Досега не съм губила интерес от постигнати цели 
Веднага си поставям нови
Веднага си поставям нови
- Публикувана: 4 фев. 2007, 00:01 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2007, 01:07 ч.
Губите ли интерес...
Е, да де. Поставяш си нови. А старите..?
Преди няколко години щях да отговоря с твърдо Да, сега не мога 
.
Нямам толкова еднозначни цели, които в един момент да бъдат постигнати и после да бъдат позабравени поради липса на интерес, вече така гледам на моментните доказвания, като чувство на гъделичкане на егото нищо повече.
. Нямам толкова еднозначни цели, които в един момент да бъдат постигнати и после да бъдат позабравени поради липса на интерес, вече така гледам на моментните доказвания, като чувство на гъделичкане на егото нищо повече.
Зависи от целите.
Обикновено постигнатото влачи след себе си ново за постигане.
Някак не мога да приема за цел покупката на вещ. Не, че вещите не са важни за мен, просто не си струват усилията, мечтите и енергията. Що за цел е да си купиш нов телевизор...
Печеленото на мъж също не го приемам за цел. Е, като съм била на 15, били са те, горките, цел и плячка.
Сега ми се струва неуважително - и за мъжа, и за мен самата.
Обикновено постигнатото влачи след себе си ново за постигане.
Някак не мога да приема за цел покупката на вещ. Не, че вещите не са важни за мен, просто не си струват усилията, мечтите и енергията. Що за цел е да си купиш нов телевизор...
Печеленото на мъж също не го приемам за цел. Е, като съм била на 15, били са те, горките, цел и плячка.
Сега ми се струва неуважително - и за мъжа, и за мен самата.
Веднагически се преориентирам към нова цел.
Докато се стремя към нещото, си примирам от удоволствие, тръпна в очакване, влагам старания..., и после, щом достигна целта, интересът ми се е изчерпал, трябва ми нов стимул, нова цел.
И от това по-нормално няяяяма.
Ако бяхме създадени така, че да се задоволяваме само с една постигната цел, щяхме да си ходим още на четири крака...
Докато се стремя към нещото, си примирам от удоволствие, тръпна в очакване, влагам старания..., и после, щом достигна целта, интересът ми се е изчерпал, трябва ми нов стимул, нова цел.
И от това по-нормално няяяяма.
Ако бяхме създадени така, че да се задоволяваме само с една постигната цел, щяхме да си ходим още на четири крака...
Да. Лошото е, че понякога губя интерес преди да ги постигна
Да. Лошото е, че понякога губя интерес преди да ги постигна
Офф, дали да не се подложим на групова терапия за насърчаване на постоянството?
Не искам като стана истинска бабиейра, да разправям на внуците какво съм можела да постигна, а те да ме гледат с изражение "да бе, да..." А натам вървят нещата.
Препоръчани теми