Здравейте, май дойде ред и за моя тема.
Признавам, озлобена съм доста към "проекто -свекървата" (все още нямам брак/годеж с мъжа).
Тръгнах с него(да го наречем Гошо) след любовни драми, в опит да забравя друг. Незряло, да...
Ще накарам накратко, доколкото мога, за да не отегчавам аудиторията. Не знам обаче колко кратко ще бъде.
Не бях готова,но се впуснах във връзка с Гошо.
Той е почти перфектен. Цветя, подаръци, уважение, прощава нервни изблици и като цяло "слуша ". Пари изкарва. Пие много,но си говорим и си дава сметка,че това не е ок. Не е агресивен, когато е пиян, а напротив, любовчия, досадно пиянство - и все пак леко гнусно. Вече сме заедно от почти 2 години,но аз от самото начало мисля за раздяла. Това вече са мои проблеми които ще адресирам с терапия, защото аз самата имам проблем да поддържам нормални отношения. Или ходя с нсилници,или с "добри момчета", но нещата не вървят. Изобщо не изключвам въпроса за патология от моя страна. Даже имам сериозни съмнения,но това ще е повод за друга тема. Та на въпроса:
В началото на връзката се беше напил жестоко и ме помоли да отида да помогна в дома на родителите му. По принцип има квартира,но незнайно защо беше решил да спи там. Увери ме,че тях няма да ги има цял уикенд. Имах лошо чувство. Цялото това нещо ми се стори много Едипово. Не послушах чувството си, отидох у тях. На сутринта се събудихме от ключове във вратата. Майка му избесня. Разбирам я, чужд човек в къщата... Говореше с моя приятел, разказваше за екскурзията, а мен все едно ме няма. Крещеше "Къде са ми чехлите?!" по най-истеричния начин, докато въпросните домашни чехли бяха на краката ми. Накрая дойде при мен,не ме погледна в очите и каза : "Госпожа Петрова!!", много троснато. ДА, ТОВА Е ИСТИНСКА ИСТОРИЯ. Само имената са сменени. Определено се подразни,но не толкова за неканения гост в дома ѝ, а колкото от първична ревност и някакъв Едипов комплекс. През цялото време моичкият стои и мига на парцали,но не казва нищо. Не ме представи, не ме защити. Отидохме към квартирата. Извиняваше се, обеща,че нямало повече така да се държи майка му с мен.
Последва един "извинителен обяд", в който жената направи "полу-извинение". Извини се, но всъщност занапред да съм знаела къде са чаршафите, защото това я подразнело. Как можело да спим в нейните чаршафи. За чехлите, просто я било срам, защото били окъсани (няма такова нещо, чехлите бяха Ок). Не знам как да го опиша, просто цялото нещо беше един power play. Да покаже,че е повече от мен. А извинението не беше никакво извинение.
За кратко уж бяхме постоплили отношенията, но реално погледнато, когато се видим с нея, изчаква да останем сами и пуска неприятни коментари, например: "Аз ще съм лошата свекърва,хаха!", "Сега като заживеете заедно да не стане така,че да не чувам от сина си повече?", "Абе ти като се запознахме нещо много ми се обиди!" , ама с един такъв троснат тон. Не ме харесва, както и аз нея. За Бога, не мога да я понасям. Тя има алкохолен проблем. На моя приятел в прав текст му казва,че е любимият ѝ син от останалите. Коментира другата си снаха по неприятен начин (братът на моя приятел има съпруга от 10 години), но разбира се, в нейно отсъствие. Моят приятел ми е споделял,че почти никоя негова бивша приятелка не е харесвала майка му(и обратното). Той самият ми е казвал,че е любимият син, а границите в това семейство са почти несъществуващи. Например, майката е правила сравнения чий пенис е по-голям - този на моя приятел, или на брат му! ДА, ТОВА Е РЕАЛНА ИСТОРИЯ! Въпреки,че звучи адски селско (или по -точно селяндурско).
