Публикувана: 1 фев. 2024, 18:50 ч.
Последно мнение: 29 фев. 2024, 22:44 ч.

Плам пламти! Котел бълбукай! Адска смес мехури пукай! Февруарска вещерска и спортна

87 386
2 360
1

# 2 070 25 фев. 2024, 10:53 ч.

София
Мнения: 12 550

Всяка възраст с прилежащите ѝ притеснения. Не искам да си спомням как треперих ще се развие ли нормално, ще проходи ли, ще проговори ли, ще има ли приятели, ще ли, ще ли. И сега си е тегаво. Правилен избор ли прави, ще се прибере ли от дискотека, дали няма да направи някоя беля с Гаджо? Smiling Imp

Станеш ли родител, свърши ти спокойствието.

Ох, успях сама (защото съм патка и се ядосах на МН и реших да се правя на Хълк) да сложа калъфката на големия ни матрак. Такава борба. Сега ме боли кръста и хич не ми помага, че МН ми прати сърчице на снимката, доказваща му, че съм силна и независима жена, преборила матрака.

# 2 071 25 фев. 2024, 10:59 ч.

Мнения: 14 293

Радвам се,че вече са големи, но мислите не са по-малко.Освен това,сега се тревожа и за още едно прелестно същество.

# 2 072 25 фев. 2024, 11:04 ч.

Мнения: 8 112

Сега физически ми е по-лесно, няма го това недоспиване и тичане след малките. Но тревогата по тях е по-голяма. Проблемите с големи деца са различни.
Днес средния ще ни запознава официално с девойката. Май май са гаджета. Grinning

# 2 073 25 фев. 2024, 11:22 ч.

Мнения: 3 504

Еха, Мьос!
Моят тийн, мълчи като пукал, когато заговоря за момичета. Твърди, че не му трябва такова тормозилище ( в компанията имат разни двойки). То и големият не ме запознавал с друго девойче - само със сегашната му приятелка, с която са вече няколко години заедно.
Аз имам хубави спомени от паркове и градинки, особено с малкият. Бяхме голяма компания майчета - весела и задружна (към 12 щурачки в основен състав, понякога и повече). Много хубаво си ми беше второто майчинство. Реално, ако не бяха боледуванията на децата отмах бих върнала стрелките назад, ако можех.

# 2 074 25 фев. 2024, 11:32 ч.

Наблизо
Мнения: 8 845

Цитат на: бъръльо-бъръльо в нд, 25 фев 2024, 10:53

Всяка възраст с прилежащите ѝ притеснения. Не искам да си спомням как треперих ще се развие ли нормално, ще проходи ли, ще проговори ли, ще има ли приятели, ще ли, ще ли.

Аз още съм тук..Моето няма приятели и само ни го слагат в тетрадката за кореспонденция.Не общува лесно,все още не разбира добре като му се говори..особено ако е развалено като при децата..плюс май няма други деца с подобни на неговите интереси.

Ходи на ателиета с терапевти,двама логопеди..и различно занимания.И все имам чувството,че не правя достатъчно.

Страшно ми е.

# 2 075 25 фев. 2024, 11:41 ч.

Мнения: 12 696

Аз пък имам много хубави спомени от по- бебешките периоди на Тилчетата. Без да съм била част от групички по парковете и градинките, единак си бях. Наистина се наслаждавах на това време. Било ни е трудно, но хубавите моменти бяха повече и компенсираха всичко. Съответно първосигнално се сещам за тях, не за недоспиването, истериите, тръшканията и всички подобни "екстри".
Имах си изградена рутина и стига децата да бяха здрави, изпитвах истинско удоволствие от всеки един ден. Бях спокойна, удовлетворена и се чувствах прекрасно.
Наистина ми липсват онези години.

# 2 076 25 фев. 2024, 11:45 ч.

София
Мнения: 20 674

И аз искам пак да съм мама на тодлъри
Аз пък и имах хубава група майки. И след 25 години сме си близки, а и децата.
В края на април е термина на снахата ми.

Последна редакция: нд, 25 фев 2024, 11:50 от Reunion

# 2 077 25 фев. 2024, 12:15 ч.

Мнения: 20 901

БютиМ, и преди съм ти казвала - единствено себе си тормозиш с калабълъка с деца. Ненужни емоции за теб, нищо градивно за детето. Детската градина е достатъчно за общите социални умения. Съвсем правилно си се насочила към ателиета и логопеди. Напредък действително може да очакваш в контролирана среда с малка група деца. На площадката с чеченчетата, едва ли. Проблемът с липсата на приятели идва от невъзможността да се изразява. В свободното време, вместо да го вкарваш да общува в среда с развален език, по-добре работете върху фината и общата моторика в спокойна среда, с което ще адресирате основния проблем.

