Здравейте, досега не съм писала в този раздел, защото ми се струваше странно да споделям лични неща с непознати, но четейки други теми...се престраших.
Имах няколко месечна връзка с мой колега, която беше донякъде абсурдна предвид обстоятелствата около нея. Първо той е 11г. по-възрастен от мен, второ на моменти се държи инфантилно и гони 40-те, а пък никога не се е женил досега и не е имал по-сериозна връзка от няколко месеца.
И като цяло очаква аз да го търся. Разделихме се в средата на ноември, а от края на декември вече не работя на това място.
Ще трябва да внеса малко яснота относно причината за раздялата ни. Не е по мое желание. Той си чатеше с колежка, за която знаех, че са в приятелски отношения отпреди нашите.
Не знам какво си е говорил точно с нея, но това ме дразнеше изключително много. Не издържах един ден и просто му зададох няколко въпроса в тази връзка. Той започна да отрича естествено (може и да е било както казва, не мога да знам на 100%), но аз продължих да задавам въпросите дни наред.
После разбрах, че се е оплаквал от мен на приятел и така се скарахме, което доведе до раздялата. Интересното е, че прдължихме да се държим все едно сме си заедно без някои неща разбира се. Питала съм го да ми каже истината за нея впоследствие, той продължи да отрича, макар че вече нямаше какво и от кого да крие.
И преди един месец аз напуснах, защото повече не можех да търпя това положение и имах ш разногласия с ръководството.
Той веднага ми се обади да ми държи сметка защо съм го направила и че щял да убеди мен, и шефовете да съм се върнела. Последва дълъг телефонен разговор. Държеше се все едно не сме се разделяли. В следващите дни не ме потърси обаче.
Трябваше да си взема заповедта за прекратяване и се видяхме тогава. После той предложи да ме закара. В колата буквално ми се натискаше. Каза, че сме щели да говорим.
После последва отново мълчание няколко дни, в които бях решила, че няма да го търся изобщо. До момента, в който ми се обади един друг колега и ме извика да сме се видели, че на целия офис им било домъчняло. Отидох там, но въпросният, който ме покани, го нямаше. Реших, че е нарочно, че да се видя с бившия.
И така прекарах почти целия следобед там ...с какъв акъл и аз не знам. Той се държеше все едно всичко си е постарому. Попитах го защо не се обади....той ми заяви, че съм била по-малката и аз трябвало да го търся, и че както казах съм живеела на две крачки и какво ми пречело да идвам.
След това отново ме закара до вкъщи и отново взе да ми се натиска, което за мен е странно, защото не предприема никакви действия.
В следващите два дни имах работа буквално до офиса, превеждах документи. Минах да се обадя, защото просто ме виждаше и не беше нормално да минавам оттам и подминавам като малка гара. Тогава ми каза, че си търся поводи да минавам и взе да се смее.
Казах му, че заминавам в чужбина...той взе да ми казва да съм отидела да видя какво е и после да съм го вземела с мен.
Каза ми още "мислех да ти се обадя, ама много ще ти стане всеки ден".
Това беше по-миналата седмица, а предходната ме нямаше до четвъртък в страната. Той ми беше поръчал да му купя парфюм. През цялото време му изпращах снимки, за да си избере. Инициативата за разговорите беше моя.
Като се прибрах му писах, че в петък може да дойде да си го вземе или аз да го донеса. Той отговори, че ще се разберем.
В петък следобед ми писа да съм отидела, ако съм била свободна.
Отидох, за да занеса купеното.
Започна да ме разпитва как ми минало пътешествието. Впоследствие започна да разказва какво правил той, как бил напрегнат от работата, как го изнервили родителите му и тем подобни. Дори по едно време изтърси "скоро не съм си писал, мисля да подновя...малко да те подразня". Нищо не му отвърнах, само го погледнах. После ми каза нещо от сорта на "вчера щях да ти се обадя да си говорим", а аз му отвърнах "аха, отново исках, ама нямах желание".
Останах няколко часа и накрая отново предложи да ме закара до вкъщи, макар че не е особено далеч.
В колата ми каза "щях да те заведа на кафе, ама днес прекарахме пак много време заедно, ама ако искаш, няма проблем". Отвърнах му, че нещо не съм много добре и по-добре да се прибирам. Пак ми се натискаше нещо.
После посегна да ме целуне по бузата и успя. Това беше точно преди да изляза.
Останах на вратата малко и му казах - оттук нататък ако ми пишеш, ще си пишем, ако се обадиш, ще си говорим...и ако ме поканиш, ще дойда...но ако не го направиш, нищо от тези неща няма да се случи".
Той само каза "добре" и "айде". И така се разделихме. Оттогава не ме е търсил и честно казано не знам дали си струва изобщо.
