Изобщо не мисля,че сексът е всичко, не търся просто секс....Не споменах детето в началото,не защото не мисля за него. Винаги мисля за него, ако не мислех,нямаше да съм толкова години с този мъж. Нима е нужно да опиша и съмненията, които една майка изпитва от всяка своя постъпка като мисли за детето си. Повечето сте майки тук...Мисля,че сте наясно. Ще направя всичко което е редно,за да може детето ми да расте и да се развивиа нормално, дори и при раздяла. Сексът не е всичко, той е малка част, но мъж и жена правят любов, сближават се, правят деца и т.н. Отново чета "секса достатъчна причина ли,ако всичко друго е наред". Не знам какво мислите, но когато сексът не върви, нищо друго не върви в една двойка, ако двамата искат нормални отношения, подчертавам искат, а не са просто заедно без да им дреме и да си тръсят това, което им липсва навън...или нищо да не търсят. Не говоря да куца, да има какво да се търси и т.н.,а да ЛИПСВА. Естествено, че няма да зарежа мъжа ми,ако той спре да може,а изпитваме тръпка и т.н. Има и други начини. Говоря за нормални сексуални отношения, когато всичко за това уж е налице. Знаете ли преди да пиша изчетох и темата " Запази ли се сексът пр ивас същия" или подобно..........Ами освен че спонават за разреджане, никъде не видях някоя жена да не приема мъжа си като сексуален партньор. Е как да не мисля, че нашите отношения са проблемни. Може би тези жени не пишат................Знам какво е да си уморен, и просто да нямаш настроение в момента, е...не е това случаят. ...Така с две думи - когато аз не искам да правя секс, а това е винаги,той е сърдит, намръщен, кисел, намираме си за всичко кусури, раздразнителен, ами нормално е, да се чувства отблъснат и да вижда как не се сещам изобщо и как никога не съм инициатор и как се се мъча да отклонявам нещата. Признавам, така е, правех насила, опитвах се да ми хареса, не мога:((( Години е така. Не мога да се целувам с него. Какво значи "всичко друго" да е наред. Не става просто за недоразумение в секса или дребни неясноти,става въпрос за липса. И той не иска да е с жена, която не спи с него. Може би първо съм се отчуждила емоционално, и после сексуално, казвам,че не съ мсигурна дали съм изпитвала любов- не казвам,че да се събера с него е най-разумното нещо, което съм правила. Но това го казвам от позицията на годините, ил итова можете да го кажете вие отстрани. На момента Нит осе оправдавам, нито нищо. Просто бях на 19, без кой знае какъв житейски и сексуален опит, нито съм била разхайтена, нито нищо. Той - по-голям от мен, грижовен мил, почувствах се влюбена и щастлвиа като разбрах,че съм бременна. Почти не се познавахме,но така се случи, исках детето толквоа много, исках семейство. Нито съм била много умна тогава, нито глупава. Просто млада. Много неща си обяснявам защо са се случили като се поровя в миналто оси преди това, но не е нужно да ги обяснявам. А и не обсъждаме как сме се събрали,а това как се разделяме:(( Разбирам,че много хора ме обвиняват, има за какво...но не мисля,че човек може да бъде съден за чувствата си....може само за делата си. А моето дело е,че признах на глас,че не съм щастлива и че се опитвам да го променя - с или чрез раздяла. Като го казвам обаче не ми олеква и не прави мъката ми сега по-малка. Както и да е де....Дано на никого не се случва. На много им се случва нещо подобно, нито са влюбени в мъжете си, но им е удобно, гледат децата, а винаги имат тръпка вън. Познавма такива...... Секс вкъщи за мир и любов,ако той още си иска /ако не е тръгнал по чуждо де/ и така. За съжаление това е грозната картинка в голяма част от семействата. Има и щастливци. Искам да съм от тях наистина. не съм спряла да се боря
- Публикувана: 4 фев. 2007, 18:30 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2007, 13:51 ч.
