Отношения в двойката

Прекалено си млада за да жалиш за две години.
Още толкова хубави неща те очакват, просто трябва да разчистиш около теб, че да ти се случат.

2 години не са толкова много време. Но родите ли дете от този човек, жалко за детето ви. Другите тук са прави, вие не сте играчка на батерии и като се изхабят, да се махнат и да се сложат нови. Психиката ви няма да издържи, недейте въобще да пробвате да продължавате, да давате шансове и да слугувате на един куп хора. Нали мъдростта е преценката преди действието. Разбирам, че когато човек се е раздавал толкова много е трудно да забрави изведнъж всичко, има и привързаност, но е наложително във вашия случай. Искрата не се запазва с потъването в битовизми; с ще сготвя и ще изпера и чакай, че имам да чистя. И накрая с обобщението: скапана съм от умора. Никой мъж няма нужда от робиня. Това не е доброта, това са ненормални отношения, защото всеки е личност с чувства, а не робот, програмиран да пере, чисти, готви и т.н. Ако единият използва другия как ще се придвижвате напред? Той бил баща. Недоумявам как може така да ви удря, с тези думи. То е ясно, че е баща и не вижда ли, че вие сте доказали, че го разбирате с цялото обгрижване на всички. Освободете се от тази връзка, не мислете за мъж и деца, започнете да си угаждате, да се наслаждавате на живота и тогава ще видите, че ще се появи подходящият човек. Не се връщайте при този мъж, защото той просто не ви цени. Нищо не рискувате. Вие нямате нормална връзка с този мъж.

Да си намира друга прислужница, която да му спи в другата стая, ама не знам дали лесно ще намери. Друг път не влагай толкова емоционално (и финансово), преди да са вложили в теб. Това си е цяла философия, но  накратко просто бъди огледало на мъжа, каквото той ти дава, това и ти на него, не се раздавай прекалено, защото ей така накрая завършваш разочарована (всички сме минали през поне една такава връзка) и разбираемо, те е яд, за неща, които си направила и дала, а той не е заслужавал.

 Иии…. не романтизирай толкова връзките и семействата на другите. Повечето, след като първоначалната еуфория мине, остават заедно заради децата и/или икономически причини. Нищо никога не е такова, каквото изглежда отстрани. Щом бившата се е настървила да го съди, значи най-вероятно е заслужавал. Макар че това не е извинение да не иска брак, защото със и без брак, ако има дете и се стигне до раздяла, издръжка се полага. Кой знае какви неща и подробности има там, които са ти спестени.

На 33 си достатъчно млада и имаш време да започнеш отначало. 2 години връзка не са много, прекратявай. Колкото повече подробности даваш, толкова повече си личи, че той не те обича, както ти него, а си му супер удобна, че дори е нагъл да изисква още. На теб не ти ли се сви сърцето от думите "Ти нямаш деца"? Как е възможно? Нагъл и жесток до безобразие, много се ядосах, защото си умна и мила, а си се принизила до слугиня на пълен простак, ще ме извиняваш.

Не е нормално за мен 8 годишно момиче да спи с баща си, да не използвам друга дума. В нашето семейство от поколения децата си спят в леглата си. Както и да е, не е това проблемът на авторката. Бих се радвала, ако авторката от тази тема разбере в каква унизителна ситуация е. Едно мъжко момиче, както се определя тя, може да попадне в подобно положение, но не и да седи в него две години. Какво бих направила аз: бих си събрала багажа без обяснения, той знае защо. Бих си наема или купила жилище и бих си гледала живота, а животът не е мъже. Ако ми е важно да имам дете, бих пробвала с донор.

Вилма, има един тревожен момент. В началото мъжът и майка му са се съобразявали с теб, но после се е стигнало до всичко това, което описа, с твое съгласие и съучастие. Пишеш, че в предишната връзка е имало също такива елементи.
Значи, ти, която си възпитана в толерантно и интелигентно семейство и ти самата перфектно се справяш в мъжки колектив, в личния живот правиш нещо - не знам как да се опише, което довежда до тази констелация, която на никого в темата не се хареса.

Ако продължиш нататък, без да си изясниш къде бъркаш, няма да има добро развитие и на следващите ти връзки. Защото ти си млада жена и животът продължава. Но нека продължи по-добре за теб. Както си независима и силна жена, какво става, та се превръщаш в ...  извинявай, но - изтривалка?

