Любители на кучета - 140

Kleopatra и да знаете, че кучето е ангажимент на родителите. Децата много искат, обаче то не е играчка, а живо същество, грижите ще паднат основно на вас за дълги години напред.

И аз съм на мнение, че малките породи не са за малки деца. Те са много крехки.
По бих заложила на пудели, болонки, кавалер кинг чарз, кокери.

Върнах се назад да видя поста на Kleopatra94 и идвам да кажа и аз моите 5 стотинки по темата. Всички малки дечица в един момент искат кученце или котенце, а може и двете, но малкото дете нищо не разбира от грижи и гледане на животинки. Грижа на родителите е да наблюдавата и правилно да социализират и двете страни. Ако до сега не сте гледали кученце, моят съвет е да изчакате детето да порасне още 2-3 години. Малките кученца и малките деца са некоординирани в движенията си и трябва да се наблюдават. Малкото кученце, докато сменя зъбките си се опитва да налапа и захапе всичко, което може да докопа, особено ако се движи. Децата често са по-груби в играта и ласките си и могат да наранят бебе кученце от по-дребна порода.
Следващото, за което си струва да помислите е,  че в следващите 10-15 години кучето ще е ваш ангажимент. Няма значение дали навън е студено, горещо или вали, вие трябва да го извеждате поне 2 пъти на ден, за да може да изразходва енергия и да не прави бели вкъщи. Ще ви се наложи да прежалите някоя и друга мебел, ламперия или врата, а най-вероятно и детски играчки, които между другото могат да бъдат доста опасни за поглъщане.
Освен това гледането на куче не е евтино, хубавите храни и козметика са скъпи. Посещенията при ветеринарен лекар - също.
При избора на порода е добре да не се ръководите само от външния вид и размера. В интернет има много информация за разлините породи, техните нрави, болестите, към които са предразположени и до колко са толерантни към деца.
Аз лично ви препотъчвам да потърсите лицензиран развъдник и да си изберете кученце от тях. Аз имам горчив опит с първо куче взето по обява, което въобще не се оказа породата, за която го продаваха, а после и с второто - купено от зоомагазин, което се оказа с много проблеми и болести. Развъдчика ще ви обясни най-добре как и кога се храни и ще може да отговори на всичките ви въпроси.
И въпреки всичко 100 процентова гаранция за здраво кученце никой не може да ви даде, така че имайте си едно на ум. (Нашия доктор е с померанче, което в последствие е отключило автоимунно заболяване.)
При всички положения кученцето ще ви дари с много любов и определено няма да скучаете.

P. S. С Кастиел ви благодарим за топлия прием. Той в момента спи в скута ми, а котешката му кака използва случая да се поразходи из апартамента.

Има изключения за грижите на децата и кучетата. И преди съм казвала, че щерката - тогава 12-годишна изнесе бебешкия период на Вълчан - с бърсането на пиш и ако и извеждането на 3-4-5 часа, както и три години по-късно е поела немалка част от разходките.

12 годишното дете разбира доста повече от 4 годишно. Със сигурност може да е в помощ, ако има желание. Аз за това написах, че би било добре да изчакат няколко годни за взимането на кученце.

12-годишно е друга работа.
Аз домъкнах вкъщи първото куче, когато бях на 13. Гледах го само и единствено аз, в редки случаи го извеждаше майка ми.
И пак аз бърсах пода шест месеца.

На 4 години е друго. Малката дъщеря беше на 5, когато взехме Елза. Първата седмица плачеше и пищеше от гонене, хапане и късане на дрехи. Подозирам, че поради тази причина Елза и сестра й бяха върнати от първите собственици обратно в котилото. Бяха ги взели семейства с деца, не можели да се справят...

Едва ли някой очаква 4-годишно да поеме грижите по кучето. Мислех, че по отношение на грижите и децата за по-големи деца говорим.

Малката ми дъщеря, като взехме кучето,  беше на 3г. Вярно, че породата ни далеч не е малка, но и бебе-куче все си е бебе. Не го е застрашавала физически никога. С големи породи го има обратния проблем - че децата са по-уязвими и си трябва сериозна подготовка как да се държат с кучето, за да не се създават опасни ситуации. И винаги контрол.