Тръгва си след малко
Е, сега мисля, че нещата вече ми се поизясниха-на мене лично.
Различно е да си се оженил на 33-моя милост-и на 19.
Аз на 19 не бях правила даже още секс-не ме е срам да си го призная, родена съм в далечната 1971, живяла съм повечето си съзнателен живот в малък град по време на комунизма и е ясно, че и нравите тогава бяха по-други. И понеже си бях ангажирала съзнанието със следване, за женитба и бебе хич и не ми идеше на акъла даже.
В такъв случай мисля, мога да те разбера донякъде..........
И само да ти пожелая повече морални сили....
какво ще решиш да направиш оттук нататък-ти си знаеш най-добре.
Различно е да си се оженил на 33-моя милост-и на 19.
Аз на 19 не бях правила даже още секс-не ме е срам да си го призная, родена съм в далечната 1971, живяла съм повечето си съзнателен живот в малък град по време на комунизма и е ясно, че и нравите тогава бяха по-други. И понеже си бях ангажирала съзнанието със следване, за женитба и бебе хич и не ми идеше на акъла даже.
В такъв случай мисля, мога да те разбера донякъде..........
И само да ти пожелая повече морални сили....
какво ще решиш да направиш оттук нататък-ти си знаеш най-добре.
хубаво е ,че ще помогнеш на детето да го преодолее,реагирах остро на първия ти постинг защото в него виждах само как се тревожиш за себе си
разбирасе сексът е изключително важна част от взаимоотношенията между мъж и жена и ако е наистина непреодолим проблем нормално е да се разделите,въпроса е дали наистина е непреодолим-затова и се съмнявам в качествата на психотерапевта ти-пак те питам той помогна ли ти да разбереш защо си спряла да желаеш мъжа ти
един приятел на баща ми заряза жена си като тя стана на 40 години-вече нямал тръпка към нея ,забрави че тя горката му подари най хубавите години от живота си,две деца,помогна му да се издигне много в кариерата и ето вече е дърта,нестава за секс-заряза я и се ожени за съвсем млада жена-той според теб имали оправдание за постъпката си и ти били го разбралатой е същия като теб според мен
разбирасе сексът е изключително важна част от взаимоотношенията между мъж и жена и ако е наистина непреодолим проблем нормално е да се разделите,въпроса е дали наистина е непреодолим-затова и се съмнявам в качествата на психотерапевта ти-пак те питам той помогна ли ти да разбереш защо си спряла да желаеш мъжа ти
един приятел на баща ми заряза жена си като тя стана на 40 години-вече нямал тръпка към нея ,забрави че тя горката му подари най хубавите години от живота си,две деца,помогна му да се издигне много в кариерата и ето вече е дърта,нестава за секс-заряза я и се ожени за съвсем млада жена-той според теб имали оправдание за постъпката си и ти били го разбрала
той е същия като теб според мен 
Аз те разбирам и те подкрепям напълно, мила. Семейството е семейство, когато е пълноценно. Каква е ползата от това рано или късно всеки да търси навън секс, а иначе да сте заедно, зараади детето, удобството и навика. Не съм привърженичка на това. Не са се получили нещата и толкова. Разбирам, че той живее много близо до вас, така че на практика с детето няма да има откъсване на контактите. Пак ще се виждате, пак ще сте приятели. Но всеки ще си има законно личен живот. Не подкрепям фалша и лъжата, защото ако останете заедно, той рано или късно ще си намери любовница и няма да ти каже, за да не те нарани. А на теб това едва ли ти харесва , иначе щеше сама да му предложиш варианта да живеете заедно, а той да търди удовлетворение дискретно навън. Кураж и смелост, всичко ще си дойде на мястото. 
Момичета осъзнайте се!!! Разбира се, че това е адски основателна причина да се разделиш със съпруга си. Поставете се на нейно място. Като си спомня какви щуротии правех преди да се омъжа на 25 г. се изчервявам едновременно от срам и удоволствие. 