Минала съм го това с бавното проговаряне. Знам колко е мъчително, да виждаш детето, че изостава. После и със заекване се борихме. По едно време сънувах упражнения за фина моторика.

# 2 078 25 фев. 2024, 12:26 ч.

Наблизо
Мнения: 8 845

Много благодаря,Попи..Виждаш как е тук по Запада..всеки си е в черупката,нямам готина майчинска групичка..Всъщбост имам,но в България.И майка ми ме обвинява,че заради мен и че не осигурявам на детето среда на приятелки с деца,то не можело да общува.

Иначе много работим,бая пари отиват ,но виждам и резултатите.И все пак е много трудно да не се шашка човек “Правя ли достатъчно?”,”Как да помогна на детето повече” и най-отвратителния въпрос “Защо не е като Еди кое си дете”,което мели като мелница ,говори перфектно и разбира тънки намеци и има супер приятелки.

Постоянно обещавам какво ли не само и само да си прави упражненията.Едвам успявам по 5 минути на ден и ако е вали ден,е чудо.

# 2 079 25 фев. 2024, 12:28 ч.

Мнения: 1 870

Ако можех да си избия от главата постоянното мислене дали,кога и как ще се разболее детето,щях да се чувствам прекрасно в ролята си на майка.Безкрайно ми е приятно да сме си вкъщи,да ми бърборка нещо,да задава глупавите и смешни,но сладки въпроси,да си приготвяме кексчета,да се разхождаме .. Естествено, моментите на истерии и тръшкане адски ме напрягат и оставят без сили,но няма как без тях.
Имам минимална нужда от комуникация с други хора,защото с Дечко не ми е скучно,прави ми компания и ми е приятелче. Heart

Само ако можех,само ако можех да спра да се притеснявам толкова много .. щях да гледам по друг начин на живота. И да му се радвам повече.

# 2 080 25 фев. 2024, 12:32 ч.

Наблизо
Мнения: 8 845

Лайла,лесно е да се каже,изключително трудно да се направи.Аз затова и ходя на психолог.От това притесние съм си докарала доста автоимунни заболявания.Кортизолът ми е постоянно в небесата,инсулина оттам и той - лицето ми е на баница “,а за килограмите и хормоните не искам да отварям дума.Желанието да контролирам всичко,защото иначе не съм спокойна,ме закопава.
Ако има как,опитай се да ходиш и ти.Не ставай като мен,млада си още.

# 2 081 25 фев. 2024, 12:33 ч.

Варна
Мнения: 3 484

В тоя момент в темата ми залипсва Ули.

# 2 082 25 фев. 2024, 13:16 ч.

France
Мнения: 16 657

Бюти, първо кажи на майка ти, че темата с детето ти е табу. Да не ти говори повече за нея. Второ, мислили сте да смените училището? Родителите на бившия ми бяха детски учители, сестра му също, както и всичките им приятели. И имам много лошо мнение за провинциалните френски учители, в малките училища. Такива истории съм чувала, които им се струваха нормални, че благодарих, че съм живяла в България. Нарочват си дете и го тормозят.

# 2 083 25 фев. 2024, 13:39 ч.

Мнения: 5 510

И аз да кажа на Бюти, не допускай майка ти да те тормози. Защото това е чист, гаден тормоз.
И слушай wild poppy. Правите най-доброто за вашето дете, а ти си най-прекрасната майка за него.

А за разболяванията - аз също минах през такъв етап и се справих с професионална помощ, не успях сама да се издърпам.

# 2 084 25 фев. 2024, 13:40 ч.

Мнения: 14 293

Е тва с каква цел? Как е възможно?!/Фил, вярвам ти, но се чудя на хорската лошотия/.
Макар,че имаме съседче, с което работи психолог, логопед, индивидуален учител идва, а хората в семейството дразнят детето до степен на истерия.Точно това,което препоръчват да се избягва.Питам защо?-вуйчото отговаря Ми щото ме кефи да я дразня!

Препоръчани теми

🌹 Ергенът: Любов в рая 🌹Тема #11

💪"Игри на волята: България" - сезон 7 (2025) - тема 11 (17.11 - 23.11)

💪"Игри на волята: България" - преди сезон 6 + всичко за сезон 5

BIG BROTHER 2024 - сезон 6 (тема 7 - 25.11 - финал)

Причина:

Причина: