В момента чета....88

  • 48 556
  • 751
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 602
Снощи започнах "Кало змея" на Милен Хальов - отдавна ми отлежава книгата, а съм си обещала този месец да чета основно книги от български автори. Днес четох пак - на около 100та страница съм и започва да ми става интересно. Малко по - детска е, но в повечето случаи това не ми пречи, стига да ми е интересна историята.

# 511
  • Мнения: 2 421
Благодаря за споделените мнения!
Аз точно това не мога да приема - че има хора, които са лоши по рождение. Според мен всички се раждат добри и впоследствие, поради съвкупност от обстоятелства, стават зли.
И изобщо, трудно ми е да си представя да съществува чак толкова долен и душевно зъл човек като Кати.
Моето виждане е точно обратното, че хората се раждат зли по природа. Някои успяват да работят върху себе си и да се променят към добро, други не. И да, зависи от семейство, среда, обстоятелства...

# 512
  • Мнения: X
Аз не помня в книгата да е имало някакво обяснение за злия нрав на героинята. Тя просто беше зла и толкоз. Може би по това книгата се различава от съвременните романи, в които винаги се търси първопричината. Нали така е модерно. Но не винаги причината е във възпитание, тежко детство и пр. Има изключения, когато човек е зъл без да има логично обяснение защо. В историята на Стайнбек според мен липсата на такова обяснение е била съвсем целенасочена - именно да си зададем въпроси и да се засили интересът към Библията.

"За добродетелите си мислим, че ги научаваме, понеже за тях слушаме непрекъснато. А грехът е по природа в нас."

# 513
  • Мнения: 280
Не посмях да напиша публично мнението си в групата във Фейсбук относно книгата на Стайнбек "На изток от Рая". Но мога да го споделя тук анонимно. Хем да видя и вие какво мислите.
Винаги супер много ме е учудвало, че хората се изказват много грандиозно за тази книга - била им любима, най-хубавата и т.н. Аз съм на абсолютно противоположното мнение.

Прочетох "На изток от Рая" доста отдавна, от сюжета помня единствено противоборството между двамата братя, което препращаше към историята на Каин и Авел,  както сте отбелязали, и образа на Кати, разбира се. Може би, защото прочетох книгата доста млада, тя не оказа каквото и да било въздействие върху светогледа ми, но и на мен не ми допадна. Не говоря за стила на Стайнбек, а за самото развитие на сюжета и фабулата, някак не ме докосна и не остави следа в съзнанието ми като други негови книги, а и действията на  Кати ми бяха изключително противни и тягостни за четене.

Иначе, според моето възприятие, генетиката има фундаментално и първостепенно значение за развитието на характера на човека - т.е. за мен хората се раждат добри или зли, като последващите  обстоятелства в живота им, заобикалящата ги среда и изборите, които правят, също така имат своето важно значение за формирането на личността, но без да могат да променят изцяло генетично заложеното, т.е. за мен в противовес на известната мисъл на Карл Маркс, съзнанието определя битието, но разбира се на психологическо ниво нещата са изключително сложни.

Почти прочетох "Удавниците" на Дж. Макмеън и тъй като в темите доста е писано за нея, съвсем накратко - лек и приятен стил на писане, авторката умело пресъздава атмосферата на описваните събития и майсторски преплита и свързва в едно цяло двете времеви линии, като засяга дълбоки психологически теми - за майчинската и сестринската любов, вината, прошката, грешката, опрощението и др. Като единствен минус, не по отношение на самия роман, ще посоча изключително голямото сходство между различните произведения на Макмеън (наскоро прочетох и "Зимните хора"), което придава известна доза предвидимост при четенето на следващ неин роман.

Последна редакция: ср, 06 мар 2024, 14:53 от _Електра_

# 514
  • Мнения: 9 933
Почти прочетох "Удавниците" на Дж. Макмеън и тъй като в темите доста е писано за нея, съвсем накратко - лек и приятен стил на писане, авторката умело пресъздава атмосферата на описваните събития и майсторски преплита и свързва в едно цяло двете времеви линии, като засяга дълбоки психологически теми - за майчинската и сестринската любов, вината, прошката, грешката, опрощението и др. Като единствен минус не по отношение на самия роман,  ще посоча изключително голямото сходство между различните произведения на Макмеън (наскоро прочетох и "Зимните хора"), което придава известна доза предвидимост при четенето на следващ неин роман.

Аз и затова трудно прочетох "Поканените". Трета книга с подобен сюжет ми дойде вповече, макар и Макмеън да пише приятно.

В момента чета "Японският любовник" на Рани Маника. Харесва ми. Интересно ми е да чета за тази култура и бит.

# 515
  • Berlin
  • Мнения: 13 124
А аз прочетох Удавниците точно след Into the Water, П. Хокинс и не успях да я харесам толкова, колкото бих при друг случай. За всеки случай ми допадна повече от Into the Water.

# 516
  • Мнения: 3 195
"На изток от рая" четох та 30 и няколко, семейна, с 1 дете вече. Много харесах (похват, сюжет, внушения), не ми се стори ни най-малко невъзможна. Точно обратното. Убеждението ми за характера е че все пак има значение (в някои случаи - по-малко, в други - повече) и генетиката, но и "вторичните" фактори - семейство, среда, от които зависи кои качества ще надделеят и се проявят.