Аз му казах, че няма да го търся изобщо. Според вас защо прави всичко това?
Имах няколко месечна връзка с мой колега, която беше донякъде абсурдна предвид обстоятелствата около нея. Първо той е 11г. по-възрастен от мен, второ на моменти се държи инфантилно и гони 40-те, а пък никога не се е женил досега и не е имал по-сериозна връзка от няколко месеца.
И като цяло очаква аз да го търся. Разделихме се в средата на ноември, а от края на декември вече не работя на това място.
Ще трябва да внеса малко яснота относно причината за раздялата ни. Не е по мое желание. Той си чатеше с колежка, за която знаех, че са в приятелски отношения отпреди нашите.
Не знам какво си е говорил точно с нея, но това ме дразнеше изключително много. Не издържах един ден и просто му зададох няколко въпроса в тази връзка. Той започна да отрича естествено (може и да е било както казва, не мога да знам на 100%), но аз продължих да задавам въпросите дни наред.
После разбрах, че се е оплаквал от мен на приятел и така се скарахме, което доведе до раздялата. Интересното е, че прдължихме да се държим все едно сме си заедно без някои неща разбира се. Питала съм го да ми каже истината за нея впоследствие, той продължи да отрича, макар че вече нямаше какво и от кого да крие.
И преди един месец аз напуснах, защото повече не можех да търпя това положение и имах ш разногласия с ръководството.
Той веднага ми се обади да ми държи сметка защо съм го направила и че щял да убеди мен, и шефовете да съм се върнела. Последва дълъг телефонен разговор. Държеше се все едно не сме се разделяли. В следващите дни не ме потърси обаче.
Трябваше да си взема заповедта за прекратяване и се видяхме тогава. После той предложи да ме закара. В колата буквално ми се натискаше. Каза, че сме щели да говорим.
После последва отново мълчание няколко дни, в които бях решила, че няма да го търся изобщо. До момента, в който ми се обади един друг колега и ме извика да сме се видели, че на целия офис им било домъчняло. Отидох там, но въпросният, който ме покани, го нямаше. Реших, че е нарочно, че да се видя с бившия.
И така прекарах почти целия следобед там ...с какъв акъл и аз не знам. Той се държеше все едно всичко си е постарому. Попитах го защо не се обади....той ми заяви, че съм била по-малката и аз трябвало да го търся, и че както казах съм живеела на две крачки и какво ми пречело да идвам.
След това отново ме закара до вкъщи и отново взе да ми се натиска, което за мен е странно, защото не предприема никакви действия.
В следващите два дни имах работа буквално до офиса, превеждах документи. Минах да се обадя, защото просто ме виждаше и не беше нормално да минавам оттам и подминавам като малка гара. Тогава ми каза, че си търся поводи да минавам и взе да се смее.
Казах му, че заминавам в чужбина...той взе да ми казва да съм отидела да видя какво е и после да съм го вземела с мен.
Каза ми още "мислех да ти се обадя, ама много ще ти стане всеки ден".
Това беше по-миналата седмица, а предходната ме нямаше до четвъртък в страната. Той ми беше поръчал да му купя парфюм. През цялото време му изпращах снимки, за да си избере. Инициативата за разговорите беше моя.
Като се прибрах му писах, че в петък може да дойде да си го вземе или аз да го донеса. Той отговори, че ще се разберем.
В петък следобед ми писа да съм отидела, ако съм била свободна.
Отидох, за да занеса купеното.
Започна да ме разпитва как ми минало пътешествието. Впоследствие започна да разказва какво правил той, как бил напрегнат от работата, как го изнервили родителите му и тем подобни. Дори по едно време изтърси "скоро не съм си писал, мисля да подновя...малко да те подразня". Нищо не му отвърнах, само го погледнах. После ми каза нещо от сорта на "вчера щях да ти се обадя да си говорим", а аз му отвърнах "аха, отново исках, ама нямах желание".
Останах няколко часа и накрая отново предложи да ме закара до вкъщи, макар че не е особено далеч.
В колата ми каза "щях да те заведа на кафе, ама днес прекарахме пак много време заедно, ама ако искаш, няма проблем". Отвърнах му, че нещо не съм много добре и по-добре да се прибирам. Пак ми се натискаше нещо.
После посегна да ме целуне по бузата и успя. Това беше точно преди да изляза.
Останах на вратата малко и му казах - оттук нататък ако ми пишеш, ще си пишем, ако се обадиш, ще си говорим...и ако ме поканиш, ще дойда...но ако не го направиш, нищо от тези неща няма да се случи".
Той само каза "добре" и "айде". И така се разделихме. Оттогава не ме е търсил и честно казано не знам дали си струва изобщо.
Аз му казах, че няма да го търся изобщо. Според вас защо прави всичко това?