Въпросната жена е като тартор в семейството, тя много помага (особено на семейството на брат му), но аз виждам,че тази помощ е после за да се прави майка му на велика и да използва това като някакъв коз. Всичко живо се върти около въпросната жена. Ето, сега например,около алкохолния ѝ проблем. Тя е имала 9год паралелна връзка, явно не обича съпруга си. Прекъснала я е,и от мъка се е пропила. Говорим за българско семейство и проекто -свекървата е многодетна българка. Цялото семейство е знаело за тази връзка,но са си пасували. На последното семейно събиране,от което бях част и аз, отново останахме насаме с майка му (г-жа Петрова 😂) и тя каза: "Колкото и да ти е неприятно,ще трябва да изтърпиш една цигара с мен!"- бяхме на терасата. Не знаех какво да кажа. Не понасям тази жена, тя също не ме харесва, но е достатъчно умна, за да се заяжда с мен само когато сме насаме. Както и да коментира (с неприятен маниер) другата си снаха, в нейно и на мъжа ѝ отсъствие. Намирам я за отвратителна селянка, каквато всъщност е. Дори моят приятел ми казва да не ѝ се сърдя, тя била много добър човек, просто със зрялост на 12-годишна - цитирам го. Сам е казвал,че не е емоционално интелигентна и определено наистина не е.
Не знам какво да правя. Да се набутвам ли в това семейство? Страх ме е,че ще бъда тормозена и ще бъда нещастна. Гошо ужким е на моя страна,но реално си бие пас. Казал ми е ако толкова ме натоварва майка му, да се разправям с нея,нямало да се обиди. Аз пък се ядосвам, вдигам скандали. Фактът,че се чувства тази жена толкова удобно да се държи така, показва,че нейният син не ѝ е поставил граници навреме (когато е трябвало). Искам да съм над майка му . Искам да ѝ бъде ясно,че не може да се държи така с мен. Има ли такива мъже, които ясно показват на майките си, че приоритет им е връзката,и че не допускат лошо отношение към съпругите? В голямо колебание съм заслужава ли си да прекъсна отношения за нещо такова, при положение,че май 99,9% от мъжките майки са такива. Наистина не зная и моля за съвети. За съжаление нямам и голям опит с връзки (началото на публикацията), за да сравня другите майки как са били. На този етап дори не знам дали не искам нещо невъзможно, "като по филмите".
Контекст -аз 31, той 35
Благодаря за огромното търпение да прочетете всичко това
Поздрави,
Признавам, озлобена съм доста към "проекто -свекървата" (все още нямам брак/годеж с мъжа).
Тръгнах с него(да го наречем Гошо) след любовни драми, в опит да забравя друг. Незряло, да...
Ще накарам накратко, доколкото мога, за да не отегчавам аудиторията. Не знам обаче колко кратко ще бъде.
Не бях готова,но се впуснах във връзка с Гошо.
Той е почти перфектен. Цветя, подаръци, уважение, прощава нервни изблици и като цяло "слуша ". Пари изкарва. Пие много,но си говорим и си дава сметка,че това не е ок. Не е агресивен, когато е пиян, а напротив, любовчия, досадно пиянство - и все пак леко гнусно. Вече сме заедно от почти 2 години,но аз от самото начало мисля за раздяла. Това вече са мои проблеми които ще адресирам с терапия, защото аз самата имам проблем да поддържам нормални отношения. Или ходя с нсилници,или с "добри момчета", но нещата не вървят. Изобщо не изключвам въпроса за патология от моя страна. Даже имам сериозни съмнения,но това ще е повод за друга тема. Та на въпроса:
В началото на връзката се беше напил жестоко и ме помоли да отида да помогна в дома на родителите му. По принцип има квартира,но незнайно защо беше решил да спи там. Увери ме,че тях няма да ги има цял уикенд. Имах лошо чувство. Цялото това нещо ми се стори много Едипово. Не послушах чувството си, отидох у тях. На сутринта се събудихме от ключове във вратата. Майка му избесня. Разбирам я, чужд човек в къщата... Говореше с моя приятел, разказваше за екскурзията, а мен все едно ме няма. Крещеше "Къде са ми чехлите?!" по най-истеричния начин, докато въпросните домашни чехли бяха на краката ми. Накрая дойде при мен,не ме погледна в очите и каза : "Госпожа Петрова!!", много троснато. ДА, ТОВА Е ИСТИНСКА ИСТОРИЯ. Само имената са сменени. Определено се подразни,но не толкова за неканения гост в дома ѝ, а колкото от първична ревност и някакъв Едипов комплекс. През цялото време моичкият стои и мига на парцали,но не казва нищо. Не ме представи, не ме защити. Отидохме към квартирата. Извиняваше се, обеща,че нямало повече така да се държи майка му с мен.
