Деца с увреден слух

Честита ви темичка! Дали ще ме приемете във вашата компания? За непознаващите ме ще кажа, че съм завършила слухово-речева рехабилитация, а сега работя като ресурсен учител. Днес за пръв път имах среща и занятие с едно мъничко сладко бонбонче от първа група, което посещава кварталната детска градина.
От много години ме терзаят някои много важни за мен въпроси. Знам, че КИ за семействата и децата е една невероятна възможност, но ето че е факт и дори и вие споделяте, че процесът на проговаряне не е толкова бърз, колкото може би всички вие сте се надявали да бъде. Как общувате с децата си? Ясно е, че вие като родители разпознавате нуждите на децата си без да се налага те да полагат кой знае какво усилие. Но все пак те имат потребност от общуване и с хора, които не биха могли да ги разберат.
Малко хаотично се изразявам, но въпросите ми са: използвате ли жестове и какви (ваши си или от жестомимичния език) Скоро организирахме с Мая Стоицева едно обучение за комуникация чрез обмяна на картинки за родители на дечица, които по една или друга причина нямат вербална реч и техните учители от масовите градини. Мислех си през цялото време, че тази система би била много полезна и подходяща и за нечуващите деца, които сега се оречивяват. Противно на реакциите на някои мами, тази система не забавя говорното развитие, а го подпомага и предшества.
Наистина голям дерт ми е това. Имах наскоро дете, с което работя в една градина. Детето не е с увреден слух, а е с аутизъм (непотвърдена диагноза), но до тогава никой не го беше водил на логопед и никой не беше работил специфично върху комуникацията на детето. Ужасявам се всеки път като си помисля, че това дете дори и вода не може да си поиска защото не знае как.
Чувала съм много майки на дечица, които много категорично забраняват жестикулирането и езика на глухите е пълно табу, но все пак...кажете ми как се справяте до момента на истинското проговаряне. Успяват ли да общуват децата ви и как?
Не ми се сърдете. Наистина искам да чуя вашата гледна точка. Почти не съм работила като сурдопедагог. Всяка ваша информация би била изключително ценна за мен.

И да си призная без бой - аз съм привърженик на използването на жестовия език в комуникацията и обучението като подпомагащ начин за разбиране, който ми се струва естествен и достъпен за дечица с нарушение в слуха.

Аз да отговоря първа- до 4,5 г. на сина ми не е правена аудиограма и съответно не подозирах за сериозността на проблема.Причини - много , няма да ги обяснявам.
НО още на 3г. ми направи впечатление че когато включа нянакъв жест и речта , да обозначава нещо то комуникацията става много лесна и детето ме разбира от първия път! Да си призная мина ми през ума- ако не проговори ще учим заедно жестомимичния език !
Иначе като цяло общувавето е изключително ограничено. ДА родителя разбира нуждите на детето, но като майка и на здраво дете на 1,5 г. сега чак оценям колко е бил ощетен сина ми! Създава се един порочен кръг- ти ГОВОРИШ, говориш , говориш , съответно не те разбират и ситуацията с възпитанието започва да куца отвсякъде  Освен това като не получаваш  обратна реакциа - няма въпроси и т.н. на практика изобщо ну общуваш, има едностранно изливане на реч, къде разбрана , къде не, която с течение на времето намалява / щото несъзнателно монолога ти писва/ От друга страна растящото дете не може да изрази чувства и мисли, то осъзнава че не е разбрано и се отказва да общува а само действа- затова и сина ми имаше диагноза " хиперактивност" !
При нас се е случвало- търси и рови като луд из шкафовете - аз питам какво търсиш? - отговорр- ъъеееъъ Аз задавам всички възможи въпроси - отговор- НЕ , ъъеееъъъ ... до безкрай и накрая се отказах, той не намери търсенето , така и не разбрах какво е !
Купувам вафла , с оранжева опаковка на обет. Вечерта иска вафла, аз давам друга/ забравила съм какво съм купила/  Той обяснява- не тази, оллао / или нещо подобно/ ! Аз изреждам всички възможни десерти, докато той въртейки се  и търсейки нещо отваря хладилника - вади морков и сочи вафлата и моркова - ъъ - ъъ. / демек това ама в този цвят/  , след 5 мин на мен ми присветва за какво иде реч  и още много от рода има  бисери
Аз има вэпрос- искам да намеря за сина ми ресурсен учител- сурдопедагог,от другата година в предучилищната група - как става изискването му?