Момичето е направило една огромна грешка - омъжила се е прекалено млада и не е изживяла това, което е трябвало. А сега усеща липсата. За съжаление цената не е никак малка и грешката ще й излезе солено. Времето няма да се върне назад и дори сега да срещне Мистър Идеален, никога няма да е като да си на 19.
Освен това, честно ли е спрямо мъжа й да продължава агонията на брака им, защото явно той я обича?
Колкото до детето, според мен за него е най-важно майка му и баща му да са в добри отношения, а не да делят едно легло.
Момичето е направило една огромна грешка - омъжила се е прекалено млада и не е изживяла това, което е трябвало. А сега усеща липсата. За съжаление цената не е никак малка и грешката ще й излезе солено. Времето няма да се върне назад и дори сега да срещне Мистър Идеален, никога няма да е като да си на 19.
Освен това, честно ли е спрямо мъжа й да продължава агонията на брака им, защото явно той я обича?
Колкото до детето, според мен за него е най-важно майка му и баща му да са в добри отношения, а не да делят едно легло.
Мисля, че човек трябва да обича човека до себе си и ако това не е така, то това Е основателна причина за раздяла! Много е лесно отстрани да се съди, но истината е, че човек трябва да попадне в такава ситуация, за да го разбере!
А на тези, които казват, че трябва едно семейство да се запази заради детето, ще им препоръчам да забележат по колко пъти в този форум, в почти всяка тема за майки се подчертава, че за да е "добра" и пълноценна една майка, тя трябва да е щастлива!
А на тези, които казват, че трябва едно семейство да се запази заради детето, ще им препоръчам да забележат по колко пъти в този форум, в почти всяка тема за майки се подчертава, че за да е "добра" и пълноценна една майка, тя трябва да е щастлива!
Аз затова подчертах в горното си мнение, че в дъното на всичко е необмисленият брак. Познавам такива хора - и те не могат да обяснят защо са се оженили за този човек, нито от сегашна, нито от тогавашна гледна точка. Бракът е важно решение, аз лично го взех след доста размисъл и претегляне, и времето и обстоятелствата не промениха факта, че имам чудесно семейство и връзка. Ти си доста непоследователна в твърденията си - ту казваш че го обичаш, ту че не можеш да го понасяш. Затова толкова много хора не те разбраха в решението ти. Все пак, помисли си кои са ти приоритетите.
Понеже тук има място за всякакви мнения, надявам се моята искреност да не засегне по никакъв начин писалите преди мен
Много несправедливо и крайно е според мен, да обвинявате момичето в егоизъм, да я изкарвате лоша майка и ...един вид... ами сексманиачка.
За мен лично тезите, че "семейството е над всичко", "приятелството и уважението са главното" и "трябват компромиси заради детето" са крайно травмиращи както за съпрузите, така и за самото дете. Не сме в 17 век. Съпругата не е длъжна да "търпи" плътските нужди на добрия и верен мъж до себе си, който в "отплата" на това да и осигурява сигурност, покрив и препитание.
Приятелството и уважението вероятно са основните фактори за хубав семеен живот на 50-60-70 годишна възраст, но на 20-30 години бракът трябва да е пълноценен. Включително и откъм привличане и задоволителни и за двамата интимни преживявания. откъм душевна и телесна хармония, ако искате даже и откъм сексуални фантазии и техники!
Защото ако не тогава, мили дами, то КОГА? Кога ще бъде времето на нашата авторка да бъде фатално влюбена, привлечена, разтърсена, презадоволена....кога?
Бракът отдавна не е "окови" за цял живот. И на всяка цена. Още повече, че съвременните жени могат /за разлика от 17 век/ да си осигурят сами и препитание, и покрив, и сигурност. Че и за децата си.
Даден ни е един живот /от Господ ли, от кого/.Само един- за добро или за зло. Трябва ли да го изживеем в сивота и примирение за грешките, които неминуемо сме допуснали в младостта?