Последва един "извинителен обяд", в който жената направи "полу-извинение". Извини се, но всъщност занапред да съм знаела къде са чаршафите, защото това я подразнело. Как можело да спим в нейните чаршафи. За чехлите, просто я било срам, защото били окъсани (няма такова нещо, чехлите бяха Ок). Не знам как да го опиша, просто цялото нещо беше един power play. Да покаже,че е повече от мен. А извинението не беше никакво извинение.
За кратко уж бяхме постоплили отношенията, но реално погледнато, когато се видим с нея, изчаква да останем сами и пуска неприятни коментари, например: "Аз ще съм лошата свекърва,хаха!", "Сега като заживеете заедно да не стане така,че да не чувам от сина си повече?", "Абе ти като се запознахме нещо много ми се обиди!" , ама с един такъв троснат тон. Не ме харесва, както и аз нея. За Бога, не мога да я понасям. Тя има алкохолен проблем. На моя приятел в прав текст му казва,че е любимият ѝ син от останалите. Коментира другата си снаха по неприятен начин (братът на моя приятел има съпруга от 10 години), но разбира се, в нейно отсъствие. Моят приятел ми е споделял,че почти никоя негова бивша приятелка не е харесвала майка му(и обратното). Той самият ми е казвал,че е любимият син, а границите в това семейство са почти несъществуващи. Например, майката е правила сравнения чий пенис е по-голям - този на моя приятел, или на брат му! ДА, ТОВА Е РЕАЛНА ИСТОРИЯ! Въпреки,че звучи адски селско (или по -точно селяндурско).
Въпросната жена е като тартор в семейството, тя много помага (особено на семейството на брат му), но аз виждам,че тази помощ е после за да се прави майка му на велика и да използва това като някакъв коз. Всичко живо се върти около въпросната жена. Ето, сега например,около алкохолния ѝ проблем. Тя е имала 9год паралелна връзка, явно не обича съпруга си. Прекъснала я е,и от мъка се е пропила. Говорим за българско семейство и проекто -свекървата е многодетна българка. Цялото семейство е знаело за тази връзка,но са си пасували. На последното семейно събиране,от което бях част и аз, отново останахме насаме с майка му (г-жа Петрова 😂) и тя каза: "Колкото и да ти е неприятно,ще трябва да изтърпиш една цигара с мен!"- бяхме на терасата. Не знаех какво да кажа. Не понасям тази жена, тя също не ме харесва, но е достатъчно умна, за да се заяжда с мен само когато сме насаме. Както и да коментира (с неприятен маниер) другата си снаха, в нейно и на мъжа ѝ отсъствие. Намирам я за отвратителна селянка, каквато всъщност е. Дори моят приятел ми казва да не ѝ се сърдя, тя била много добър човек, просто със зрялост на 12-годишна - цитирам го. Сам е казвал,че не е емоционално интелигентна и определено наистина не е.
Не знам какво да правя. Да се набутвам ли в това семейство? Страх ме е,че ще бъда тормозена и ще бъда нещастна. Гошо ужким е на моя страна,но реално си бие пас. Казал ми е ако толкова ме натоварва майка му, да се разправям с нея,нямало да се обиди. Аз пък се ядосвам, вдигам скандали. Фактът,че се чувства тази жена толкова удобно да се държи така, показва,че нейният син не ѝ е поставил граници навреме (когато е трябвало). Искам да съм над майка му . Искам да ѝ бъде ясно,че не може да се държи така с мен. Има ли такива мъже, които ясно показват на майките си, че приоритет им е връзката,и че не допускат лошо отношение към съпругите? В голямо колебание съм заслужава ли си да прекъсна отношения за нещо такова, при положение,че май 99,9% от мъжките майки са такива. Наистина не зная и моля за съвети. За съжаление нямам и голям опит с връзки (началото на публикацията), за да сравня другите майки как са били. На този етап дори не знам дали не искам нещо невъзможно, "като по филмите".
Контекст -аз 31, той 35
Благодаря за огромното търпение да прочетете всичко това
Поздрави,
