Операция на щитовидната жлеза-20

А защо и лимфни възли? Не се ли маха от тях само ако образуванието се е разпространило и към тях? Лекарите споделиха ли какво точно ги притеснява?

змейковица, Вашето тяло не може да приеме "външния" хормон ?
Оххх, мила душичка... 🤗

Аз от три години вече се "изявявам" тук и сигурно съм омръзнала и дотегнала на една голяма част от момичетата, които са със сериозна диагноза. 😟
За което им се извинявам най-сърдечно и от цялата си душа! 🙏
Все си казвам да се въздържам и да не пиша, но "пусто опустяло" - все не ми се получава. ☺️
И се обаждам къде трябва и къде не трябва...

Аз бях със същата диагноза като твоята, но много рядко получавах рецидиви - и само веднъж (през 2011-а) ми се наложи да пия "Дехидрокортизон" за 6 месеца (с постепенно намаляне на дозата).
После всичко си се нормализира и само от време на време усещах болка ту в единия, ту в другия лоб, която успявах да овладея дори и само с "Аналгин".

Какво да ти кажа, миличка, сега ВСИЧКО бих дала да си върна обратно жлезата - с целия й "Подостър тиреоидит" и да си пия "Кортизона" от време на време, отколкото да се мъча с този "Елтироксин" (на който съм обречена за цял живот). 🥺

Но това е при мен - просто аз не се чувствам добре след тази операция - не съм същата, абсолютно целият ми организъм се промени, емоциите и настроението ми се преобърнаха на 180 градуса. 🥹
Хипотиреоидизмът си ме "удари" сериозно.
Потисната и депресирана съм, на 42 години хормоните ми "полудяха" и се разбъркаха тотално.
Цикълът, овулацията и либидото ми отидоха "на кино".
Влязох в преждевременна менопауза - с всичките й "екстри".
Жената в мен сякаш си "отиде"... 😢

Когато разбрах, че докторът ми е отрязал доброкачествената жлеза и усетих, че вече нищо не е същото с този "пуст" външен хормон, който трябва да пия - изпаднах в сериозна дупка.
А психиката ми за три години тотално се разби...
Стигнах до психолози, психиатри, успокоителни, антидепресанти...

Ако беше се оказало нещо наистина сериозно - щях да бъда благодарна, че съм се "спасила" и начинът ми на мислене и усещанията ми щяха да бъдат други.
Но уви - проблемът е съвсем друг и сама си го създадох.
От лекомислие и невежество...

Ендокринологът ми, като разбра какво ми е причинил хирургът, без дори да ме погледне на ехограф и без биопсия - направо започна да заеква по телефона от гняв и негодувание.
От възмущение от постъпката на колегите си - "медици".

Но това е просто моята история - по никакъв начин не бих искала да ти повлияя...
Просто за тези години разбрах (поне за себе си), че към такава операция трябва да се прибягва, когато наистина има СЕРИОЗЕН проблем.
И когато е неизбежно, наложително и неотложно.

И да внимава човек на кои доктори се доверява!

Ако ти се чете назад в темата - може да погледнеш последните 3 теми (18, 19 и 20).
Има някъде тук във "Форум BG mamma" и тема за Подострия тиреоидит (която открих късно, вече след операцията) - но не прочетох там никое момиче да се е подложило на операция заради тази диагноза.
А и ендокринологът ми ми каза, че това възпаление е абсолютно лечимо само чрез хапчета и просто всички ние, които сме го отключили по някакъв начин през годините - трябва да се пазим от нови рецидиви и да си водим напълно нормален начин на живот.

Разбира се, ако нещата при теб са по-различни и мислиш, че една такава операция би била "спасение" за теб - решението ще си бъде изцяло твое.
Важно е и мнението на лекарите, които те следят.

Просто се пази и внимавай! 🙏
За да не съжаляваш после като мен...

Извинявам се на всички момичета, за които операцията е била наложителна и диагнозата ги е принудила да прибегнат до нея.
Напълно разбирам и осъзнавам как се чувствате! 🌺
Прегръщам ви и ви желая много радостни моменти и споделени мигове с любимите хора до вас!
🤗🍀🌈🌟

Простете за дългия ми и обстоятелствен пост... 🙏
Дано не съм дотегнала прекалено! 😇

Благодаря много! Имам много въпроси и чуденки. Ще се възползвам като мине консултацията. Междувременно какви въпроси да задавам на хирурга и лекарите? Има ли оперирали се при Тодоров?