АС и други романтични К-драми - тема 7

Някой гледал ли е Ще има ли сняг за Коледа? Качеството на картината във вбокса е ужасно, разделени са сериите на няколко части, майката на главния и детската версия на главната са отвратителни, а първата серия не ме грабна с нищо и затова се чудя дали си струва гледането макар, че има два големи плюса - Звездолин като тийн версията на главния и по някое време трябва да се появи дори и за малко и ДжунгКи, тъй като е вписан в актьорския състав.

2в1, на 5-и епизод съм и за сега Илюзията ми харесва. Не знам колко епизода са излезли в Дорама, но към 25-и приключват, доколкото знам.
Много ми харесва гласът на И Хонг Ки, а песента на Им Дже Бом е направо трепач. Не се учудвам, че бързо са познали кой пее в Маскираният певец, този глас не може да се имитира, а и той самият  не би могъл да избяга от себе си- нито естественото вибрато, сипкавината, драйва също.

Рори, за Скандала не знам какъв е финалът в новелата. Помня, че по време на излъчването на сериала коментираха, че има фен преводи на английски на отделни части, но цялата май така и не я преведоха. Честно казано не съм се интересувала повече.
По новели на същата авторка са Слънцето и Луната/Moon Embracing the Sun и Lovers of the Red Sky.

Ще има ли сняг за Коледа?/Will It Snow for Christmas? съм го гледала, но толкова отдавна, че не помня нищо от него освен, че беше доста мелодраматичен и на главните им се струпаха доста мъки и трдности. Но, като се има в предвид коя е сценаристката това не е изнендващо. Поне не ги затри накрая.
Нейни са The Innocent Man, Uncontrollably Fond, Wonderful Days... и още няколко от най-трагичните корейски сериали.

Съвсем наскоро много харесах Добрия човек, където главните също оцеляха, а през есента харесах и първата си корейска сапунка Чудесни дни, където главните не само че не ги затри, ами си имаха хепи енд, така че със сценаристката плюсовете станаха три. Разкарах и два от минусите - намерих сериите с по-добро качество и целите. Детската версия на главната стана по-малко дразнеща. Продължавам.

Пустите му корейци имат много странно разбиране за вината.
Момата с държанието си предизвика лош човек даскъса и хвърли в реката медальон, който е спомен от бащата на момчето. Той не го е искал, но тя от чувство за вина решава да се гмурка и да го търси. Не успява и брат й решава да помогне, но се удавя докато се гмурка. После тя решава без никой да го иска от нея да избяга от вкъщи, но накрая виновен за смъртта на брат й и напускането на дома й се оказва собственикът на медальона, който не е искал нищо от никой. Това е толкова безумно. Но подобен род "вина" съм виждала показана и в други сериали. Да се чуди човек какво точно се случва в техния съд. По тази логика сигурно жертвите на престъпления биват наказани. И това безумно вменяване на вина на този, който грам не е виновен се приема и от невинния.
Този сериал има много странно заглавие, което няма никакво отношение към историята. А историята е обикновена, човешка и за съжаление трагична. Като се абстрахирам от носителството на вина имаме двама души с разбити сърца, които трябва да се излекуват един друг.
В този сериал аз като зрител се чудя не кой от героите харесвам най-много, а кой от героите ме дразни най-малко. Наистина ми харесаха Звездолин и ДжунгКи, а малката актриса в детската версия на главната игра страхотно и ми хареса при все, че героинята и в началото беше много дразнеща. Другите два сериала, които съм гледала от тази сценаристка са много по-добри от този. Ако не знаех коя е сценаристката вероятно нямаше да съм толкова любопитна за финала и щях да се откажа при втория скок във времето. И възрастното и младото поколение са непоследователни и някак неадекватни в поведението си. Колкото и симпатични да са като външност двамата главни, колкото и добре да изпълняват ролите си нещо недостига, за да се получи поне романтичната линия въздействаща. От моя гледна точка макар и да стартира като антагонист втория женски образ е най-добре разписан и буди повече разбиране и симпатии от главната.

Много хубав сериал е Майска младост.  И много тъжна част от историята на ЮК, която е полезно човек да види. Имаше доколкото е възможно оптимистичен финал 41 години след онези срамни събития -  животът  е продължил, а главния е спасил много животи и е обучил и други хора да го правят... Имам пропуснати 2 цели серии и няколко минути към края. 
Рори, главния накрая остана сам нали?