“Мога всичко сама” и “ мъжко момиче съм” често води до описаното от авторката. Партньори се наричат двама души във връзка, които си партнират  и действат като екип, в който всеки има права и задължения. И двете / и права и задължения/, не някой да носи целия товар, а другият да си трае и да се прави на сляп. Вие ходите и на работа, кога успявате с всичко описано? Звучите като извънземно направо. Аз също мисля, че ако не си промените мисленето, ще повторите този модел на поведение и с новия мъж, когато се появи. Трябва тепърва да се учите какво е да сте жена. Аз също мога всичко сама/ родителите ми не бяха способни да ми осигурят нормално детство/, но от дете знаех, защото го виждах на практика при тях каква трагедия е, колко тежки са последствията за всички, когато мъжът не успява да бъде мъж, а жената - жена. Лично аз се измъкнах, имам характера и си постигам мечтите, мен неприятностите ме амбицират страшно много, но процентът на измъкналите се деца е нищожен. / имат травми, нямат самочувствие като възрастни, някои ги е страх от сериозно обвързване и създаване на семейство…/ Много от децата не успяват като възрастни. Описвам ви го, за да осъзнаете, ако имате дете от този мъж, какво ще се случи по-нататък, заради вашето поведение да мислите за всичко, да  слугувате, да не позволявате той да се държи като мъж, защото вие не се държите като жена. С тези неща шега не бива.

Искрено ви благодаря за подкрепата! Да, да, разбирам всичко. Осъзнавам го. Но трудно се приема.
Винаги съм се радвала на хора, които се обвързат с разведен и с дете. Но винаги ми е било чудно как успяват. И честно казано, винаги съм си казвала, че аз не бих го направила, но пък всеки заслужава втори шанс и че разведените не са лоши хора. Но се влюбих именно в такъв. 
Дадох всичко ОТ себе си и не ме яд за това. Яд ме е, че не дадох нищо НА себе си.
Да, осъзнавам, че щом допускам това втори път, има проблем в мен. Явно не трябва да умея да се справям сама с всичко.
Аз просто игнорирах свекървата. Никога не съм й повишила тон, не съм я обидила, не съм я изгонила. И то се случи съвсем естествено тя да се почувства добре. Явно трябва да съм груба. Но не съм такъв човек. Смятам, че когато не приявявам интерес към някой, той ще разбере и ще се оттегли. Аз така бих направила. Случвало се е няколко пъти, две минути, след като се прибера от работа, понеже ме е видяла, че се прибирам, свекървата да цъфне. Мъжът го няма вкъщи. Тя хлопва силно вратата, застава в коридора и се провиква (ще измисля име): Ивана!!! ИВАНАААА!!!
Господи, акълът ми е изкарвала! И аз тичам, излизам от банята или се показвам полуоблечена, вече сърцето ми е излязло, чудя се кой е умрял. Питам какво става. А тя просто казва: ааа, нищо бе, да видя какво правиш. Какво може да прави човек 5 минути, след като се прибере от работа?! И куп други дребни примери, че някои хора просто не се съобразяват с другите.

Отгледана съм в семейство, в което всичко се поделя. И ангажиментите, и домакинството, всичко. Не е имало мъжка или женска работа, всичко е било и за двамата. Не съм спала в леглото на нашите, в тяхната стая до 5-годишна, но на отделно детско легло. Те са добре смазан механизъм, не знам как го правят. Работеха на различно работно време, често не се засичаха вкъщи цяла седмица. И те, като всички двойки, си имат дребните търкания. Но отдавна са се сработили до това винаги всичко да е организирано, осмислено и винаги сме имали време за всичко, като бях дете. В викакъв случай не съм лишавана от внимание, от глезене определено. Е, имах баби за целта, но не ги виждах всеки уикенд.
Бившата е била безработна, докато са били заедно, там е имало и други неща. Знам, че не си ги измисля тези неща, но да, знам, че и той е имал вина.
Просто трябва да се събера. Може би основно ми пречи и това, че се сравнявам с връстниците и приятелите ми.
Искрено ви благодаря за различния поглед и съвети!

Хайде сега. Ти си отгледана от родители, които не са разведени. Защо ги сравняваш със сегашната си ситуация? Съвсем си в облаците. Семейство, в което всичко се поделя. Розови еднорози и захарен памук. Вторите връзки и бракове може да имат различна динамика. Пълно е с ергени. Хващаш такъв и готово.

Не, не сравнявам. Просто казвам какъв пример съм имала пред себе си.
Познавам много добре отношенията в две семейства на разведени с деца. В едното само единият, в другото и двамата са разведени. Виждам, че там не се случва това, което при мен. Наясно съм, че всичко зависи от хората.