# 517
  • Мнения: 4 722
Бях на 25г ,когато прочетох "На изток от Рая" и я харесах,особено образа на слугата китаеца Ли. Толкова философия имаше във всяка негова дума ,че това остава единственият литературен герой,който съм харесала някога. Кати ми беше много любопитна личност.. ангел с душа на дявол. Обещала съм си някой ден да я препрочета,сигурна съм че ще я преоткрия.

В другата тема питах за Надя Хашими и коя книга ще ми препоръчате от нея "Когато луната снизхожда " или " Перлата, която се освободи от черупката си"?

# 518
  • Мнения: 13 482
Бях на 25г ,когато прочетох "На изток от Рая" и я харесах,особено образа на слугата китаеца Ли. Толкова философия имаше във всяка негова дума ,че това остава единственият литературен герой,който съм харесала някога. Кати ми беше много любопитна личност.. ангел с душа на дявол. Обещала съм си някой ден да я препрочета,сигурна съм че ще я преоткрия.

В другата тема питах за Надя Хашими и коя книга ще ми препоръчате от нея "Когато луната снизхожда " или " "?
Много съм съгласна за образа на китаеца Ли! Наистина е носител на много мъдрост!
От двете книги на Надя Хашими съм чела само "Перлата, която се освободи от черупката си". Не мога да сравнявам, но за тази книга помня,че не ме впечатли особено. Сега проверих, дала съм и  3 звезди в ГР.

# 519
  • Мнения: 1 569
И двете книги на Надя Хашими съм чела иии... Нищичко не помня и от двете. Ама нищо! Дори главните героини не помня... Мисля, че ми бяха харесали веднага след прочита, но явно не съм ги усетила като "уау" щом нищо не помня... не мисля да чета повече нейни книги.

# 520
  • Мнения: 4 722
Явно ще си я спестя, някъде четох че била втора или трета "цедка" на Халед Хосейни но основно отзивите бяха хубави,затова исках и вашето мнение защото ви имам доверие!

# 521
  • Мнения: 1 569
Ами, тематиката е подобна като при Хосейни, но чак да му е цедка авторката... не мисля. Книгите, доколкото помня, са драматични, погледнах им анотациите да се присетя, повече се наблягаше на силата на жената и силата на майката. Хубав цитат съм си извадила от "Перлата...":
Животът е труден. Губим бащи, братя, майки, пойни птици и частици от себе си. Камшици плющят по невинни гърбове, виновните са обсипвани с почести, а има и толкова много самота. Глупачка бих била, ако се молех на децата ми да бъде спестено всичко това. Поискаш ли прекалено много, нещата могат да тръгнат на зле. Но мога да се моля за малки неща. Мога да се моля за плодни поля, за майчина любов, за усмивката на дете - за живот, в който горчивината е по-малко, а сладостта - повече."
Ако ти допадат книги за Афганистан и тежкия живот на жените там, може пък да ѝ дадеш шанс. Simple Smile

# 522
  • София
  • Мнения: 7 500
Явно ще си я спестя, някъде четох че била втора или трета "цедка" на Халед Хосейни но основно отзивите бяха хубави,затова исках и вашето мнение защото ви имам доверие!
Аз съм чела само "Перлата...." и ми се стори пълна боза....

# 523
  • Мнения: 3 284
Преполових ,, Порочни игри '' на Ана Хуанг . Със сигурност ми хареса повече от първата , ноо ..  1 ва част е малко мудна , докато във 2 част вече има развитие . Прекалено малко описание за Рийс , почти цялата книга е все Бриджит, Бриджит .. Има напрежение , нещо не ми достига . Той уж не се занимава с клиентите си , а в следващия момент точи лиги по Бриджит . Интересно ми е какво ще стане на края с тях.

Другата нейна поредица добре ли е ?
От ,, порочните '' коя книга Ви допадна най - много ?

# 524
  • Мнения: 2 249
Хубаво е, че стана дума за Надя Хашими, защото и аз съм сложила в списъка за четене "Перлата...", но предвид споделеното, ще остане някъде за далечното бъдеще. Явно ще е от бозавите истории.
Прочетох "Обещанието на зората" от Ромен Гари и ми беше много интересна, не само защото авторът пише с лекота и самоирония, доста горчива през повечето време, но и защото винаги ми е любопитна връзката между майката и нейния син. Точно на тази най-голяма любов, несравнима с никоя друга във вселената, е посветена книгата. Обещанието е за безусловна обич от майката, дори отвъд смъртта, а обещанието на сина е да промени света, така че да бъде достоен за неговата майка и нейните жертви в името на бъдещия му успех, който нито за миг не бива подлаган на съмнение. Родено само и единствено за подвизи и слава, на момчето не му остава нищо друго, освен да отговори на високите очаквания, за да си е струвало всичко, което е понесла майката, за да бъде той.
Още е интересно да се прочете, защото ясно се вижда как са се родили вдъхновенията за други негови произведения и герои, направо видях Лила от "Хвърчилата" с русия кичур, който отмята с пленителен жест от очите си, както и идеите за други сюжети и образи. През цялото време са преплетени хумор и тъга в подкрепа на един несломим порив за живот, който майката влива в сърцето му през целия си живот и продължава да го прави, дори години след собствената си смърт. Трогателен край, разплака ме.

Общи условия

Активация на акаунт