Вени, трябва да подадеш молба до вашия ресурсен център в Пловдив и да се явите на комисия с епикризата на детето в Инспектората ви. За вашето нарушение ви се полага и сурдо-педагог (ако има) и ресурсен учител. В моя случай просто се оказа едно щастливо съвпадение, че в градината към която съм ресурсна записаха такова дете. Въпрос на късмет.


По темата за общуването си ме разбрала много правилно. Точно и аз за тези неща питах.


 ПС:  Запознати ли сте със системата за комуникация чрез обмяна на картинки? Искате ли да направим едно обучение, където да обсъдим до колко е приложима за децата с КИ и как да улесним общуването им?

Лого5ка, напълно съм съгласна, че жестовете са нужни на родителите и децата, за да общуват. Не сме ползвали специални жестове, защото тукашните рехабилитатори обикновено са против и не ги използват при обучението. Ние като чуващи хора не ползваме жестомимика и тя е абсолютно непознат за нас език. Но ползваме жестове, такива, наши си, естествени, с които се разбират хората помежду си когато са в шумна обстановка или на далечно разстояние един от друг. Не са много, но много ни помогнаха. Йоан ни показваше със жестове, че иска да яде или пие, а и до сега показва "спи" с жест, макар че казва едновременно с това и глагола. Не мисля, че жестовете ще му пречат занапред, но и ние не сме прекалявали с тяхната употреба. Виж, картинките са нещо, което много използваме и до сега. Когато искаме да му покажем нещо, което предстои - какво ще правим или къде ще ходим - винаги използвам картинки. Взех си от Ресурсния център картинките за СКОК, но не ги ползвам по стандартния начин, а така, както ви описах. Да речем - тръгнали сме към градинката - показвам му картинката за АЗ (Йоан), а след това пясъчник или люлки, или пързалка. Ако ще кара колело, показвам му съответните картинки. Ако нямам подходяща картинка, свалям си от И-нет. Въобще - това е безценно помагало за нашето общуване. Ако се бях светнала по-рано, щях да спестя много тормоз на детето си. Преди да започнем да ползваме картинките, Йоан много страдаше и и се тормозеше, тръшкаше се и въобще... голям ужас беше, докато намерим правилния път. Понякога съжалявам, че не сме използвали жестомимика поне за  някои неща. Сигурна съм, че щеше да е много по-лесно за Йоан. Но мисля, че и естествените жестове вършат работа. Ако някой родител сега ме попита за съвет дали да използва жестомимика, бих го посъветвала да използва всяко нещо, което ще помогне на общуването му с детето. Още повече, че има такъв метод за общуване и с чуващи бебета, за който твърдят, че е по-лесен за възприемане от бебетата и помага за общуване с родителите от по-малка възраст. По-късно ще намеря линк и ще ви пусна. Работата, обаче е там, че никой не се интересува от моето мнение - родителите се допитват до специалистите за тези неща (което е съвсем в реда на нещата), но те имат различно мнение. В България няма този т.нар. total communication approach, при който се използват всички начини за общуване от глухите деца. Това, според мен е голяма грешка.

Няма нищо срамно или вредно в използването на жестов език. Само помага. Нямам време да ровя и да соча източник, но последните открития по темите за езика и мозъка показват, че общуването с жестов език стимулира езиковия център на мозъка. Тоест няма разлика между мозъчната активност на някой, който използва реч, и на някой, който ползва жестомимика. Тоест, жестовият език си е език като всеки друг.

Не го владея, но обичам да си помагам със знаци от него, помагат ми да чувам, особено в трудни ситуации. Смятам, че е разумно да се ползват поне някакви основни знаци, най-малкото в името на безопасността.  Животът е пълен с критични ситуации, в които нямаш време да повтаряш дори веднъж.

http://www.babysigns.com/index.cfm?fuseaction=aboutus.main Това е един от многото сайтове, които предлагат методи за обучаване на чуващи бебета на жестове, с които да общуват преди да са развили речта си.

          Здравейте! Някой дали знае какво става с Кати?