Много несправедливо и крайно е според мен, да обвинявате момичето в егоизъм, да я изкарвате лоша майка и ...един вид... ами сексманиачка.
За мен лично тезите, че "семейството е над всичко", "приятелството и уважението са главното" и "трябват компромиси заради детето" са крайно травмиращи както за съпрузите, така и за самото дете. Не сме в 17 век. Съпругата не е длъжна да "търпи" плътските нужди на добрия и верен мъж до себе си, който в "отплата" на това да и осигурява сигурност, покрив и препитание.
Приятелството и уважението вероятно са основните фактори за хубав семеен живот на 50-60-70 годишна възраст, но на 20-30 години бракът трябва да е пълноценен. Включително и откъм привличане и задоволителни и за двамата интимни преживявания. откъм душевна и телесна хармония, ако искате даже и откъм сексуални фантазии и техники!
Защото ако не тогава, мили дами, то КОГА? Кога ще бъде времето на нашата авторка да бъде фатално влюбена, привлечена, разтърсена, презадоволена....кога?
Бракът отдавна не е "окови" за цял живот. И на всяка цена. Още повече, че съвременните жени могат /за разлика от 17 век/ да си осигурят сами и препитание, и покрив, и сигурност. Че и за децата си.
Даден ни е един живот /от Господ ли, от кого/.Само един- за добро или за зло. Трябва ли да го изживеем в сивота и примирение за грешките, които неминуемо сме допуснали в младостта?
Aз се омъжиx на 18год.то4но и затова допуснаx много грешки.Нямаx и 20години а бяx ве4е маика,другите xодеxа по дискотеки а аз гледоx дете.Вси4ко беше ми писнало,но годините летят съомяx да запазя семеиството .Но когато пишеш ти все едно аз съм го писала през онези години.Пожелавам ти вси4ко да доиде на мястото си и някой ден да бъдеш много щастлива.
Смятам,4е авторката на темата,
е много смела жена и най-малкото егоистка...
Децата са важна 4аст от живота ни,
но и ние самите сме важни!
Как да си пълноценен родител,ако
водиш неадекватен семеен живот -
какъв пример,ще дадеш ?
Децата ни,нетрябва да ни възприемат,
само като майки и бащи,но и като
ли4ности,със свои интереси и приви4ки.
Един ден,когато,те самите станат родители,
трябва да са щастливи с 4овека до себе си,
но, ако щастие няма,
то няма и място за дългогодишно, съвместно изгнани4ество...(в каквото живеят много семейства и от това страдат не само родителите ,но и децата)
...
и разбира се,
4е секса играе дълго време,
главна роля в семейният ни живот
...няколко жени преди мене,
са го обяснили,много добре,защо е така....
Успех на вси4ки в намирането или съхраняването на истинското,семейно щастие
е много смела жена и най-малкото егоистка...
Децата са важна 4аст от живота ни,
но и ние самите сме важни!
Как да си пълноценен родител,ако
водиш неадекватен семеен живот -
какъв пример,ще дадеш ?
Децата ни,нетрябва да ни възприемат,
само като майки и бащи,но и като
ли4ности,със свои интереси и приви4ки.
Един ден,когато,те самите станат родители,
трябва да са щастливи с 4овека до себе си,
но, ако щастие няма,
то няма и място за дългогодишно, съвместно изгнани4ество...(в каквото живеят много семейства и от това страдат не само родителите ,но и децата)
...
и разбира се,
4е секса играе дълго време,
главна роля в семейният ни живот
...няколко жени преди мене,
са го обяснили,много добре,защо е така....
Успех на вси4ки в намирането или съхраняването на истинското,семейно щастие
Пожелавам ти много късмет, за всички ви раздялата е добро решение. Бъди силна, а детенцето няма да страда от внимание и на двама ви, щом си го обичате
Аз също бях пуснала тема по подобен проблем и за това те разбирам. Аз обаче съм в ролята на мъжа ти, нежеланата
и смея да кажа, че е много гадно. А нашата история е в началото, но виждам нашия край като вашия 
За сега се опитваме да подобрим нещата, надявам се на чудо. Исках да потърся старата ти тема, но не успях, ако може някой да я пусне. И моята тема не открих, за да я прочетеш и да погледнеш през погледа на отсрещния, може би ще ти е от полза. Темата ми е озаглавена " Да ти имам проблема"
Успех!