За възпитанието на кучетата и децата всичко си е индивидуално. Ние взехме кучето с главната цел да превъзмогне дъщеричката ни панически страх от кучета. Аз съм отраснала с кучета и много съм помагала особено за последното. Децата когато взехме Съни много се грижеха за нея, докато я научим къде да си върши работата почистваха заедно с мен, ако зависеше от тях щеше да яде нон стоп. Но докато са бебета кученцата не са развили още усещанията си за сила на хапане и без да искат захапват по-силно по време на игра и с малките им остри зъбки си е болезнено. Дъщерята доста пискаше, че я хапе и доста съм й обяснявала, че е без да иска. Сега вече си навира ръцете в устата й, но Съни не стиска и си има различна игра с всеки от нас. И двамата искаха да я извеждат, но тя си стана якичка и ме е страх да не ги повлече на някъде, затова аз държа повода а те са до мен. Попринцип е добре за възпитанието на малките деца да се отглежда някакво животинче, но внимателно да се избере какво да е. Ние имаме и 2 котки и няма да ви казвам какво ги прави малката, но едната не й се дава много и от време я хапва лекичко и тя се научи, че трябва да бъде по- миличка, да не ги гняви много. И за тях много мисли със ставането е дали са яли, водичка имат ли.
Ако не ви се чака да поотрасне малката си изберете някоя порода не толкова крехка и капризна като померан.
Tintina ето затова е хубаво добре да се помислят нещата преди да се вземе куче ама много хора не го мислят и давай тва е като плюшена играчка и после ги изхвърлят като не им е угодно. А с малко търпение и правилно отношение може да станат чудеса и кучето и с децата.

И аз исках да имаме куче, за да не се страхува детето и да не расте сама...
Не знам откъде имаше страх от кучета - аз ги обожавам, никой не я е плашил, нито говорил против.
Сега не я е страх и обича да пипа чужди кучета.
Чакам още малко да порасне, че преди 14 г. нали по закон не може деца да разхождат сами големи породи.

Синът ми беше на 6 месеца , когато взехме предното ни куче. Израснаха като братче и сестриче. Все на кълбо, все един върху друг. Той не познава живот без куче, освен последните три години след като Лора си отиде, но пък тогава се появи котарака. Сега за Арес много разчитам на него, но той вече е 18г.

Кученца и коте имам преди Бориса. Колкото повече расте, съжителството между тях става все по-интересно. Сега ги разхождам заедно, знаете, ММ замина да бачка във Франция. На година и половина е и вече ми носи каишките на кучетата, за да излезем заедно. Наблюдава ме, когато прибирам след кучетата и е адски учудена, когато се разхождаме двете и види по тротоарите ако. Спуска се към абсолютно всяко куче,което срещнем, хем е +,хем е -. Не всяко куче харесва деца, а бе емоция си е. Вчера поръчах каишка и на Бориса 🤣🤣, когато откаже количката ,съвсем ще ме обявят за луда 🤣🤣🤣

Да не ти пука. И синът ми имаше прохождаща каишка, Ами то без кръст бяхме останали.
Ама като се замисля и трите как ще ги разхождаш сложно ще е

Esstela, точно такава каишка видях това лято на морето - баба и внуче свързани.
Моята голяма дъщеря беше точно такава- мяташе се да гушка всяко срещнато куче. Веднъж се метна на един огромен санбернар и изтръпнах. Оттогава уча, че първо се пита!
 Това е Хари - на свекърите ми беше. Изяде порядъчно количество биберони и лалетата ми за 8 март, докато това на врата му ми беше още в корема
 

Говоря й аз, казвам й,че не всяко куче може да понесе нейните ласки, а стопаните се кефят, че не я насъсквам и като кажа, че живее с два джака и котка още повече се кефят.

Маме, нямам избор, сама съм, а кучетата не питат как се чувствам. Да са ми здрави всички, ще се справя.

И все пак едно е да си вземете куче, защото вие искате, нищо, че сте с малко дете, друго е да вземете куче на малкото дете, защото искало.