти, в което ще виждат съперник за ресурси и излишен наследник!
Вилма, а жилището негово ли е? Ти преди къде живееше? Твоите родители в същия град ли са, където живееш ти, или другаде?
Това за отварянето на очите му го забрави, той си е отворил очите достатъчно. И не го възприемай като жертва, за бога! Има една жертва в казуса, но не е той, и не е майка му, горката!
Да кажа и аз, че е безумно да чакаш да вземете детето, нека баща му го вземе и да го доведе. Поабстрахирай се малко бе, жена! То готвене, уроци, житейски и други, пет манджи, че да не каже нещо бившата... И какво, ако каже - ще ти спре заплатата? То бива, бива железни нерви, но твоите са направо от стоманобетон!
Той хубаво роднини си има и си им угажда, а на теб кой ще угажда? И кога?
Това за отварянето на очите му го забрави, той си е отворил очите достатъчно. И не го възприемай като жертва, за бога! Има една жертва в казуса, но не е той, и не е майка му, горката!
Да кажа и аз, че е безумно да чакаш да вземете детето, нека баща му го вземе и да го доведе. Поабстрахирай се малко бе, жена! То готвене, уроци, житейски и други, пет манджи, че да не каже нещо бившата... И какво, ако каже - ще ти спре заплатата? То бива, бива железни нерви, но твоите са направо от стоманобетон!
Той хубаво роднини си има и си им угажда, а на теб кой ще угажда? И кога?
Аз пък бас държа, че мъжът няма да се съгласи на осиновяване. Даже се чудя как се е навил на инвитро. Той дете си има. Вече е на 40. Тепърва да се занимава с бебета, и то от мургавите...
Не се е навил на ин витро. Тя писа, че е оперирана и са и извадени възпроизводствените органи. Мисля, че е съгласен на осиновяване по принцип, с надеждата да се проточи във времето, да им предлагат мургаво след мургаво и от болно по-болно и тя сама да се откаже. Това съм го чула от двама бащи на приятели, които извиняваха съжителството с новата бяла птица по този начин.
И малко off - имаме съседи в квартала, французи, осиновили преди 20ина години снежно бяло, естествено русо и със сини очи момиче от България, без никакви увреждания. Никига не бих помислила, че момичето не е французойка. Осиновена е в Тетевен. Малко €€€ и ставала работата. Сега не знам как стоят нещата. Видяла съм и русо и синеоко дете, пак осиновено тук, от България, в чиито документи пише, че е от ромски етнос. Прилича на скандинавче или русначе, даже не на френско дете. Има широко лице и чип, дебел и къс нос.
Аз работя с деца от етноса. Да, някои са "белички", дори има и светлооки. Деца са си, но си имат специфични особености, дори и външно да изглеждат здрави си имат най-често ментални увреждания. Нека не забравяме, че там има и кръвосмешения из гетото. Наскоро втория мъж на една моя майка беше нещо с дъщерята, та из махалата се разчу, та нея я ожениха в 7ми клас набързо-набързо. Има и по-умни деца, но в повечето случаи капацитетът е силно ограничен. В 6ти клас не може да сметне 12-5. Дори и да не расте в средата кръвта си е... специфична. Аз, и поради тази причина се отказах от осиновяването, все пак много съм работила с тях и знам навици, поведение, манталитет.
Което не ми пречи да ги гушкам и целувам, но е различно. Е, ако не бяха другите спънки сигурно щях да се навия, не знам, много е трудно. Но пък, ако нямаш друга алтернатива... Но моя позната, социална работничка ми е казвала, че може да се знае битието на майката, което все пак е някакво познание.
А белите хора най-често оставят дете, ако има някакъв проблем, дано французите не е такъв случая, но, първо е голяма рядкост и второ... не знам, много е сложна темата. Но все пак, колкото по-рано, толкова по-добре. Катаклизмите са страшни.
Охххх, сега прочетох, че се е случило преди 20 години. Тогава още се оставяха българчета. Най-вече, заради неразрешения аборт при нежелана бременност.
Което не ми пречи да ги гушкам и целувам, но е различно. Е, ако не бяха другите спънки сигурно щях да се навия, не знам, много е трудно. Но пък, ако нямаш друга алтернатива... Но моя позната, социална работничка ми е казвала, че може да се знае битието на майката, което все пак е някакво познание.
А белите хора най-често оставят дете, ако има някакъв проблем, дано французите не е такъв случая, но, първо е голяма рядкост и второ... не знам, много е сложна темата. Но все пак, колкото по-рано, толкова по-добре. Катаклизмите са страшни.
Охххх, сега прочетох, че се е случило преди 20 години. Тогава още се оставяха българчета. Най-вече, заради неразрешения аборт при нежелана бременност.
Децата, за които пиша нямат здравословни проблеми и не са имали. 23 годишното си е здраво и умно, завършва скоро университет. Беше се депресирало след смъртта на осиновителката и изблик на желание да намери родната си майка или поне да я види на снимка. Родено е от 17г момиче, чиито родители не са искали бебето поради бедност. Ромчето е на около 14г в момента и много талантливо в дадени области. Не съм сигурна, че наистина е ромче, защото няма техните остри черти.
Венсан Винель е осиновен в България и май от ромски произход. Рано е ослепял, но е талантлив, самоук и много упорит. Успява въпреки системата. Не е приет в Консерваторията, защото там "никой не може да чете Брайл". Намира си музикална школа.
https://fr.wikipedia.org/wiki/Vincent_Vinel
Никой не може да ни гарантира, че собствените ни деца ще са здрави, умни, работливи и няма да се разболеят в последствие.
Всъщност ако авторката няма граждански брак с партньора си, те заедно не могат да осиновят. Ще си осиновява сама, а той просто ще е в картинката известно време.
Венсан Винель е осиновен в България и май от ромски произход. Рано е ослепял, но е талантлив, самоук и много упорит. Успява въпреки системата. Не е приет в Консерваторията, защото там "никой не може да чете Брайл". Намира си музикална школа.
https://fr.wikipedia.org/wiki/Vincent_Vinel
Никой не може да ни гарантира, че собствените ни деца ще са здрави, умни, работливи и няма да се разболеят в последствие.
Всъщност ако авторката няма граждански брак с партньора си, те заедно не могат да осиновят. Ще си осиновява сама, а той просто ще е в картинката известно време.
Вилма, била съм в подобна ситуация преди години. Вътрешно много се тормозех, защото се чувствах неоценена. Не знам откъде идва това желание да се доказваме на мъж, бившата му, свекъри, чуждо дете, но е факт, че много втори бракове започват именно по този начин и доста често се очаква от нас да сме сателити на мъж, бивша и дете.
Аз опитвах да говоря нормално, опитвах и с крясъци, опитвах и със заплахи, накрая просто реших, че единствено АЗ мога да променя нещо, ако искам промяна.
Спрях да съм личният шофьор на детето, изтривалката на бившата, да съм готвачка, забавачка, и каквото и да е. Категорично и непреклонно отстраних себе си от тази ненормална конфигурация. Започнах в тези дни да ходя в мола, на кино, маникюр, фризьор, да се глезя на ресторант с вкусен обяд и чаша вино, да ходя на плаж, и въобще си намирах всякакви приятни за мен занимания. Оставих ги ако искат да се развозват, ако искат да си готвят, ако искат да се веселят, каквото искат да правят. Моите планове в никакъв случай вече не зависеха от волята на бившата, нито от чувството за вина на Дисни таткото.
Мъжът ми бързо промени отношението си към мен. Започна да уважава правото ми да не ми харесват ненормалните схеми и дори започна да планира така, че да е удобно и приятно и за мен, а не за бившата и детето.
Естествено за свекъри, бивша и дете аз станах лошата. Нямам проблем с това, не се чувствам длъжник на тези хора.
Обичай се и се погрижи за себе си. Не се унижавай да спиш в друга стая. Моят мъж не беше чак толкова краен като твоя, затова не знам дали би се настроил към твоите нужди или просто би се освободил от теб като ненужна вещ, но и в двата случая единствено можеш да спечелиш.
Аз опитвах да говоря нормално, опитвах и с крясъци, опитвах и със заплахи, накрая просто реших, че единствено АЗ мога да променя нещо, ако искам промяна.
Спрях да съм личният шофьор на детето, изтривалката на бившата, да съм готвачка, забавачка, и каквото и да е. Категорично и непреклонно отстраних себе си от тази ненормална конфигурация. Започнах в тези дни да ходя в мола, на кино, маникюр, фризьор, да се глезя на ресторант с вкусен обяд и чаша вино, да ходя на плаж, и въобще си намирах всякакви приятни за мен занимания. Оставих ги ако искат да се развозват, ако искат да си готвят, ако искат да се веселят, каквото искат да правят. Моите планове в никакъв случай вече не зависеха от волята на бившата, нито от чувството за вина на Дисни таткото.
Мъжът ми бързо промени отношението си към мен. Започна да уважава правото ми да не ми харесват ненормалните схеми и дори започна да планира така, че да е удобно и приятно и за мен, а не за бившата и детето.
Естествено за свекъри, бивша и дете аз станах лошата. Нямам проблем с това, не се чувствам длъжник на тези хора.
Обичай се и се погрижи за себе си. Не се унижавай да спиш в друга стая. Моят мъж не беше чак толкова краен като твоя, затова не знам дали би се настроил към твоите нужди или просто би се освободил от теб като ненужна вещ, но и в двата случая единствено можеш да спечелиш.
Прочетох цялата тема. Авторке, колкото и да ти е трудно, приеми, че нищо няма да се промени.
Наясно съм с всичко, което правиш - искаш да се харесаш на всички, надяваш се да промениш мъжа. Мисля, че животът ти е работата и слугуването вкъщи и съветите за излизане с приятелки, маникюр и т.н. не са приложими, т.е. ти нямаш приятелки, Той ти е всичко/дано да греша/.
Наясно съм с всичко, което правиш - искаш да се харесаш на всички, надяваш се да промениш мъжа. Мисля, че животът ти е работата и слугуването вкъщи и съветите за излизане с приятелки, маникюр и т.н. не са приложими, т.е. ти нямаш приятелки, Той ти е всичко/дано да греша/.
Аз също нямах приятелки, но и не ми трябваше никой друг, за да се погрижа за себе си. Човек може да остане в леглото цял ден с книга или филм, ако така го чувства. Или да отиде на кино. Да се запише на клас, ако има такива интереси. Няма нужда да върши всичко онова, което е изброила. Не само, че няма нужда, а и не трябва. Не трябва да играе с детето и да се върти на пети, то е там, за да бъде с баща си. Не трябва да иска да го възпитава и учи, то си има родители за това.
Всичко е приложимо, само трябва да се направи първата крачка и да не се отстъпва. Отделен е въпросът, че Вилма иска дете. Аз също смятам, че мъжът е неподходящ, но не искам да давам съвети, защото не съм била в такава ситуация.
Всичко е приложимо, само трябва да се направи първата крачка и да не се отстъпва. Отделен е въпросът, че Вилма иска дете. Аз също смятам, че мъжът е неподходящ, но не искам да давам съвети, защото не съм била в такава ситуация.