Аз също бях пуснала тема по подобен проблем и за това те разбирам. Аз обаче съм в ролята на мъжа ти, нежеланата
и смея да кажа, че е много гадно. А нашата история е в началото, но виждам нашия край като вашия За сега се опитваме да подобрим нещата, надявам се на чудо. Исках да потърся старата ти тема, но не успях, ако може някой да я пусне. И моята тема не открих, за да я прочетеш и да погледнеш през погледа на отсрещния, може би ще ти е от полза. Темата ми е озаглавена " Да ти имам проблема"Успех!
Явно нещата са по-задълбочени отколкото изглеждаха от първите думи на момичето.Стана ми ясно,че дълго е премисляла и обмисляла живота си,и щом въпреки всичко е взела това решение,значи знае какво прави!Аз не я разбирам,защото си падам по мъжа си,само мога да и пожелая да бъде смела и силна ,много здраве и мнооого ЛЮБОВ!Защото от висотата на годините си, истината до която стигнах е една-ВСИЧКО Е ЛЮБОВ!Любов -във всичките и измерения.Без нея е невъзможно да се живее или е адски трудно!
Тъжно е,когато разбереш,че едно семейство се разпада!Затова естествено ,първата реакция е да насочиш мислите на двамата към спасяването му.Да се огледат,да поровят душите си и ако открият,че дори и искрица от любовта е жива,да не се отказват да я разпалят.Където има жар може пак да лумне огън,нали!И ако наистина любовта си е отишла,което сигурно страшно боли,тогава не мога да съдя никого ,че я търси!
Новичка,пожелавам ви най-доброто!Каквото и да е то!Много здраве и много любов!
Тъжно е,когато разбереш,че едно семейство се разпада!Затова естествено ,първата реакция е да насочиш мислите на двамата към спасяването му.Да се огледат,да поровят душите си и ако открият,че дори и искрица от любовта е жива,да не се отказват да я разпалят.Където има жар може пак да лумне огън,нали!И ако наистина любовта си е отишла,което сигурно страшно боли,тогава не мога да съдя никого ,че я търси!
Новичка,пожелавам ви най-доброто!Каквото и да е то!Много здраве и много любов!
Аз съм впечатлена колко много жени смятат, че трябва да се живее с човек, когото не понасяш сексуално "в името на семейството". Че какво семейство е това. Затвор и половина. Аз в никакъв случай не бих изтърпяла 8 години, пък кой каквото иска да си мисли. Насила да трябва да правя секс с мъжа си или пък вечно да не правя секс ми е крайно странно.
И особено съветите да се покани "милото" на вечеря със свещи, е това вече ме разби просто. Като не те привлича един мъж, нито вечерята ще оправи нещата, нито свещите, нито каквото и да е. В това съм убедена.
Успех от мен, правилно си постъпила със сигурност!
И особено съветите да се покани "милото" на вечеря със свещи, е това вече ме разби просто. Като не те привлича един мъж, нито вечерята ще оправи нещата, нито свещите, нито каквото и да е. В това съм убедена.
Успех от мен, правилно си постъпила със сигурност!
Teez,не мисли така колко жени тук от нас живеят с 4овек когото не понасят сексуално,в името на семеиството.Ти дори не ни познаваш.Не си мисли,4е аз съм в затвор,много грешиш.Ти мила на мъжа си като на сексоален обект ли гледаш,аз не мисля,4е в една връска секса е най важeн.След много години съжителство с един 4овек,освен вси4ко друго остава едно уважение.А авторката мсля,4е има някъкав много по дълбок проблем нее секса.