Мисля, че често се слага знак за равенство между интровертност и асоциалност или социално безпокойство, а те нямат общо. Интровертите също работят, имат приятели, излизат, просто не са толкова шумни, експресивни и отработват стреса и емоциите си в самота и съзерцание, а не като плямпат пет часа по телефона с приятелка. Те просто нямат проблем със самотата, защото тя им дава спокойствие. Обратното на повечето теми тук, които са пуснати от хора, които имат проблем със самотата, но избягват социални събития, лично според мен, заради тревожност.
Това много точно описва разликата.
Иначе аз нямам нищо против екстровертите - напротив, комуникацията с тях ми тече много гладко. Най-добрият ми приятел е екстроверт и много от гаджетата ми са били екстроверти. Понякога те много ни улесняват. Разликата е, че след 2 часа на мен може да ми се поиска да се забия в някое самотно действие, а те тепърва набират скорост. Но и това не е непреодолимо. Колко пъти сме откарвали до малките часове, едвам държащи очите отворени, просто защото ни се супер интесна темата/играта или каквото там сме подхванали.
Джентълмен, не, случайност не е равно на невъзможност. А "случайността" също може да се контролира. Нарича се целенасоченост.
Също така не мисля, че работата, университета или подобните са някакъв стахотен "шанс" - напротив, хората там се опознават и напълно резонно се харесват и събират. Екстровертите също се запознават с хора на такива места. При тях също е шанс - просто хората, които комуникират, независимо какви, превърщат шанса в възможност. Интровертите не са лишени от нищо, което да има дава възможност да общуват, съответно те също могат да оползвотворят възможността, която им се отваря. Сега, ако искат да става без да си мръднат пръста... еми сори, в живота малко неща, които си заслужават, стават така.
Тук май усещам някакво недоволство от типа - ама на тях им е по-лесно. Еми, да, така е. И какво от това? На някой му е по-лесна математиката, на друг химията, на трети - спорта. Няма само лесно в тоя живот.
Това беше майтап.