На мен пък винаги са ми светвали много червени лампи, като чуя за мъж, който се е развел още докато детето /децата са били съвсем малки. И никога не е била в него причината, все жената била виновна - или жената не се била наживяла( в съседната тема за жената на бившия, с две малки деца на 3 и 6 години, тръгнала била да живее 😂), или по начало нещата между тях не вървели, тя не му обръщала достатъчно внимание, и заради това той си хванал друга, или не разбирала неговата нужда да прекарва всеки свободен момент с родителите и приятелите си, или се променила коренно след раждането, или надебеляла, или спряла секса, или не се разбрала с майка му, или все мрънкала за внимание, или станала лоша домакиня и не си чистела цикъла от плочките в банята, или го ревнувала съвсем безпричинно, или тя го изгонила, ама и той не знае точно защо ... или.. или... Той, милият, винаги чист и невинен. Грабва си оная работа и после намира някоя жена, която да му слугува и гледа детето, докато той се прави на големия баща на същото това дете , което не е поглеждал, докато е било бебе, щото то си е имало майка за тая работа, и е изоставил още докато е било в пеленаческа възраст. Ама иначе уж, много иска да има още едно дете с новата, ама не баш сега.... Сеща се да бъде баща, но на вече поотраснало дете, и ако може на чужд гръб.

Просто го зарежи и забрави, млада си!
Нещо, което не казваш като оплакване. А е лично към теб. Той не искал брак, не би си го причинил пак. Това е скандално, още тогава чантата. Т.е. иска да може да си тръгне, казва го в началото, когато е уж най-влюбен и те определя като потенциален причинител на нещо си...за него пак. А ти- имаш ли право да искаш брак, или ти нищо не може да искаш?
За смазаната машина на вашите- постига се с любов, обич и уважение. Този мъж е нелоялен егоист, бившата е избягала, бягай и ти- нищо не те задържа. Тя с дете го е напуснала. Нищо по моите критерии му няма на детето- мъжа е ужас.
Вземи си нещата и изчезвай. Ето сега, командировка си- а ъкъла ти пак в тях.
Освободи си мислите
Not your circuis, not your monkeys

Vilma_, да не те е следила да не изневеряваш на маминия?
Колкото и странно да звучи, понякога така се получава, че отглеждането в нормално и свястно семейство, каквото съм имала и аз като дете, те оказва неподготвен за някои типове отношения между членовете на семейства, където е имало някакви липси. Лошото е обаче, когато второто ти се натрапва като норма и всичко вътре в теб се съпротивлява да приеме, че това може да е нещо в реда на нещата.

От придобитият опит и сегашна гледна точка, НИКОГА не бих си причинила това, в което се намираш ти. Главата ме заболява само докато те чета. Аз вече нямам нерви за трошене в безперспективни връзки.
От опит ти говоря.
Ти си загубила 2 години. Моите бяха 8. И никак не бях на 33г. И аз съм с репродуктивни проблеми.
Моят беше с 3 деца. И аз копаех тунели и блъсках стени с глава.
Накрая толкова бях изтощена, че сложих край. Почувствах страхотно облекчение. Дори ми беше толкова добре, че не се страхувах дали ще срещна друг, дали няма да остана сама. А съм на 40+.
Е, след 3 месеца съвсем неочаквано срещнах настоящият ми мъж. Без ремаркета, без тежести.
Чувствам се толкова добре с него, той знае за моите проблеми, но по никакъв начин не ме е карал да се чувствам второ качество жена.

Vilma_, направи услуга на себе си и го зарязвай. Директно, без обяснения. Животът ти няма да е добър с такъв човек.

Първите ми шефове бяха семейство. Тя -разведена с дете от първия брак и по-голяма от него, той - ерген, без  деца. Гледаше я в устата, ама още не си е отворила устата, и той припкаше: Да, скъпа, кажи какво искаш. Та тя много често казваше: Мъж, дете и прасе - както ги научиш в началото.

Относно това, че разбираш, но не можеш да приемеш - фокусирай се върху това какво ще бъде от тук нататък, а не какво е било през тези две години. И, да, както са ти казали и други, две години не са чак толкова много време.
Заслужаваш да бъдеш обичана, обгрижвана, ценена, уважавана! И когато следващия път се появи мъж на хоризонта, остави го да прави всички тези неща за теб, недей да слагаш панталоните веднага.