Йепе вече е отговорила, ние наскоро точно за това си говорихме. Смятам, че този вид общуване е необходим, но тук в България болшинството рехабилитатори тотално го отричат, или поне ние сме попадали на такива. Най-много жестове ползваха в яслата, но те им ги поднасяха под формата на песнички, приказки, като театър някак си. Например за животните - патето, кучето, пилето, успоредно с лепетите (кое животно какво казва) ги учеха и на жест. Но само толкова. Когато Яни попорастна, говор - никакъв, определено болезнено се усети нуждата от начин да се изразява, говорих с Руми, да го научим поне някакви елементарни жестове... още помня погледът и, с които ме изгледа, беше против, едвам ми показа за пия и яде, но те тези са си като в ежедневието... В същия момент, когато го учеше гласните, тя му ги показваше и като жест с ръчичките... Сегашната рехабилитаторка от яслата, тя пък е съвсем тежък случай, абсолютно против всякакви жестове. Когато повтаряме гласните и Яни разперва ръчички, както го е учила Руми, тя му прибира ръцете и иска само глас  Говорихме си веднъж за едно детенце от нейните, чийто родители са в Италия, но то е тук, да се учи да говори и тя много възмутено ми обясняваше, как за една година вече почнало да проговаря, било му интересно, заминало лятото в Италия, върнало се и всичко било забравило. Думите и бяха нещо от сорта "И само ми ръкомаха и ми обяснява как тук било по-хубаво от Италия и всичко е забравил", ама като обвинение, че ползвал жестомимична реч, а аз си мислех, "Боже, Яни въобще не може да ми изрази подобно чувство, че някъде е било по-хубаво и му харесва..." 
Истината е, че и ние ръкомахаме, но жестове, които се използват в ежедневието, аз по принцип ръкомахам като говоря. Общо взето се е научил да се обслужва сам, когато иска нещо, гладен ли е, отива намира си нещо за ядене, жаден ли е, намира си нещо за пиене, носи си водата, отваря си хладилника, пишка ли му се, прикляка един-два пъти, хваща ме за ръка и ме води до тоалетната. Иска ли навън, хваща си ботушите и якето и ми ги носи  Иска ли филм, сочи двд-то, тъй като има около 4 любими и за всеки имаме по един герой-играчка от филма, хваща играчката и ми показва кой точно иска, опитва и с говор, доста разбираемо за мен по принцип - за колите "брррр", за Франклин "фффф"... Аз си го разбирам. Но когато се замисля реално, в най-голяма степен го разбирам интуитивно. В повечето случаи знам какво иска, защо е кисел и т.н. Баща му например не винаги го разбира  И все пак ми е много мъчно, толкова неща не може да изрази, как се чувства например...
Обучението в картинки ми звучи интересно, аз така и не отидох тогава в Ресурсния център, нямаше кой да гледа Яни, а с него ми беше много далече. Общо взето нямаме проблем, когато трябва да му обясня къде отиваме, ако има търпение да ме изслуша и повторя 2-3 пъти, разбира, навън да играе с децата или при баба или на рехабилитация, или при Руми, или във Военна болница. Но това е и защото ежедневието ни е доста рутинно и няма някакви кой знае какви нови неща.
Научил да не е капризен, а капризите са нормални за децата и на мен ми е много мъчно. Например спира пред някоя будка или влиза в магазин(който не е на самообслужване) и иска нещо да му купя и аз купувам каквото реша, че ще му хареса, например солети или бонбони бони-бон, но той може би не иска солети, а хрупанки или пък не иска бони-бон, а желирани, но не се тръшка милото, приема каквото съм взела  Оня ден минаваме през книжарницата и го гледам, че ме гледа, разбрах, че иска книжка, но ако не го бях погледнала, ако бързахме например, щеше да си остане без книжка... Ето такива дребни неща ми липсват, да ти се тръшне детето и да реве "иииискам еди какво си..."...