Да, главния си остана сам и през цялото време е търсил тялото й, за да го погребе и макар и безкрайно тъжно символично се събраха накрая. Сериалът даже много меко показва събитията от 18.05.1980г. и следващите 8 дни.

  до малките часове снощи им се хилих на идиотиите. Лекарят как съобщаваше диагнозата на единият, то не е смешно, че ще умира а в същият момент се разхилвам. "Ако имал късмет - 6 месеца, ако няма - три, а пък съвсем ако нямал - още утре можело от нещо друго"
Сега се чудя заради тази снимка дали няма да цъфне кандидат тъщата от странство

Честита ви Лунна Нова Година, огнедишащи !
Вадете ноктите, зъбите и огъня, и да видят всички какво можем.

Аз например, в празничен стил опуках за една вечер четирите епизода на Саундтрак. Крисс, голям зарибител си ми. Приятен кратък сериал. То няма накъде да го разтегнат. Усещането е, че гледаш нещо като за голям екран. Хан Со-Хи е дразнеща с лекото си преиграване в началото, но после влиза в релси. Пакито, освен че е сладък, което всички знаем, си е точен в ролята от началото до края. Действието се развива бавно и определено не е за любителите на динамиката. Пълнежът е малко и няма време да ви издразни. Музиката е хубава, ама то на кой корейски сериал не е.
Ако някой реши да му хвърли едно око, ето ги епизодите във ВБокса - https://www.vbox7.com/search?vbox_q=Soundtrack+%23+1+E04

Добро утро дами и честита нова лунна драконска година
Първо кафето
Кдрама и БТС
Приех поканата
Смешно е
Смешно шоу
Да не се огледаш
Силата на грима
Тази сцена
Втори дубъл
Кой е по-красив
Японскоанглийски
Детегледачки
Смея се на себе си
Когато се обърнат нещата
Госпел изпълнение
 Я, кой играе тук

От днешните Дани усмивки най-много ми хареса девойката, която прие поканата и си донесе столче и семки, за да гледа как момъка си взима душ. Макар че момъкът не ми хареса заради девойката съм любопитна от кой сериал е откъса?

Ночь любви с тобой/ Night of Love With You

   
а tezi двамата ще ги пазаря да гледат внуците. Това в последното видео да не е Джеки Чан.

И на мен

Да се похваля, че приключих Безразсъдно влюбени с Ким У Бин и Сузи. И да се оплача, че съм ревла, но никога преди не съм плакала чак толкова на сериал. Ако не знаех какъв ще е края, до последно щях да се надявам на някое от чудесата на корейската медицина. Докато гледах тихо си мрънках, че 20 епизода са много и спокойно можеха да поберат всичко в 12-16 еп. вместо да го разтягат. Почти през цялото време се  ядосвах на ГГероиня (за всичко, което прави или не прави); на злодеите, които в един момент забравиха, че са хора щом посегнаха на онова което се предполага, че е най-скъпото за всеки родител; майката на главния с нейните пресилени реакции и недоволство, изгуби толкова много време да се прави на сърдита на момчето си, а всъщност постоянно е бил в мислите ѝ; той самият пък от чувство за вина се държеше ужасно с любимата си и я отблъскваше, нараняваше я, но не позволяваше на друг да го прави (чак преби колегата си на снимачната площадка, уж по невнимание, не знаел, че по сценарий нямат такава сцена🔥). Щастието на ГГерои за съжаление траеше съвсем за кратко, но пък той си отиде с чиста съвест - не остана нещо недоизказано, получи прошка от любимата, изобличи виновницата за смъртта на баща ѝ и другите свързани с престъплението. Постигна онова, което най-силно желаеше - да повярва тази която обича, че може да живее в един по-справедлив свят. Просто трябва да се бори. Всички повярваха, че е възможно...
А на Ким У Бин много му отиват такива роли на лошо момче със златно сърце.


В поста на Дани освен на любимия Жътвар се спрях и на сцената от Минкиния сериал зад кадър Изостанах малко с него.

Да, без съмнение

Много е красив главния.
Аз пък още се моткам с Демона, ама нямам много време, вечер гледах и Майската младост и като си легнех и прехвърлях на ум видяното, така двата ми идваха малко объркващо.