На следващия ден в 06:00 сутринта ми дадоха свещичка за изхождане, тъй като не правят клизма. След това ме заведоха в предродилна зала, сложиха ме на едно от леглата и ми пуснаха система с окситоцин. В стаята има телевизор, има и фитнес топки, на които можеш да си подскачаш (на мен лично върху топката ми беше по-лесно да преминавам през контракциите). Нещо, което ме изненада приятно е, че носиха всички новородени бебчета в съседната стая да ги обслужват. Та, няколко пъти си поплаках от вълнение като ги чувах как плачкат. 😍
През около час идваха да ме проверяват за разкритие и на една от проверките ми спукаха мехура, за да се забърза процеса. Акушерката постоянно ме следеше как съм, дали имам нужда от нещо. Когато контракциите станаха по-силни поисках да ми сложат епидурална, акушерката се обади на доктора и след одобрение от него се обадиха на анестезиолог. Самото поставяне на упойката въобще не е болезнено, а когато започна и да действа почувствах страшно облекчение. Не усещах болката по време на контракциите, но усещах стяганията на корема.
При достигане на пълно разкритие се обадиха на доктора и ме преместиха в родилна зала, която е само на няколко крачки разстояние и там вече започна активното раждане. Акушерката ме напътстваше кога и как точно да напъвам и кога да си "почивам".
Бебчето ми го дадоха да го гушна веднага като се роди, след това го взеха да го обслужат и ми го върнаха за още малко гушкане. После го взеха да го покажат на таткото, който чакаше пред отделението. През това време мен ме заведоха в една стая да си почивам и да ме наблюдават за около час, час и половина, а след това ме върнаха ме в моята стая и след около два часа ми донесоха и бебчето. 😊
На следващия ден все още не бях ходила по голяма нужда и понеже малко се притеснявах да напъвам, си поисках разхлабваща свещичка. Доктора ми идваше всяка сутрин да ме види преди да започнат прегледите в кабинета му, въпреки претоварения му график, което беше много мило.