Здравейте всички, с интерес чета всичко което пишете, но ние сме много далеч от всичко което се случва около вас, но пък точно по тази причина имам отново много въпроси. Първия може и да е много тъп, но все пак какъв е този Ресурсен център - какво представлява, къде е и т.н, каква е целта му  Втория е за носенето на слухов апарат на другото ухо след имплантацията - нали всички твърдят че Калина има много слух в лявото ухо, естествено ще имплантираме дясното, но след като включат импланта трябва ли да си носи апарата на лявото?
От всичко което разпитах до сега не мога да си изградя категорично мнение, меже и при всяко дете да е индивидуално? Кажете как беше при вас?
Иначе ако не ни мине котка път нашата имплантация е на 14.02, вчера се разбрахме с д-р Дончев, че на 13.02 ще занеса всички изследвания които сме направили, а на 14л02 ще ни приемат към 8.00 и след като ни оправят започват имплантацията .
pozor вчева сутринта като бяхме във ВМА и говорихме с Дончев (около 10.30) вече оперираха Кати, но аз не посмях да питам нищо

Здравей, sirta!
Никой въпрос не е тъп. Откъде ще знаеш нещо, което не ти се е налагало да позлваш! Ресурсният център "Ломидол" е инициатива на част от родителите от този форум и по специално на Мая Стоицева и нейния съпруг. Идеята му е да предлага информация на родители на деца с различни увреждания за специалисти, обучение, рехабилитация, а също така и да предоставя материали, необходими за различните етапи на обучение на децата. Там бяха организирани няколко обучени по Picture Exchange Communication System (PECS), което преведоха на български като СКОК (система за комуникация чрез обмяна на картинки - ако не греша нещо ). Много е интересно и полезно за деца, които не могат да говорят. Обикновено се използва при обучението на деца с аутизъм.
За слуховия апарат. Ще ти кажа как беше при нас. В началото лекарите твърдяха, че непременно трябва да носи през цялото време и импланта и апарата. Ние не ги послушахме съвсем и за някаква част от дена му махаме слуховия апарат. С течение на времето установихме, че той разчита повече на апарата, отколкото на импланта. На нас пък ни беше много трудно да различим кое чува с импланта, кое с апарата и да следим как прогресира. В крайна сметка писах на Джон Трейси Клиник и те ме посъветваха да махна апарата, докато не съм сигурна, че чува с импланта. Нашата сага беше дълга и сложна, но в крайна сметка махнахме слуховия апарат за около 2 месеца и когато бяхме сигурни, че реагира достатъчно добре с импланта, отново го сложихме. Доколкото зная във Военна болница препоръчват да не се слага поне 6 месеца след активирането на импланта. Аз мисля, че това е прекалено дълъг период и децата отвикват от слуховия апарат, и после вече е трудно да го приемат. Това го казвам от личния си опит и не е задължително да го споделяте. Но е голямо предимство детето да чува и с двете уши. Йоан не реагира нито с импланта, нито с апрата така, както когато е и с двете. Моят съвет е да не отнемате тази възможност на детето.
Дано всичко е наред с Кати!

Да, във ВМА препоръчват 6мес. да не се носи слуховият апарат, горе-долу за този период засилват импланта до максимум. Целта е детето да се адаптира по-лесно към импланта. Йепе е права обаче, че 6 мес. са си доста време и ако ще носи и слухов апарат на другото уше, не е нужно да се чака толкова. Много важно е настройката на апарата да е добра. Също мое мнение е, да е по-тиха, за да може ухото с импланта да е "водещо". На Яни настройките на апаратчетата са доста зле, пробвала съм да му го слагам, определено се чувства дисконфортно, явно му е някаква какафония в главичката и засега си носим само импланта. Но той пък е с почти нищожен остатъчен слух... при вас не е така.
Радва се, че сте уредели въпроса с приемането и няма да ходите 2 дена по-рано  Стискаме палци!
Надявам се при Кати всичко да е наред, нямам и координатите...

PetiaK  това с тръшкането според мен не зависи от слуха! Просто си попаднала на такова детенце! Като сравня двете ми деца, определено това с увредения слух е по тръшкащото се  и капризното , трудно се отказва от желанията си Ако детето иска нещо , а не говори - то директно действа, повярвай ми късмет е че детето ти е кротко ,щото колкото бели и поразии сме направили в магазините  И няма такова нещо - не е на самообслужване- намира пролука навира е и се докопва до желаното нещо ! Или пък аз помолвам продавачката да даде предметите прад нас и да посочи/ или от растояние сочи/ но не се е минал да купя друго нещо!